Р Е Ш Е Н И Е
№ 1129/10.6.2019г.
град Варна, 10.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
На петнадесети май година две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно заседание в слeдния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар:
Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията, АНД № 1329 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба от „Н.Т.” ООД, ЕИК *********, против НП
23-0000083, издадено на 13.02.19 год. от Началника на Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ –Варна, с което за нарушение на
чл.10 §2 от Регламент 561/06 вр.чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр,
на осн.чл.104, ал.1 от ЗАвПр на „Н.Т.” ООД е наложена имуществена санкция в размер
на 1000.00 /хиляда/ лв.
Жалбата е процесуално допустима - предявена е в срок и от процесуално легитимиран
субект, при наличие на представителна власт, поради което е приета от съда за
разглеждане.
В жалбата се твърди, че неправилно била посочена
датата на нарушението и от фактите не ставало ясно защо е избрана датата 15.06.2018
год. От изложените факти в НП не ставало ясно какво е изпълнителното деяние,
извършено от дружеството, като се описвали действие на водача на МПС. Датата
15.06.2018 год. не била относима към действията на дружеството.
В съдебно заседание въззивната страна се
представлява от адв. И., ВАК който пледира отмяна на НП на основанията,
изложени в жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от ст. експерт И.
Г., който пледира НП да бъде потвърдено на основанията, изложени в придружителното писмо към жалбата.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.12.2018 год. в гр.Варна приключила проверка
на превозвача „Н.Т.“ ООД, ЕИК *********,
при която се установило, че на 15.06.2018 год. водачът Р.Н.Б., ЕГН ********** нарушил глава ІІ от Регламент 561/06 г.,след 6
/шест/ 24-часови периода, започващи в 10.55 часа на 09.06.2018 год., след края
на предишната седмична почивка, водачът не е ползвал нормална седмична почивка
от поне 24 часа, като същия е ползвал почивка от 10.55 часа на 15.06.2018 год.
до 16.45 часа на 15.06.2018 год. – общо 05 часа и 50 минути. Водачът Р.Н.Б. не
е ползвал нормална седмична почивка от 45 последователни часа за периода
03.06.2018 год. до 30.06.2018 год.
Бил съставен констативен протокол за проверката,
както и АУАН, Серия А-2018, бл. № 258148/19.12.2018 год., предявен и връчен на лице с
представителна власт. Срещу АУАН не
постъпили възражения.
Описаната фактическа
обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства,
а именно писмените доказателства -
преписката по АНП, вкл. АУАН, справка за нарушител, пълномощно, покана, приемо- предавателен протокол, констативен протокол, както
и от показанията на св.Б.Г., които съдът кредитира
като добросъвестни и логични.
Съдът, предвид
становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
При провеждането на АНП
са допуснати процесуални нарушения и материалният закон е приложен неправилно.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, оправомощени с приложената по делото заповед.
От АУАН и НП не става ясно кой е собственика на
това превозно средство, нито кой е превозвача и изобщо въз основа на какви
факти е направен извода, че именно “Н.Т.”ООД е лицето, което носи отговорност
за организиране работата на водача Р.Н.Б.,
като не се сочи в какви правоотношения са помежду си тези лица.
Чл.104 ал.1 от ЗАвПр.
предвижда отговорност за превозвач,
който не осигури почивка, но от описаните
факти не става ясно дали почивката не е спазена поради действие или
бездействие от страна на превозвача. Организацията в предприятието изобщо не е
била изследвана, за да се направи извод,
че нарушението е осъществено от обективна страна. АНО изрично е изписал, че наказва дружеството за това, че „не е организирало работата на водача”. По- надолу е посочено, че с това
е допуснало той да не ползва намалена
почивка от общо 05 часа и 50 минути, както и че водачът не е ползвал нормална
седмична почивка от 45 последователни часа за периода от 03.06.2018 год. до
30.06.2018 год., но отговорност за допустителство се
носи, само ако е изрично предвидено в закона, каквото изрично предвиждане в
случая липсва. АНО дължи изписване на всички признаци на нарушението и на
всички относими към тях факти, вкл. на тези, относими към изпълнителното деяние
и към неговия субект. Липсата им ограничава правото на защита и винаги е
съществено процесуално нарушение. Не става ясно от фактическа страна какво на
практика е направил, или не е направил превозвачът, за да осигури почивка на
водача, или за да не му даде възможност да ползва регламентираната от закона
почивка.
Нарушението не е описано и от правна страна, като
не са посочени всичките му съставомерни признаци.
Според чл.10 §2 от Регламент 561/06 на ЕС ”Транспортното предприятие организира
работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са
в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и глава ІІ от настоящия регламент”. Такива съставомерни признаци категорично липсват в АУАН и НП, като
изобщо не се споменава дали водачът е
бил в състояние да спази регл.3821/85 г. и глава ІІ от регл.
561/06 г. Именно това е решаващо за
наказателната отговорност – дали е създадена такава организация, че
водачът да е бил в състояние да спази
регламента, или наличната, или липсваща организация е поставила водача в невъзможност да спази този регламент. В НП
не е описано от фактическа страна, че
предприятието не е организирало работата по такъв начин, че водачът да не е в състояние да спази глава ІІ от
регламент 561/06 г. Не са описани и
такива факти, а само в този случай
предприятието следва да носи отговорност по чл. 104 ал.1 от ЗАвПр за липса на организация. Освен това, в глава ІІ до
почивките се отнасят чл. 8 и чл. 9 от регл. 561/06 г., но нито в АУАН, нито в НП са
конкретизирани от правна страна хипотезите на чл. 8 и 9 от глава ІІ. Нормата на
чл.10 §2 на практика е препращаща и в нея се инкорпорират признаците на
нормите, към която препраща, но това не е описано в АУАН и НП и не става ясно
за какво е наказано дружеството.
Предвид горното,
съдът споделя възраженията в жалбата относно неописване на нарушението,
извършено от дружеството и НП следва да бъде отменено поради допуснати в хода
на АНП съществени процесуални нарушения.
За пълнота
следва да се посочи, че водачът
е нарушил правилата на почивка на 15.06.2018 год. и към тази дата именно е
следвало да се прецени дали има или няма организация в предприятието. Последното е със седалище ***
и именно тук е следвало да се извърши дължимото действие – създаване на
организация. Поради това в гр. Варна следва да се счита извършено и
нарушението, изразяващо се в бездействие.
Поради това стават ясни мястото и датата на нарушението, както от
фактическа, така и от правна страна и съдът не споделя становището на въззиваемата
страна по повод датата и мястото.
С оглед основанията за
отмяна на НП, съдът е в невъзможност да установи въз основа на какви факти е
наказано дружеството и дали тези факти действително сочат на извършено
нарушение и намира, че не следва да се произнася и по справедливостта на
наказанието.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 - 0000083,
издадено на 13.02.2019 год. от Началника на
Областен отдел „АА“ в ГД “АИ“ – Варна,
с което за нарушение на чл.10 §2 от Регламент 561/06 год., вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр., на осн. чл.104, ал.1 от
ЗАвПр. на „Н.Т.”
ООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер
на 1 000.00 /хиляда/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок
от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: