№ 401
гр. Пазарджик , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200324 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. Д. К., ЕГН ********** от гр.Пловдив
против Електронен фиш Серия К № 2771719 издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2, т.2 от
ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
лв. /петдесет лева/.
В жалба се навеждат доводи за наличие на процесуална и материална
незаконосъобразност на ЕФ, като се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща процесуален представител. Постъпва обаче писмено становище
от пълномощник на жалбоподателя, с което се излагат подробни съображения
за отмяна на ЕФ. Претендира се и присъждане на разноски.
За въззиваемата страна - териториалната структура ОД на МВР-
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на
горепосочената дирекция, с което излага съображения за потвърждаване на
ЕФ. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за
1
прекомерност на разноските на противната страна.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази
изложеното в същата, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран затова, че на 17.04.2019 година, в 10:43
часа, на АМ „Тракия“, км 77, обл.Пазарджик, с посока на движение към
гр.Пловдив, е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***, като се е
движел с превишена скорост от 155 км/ч, при максимално допустима за
движение по автомагистрала от 140 км/ч. Скоростта била заснета и
установена с автоматизирано техническо средство (АТСС) - мобилна радарна
система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост
от 160 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 20 км/ч, но от това превишение
били извадени 3% - 4.8 км/ч, което било закръглено на 5 км/ч, каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при
засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението от 15 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна.
Това е така, защото обжалваният електронен фиш не отговаря на
изискването, посочено в чл.39, ал.4 ЗАНН, според който: „За случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш“.
В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер
точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39, ал. 2 ЗАНН.
2
При това положение, макар и минимумът вече да не се явява
необжалваем /такъв е имало принципно до 2012г., когато разпоредбата на
чл.189 ал.13 от ЗДвП е обявена за противоконституционна/, то е бил налице
безспорно „маловажен случай“, като по правилата на цитираните по-горе
законови разпоредби в тази хипотеза редът за санкциониране е този с фиш /но
не електронен такъв/, а при отказ /т. е. липса на съгласие/ е следвало да се
състави АУАН, респ. издаде НП.
Този извод следва недвусмислено и от повелята на особената
разпоредба на чл.85а от ЗАНН, според която: „Доколкото в този закон няма
особени пра вила за административнонаказателния процес при нарушения,
устано вени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се
прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата“, т. е. ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в
него, както е в случая.
Следва да отбележи, че нормите на чл.39, ал.4 и чл.85а ЗАНН се
приети от законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на
ЗДвП, направено с ДВ бр. 10 от 2011 г. Това е именно изменението, с което се
въвежда и институтът на „електронния фиш“, респ. и самата норма на чл.189,
ал.4 ЗДвП.
Казано с други думи, основното изменение е в самия ЗДвП, а
съгласувано с него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН.
След това изменение, въпреки последвали други изменения в ЗДвП, в
резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са
били променяни.
Освен това повелята на чл.189, ал.4 ЗДвП (с оглед съдържанието и)
няма как да се яви и като специална по отношение тези на чл. 39, ал.4 и чл.
85а ЗАНН, които са очевидно от публичен ред.
Анализирайки цитираните до тук разпоредби следва извода, че
законодателят предвижда реда за издаване на електронни фишове да е
приложим единствено при налагането на глоби в размер над 50 лв. Ето защо
процесният фиш е издаден в нарушение на чл.39, ал.4 от ЗАНН, поради което
3
и същият се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Сочената
правна норма има императивен характер и неспазването й винаги ще е
процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига
до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично
изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по съображения
за процесуална икономия и улеснение в дейността на наказващия орган, той
да осъществява дейността си в нарушение на императивни правила на
процесуалния закон.
В този ред на мисли има утвърдена съдебна практика, като за пример
само биха могли да се цитират: Решение №1831 от 21.10.2020 г. по КАНД №
1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив, където изрично е прието „ ...
нормата на чл. 39, ал.4 от ЗАНН е специална спрямо чл.182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Аналогични са и Решение № 2537 от
20.11.2013 г. по КАНД № 2342/2013 г. па XXI състав на Административен съд
– Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по КАНД №170/2015 г. на
Административен съд - Пловдив.
Всичко казано до тук налага отмяна на обжалвания ЕФ.
При този изход от делото – отмяна на ЕФ, не може да бъде
удовлетворено искането на пълномощника на директора на ОДМВР-
Пазарджик за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено своевременно – с
изпратеното по делото писмено становище от пълномощника на
жалбоподателя, преди последното с.з. Жжалбоподателя има право на такова
искане предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита
и съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. (триста и
петдесет лева).
4
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото
преди проведеното с.з. следва да се каже, че същото е основателно.
Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по административнонаказателни производство, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата,
т.к. глобата е 50 лева. В последната цитирана норма е посочено, че при
интерес до 1000лв., както е в настоящия казус, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лв. По-горе бе посочено, че жалбоподателят
в настоящото производство е платил адвокатско възнаграждение в размер на
350 лв., т.е. с 50 лева над минималното възнаграждение, което е прекомерно,
като се има предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност, същото
бе разгледано в едно съдебно заседание, без участието на жалбоподателя или
неговия пълномощник. С оглед на това в полза на жалбоподателя следва са се
присъдят разноски в минималния размер на адвокатското възнаграждение,
които ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета
си.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 2771719 на ОД на МВР-
Пазарджик, с който на ИВ. Д. К., ЕГН ********** от гр.Пловдив на
основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
5
ОСЪЖАДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, *** ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Д. К., ЕГН
**********, разноски в размер на 300 /триста/ лева - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6