№ 12
гр. Тутракан, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. П.а
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20253430200015 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0362-000819 от 26.11.2024 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на Т. Н. Ч., с ЕГН:
**********, от *********** за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Т. Ч., който го обжалва в срок чрез надлежно упълномощената
да го защитава адв. Е. Г. от АК – Силистра. В жалбата се излагат доводи,
черпени от Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС и ОССНК
на ВКС и свързани с липсата на надлежно уведомяване на жалбоподателя за
настъпилата дерегистрация на автомобила. В хода на съдебните прения
процесуалният представител поддържа изложеното в жалбата, претендирайки
присъждане на сторените по делото разноски в размер на 400 лв.
Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По
делото е приложено писмено становище от надлежно упълномощената В.А. –
1
главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в които се навеждат доводи за
законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Твърди се, че
жалбоподателят бил надлежно уведомен от Гаранционния фонд за изтеклата
му застраховка „ГО“. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се възразява за прекомерност на адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.08.2024 г. актосъставителят К. К. и свидетелите Д. А. и А. М. –
полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си
задължения, извършвайки контрол на движението по пътищата. Около 14:35 ч.
те се намирали в с. Нова Черна, обл. Силистра, по ул. „Марица“, когато
установили движещ се лек автомобил марка „Мицубиши“ с рег. №
***********, който решили да спрат. Автомобилът се включил в движението
по ул. „Дунав“, а полицейските служители го последвали със служебния
автомобил и го спрели посредством използването на светлинно-звуков сигнал.
Служителите на реда констатирали, че водач бил жалбоподателят Ч.. В хода на
проверката се установило, че МПС било собственост на жалбоподателя, като
същото било със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП, считано от 24.02.2017 г.
Актосъставителят К. съставил АУАН серия АД № 066181/29.08.2024 г., с
който повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Във връзка с установеното от актосъставителя нарушение била
образувана преписка с № 3439/2024 г. по описа на РП – Силистра с оглед
събиране на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК, а образуваното с акта АНП било прекратено с Мотивирана резолюция
на АНО № 24-0362-М000115/14.11.2024 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от
ЗАНН. В хода на проверката се установило, че жалбоподателят Ч. не бил
уведомяван от органите на МВР за настъпилата дерегистрация на процесния
автомобил. Проверката приключила с Постановление на наблюдаващия
прокурор от 21.11.2024 г. за отказ от образуване на ДП, тъй като прокурорът
2
счел, че липсвал умисъл при осъществяване обективните елементи на
престъпния състав, вследствие на което материалите от нея били изпратени
отново на АНО.
На 26.11.2024 г. било издадено Наказателно постановление № 24-0362-
000819, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, били
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
На 06.01.2025 г. жалбоподателят получил екземпляр от НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
заверени копия на: НП № 24-0362-000819/26.11.2024 г.; АУАН серия АД №
066181/29.08.2024 г.; МР № 24-0362-М000115/14.11.2024 г.; Постановление за
отказ от образуване на ДП по пр. пр. № 3439/24 от 24.11.2024 г.; Писмо №
362р-12691/28.11.2024 г. по описа на РУ – Тутракан; Писмо № 362р-
9457/03.09.2024 г. по описа на РУ – Тутракан; Писмо № 1085р-9585/01.11.2024
г. по описа на с-р „ПП“ при ОДМВР – Русе; Писмо № 362р-12691/24 г. от
09.01.2025 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР – Русе; Писмо № 362р-
12691/28.11.2024 г. по описа на РУ – Тутракан; Справка картон на водача Т. Ч.;
Справка АИС – регистрация на МПС; Справка за собственост на МПС;
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Служебна бележка от „ЧР“ при ОДМВР –
Силистра.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство (АНП) е започнало в
отклонение от общия ред с постановяването на акт по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а
именно – Постановление № 3439/2024 г. от 21.11.2024 г. на РП – Силистра за
3
отказ от образуване на ДП. Актът покрива хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
и е постановен от надлежен орган, поради което АНП е образувано
законосъобразно.
Наказателно постановление № 24-0362-000819/26.11.2024 г. е издадено
от началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, който е родово и
местно компетентен АНО. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
считано от постановяването на прокурорския акт, и притежава законово
изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е възприел
фактическата обстановка, описана в прокурорския акт, като с НП е наложил
предвидените в санкционната норма кумулативни наказания.
Жалбоподателят е административнонаказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС. Изпълнителното
Д.ие на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Жалбоподателят е осъществил обективните белези на нарушението,
доколкото управляваният от него автомобил към 29.08.2024 г. е бил със
служебно прекратена регистрация – т.е. не е бил регистриран по надлежния
ред.
По отношение осъществяването на субективната страна на Д.ието
следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, вследствие
тълкуването на която може да се заключи, че Д.ието е осъществимо и при
умишлена, и при непредпазлива форма на вината. В предстоящия анализ
съдът ще се ограничи до изследването единствено налице ли е
непредпазливост у жалбоподателя, тъй като липсата води директно до липса
и на умисъл (като по-тежката форма на вината), до какъвто извод е стигнал
наблюдаващият прокурор.
Съгласно цитираното от представителя на жалбоподателя ТП № 2/2023 г.
на ВКС и ВАС липсата на уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация на автомобила е формална предпоставка същият да
е действал невиновно при управлението на така дерегистрирания автомобил.
В настоящия случай жалбоподателят не е бил уведомяван за настъпилото на
24.02.2017 г. прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, видно
от приетото като доказателство копие на писмо рег. № 1085-9588/01.11.2024 г.
4
по описа на с-р „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе. Същевременно АНО
нито е събрал в хода на досъдебната фаза на процеса, нито е представил в хода
на съдебната такава, други доказателства, които да сочат, че жалбоподателят е
действал виновно при извършване на процесното нарушение. При това
положение, предвид задължителната за настоящия съдебен състав сила на
цитираното тълкувателно постановление, съдът намира, че Д.ието на
жалбоподателя е невиновно извършено (липсва непредпазливост), тъй като
въпреки че е бил длъжен съгласно чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП да управлява
регистрирано по надлежния ред МПС, субективно в конкретната ситуация не
е могъл да предвиди обстоятелството, че автомобилът му е със служебно
прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Налице е
обстоятелство по чл. 14, ал. 2 от НК, изключващо непредпазливостта, а
именно фактическа грешка (незнание) относно дерегистрацията на
процесното МПС, което незнание не се дължи на непредпазливост на
жалбоподателя, тъй като дори и при полагане на дължимата грижа той не би
бил в състояние да я избегне.
Доводът на представителя на АНО, че жалбоподателят е бил уведомен от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ и въз основа на това – че същият е
знаел за прекратяването на регистрацията, следва да се отклони като
неоснователен. Първо, уведомлението от ГФ до собственика на МПС няма
отношение към оформянето на субективната страна на Д.ието, тъй като то
предхожда дерегистрацията (по аргумент от противното от цитираното ТП на
ВКС и ВАС, в което е анализирано уведомлението от органите на МВР, с което
собственикът се уведомява за точната дата на прекратяване на регистрацията
на МПС) и не предполага, че собственикът ще разбере кога точно би
настъпила тя. Второ, твърдението за настъпилия факт на надлежното
уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, остава недоказано, тъй като то се уповава
единствено на справка в базата данни на МВР.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като при издаването
му е допуснато неправилно приложение на материалния закон – наказаното
лице е действало невиновно при извършване на административното
нарушение.
5
В с. з. процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане
за присъждане на разноски по делото в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение, а именно 400 лв., кореспондиращ със сумата в Договор за
правна защита и съдействие серия Б № **********. Процесуалният
представител на АНО е направил възражение за прекомерността му и е
поискал същото, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, да
се сведе до минимума. В действителност съдът намира, че фактическата и
правна сложност на случая е ниска. Предвид обстоятелството, че освен
наказанието „глоба“ е наложено и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, то съгл. разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
издадена от ВАдвС, минималният размер на адвокатския хонорар се равнява
на 500 лв. – т.е. сума, по-висока от реално платената. Поради това,
възражението за прекомерност следва да се отхвърли като неоснователно.
Предвид изложеното и изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв.,
а аналогичното искане на представителя на АНО следва да се остави без
уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0362-000819 от 26.11.2024
г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, с което на Т. Н. Ч., с
ЕГН: **********, от ***********, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М. Н., да
6
заплати на Т. Н. Ч., с ЕГН: **********, от *********** сторените разноски по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7