РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Карлово , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и П. година в
следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200052 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281-001037/15.10.2020 г. на
Началник група към ОДМВР- Пловдив, РУ- К. на Я. Н. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. К. ул. „Ген. К.“ №* са наложени административни наказания на
основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП-
глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137Е от ЗДвП и на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Със същото наказателно постановление били отнети
и 14 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва. В жалбата се твърдят допуснати нарушения на процесуалните
правила по издаване на АУАН, както и се оспорва извършване на твърдените
нарушения. Прави се искане за отмяна на атакуваното наказателно
1
постановление, като издадено въз основа на порочен АУАН. В съдебно
заседание жалбоподателят е представляван от упълномощен процесуален
представител, който прави искане за отмяна на атакуването наказателно
постановление във връзка с принципа ne bis in idem, предвид влязло в сила
определение за одобряване на споразумение за деяние, определено от
защитата като идентично с деянието, за което е ангажирана административно-
наказателна отговорност в процесния случай. Претендират се разноски.
Ответната по жалбата страна- РУ- Карлово към ОДМВР- Пловдив в
писмено становище по делото счита обжалваното наказателно постановление
за правилно и законосъобразно, поради което прави искане за оставането му в
сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
като свидетели на полицейските служители Б. като актосъставител, С. и Г.
като свидетели по акта и очевидци при извършване и установяване на
нарушенията, и приложените и приети писмени доказателства- наказателно
постановление 20-0281-001037/15.10.2020 г., разписка за връчването му,
АУАН серия АА № 766633 от 03.09.2020 г., справка за нарушител/водач,
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.,
заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г.,
от материалите по НОХД № 541/2020 г. по описа на КрлРС- протоколно
определение за одобряване на споразумение, протокол за оглед на
местопроизшествие с приложен към него фотоалбум, съдът установи
следното:
На 03.09.2020 г., около обед, служителите на РУ Карлово- С., Г. и Б.
изпълнявали служебните си задължения, движейки се със служебен
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****** по гл. път I-6 в посока към с. В.Л..
Навлизайки в населеното място завили по ул. „П.“ в посока север. На
кръстовището на ул. „П.“ с ул. „Ч.“ тримата полицейски служители
забелязали движещ се срещу тях мотоциклет, който бил без поставени
регистрационни табели, а водач му бил без поставена предпазна каска.
2
Полицейските служители разпознали като водач на мотоциклета
жалбоподателя Я.К., известен им отпреди това. С включен светлинен и звуков
сигнал последвали мотоциклета. Неговият водач, без да се съобрази с пътен
знак В 2, находящ се на кръстовището на ул. „П.“ с ул. „Ч.“ и да спре,
продължил движението си следван от полицейския автомобил. Полицейските
служители продължили да преследват мотоциклетиста и по черен път.
Мотоциклетистът неколкократно се обръщал и възприел движещият се след
него автомобил и даваните му знаци да спре. След известно време К. избягал
сред храсти и дървета, захвърляйки мотоциклета. Полицейските служители
спрели автомобила и започнали да преследват К. ясно оповестявайки се, че са
служители на полицията. Лицето се върнало при тях и обяснило, че бягал,
защото не искал да бъде хванат с процесния мотоциклет, тъй като преди това
друго лице било хванато с него от полицаите.
Във връзка с деятелността на К. бил извършен оглед на
местопроизшествие, фиксиран в изготвен за целта протокол от 03.09.2020 г.,
като бил изготвен и фотоалбум към него. Било образувано бързо
производство № 425/2020 г. по описа на РУ- Карлово, за престъпление по чл.
345 ал.2 от НК.
На 09.09.2020 г. било повдигнато обвинение на К. за престъпление по
чл.270 ал.1 от НК, тъй като на 03.09.2020 г. в с. В.Л., П. обл., противозаконно
е пречил на орган на властта- мл. експерт В. Б., инспектор Й.Г. и ст.
инспектор К.С., всички служители при РУ- Карлово към ОДМВР- Пловдив да
изпълнят задълженията си по пресичане и разкриване на престъпления, като
не е спрял управлявания от него мотоциклет марка „Хонда“, модел „600“ с
номер на рамата ********, без регистрационен номер, след подаден
светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. №
******; както и било повдигнато обвинение за престъпление по чл.345 ал.2
вр. ал.1 от НК, за това, че на 03.09.2020 г. в с. В.Л., П. обл., е управлявал
моторно превозно средство- мотоциклет марка „Хонда“, модел „600“ с номер
на рамата ********, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в
чл.140 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Наказателното производство спрямо К. приключило с влязло в сила на
18.09.2020 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 541/20
3
г. по описа на КрлРС, по силата на което обвиняемият бил признат за виновен
за престъпления по чл. 270 ал.1 от НК и по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, като му
било наложено общо най- тежко наказание за двете деяния глоба в размер на
1500 лв.
На 03.09.2020 г. мл. полицейски инспектор Б. съставил и АУАН, с който
приел, че жалбоподателят К. е осъществил нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП,
чл.137е от ЗДвП, чл.140 ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като на
03.09.2020 г. , около 12,25 часа в с. В.Л., на кръстовището на ул. „П.“ и ул.
„Ч.“ управлявал мотоциклет марка „Хонда“, модел „600“, бял на цвят, с номер
на рамата ********, като не спрял при наличие на пътен знак Б-2. Водачът
управлявал без поставена защитна каска. Мотоциклетът бил без
регистрационен номер. Не бил регистриран по установения от закона срок.
Водачът не представил СУМПС.
Така съставеният АУАН К. подписал без възражения и получил препис
от същия.
Въз основа на ката съставения АУАН, на 15.10.2020 г. било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и
индивидуализация на нарушителя, на К. били наложени административни
наказания на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 20
лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от
ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137Е от ЗДвП и на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева, за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и били отнети и 14 контролни точки на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
18.01.2021 г., а жалбата срещу него- депозирана на 22.01.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира атакуваното
наказателно постановление за незаконосъобразно, издадено в разрез с
изискванията на чл.33 ал.1 от ЗАНН, както и задължителното за прилагане
Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по тълк.дело № 3/2015 г. на ОСНК
на ВКС.
4
Видно от установената фактическа обстановка К. е наказан с влязъл в сила
съдебен акт по наказателен ред за престъпления по чл.270 ал.1 от НК и по
чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК във връзка с деятелността му на 03.09.2020 г. по
повод управлявания от него нерегистриран мотоциклет. Определението за
одобряване на споразумение, с което е прекратено наказателното
производство и е наложено наказание на К. е влязло в сила на 18.09.2020 г.
При това положение административно- наказващият орган на първо
място е следвало да не образува административно- наказателно производство
за идентична деятелност на лицето с тази, за която вече е било образувано на
03.09.2020 г. наказателно производство, съгласно чл.33 ал.1 от ЗАНН, а вече
образуваното със съставения акт да бъде прекратено. Съгласно Тълкувателно
решение № 3/22.12.2015 г. по тълк.дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС
„нормата на чл.33 от ЗАНН въплъщава идеята на законодателя за приоритет
на наказателната отговорност над административната, като поначало въобще
не допуска конкуренция между административно- наказателно и наказателно
производства срещу едно и също лице за едно и също извършено деяние.
Щом за дадено деяние е инициирано наказателно производство,
административно- наказателно производство не се образува, а започналото се
прекратява. Правилото за примата на наказателната пред административно-
наказателната отговорност изначално осуетява опасността от дублиране на
административно- наказателната и наказателната отговорност независимо от
характера на административно- наказателното производство по смисъла на
Конвенцията. Спазването на предписанията на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е
надежден механизъм за предотвратяване на нарушения на принципа ne bis in
idem при паралелно или последователно провеждани административно-
наказателни и наказателни производства, защото изключва подобна
процесуална ситуация“.
Като е допуснал вече образуваното със съставяне на АУАН серия АА №
766633 от 03.09.2020 г. да продължи с издаване на атакуваното наказателно
постановление, административно- наказващият орган е нарушил
императивната разпоредба на чл.33 ал.1 от ЗАНН, допускайки К. да бъде
наказан два пъти за едно и също деяние.
В конкретния случай, с процесното наказателно постановление е
5
ангажирана административно- наказателна отговорност на жалбоподателя за
различни обекти на защита от тези в наказателното производство, макар, че
както престъпленията по чл.270 ал.1 от НК и по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК,
така и нарушенията по чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.137Е от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП имат все наказателен характер по смисъла на чл.6, § 1 от ЕКПЧ и чл.4
от Протокол № 7, поради което и ангажирането едновременно на наказателна
и административно- наказателна отговорност се явява недопустимо. В този
смисъл Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по тълк.дело № 3/2015 г. на
ОСНК на ВКС, съгласно което „Щом деянието е едно и също, провеждането
на две отделни самостоятелни производства- наказателно и административно-
наказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията съставлява
нарушение на чл.4, § 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че
са засегнати различни обекти на защита“.
По изложените мотиви, съдът намира атакуваното наказателно
постановление издадено в разрез с императивните правила на чл.33 ал.1 от
ЗАНН и в нарушение на принципа ne bis in idem, поради което същото следва
да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в производството за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., което е определено в минимума, разписан
в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0281-001037/15.10.2020 г. на
Началник група към ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, с което на Я. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. К. ул. „Ген. К.“ №* са наложени административни
наказания на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 20
лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от
ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137Е от ЗДвП и на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева, за
6
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и са отнети и 14 контролни точки
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
ОСЪЖДА РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив да заплати на Я. Н.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. К. ул. „Ген. К.“ №* сумата от 300 /триста/
лева, представляваща направени разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в
четиринадесетдневен срок след получаване на съобщението, че е изготвено,
пред Административен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7