№ 47
гр. Враца, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500030 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 439 от 21.01.2022г., подадена от С. Ц. С., ЕГН **********, чрез
пълномощник адв.К. Т. АК-Враца, против решение № 260456/20.10.2021. на
Районен съд - Враца, постановено по гр. дело № 1189/2021г. в неговата
цялост, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката против „БНП
Париба Пърсънъл Файнейнс” ЕАД с универсален правоприемник „БНП
Париба Пърсънъл Файнейнс“ СА, клон България, ЕИК ***, гр. София, иск с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумите: 4 154.26 лева, главница по договор за
потребителски паричен кредит от 14.04.2008 г., 1 643.62 лева възнаградителна
лихва от 19.05.2009 г. до 02.09.2011 г., законна лихва върху главницата от
19.10.2011 г. до изплащане на вземането, разноски по делото - 136.53 лева за
държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, по
изпълнителен лист от 25.11.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 4737/2011 г. по описа
на Районен съд Враца, както и разноски по изпълнителното дело, поради
наличие на изтекла погасителна давност, които суми са предмет на
принудително събиране по изпълнително дело № 5437/2020 г. по описа на
ЧСИ Ц. Н., вписан в КЧСИ с peг. № ***, с район на действие Окръжен съд -
град Плевен, като неоснователен и е осъдена да заплати на ответника сумата
150,00 лв. разноски по делото.
Жалбоподателката твърди, че решението е постановено при
1
противоречие с процесуалните правила и материалния закон, че е
необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, че доколкото в периода от
образуване на изпълнителното дело - 14.01.2012 г. или съответно до
04.01.2019 г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия и такива не са извършвани по предходно възлагане от взискателя, то
следва, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният
процес се е прекратил ех lege след края на 10.07.2017 г., на която дата е
изтекъл двугодишния преклузивен процесуален срок от последното валидно
действие по принудително изпълнение. Поради това извършените след тази
дата изпълнителни действия, които поначало биха могли да прекъснат
давността, не са породили този ефект, тъй като са били извършени след
настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнителното производство.
Според жалбоподателката новата петгодишна давност е започнала да тече от
датата на прекратяване по перемпция на изпълнителното дело - 14.01.2012 г. и
изтича на 14.01.2017 г., ако не бъде прекъсната или спряна. Посочва, че
поради изтичане на двегодишен срок от последните действия на
принудително изпълнение, изпълнителният процес се е прекратил ех lege на
14.01.2014 г. По тези съображения извършените впоследствие изпълнителни
действия по налагане на запори на вземания чрез изпращане на запорни
съобщения до трети задължени лица са без правно значение. Следователно
давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право, както
кратката тригодишна, така и петгодишната, е изтекла преди депозиране на
исковата молба за образуване на настоящото дело на 17.03.2021 г. Моли съда
да отмени първоинстанционния акт изцяло като неправилен и
незаконосъобразен и постанови нов, по силата на който уважи исковата
претенция, ведно с всички произтичащи от това последици, като претендира
присъждане на разноски по делото пред двете инстанции.
В съдебно заседание се позовава на изтекла абсолютна давност по
чл.112 от ЗЗД.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, гр. София, е постъпил писмен отговор, с който
оспорва като неоснователна въззивната жалба. Въззиваемия счита, че
обжалваното решение е правилно, допустимо и законосъобразно. Твърди, че
задълженията на ищцата по влязлата в законна сила Заповед за изпълнение на
парично задължение № 3245/21.10.2011 г. по ч.гр.д. № 4737/2011 г. на
Районен съд - Враца и издадения Изпълнителен лист от 25.11.2011г., с който
същата е осъдена да му заплати сумите, посочени в изпълнителния титул, не
са погасени по давност, тъй като срокът по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл и към
настоящия момент, поради това, че същият е прекъсван многократно с
предприетите действия по принудително изпълнение по изп. д. № 739/2012 г.
по описа на ЧСИ В. Й. (понастоящем под № 5437/2020 година по описа на
ЧСИ Ц. Н., вписан в КЧСИ с peг. № ***, с район на действие Окръжен съд
град Плевен). Моли съда да отхвърли като неоснователна подадената
2
въззивна жалба и да постанови решение, с което да потвърди обжалвания
съдебен акт като правилен и законосъобразен, както и да му присъди
юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 100.00 лева.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор и от третото лице
– помагач „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, гр. София, с
който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Твърди, че
първоинстанционният състав правилно е определил прилагането във времето
на постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. и на ППВС № 3/18.11.1980 г. и
съответно периодите, в които е текла и не е текла погасителна давност
относно вземанията, за които е имало висящо изпълнително производство,
като е подкрепил твърденията си със съдебна практика на ВКС и на
практиката на Европейския съд за правата на човека по приложението на чл.
6, пap. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
/КЗПЧОС/. Позовавайки се на Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г.. IV г. о., ГК и на други актове на ВКС и окръжни съдилища
поддържа, че следва да се прави разграничение между перемпционния и
давностния срок. Посочва, че когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ и следва да
образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото
е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността,
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело. Изтъква, че перемпцията е без правно значение
за прекъсването на давността, че тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Твърди също, че насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана прекъсва давността, като за перемпцията и необходимостта от
образуването на ново дело значение има също, кога е направено искането, но
дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото
искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността. Заявява,
че поддържа изцяло изложеното в депозирания отговор на искова молба по
делото. Предвид изложените доводи, счита обжалваното решение за изцяло
законосъобразно, правилно и обосновано. Моли съда да отхвърли в цялост
депозираната въззивна жалба като неоснователна и недоказана и да постанови
решение, с което първоинстанционното решение бъде потвърдено.
Претендира разноските, направени в настоящото производство, а именно
юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 лв. В условията на
евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в негова
тежест, прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззивницата адвокатско възнаграждение.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
3
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е
предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК от С. Ц. С., чрез
адв. К. Т. - АК Враца против „БНП Париба Пърсънъл Файнейнс“ ЕАД, с
искане за признаване за установено, че ищцата не дължи претендираните от
ответника суми по изпълнително дело № 5437/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Н.,
с район на действие ОС Плевен, peг. № ***, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 25.11.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 4737/2011 г. по
описа на Районен съд Враца, поради наличие на новонастъпили обстоятелства
(след осъществено заповедно производство), а именно погасяване на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба и допълнителната такава от 01.04.2021г. ищцата С. Ц.
С. твърди, че на 25.11.2011 г. по Заявление на ответника „БНП Париба
Пърсънъл Файнейнс“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 3245/21.10.2011 г. по ч.гр.д. № 4737/2011 г. по описа на ВРС,
респ. Изпълнителен лист от 25.11.2011 г. за сумите 4 154.26 лева, главница по
договор за потребителски паричен кредит от 14.04.2008 г., 1 643.62 лева
възнаградителна лихва от 29.05.2009 г. до 29.04.2011 г., 1028, 81 лева
мораторна лихва от 30.06.2009 г. до 02.09.2011 г., законна лихва върху
главницата от 19.10.2011 г. до изплащане на вземането, разноски по делото -
136.53 лева за държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Поддържа, че въз основа на този изпълнителен титул пред ЧСИ В. Й. с район
на действие Окръжен съд Враца, е образувано изпълнително дело № 739/2012
г., като понастоящем същото е под № 5437/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Н.,
вписан в КЧСИ с peг. № ***, с район на действие Окръжен съд град Плевен.
Посочва, че по отношение на тези вземания е започнал да тече давностен срок
от 30.10.2012г. и към датата на предявяване на исковата молба - 17.03.2021 г.,
петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД за главницата е изтекла,
както такава е изтекла и за акцесорните задължения, което е факт по смисъла
на чл.439, ал.2 ГПК.
В срочно подаден отговор ответникът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
4
клон България, гр. София оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Твърди, че с договор за цесия от 15.05.2015 г. процесното
вземане е прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (цедент) на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (цесионер) и доколкото „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД не е взискател по изп. д. № 5437/2020 г. по описа на
ЧСИ Ц. Н., то искът срещу цедента се явява лишен от правен интерес и е
недопустим. Счита, че за да бъде допустим, искът по чл. 439 ГПК следва да
бъде предявен срещу взискателя в изпълнителния процес и само в този случай
длъжникът би могъл да постигне предвидената в закона цел - да се освободи
от дължимостта на сумата по изпълнителното основание. В тази връзка
твърди, че резултатът от предявен срещу цедента иск не би могъл да
рефлектира в правната сфера на цесионера. Иска от съда да постанови
определение, с което да прекрати исковото производство по делото като
недопустимо, като му присъди и разноски.
В срочно подаден отговор, третото лице - помагач „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД изразява становище за допустимост на исковата
претенция, но намира същата за неоснователна, като развива подробни
съображения в тази насока. Иска от съда да отхвърли исковата претенция
като неоснователна и недоказана, като му присъди направените в настоящето
производство разноски.
При така подадените искова молба и отговор, в производството пред
районния съд са събрани писмени доказателства и са приложени заверени
копия от материалите по изпълнително дело № 739/2012 г. по описа на ЧСИ
В. Й. с район на действие Окръжен съд Враца (№ 5437/2020 г. по описа на
ЧСИ Ц. Н., вписан в КЧСИ с peг. № ***, с район на действие Окръжен съд
град Плевен), въз основа на които е прието, че предявеният иск е допустим,
но неоснователен. Изложени са съображения, че ищцата има правен интерес
да предяви иска по чл. 439 ГПК срещу кредитора по заповедта за изпълнение,
който е и първоначален взискател по изпълнителното дело, поради което
същият е надлежен ответник по този иск. Съдът е приел също, че след
образуването на изпълнителното производство не е изтекъл период, с който
законът свързва погасяване на вземанията по давност; че с предприеманите по
изпълнителното дело действия по принудително изпълнение - налагане на
запори върху банковите сметки на длъжницата, погасителната давност е била
прекъсната, поради което не е изтекла 5 годишната и 3 годишната
погасителна давност и вземанията по издадения изпълнителен лист са
дължими.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства
5
поотделно и в тяхната пълнота, при което приема следното:
Установено е по делото, че по ч. гр. дело № 4737/2011 г. по описа на
Районен съд Враца, в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД против
ищцата С. Ц. С. е издадена Заповед № 3245/21.10.2011 г. за изпълнение на
парично задължение, както и изпълнителен лист от 25.11.2011 г., за сумите: 4
154.26 лева, главница по договор за потребителски паричен кредит от
14.04.2008 г., 1 643.62 лева възнаградителна лихва от 29.05.2009 г. до
29.04.2011 г., 1028, 81 лева мораторна лихва от 30.06.2009 г. до 02.09.2011 г.,
законна лихва върху главницата от 19.10.2011 г. до изплащане на вземането,
разноските по делото - 136.53 лева държавна такса и 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от приложения по делото договор за потребителски паричен
кредит PLUS-01191872 от 14.04.2008 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С. Ц. С., послужил като основание за претенцията
на заявителя, изискуемостта на претендираните вземания е настъпила на
28.02.2011 г. с настъпване на падежа на последната погасителна вноска по
кредита.
От приетото по делото копие от изпълнително дело № 739/2012 г. по
описа на ЧСИ В. Й. /понастоящем същото е под № 5437/2020 г. по описа на
ЧСИ Ц. Н., вписан в КЧСИ с per. № ***, с район на действие Окръжен съд
град Плевен/ се установява, че същото е образувано на 14.01.2012 г. по молба
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу С. Ц. С. за принудително
събиране на сумите по посочения по-горе изпълнителен лист, като с молбата
взискателят е възложил на съдебния изпълнител извършване на всички
действия на основание чл.18 от ЗЧСИ.
След образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е
извършил изследване имуществото на длъжницата - изискал е справки за
притежавани земеделски земи и гори, декларирано имущество, банкови
сметки и доходи и регистрирани трудови договори на длъжника от ОСЗ -
Враца и ТД на НАП, офис Враца и съответно е получил такива. С
уведомление за започналото изпълнително производство от 30.10.2012г.,
връчено на Б. М. - майка на длъжницата С. Ц. С. на 30.10.2012г. (разписка на
л.5 по изп. дело), съдебният изпълнител е насрочил опис на 05.12.2012г. По
изпълнителното дело няма приложени доказателства, от които да се установи
за опис на какво имущество /движими вещи намерени в дома му, МПС,
недвижими имоти и др./, собственост на длъжника, се насрочва описа, нито
че насроченият опис е извършен. По изпълнителното дело на 12.09.2014г.
съдебният изпълнител е насрочил още един опис – на движими вещи за
6
30.09.2014г. от 10, 30 часа (л.14 по делото), за който също няма приложени
доказателства, че е извършен.
С молба от 08.04.2015г. до съдебния изпълнител длъжницата С. Ц. С. е
заявила, че се задължава ежемесечно да заплаща по негова сметка по 100 лв.,
а при възможност да прави и по-висока месечна вноска (лист 15 от
изпълнително дело).
От приетия договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
15.05.2015 г. и приложенията към него, се установява, че „БНП Париба
Пърсънъл Файнейнс“ ЕАД, в качеството си на цедент, е прехвърлило на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на цесионер,
процесните вземания към длъжницата. По силата на представеното на л. 71 от
делото пълномощно, цедентът е упълномощил цесионера „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по
прехвърлените вземания. Съобразно правата по упълномощаването, с писмо
от 06.07.2015 г., връчено на майката на длъжницата Б. М. на 10.07.2015 г. /л.
73/, „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е извършило уведомяването на С.
Ц. С. за прехвърлянето на вземанията.
От приложената по изпълнителното дело молба от 17.07.2015г. /л.17/ се
установява, че със същата дружеството „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД е поискало на основание чл.429 ГПК да бъде конституирано като
взискател по делото, като е представен договора за цесия между дружеството
и първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /цедент/.
Конституирането е извършено с постановление на съдебния изпълнител от
17.07.2015 г. /л. 16 изп.д./.
Установява се също така от извършеното отбелязване върху гърба на
изпълнителния лист, че на 19.11.2015г. от длъжницата С. Ц. С. по сметката на
съдебния изпълнител е постъпила сумата 100 лева, от която на взискателя
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е изплатена сумата 90, 47 лв. на
03.12.2015г. (л.33).
С постановление от 10.08.2017г. на ЧСИ Й. отново е насрочен опис на
движими вещи за 31.08.2017г. от 10,00 ч. (л.36), но и за неговото извършване
няма приложени доказателства по изпълнителното дело.
От приложената по изпълнителното дело молба изх. № К - 108
/02.01.2018 г. по описа на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, входирана
при ЧСИ Й. под № 3541 / 30.03.2018 г. /л.37 изп.д./ се установява, че със
същата дружеството „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало от
съдебния изпълнител да извърши справка в електронния регистър на БНБ за
наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника, като при
наличието на такива е поискало налагане на запор върху тях за обезпечаване
вземането на кредитора. След извършеното проучване, на 13.12.2018 г.
съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до „Райфайзенбанк
7
България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД,
„Общинска банка“ АД и „Сибанк“ АД /бивша Стопанска и инвестиционна
банка/, като известията за доставяне с отбелязване на датите на получаването
им са приложени по делото. С писмо от 04.01.2019 г., входирано при ЧСИ В.
Й. вх. № 294 /10.01.2019г. /л.49 от изп.д./, „Общинска банка“ АД е уведомила
съдебния изпълнител, че лицето С.С. има разкрита банкова сметка и запорът е
наложен. С писмо от 04.01.2019 г., входирано при ЧСИ В. Й. вх. № 464
/11.01.2019г. /л.55 от изп.д./, „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила съдебния
изпълнител, че лицето С.С. има разкрита банкова сметка и запорът е наложен.
С писмо от 23.01.2019 г., входирано при ЧСИ В. Й. вх. № 1010 /29.01.2019 г.
/л.56 от изп.д./ „Интернешънъл Асет Банк“ АД, е уведомила съдебния
изпълнител, че лицето С.С. има разкрита банкова сметка и запорът е наложен.
По изпълнителното дело не са приложени доказателства за извършвани
други конкретни изпълнителни действия, изграждащи един или повече от
законоустановените способи за осребряване на имуществото на длъжницата.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
По отношение на допустимостта на предявения иск въззивният съдебен
състав споделя напълно и изцяло изложените от районния съд мотиви, поради
което и на основание чл. 272 от ГПК в тази част препраща към тях.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК,
предмет на спора по който е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника, поради погасяването му по давност.
Въззивният съд споделя напълно изразеното от районния съд разбиране, че за
основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването
на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на
погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази
връзка правилно е разпределена и доказателствената тежест, като е прието, че
в тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на
отричаното от него право, а в тежест на ответника е при условията на пълно и
пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с
който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице
основания за спиране или прекъсване течението на давността.
Напълно правилно районният съд е приел, че по въпроса прекъсва ли се
давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае
изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на
8
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така
и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и двете имащи задължителен характер за
прилагане от съдилищата. Правилно също така е прието, че от датата на
образуване на изп. дело № 739/2012 г. /понастоящем изпълнително дело №
5437/2020 година по описа на ЧСИ Ц. Н., с район на действие ОС Плевен, per.
№ ***/ до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС действащо е било ППВС № 3/18.11.1980 г., според което
образуването на изпълнителното дело е прекъснало започналата да тече от
датата на изискуемостга на вземанията погасителна давност и по време на
изпълнителния процес давност не тече, а след датата на постановяване на ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно
разрешенията дадени в самото ТР, давността може да тече и по време на
изпълнителния процес, но се прекъсва е предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Първоинстанционният съд обаче не е обсъдил института на
прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар. „перемция” и
последиците от това за прекъсването на погасителната давност, каквото
оплакване е направено във въззивната жалба, поради което такова обсъждане
следва да се направи от въззивния съд.
В решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., ІІІ гр. отд., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, се посочва, че както доктрината, така и
съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на
ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т.
нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният
изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да
тече новата погасителна давност за вземането в случаите, когато перемпцията
е настъпила при действието на ППВС № 3/1980 г. и при действието на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Прието е, че ако съставът по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК е осъществен към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата
погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
датата на изтичане на релевантния (двугодишен) срок, а ако е осъществен към
дата, следваща приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, новата
погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
9
Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело №
739/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. /№ 5437/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Н./ е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо
в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с
подаването на молбата от 14.01.2012 г. взискателят "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян
до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респ. до прекратяване на изпълнителното дело, ако е
преди този срок, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение.
Съдът намира, че в рамките на две години, считано от образуване на
изпълнително дело № 739/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. /№ 5437/2020 г. по
описа на ЧСИ Ц. Н./ - 14.01.2012 г., не са извършени никакви изпълнителни
действия, нито по искане на взискателя, нито служебно от ЧСИ, които да
водят до прекъсване на давността. Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК
предвижда, че изпълнителното производство се прекратява когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Тази норма представлява своеобразна санкция за
бездействието на взискателя след образуване на изпълнителното
производство и произтича от спецификата на същото. В този смисъл
висящността на изпълнителния процес се поддържа не служебно, а от
взискателя, който трябва да посочва изпълнителен способ, да иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Ето защо ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата
на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а
постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
10
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
Изложеното води до извод, че на 14.01.2014 г. изпълнителното
производство по изпълнително дело № 739/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. /№
5437/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Н./ е прекратено по право на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, въпреки неиздаването на постановление за прекратяване
от съдебния изпълнител. Това е така, тъй като дружеството взискател е
поискало извършване на изпълнителни действия /възлагане на ЧСИ на
действия по чл. 18 от ЗЧСИ/ с молбата си за образуване на изпълнителното
дело от 14.01.2012 г., като след това в течение на двегодишния период по чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК не е поискало извършване на други изпълнителни
действия формиращи конкретен изпълнителен способ, нито пък съдебният
изпълнител е извършвал такива.
В изпълнение на извършеното възлагане по чл. 18 ЗЧСИ съдебният
изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на
длъжницата чрез справки, които обаче не представляват изпълнителни
действия, съгласно посоченото ТР, и не могат да доведат до прекъсване на
давността. Извършено е и насрочване на опис за 05.12.2012г., но без да се
конкретизира какво имущество на длъжницата ще бъде описвано, без да е
извършено уведомяване на взискателя за датата на описа и за задължение за
авансово внасяне на такси и без на посочената дата да е извършен самия опис.
Както бе посочено, в мотивите към т. 10 на ТР изрично е упоменато, че
действие по изпълнението, което прекъсва давността, е извършването на опис
на вещи, който в случая не е осъществен.
Както бе посочено по-горе, ако е осъществен съставът на чл. 433, ал.1,
т.8 ГПК, новата погасителна давност за вземането започва да тече от изтичане
на 2-годишния срок по посочената разпоредба (с оглед приетото по-горе, че
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, т. 10 не
намира приложение спрямо приключили до постановяването му
изпълнителни производства), независимо от това, че съдебният изпълнител не
е прекратил с постановление изпълнителното производство.
Тъй като прекратяването на изпълнително дело е преди приемане на ТР
№ 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и предвид изложеното по-горе, по
11
отношение на погасителната давност следва са се приложи тълкуването,
дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г. Съобразно него, погасителна
давност не е текла докато е траел този изпълнителен процес (т.е. до 14.01.2014
г.) и че новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата
на прекратяване на изпълнителното производство – от 15.01.2014 г., а не от
26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС. Доколкото вземането е установено със заповед за
изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право в случая е петгодишна. В този
смисъл е и съдебната практика – Решение № 37/24.02.2021 по дело №
1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о.
От друга страна, след датата 26.06.2015 г. приложение следва да
намерят постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
според които, както вече се изложи, в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. В
тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т. е. когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор
или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане
на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането
в сила на постановлението за възлагане.
В Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV
г. о., ГК е прието, че перемпцията е без правно значение за давността. Когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
12
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че след
перемирането на изпълнителното производство по изпълнително дело №
739/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. /№ 5437/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Н./ на
14.01.2014 г., давността е прекъсната с извършените изпълнителни действия
въз основа на молба изх. № К - 108 / 02.01.2018 г. по описа на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, входирана при ЧСИ под № 3541 / 30.03.2018 г., с
която дружеството е поискало от съдебния изпълнител налагане на запор
върху разкрити банкови сметки на името на длъжника - наложените запори на
банкови сметки на С.С. в „Общинска банка" АД, „Банка ДСК“ ЕАД и
„Интернешънъл Асет Банк" АД, на 04.01.2019 г. и 23.01.2019 г., независимо
че същите са предприети, след като изпълнителното производство вече е било
прекратено по право.
В случая, както искането от цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД с молбата от 02.01.2018 г. за прилагане на определен изпълнителен
способ – запор на откритите банкови сметки на длъжницата, така и самото
изпълнително действие - налагането на запори на банкови сметки на
длъжницата в първите две банки на 04.01.2019 г. са направени своевременно в
рамките на петгодишния давностен срок за процесните вземания, който тече
от 14.01.2014 г., поради което са прекъснали давността. Следва да се посочи,
че давността е прекъсната и с налагане на запор в банките, в които
длъжницата не е имала банкови сметки или суми по открити нейни сметки,
доколкото съгласно разрешението, дадено в т. 5 на ТР № 3 от 08.06.2017 г. по
т. дело 3/2015 г., ОСГТК запорът се счита наложен само с разпореждането на
съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от банката в
хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508,
ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка,
представлява действие по налагане на запор.
От датата на налагане на запорите, дори и да се приеме най - ранната
13
дата, от която това е било възможно, а именно 30.12.2018 г., когато са
изпратени запорните съобщения до съответните банки от съдебния
изпълнител, на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД, е започнала да тече нова
петгодишна давност, която не е изтекла нито към датата на предявяване на
исковата молба в съда /17.03.2021 г./, нито към датата на приключване на
устните състезания пред въззивната инстанция – 02.03.2022г. /с оглед чл. 235,
ал. 3 ГПК/, поради което процесните вземания на ответника за исковите суми
не са погасени по давност.
В проведеното пред въззивния съд съдебно заседание въззивницата,
чрез процесуалния си представител, е направила възражение за недължимост
на сумите поради изтекла абсолютна погасителна давност. В случая съдът
приема, че разпоредбата на която се позовава въззивницата - новата редакция
на чл. 112 от ЗЗД, не намира приложение. Тази разпоредба е въведена от
законодателя през 2020 г., в сила от 02.06.2021 г., и урежда абсолютна
погасителна давност от 10 години за някои вземания. Тази норма обаче не е
приложима по отношение на процесните вземания, независимо от изтеклите
от датата на падеж повече от десет години, тъй като не се прилага към
заварени случаи, а действа занапред – с Решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС
по к. д. № 1/2021 г. Конституционния съд на Република България е обявил за
противоконституционна разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗД на ЗЗД и
ретроактивното действие на новата редакция на чл. 112 от ЗЗД.
С оглед изложеното, доколкото не се доказва твърдяното от ищцата
основание за недължимост на исковите суми, за които против същата е
издаден изпълнителен лист от 25.11.2011г. по ч.гр.д. № 4737/2011 г. на РС-
Враца, въз основа на заповед по чл. 410 ГПК - погасителна давност,
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК се явява недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
Като е достигнал до същите правни изводи районния съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Вземайки предвид изложеното, въззивният съдебен състав намира
подадената въззивна жалба за неоснователна.
С оглед резултата от обжалването, на основание чл. 273, във вр. с чл.
14
78, ал. 3 от ГПК, на въззиваемата страна се дължат направените в хода на
въззивното производство разноски в размер на 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПрП,
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид
сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на
процесуален представител на въззиваемото дружество.
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат
разноски.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260456/20.10.2021 г., постановено по гр.
д. № 1189/2021 г. по описа на РС-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Ц. С., ЕГН: **********, с
адрес гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файнейнс“ ЕАД, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файнейнс“ СА, клон България, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, сумата 100,00 лв. разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *** като трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „БНП Париба Пърсънъл Файнейнс“ ЕАД, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файнейнс“ СА, клон България, ЕИК ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15
16