Определение по дело №1514/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2279
Дата: 19 юни 2019 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20195530101514
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2019 г.

Съдържание на акта

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№.........                                    19.06.2019г.                          гр.Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                     ДЕСЕТИ граждански състав

На  19 юни                                                                                           2019г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                    Председател:  МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело № 1514 по описа за 2019 година:

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства представените документи от страните, тъй като са допустими и относими към спора.

 

Съдът намира направеното възражение от ответника за недопустимост на иска  за неоснователно, тъй като в Решение  от 23.04.2018г. по гр. дело № 2137/2017г. по описа на Софийски градски съд е налице произнасяне за законна лихва, но за друг период, а не за процесния, поради което не е налице сила на присъдено нещо по отношение на спорното право.

       

        С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, съдът следва да приложи към делото гр. дело № 2137/2017г. по описа на Софийски градски съд.

 

        Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл.147, т.1 и т.2 ГПК.

 

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

    Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

     Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

                   СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

 

  Ищцата Р.Д.Ж. твърди в исковата си молба, че с Решение от 23.04.2018г. постановено по гр. д.                                   2137/2017г. по описа на Софийски градски съд, ответникът бил осъден да й заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД сумата от 180 000 лева (сто и осемдесет хиляди), представляваща обезщетение за претърпените от реализирано но 03.03.2016г. на км. 50, по главен път П-48 в отсечката между село Мокрен и село Градец, община Котел, пътно - транспортно произшествие неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на сина й Данаил Т. Желев, ведно със законната лихва върху главницата от 17.02.2017г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното заплащане на сумата. Това решение било обжалвано от ответното застрахователно дружество в частта, с която искът бил уважен над сумата от 60 000 лева. С Решение № 181/22.01.2019г. по  ч. гр. дело                            3314/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, първоинстанционното решение било потвърдено изцяло.

С исковата молба, по която било постановено горепосоченото решение, ищцата не претендирала и съответно не й била присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от момента на изпадане на застрахователя в забава - настъпване на застрахователното събитие /ПТП/ - от 03.03.2016г. до завеждането на претенцията й в съда - 17.02.2017г. Горното обстоятелство било видно от приложените съдебни решения.

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтичало от сключения застрахователен договор. Тази гражданска отговорност била функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство, което обуславяло отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаряло самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84 ал.3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължала именно от датата на увреждането. Следователно, в конкретния случай застрахователят отговарял пред увреденото лице за лихвите от датата на застрахователното събитие /деликта/ - 03.03.2016г.

Ето защо, при така уваженият иск срещу ответника за претърпени неимуществени вреди от ищцата в размер на сумата от 180 000 лева, за същата възниквало правен интерес да предяви срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК: ********* и иск за заплащане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на възникване на деликта /настъпване на ПТП/ - 03.03.2016г. до 16.02.2017г. – денят, предхождащ датата на предявяването на претенцията й за дължимото й обезщетение за неимуществени вреди в Софийски градски съд. Размерът на дължимата законна лихва върху главницата от 180 000 лева за посочения период била в размер на 17 556,00 лева

 

Предвид гореизложеното, моли съда да постановите съдебно решение, с което да осъди ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, община Столична, област София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов да заплати на Р.Д.Ж., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** сумата 17566.00 лева /седемнадесет хиляди петстотин шестдесет и шест лева/, представляваща дължимата законна лихва върху присъденото с решение от 23.04.2018г. постановено по гр. д. № 2137/2017г. по описа на Софийски градски съд обезщетение за неимуществени вреди от 180 000 лева, за периода 03.03.2016г. - 16.02.2017г.

На основание чл.127, ал.4 ГПК ищцата посочва следната банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***,  Първа инвестиционна банка” АД - с титуляр С.К.Т..

Претендира за направените по делото разноски, за които  представя списък по чл.80 от ГПК.

 

В определения от съда срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество, в който заявява, че предявения иск е процесуално недопустим, и по същество неоснователен, необоснован и недоказан, поради което оспорва изцяло ищцовата претенция, както по нейното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърдяла, че с Решение от 23.04.2018г. постановено по гражданско дело № 2137 по описа на Софийски градски съд за 2017год., ГО, 1-21 състав, ответното дружество, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 ЗЗД бил осъден да заплати на Р.Д.Ж. сумата в размер на          180 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 03.03.2016г. на километър 50, по главен път П - 48, в отсечката между село Мокрен и село Градец, община Котел, при което настъпила смъртта на Данаил Т. Желев (син на ищцата), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2017г. - датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Посоченото по-горе решение, след обжалването му било потвърдено изцяло с Решение № 181 от 22.01.2019год., постановено по въззивно гражданско дело № 3314 по описа на Апелативен съд - София

за 2018г. В исковата молба се сочило още, че в хода на гражданско дело        № 2137 по описа на Софийски градски съд за 2017год., ищцата не била претендирала, респ. не й била присъдена законната лихва върху присъденото обезщетение, от момента на изпадане на длъжника в забава - дата на непозволеното увреждане - 03.03.2016г. до завеждане на исковата претенция с съда - 17.02.2017г. Твърди се, че отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтичало от сключения застрахователен договор, която отговорност била функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславяло отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

         Предвид тази постановка и с оглед императивната разпоредба на            чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ищцата считала, че законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължала от датата на увреждането. Поради това ищцата намирала, че в случая застрахователят - ответното дружество следвало да отговаря пред увреденото лице за лихвите от датата на застрахователното събитие (деликта) - 03.03.2016г.

Поради факта, че посочената сума, явяваща се лихва за забава не била платена от застрахователя, за ищцата се пораждал правния интерес от предявяване на настоящият иск.

С така предявената претенция се искало ответното дружество             ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* да бъдел осъден да заплати на Р.Д.Ж. сумата от 17 566.00 (седемнадесет хиляди петстотин шестдесет и шест лева), представляваща дължимата законна лихва върху присъденото с Решение от 23.04.2018г., постановено по гражданско дело № 2137 по описа на Софийски градски съд за 2017год., ГО, 1-21 състав обезщетение за неимуществени вреди от 180 000 лева, за периода 03.03.2016г. 16.02.2017г.

На първо място, ответното дружество счита, че така предявения иск бил недопустим.

Видно от осъдителния диспозитив на предходния влязъл в сила съдебен акт - Решение от 23.04.2018г., постановено по гражданско дело          № 2137 по описа на Софийски градски съд за 2017год., ГО, 1-21 състав, било налице произнасяне по предявения от ищцата акцесорен иск за присъждане на лихва за периода от датата на исковата молба до окончателното плащане на задължението, т.е. лихвата за забава била обхваната със сила на присъдено нещо с посоченото решение и било налице погасителен ефект по отношение на правото на иск, досежно спорното право в настоящия процес - по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При наличието на присъдена главница и наличие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, съществувала процесуална пречка тази лихва да бъдела претендирана в отделно самостоятелно производство, включително предвид акцесорния й спрямо главния дълг, характер.

С оглед горното в случай, че настоящият състав намерил за основателни направените възражения, приемайки така предявеният иск за присъждане на законна лихва за недопустим, моли да остави същия без разглеждане и да прекрати производството по делото.

Ответното дружество оспорва предявения иск. Прави възражение за изтекла давност. Същият заявява, че лихвата, като акцесорно вземане, следвала главницата. Счита, че нейното предявяване трябвало да се случи ведно с предявяването на претенцията за присъждане на главното вземане, а именно: исковата претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 ЗЗД. Ответното дружество твърди, че по време на съдебния процес по гражданско дело         № 2137 по описа на Софийски градски съд за 2017год. и в исковата молба, с която било претендирано обезщетението, липсвало искане за присъждане на мораторна лихва. Съгласно чл. 111, буква „в" ЗЗД, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасявали с изтичането на тригодишен давностен срок. В приложното поле на тази давност попадали и исковете за законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД. Обезщетението било присъдено на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 ЗЗД, като с оглед на този факт изискуемостта на задължението, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД настъпвала от момента на възникване на деликта - 03.03.2016г. Настоящата искова молба, по повод, на която било образувано настоящото гражданско дело № 1514 по описа на РС - Стара Загора за 2019год., била подадена в РС - Стара Загора на 07.03.2019год, т.е. повече от три години след настъпване на увреждането. Счита, че поради тези факти и обстоятелства, настоящата искова молба била подадена след изтичането на тригодишния давностен срок, поради което иска следвало да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.

Съобразно разпоредбата на чл. 111,6. "в" от ЗЗД, искът за законната лихва за забава върху дължимото в полза на ищеца обезщетение следвало да бъде предявен в тригодишен срок от деня, в който правото, предмет на този иск, станало изискуемо или могло да бъде упражнено. Въз основа на представените с исковата молба доказателства, безспорно се налагал изводът, че претенцията на ищеца за дължима лихва за забава върху присъденото му обезщетение следвало да бъде предявена в срок до 03.03.2019г. Видно от удостоверяванията, извършени върху настоящата искова молба, същата била депозирана в РС - Стара Загора на 07.03.2019г., т.е. след изтичане на давностния срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД.

В тази връзка, ответното дружество счита, че така предявеният от ищцата иск по чл. 86 ЗЗД попадал в приложното поле на давността, установена в чл. 111, б. "в" ЗЗД, без да било налице хипотезата на чл. 115, ал. 1,6. "ж" ЗЗД в настоящия случай. Искането за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение за периода от 03.03.2016г. до датата на предявяване на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 ЗЗД - /16.02.2017год. /, не било предявено от ищеца с исковата молба, въз основа на която било образувано гражданско дело № 2137 по описа на Софийски градски съд за 2017год., нито в хода на това съдебно производство, поради което и съдът не се произнесъл относно присъждане на законната лихва върху обезщетението, съответно не можело да се приеме, че по време на този процес не била текла давност за процесиите вземания. При тези обстоятелства, се налагал изводът, че в случая не било налице хипотезата на чл. 115, чл. 1, б. "ж" ЗЗД.

Предвид изложеното следвало да се приеме, че претенцията на ищцата Р.Д.Ж. с правно основание чл. 86 ЗЗД се явявала неоснователна и следвало да бъде отхвърлена поради погасяването й по давност.

Моли съда да отхвърли предявеният иск като процесуално недопустим, и по същество неоснователен, необоснован и недоказан.

Претендира направените разноски по делото, включително и за адвокатско възнаграждение.

 

         Изложените обстоятелства в исковата молба налагат извода, че е предявен иск по чл.86 ал.1 във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД. В това производството ищецът носи доказателствената тежест да установи изпадането в забава на ответника, както и размера на обезщетението.

 

             ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Решение от 23.04.2018г., постановено по гр. д. № 2137/2017г. по описа Софийски градски съд; Решение № 181 от 22.01.2019г. по в.гр.дело № 3314/2018г. по описа на Софийски апелативен съд; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ЗМ - 43 от 03.03.2016г.; Присъда № 24 от 19.10.2016г., постановена по НОХД № 445/2016г. по описа на Сливенският окръжен съд, влязла в законна сила на 04.11.2016г.; Мотиви към Присъда № 24 от 19.10.2016г.; Удостоверение за наследници от 19.12.2016г.

 

        ПРИЛАГА към делото б.б. за платена ДТ, пълномощно на адв. С.Т. и на адвокатско дружество „Андреев, Христов и партньори” .

 

        ИЗИСКВА гр. дело № 2137 по описа за 2017г. на Софийски градски съд.

 

        УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на  17.09.2019г. от  10.00 часа, за която дата да се призоват страните.

 

           ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.  Препис от отговора на ответника да се връчи на ищеца.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: