Определение по дело №57851/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5244
Дата: 7 февруари 2023 г. (в сила от 7 февруари 2023 г.)
Съдия: Йоана Милчева Генжова
Дело: 20211110157851
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5244
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20211110157851 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на МВР, чрез пълномощниците
юрисконсулт М.М. и юрисконсулт Х.К., срещу „**********“ ЕООД, с която
са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. №20673/2021г. на СРС, 140 състав, както
следва: 10462,66 лева – договорна неустойка за забавено изпълнение за
периода от 14.10.2019г. до 13.03.2020г. по договор №12491оп-57/13.03.2019г.
за разработване, внедряване и гаранционна поддръжка на специализиран
софтуерен продукт, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.04.2021г. до окончателното плащане, и 993,95 лева – мораторна лихва за
периода от 03.05.2020г. до 09.04.2021г.
Ищецът твърди, че след проведена процедура по реда на ЗОП по
сключен договор с ответника му е възложил разработване, внедряване и
гаранционна поддръжка на специализиран софтуерен продукт
„Автоматизирана информационна система „Лицензиране и контрол на
частната охранителна дейност и осигуряване на условия за връзка с вътрешни
и външни регистри в системите, посочени от възложителя. Договорът
включвал няколко отделни дейности и бил сключен със срок за изпълнение от
седем месеца, считано от датата на подписването му. Ищецът определил със
заповед служители, които да осъществяват контрол и приемане на
1
изпълнението по договора, като в заповедта подробно бил уреден редът за
осъществяване на контрол. Срокът за изпълнение на договора изтекъл на
14.10.2019г., но ответникът забавил изпълнението си. На различните етапи от
изпълнение на проекта била водена двустранна кореспонденция между
страните във връзка с констатирани от възложителя недостатъци на
изпълнението. Съставяни били констативни протоколи, с които се
установявало забавено изпълнение на задълженията по договора от страна на
ответника. Едва на 30.03.2020г. бил съставен приемо-предавателен протокол
за внедряване и интегриране на софтуерен продукт и осъществена проверка
на функционалността му. Ищецът твърди, че при всички етапи от
изпълнението на договора служителите му оказвали пълно съдействие на
изпълнителя. Поради изложеното ищецът твърди, че ответникът му дължи
уговорената с договора неустойка за забавено изпълнение на задълженията за
периода от 14.10.2019г. до 30.03.2020г. в размер на 10 462,66 лева. Ищецът
отправил до ответника покана за плащане на дължимата неустойка в
десетдневен срок от получаване на поканата, но плащане не последвало.
Поради това ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение за претендираната неустойка и мораторна лихва въз основа на
извлечение от счетоводните си книги, което било уважено от съда и в негова
полза били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
претендираните суми. В законоустановения срок длъжникът подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на заявителя било
указано да предяви искове за установяване на вземанията си. Поради
изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и да бъде
осъден да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът „**********“ ЕООД, чрез пълномощника адв. В.Т., е подал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с
който оспорва изцяло предявените искове. Излага доводи, че не е налице
забава на длъжника, като поддържа, че е налице забава на кредитора, тъй като
в хода на изпълнение на договора назначената от ищеца комисия не
изпълнявала точно задължението си да оказва необходимото съдействие на
изпълнителя, за да може да изпълни задълженията си съобразно уговореното.
Комисията неоснователно се забавяла в приемането на изпълнението по
договора, както и неправилно отказвала да приема изпълнение на дейностите
2
по договора. Окончателен доклад за изпълнение на дейностите по договора
бил представен от дружеството на 29.11.2019г. От същия ставало ясно, че
дружеството е изпълнило всички етапи по проекта. Не били ангажирани
доказателства за претърпени вреди от ищеца. При изпълнение на договора
ответникът срещнал сериозни трудности, както и се наложило да изпълнява
дейности, които липсвали в техническото задание на възложителя, но били
абсолютно необходими, за да може да се внедри системата и да влезе в
нормална експлоатация. Противоречивите указания на комисията на
възложителя довели до многократни промени. Възразява срещу изчисления
размер на неустойката, като счита, че неправилно същата била калкулирана
върху възнаграждението по договора с включен ДДС, като счита, че по този
начин се стига до нарушение на чл.26, ал.2 от ЗДДС. Неправилно бил
определен и периода на забавата, като счита, че началната дата е 15.10.2019г.,
а не 14.10.2019г. По същите съображения оспорва и размера на
претендираната мораторна лихва. Поради изложеното моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване: по иска за неустойка: 1/че валидно e
възникнало твърдяното договорно правоотношение; 2/че е била уговорена по
размер неустойка в случай на забава в изпълнението на задължения по
договора; 3/какъв е размерът на неустойката; по иска за мораторна лихва – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава; а ответникът
следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за което да се призоват страните.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.04.2023г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба и писмения отговор.
ДОПУСКА по двама свидетели при довеждане на всяка от страните.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със
задачи, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по
депозитната сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н.Н.Х..
Вещото лице да се призове след представяне на доказателство за внесен
депозит.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4