НОХД №  1470/2011 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението против подсъдимия Г.Б.Д. с ЕГН **********  е  за  престъпление по чл.211 във вр. с чл.210  ал.1, т.1 и т.5 във вр. с чл.209 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.29 ал.1, бук.А и Б  от  НК за това, че  с цел да набави  за себе си имотна облага в общ размер на 18 024.37 лв.в гр.София, гр.Пловдив, гр. Бургас, с.Злокучене и гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление в периода от време 19.09.2009г.  е възбудил и до 18.08.2010 год. е поддържал заблуждение у лицата:

- Г.А.П. и В.Д.К., В.Д.Н. и В.Г.Н., М.К.П. и Й.О.Д.  и  с  това  им причинил имотна вреда общо в размер на 18 024.37 лв.,  която е в големи размери,  представил се е за длъжностно лице и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, по деяния както следват:

- на 19.09.2009г. в гр.Пазарджик и гр.София, с цел да набави за себе си, имотна облага в размер 3 000.00 лв. възбудил и до 18.03.2010 г. поддържал у Г.А.П. и В.Д.К.,*** заблуждение, че: търси младо семейство за работа в САЩ, за компания на възрастен човек, който живее в САЩ, той поемал всички разноски, визи,  пътни   и с това им причинил имотна вреда в размер на 3 000.00 лв.;

- на  24.09.2009г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2 400 евро - 4  677.37 лв. левова равностойност по курса на БНБ, по телефона възбудил и до 25.10.2009 год. поддържал у М.К.П. заблуждение, че: ще уреди виза и работа в САЩ, Лос Анжелис, на синът й Г.А.П. - да гледа чичо му, а В.Д.К. - да поддържа къщата, като с това й причинил имотна вреда в размер на 2 400 евро - 4  677.37 лв. левова равностойност по курса на БНБ ;

- на 22.12.2009г. в гр.Пазарджик, гр.Пловдив, гр.София и гр.Бургас, с цел да набави за себе си  имотна облага в размер на 1200 евро-2 347.00 лева, левовата равностойност по курса на БНБ, възбудил и до 18.08.2010 год. поддържал у Й.О.Д. ***  заблуждение че:  той е лице за контакт  за набиране на мъже и жени,  за работа като стюарди във въздухоплавателна компания, ще го уреди да премине курс с цел придобиване на правоспособност “въздушен стюард” и уреди на работа в авиокомпания „Еър Виа България”,  съгласно сключен договор от 29.01.2010 год.  и анекс към него вх.№ РД-176 от 29.01.2010 год. като се е представил за дължностно лице- управител на фирма *** седалище и адрес на управление в гр.Варна, и с това му причинил имотна вреда в размер на 2 347.00 лв.  левова равностойност по курса на БНБ на 1 200 евро;

- на 04.01.2010 г. в с.Злокучене и в гр.София, с цел да набави за себе си, имотна облага в размер 8 000.00 лв. възбудил и до 22.02.2010 г. поддържал у В.Д.Н. и В.Г.Н. заблуждение, че:  търси семейство за работа в САЩ с много добро възнаграждение, в размер на 2 000 щ.д. за двамата,  т.е. да се грижат за възрастния му дядо  и с това им причинил имотна вреда в размер на 8 000.00 лв.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество  в хода на съдебните прения. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимата и налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият не се явява лично в съдебно заседание. Производството в първата инстанция е проведено в негово отсъствие. Назначеният на подсъдимия сл.защитник пледира за частично оправдателна присъда, както и за определяне на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

От повереника на пострадалите Г. и М. Пл – адв. В.И. *** против подсъдимия, както следва:

-                 за сумата от 601 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди на Г.П., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане;

-                 за сумата от 4677.37 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди на М.П., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане.

          Гражданските искове се приеха за съвместно разглеждане в наказателния процес, а горепосочените пострадали, представлявани от повереника,  бяха конституирани  като граждански ищци в процеса.

      Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

      Подс. Г.Д. е осъждан общо десет пъти с присъди влезли в сила в периода 2003г. - 2007г. Всичките му осъждания са за измами /чл.209-чл.210 от НК/,  като по някои от тях той е изтърпявал ефективно наказание под и над една година лишаване от свобода. По други е осъден на пробация – НОХД № 125/07г. на РС-Карлово и на глоба – НОХД № 3024/07г. на РС-Бургас.

      По  НОХД ***. на СРС с присъда, влязла в сила на 06.02.2008г. е осъден на 1 година и 4 месеца ефективно лишаване от свобода.

      По  НОХД ***. на СРС с присъда, влязла в сила на 05.04.2007г. е осъден на 11 месеца ефективно лишаване от свобода.

      По  НОХД ***. на СРС с присъда, влязла в сила на 12.01.2006г. е осъден на 6 месеца ефективно лишаване от свобода.

      По  НОХД ***. на СРС с присъда, влязла в сила на 22.06.2006г. е осъден на 1 година лишаване от свобода, условно с три годишен изпитателен срок.

      По  НОХД ***. на РС-Плевен с присъда, влязла в сила на 09.12.2005г. е осъден на 1 година ефективно лишаване от свобода.

      По  НОХД ***. на РС-Асеновград с присъда, влязла в сила на 07.05.2007г. е осъден на 2 години и 4 месеца ефективно лишаване от свобода.

      По  НОХД ***. на РС-Пловдив с присъда, влязла в сила на 11.10.2007г. е осъден на 2 години и 3 месеца ефективно лишаване от свобода.

      По  НОХД ***. на РС-Ботевград с присъда, влязла в сила на 12.12.2006г. е осъден на 5 години ефективно лишаване от свобода.

      Всички тези подробно посочени негови осъждания обуславят квалифициране на престъплението, предмет на  настоящото наказателно производство, като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук. А и Б от НК, т.к. то е извършено в срока по чл.30 ал.1 от НК, т.е. в рамките на пет години от влизане в сила, респ. изтърпяване на наказанията по горецитираните присъди. 

 

      ПУНКТ І.

 

През м.август на 2009 год. подс. Д. публикувал обява в интернет-сайт „Безплатно.нет”, в сочел, че търси младо семейство за работа в САЩ, като посочил телефон за връзка.  Обявата била с № 320 601,от името на Е. Бл, а телефонът  за връзка бил № 0876 33 23 52.

Св.Г.П. живеел на съпружески начала със св.В.К. ***. Двамата прочели публикуваната обява от подсъдимия и няколко дни след това св.П. се обадил на посочения телефон.  Свързал се с подс.Д., който се представил с малкото си име „Г.”. При проведения разговор св.П.  попитал дали е необходимо да заплаща комисионна за работата, в какво се състои тя, дали се дължат такси и в какъв размер. В отговор му било пояснено, че няма такси и комисионна, както и че става на въпрос за грижи и компания на възрастен човек, който живее в САЩ и бил негов роднина. В  последствие  уточнил, че е брат на неговия баща. П. заявил,  че желае  да отиде с цялото си семейство, т.е. и  с двете си деца, а  мъжът от отсрещната страна го уверил, че ще поеме всички разноски, включващи  издаване  на  визи, пътни и т.н.

На 19.09.2009 год., т.е. няколко дни след първия разговор, св.П.  се обадил и подс. Д. му казал,  че има път в същият ден до гр.Пловдив и ще мине през гр.Пазарджик да се видят. Уговорили са се да се срещнат на бензиностанция „ОМВ”, т.е. на изхода на гр.Пазарджик към гр.Пловдив.

Час-два след разговора св.П., св. К. и децата им отишли  на уговореното място и се срещнали с подсъдимия. След Като се запознали лично, той  им разказал  за своя дядо от САЩ, който нямал деца, бил вдовец и искал българско семейство да  се грижи за него. Обяснил още, че именно той  и сестра му били негови наследници. Заявил им, че работи на Летището-терминал № 2, показал им личната и служебната си карта, като св.П.  успял  да  запомни,  че  ЕГН  започвал  с  цифрата  73 и че е роден на   тринадесети   декември.  Разказал още, че му трябват хора за по-дългосрочно време, защото му оставали няколко години да се пенсионира и до тогава да има кой да гледа дядо му и къщата,  която била 500 кв.м. с два декара двор, в Лос Анжелис. Обяснил  какви  са  необходимите документи за   пътуването.

         За големият син на св.К. от първият брак, трябвало документ, с който да мине границата и който да бъде легализиран.

Разбрали  се  да  обмислят нещата  и да се обадят на подсъдимия ако са съгласни, след което  той да започне  да  урежда   документите  чрез адвокат, който бил българин и от 15 години живеел в САЩ, като се занимавал основно с емигрантски дела. На тази среща той дал имейла си, за да му изпратят личните си данни.

          На 20.09.2009 год. св.П. изпратил по електронната поща исканите данни.   След  това  продължили  контактите  с  подс.Д.  по  телефона и  по  скайпа,  разговаряли и си пишели кратки текстови съобщения.

          От  разговорите  св.П. и св.К. били увверени,  че адвоката на дядо му бил шеф на охраната в Консулството на САЩ в България, т.е.  в гр.София и не следва да се притесняват,  т.к. всичко ще мине нормално.   Уверил ги също, че  по възможност щял да уреди да минат без необходимото интервю в консулството.

На  24.09.2009г.  подсъдимият  се  обадил  и  съобщил  на  свидетелите П. и К.,  че щял да ги заведе за първото насрочено интервю.  Тримата се видели в гр.София в бензиностанция „ОМВ”  на „Цариградско шоссе”.  Отишли в кафене и подс.Д. заявил, че св. П. и децата са одобрении,  но за св. К. се налагало да мине на интервю,   защото  не  знаела  английски  език  и  той  щял  да  попита  дали има   друг   вариант,   за   да   не   влиза   при  консула  на   интервю. Казал им,  че  трябва  да внесат 7 000 евро като  гаранция за св.К., като алтернативно предложил св.Пътъров с децата да замине,  а пък тя да отиде по-късно при тях в САЩ.  Заявил, че парите трябвало да се внесат до 16.00 часа  в същият ден, до края на работното време, по сметка в „Юнион банк”.  Обяснил,  че  парите  щели  да  служат за гаранцията за това,  че консулството ще издаде  визи, а след това могат да се изтеглят.

Св.П. не разполагал с тази сума в момента и се учудил,  тъй като   условието било,  че за заминаването не било необходимо да заплаща  нищо.

Д. започнал да си бърка в джобовете и  извадил 1 600 евро. Започнал да звъни по телефона,  за да търси пари на заем.  П. и К. си заминали.  На същият ден подс.Д. се обадил вечерта по телефона на св.П. и му казал, че  успял да събере общо 3 760 евро и сутринта  щял да се обади на вуйчо му, за да да му даде остатъка от сумата до 7 000 евро.  След този разговор св.П. разговарял с майка си-  св. М.П.,  която живеела в Гърция. Разказал й за какво става въпрос и тя обещала да даде остатъка от парите като преди това му поискала телефоннеият номер на подс.Д..

По-късно на 24.09.2009г. св. М.П. разговаряла по телефона с подс. Д.,  който и на нея обяснил,  че ще уреди виза и работа в САЩ на сина й и св.Калайджиева. Отново разказал версията за своя чичо, който представил като богат човек. Уверил я, че той търси българско семейство, което да се грижи за него.  Пояснил, че се налага да се внесат в американското посолство 7 500 евро, като гаранция за В.К.. Твърдял, че той  имал парите и щял да ги даде,  но в този момент не разполагал с тях и че щом ги внесел след два часа щял ги изтегли обратно и веднага ще й ги върне, включително и с таксата. Св. П. отговорила,  че  тя  също  не  разполага  с  такива пари, т.к.  не работи и няма от къде да ги вземе, а пенсията на съпруга й е малка.  Предложила му обаче да  изчака,  за да провери дали другият й син Петьо П., който също бил в Гърция разполага с необходимата сума.   След   като  проверила спестовната му книжка св.М.П.  казала, че има 2  454.95 евро.  След като подс.Д. разбрал сумата той й казал, да му даде колкото може. Разбрали се тя да изтегли и да му преведе 2 400.00 евро, а останалите 54. 95 евро за да съществува книжката. Св.П. имала право да тегли от спестовната книжка на сина си, поради което на 25.09.2009 год. тя превела 2 400 евро, с равностойност 4677.37лв. по сметка на името на Г.Б.Д.,  чрез системата за бързи разплащания „Уестър Юнион”. Преди това подсъдимият й издиктувал личните си данни. След като получил парите от свидетелката, подс.Д. се обадил на св.П. и му казал, че всичко е точно и продължава да урежда документите за пътуването.

            Подс.Д. посъветвал св.П. и св.К. да проверяват на сайта на консулския отдел дали имат насрочена дата за интервю.

             На 14.10.2009 год.  св. П. видял,  че има насрочено интервю, но фигурирало само неговото име.

              На 14.10.2009 год.  сутринта подс.д. се  обадил по телефона и казал на св.П., че интервюто се отлагало, т.к. документа на големият му син  трябвало да се се легализира с печати от Министерството на правосъдието.

             На 09.01.2010 год.  св. П.  дал 3 000 лв.  в брой  без  разписка на подс.Д., под предлог,  че не му стигали пари да купи билети за пътуването.   Казал му, че на 18.02.2010 год.   ще има интервю, това било вече за последно и след това всички  ще  заминат със сигурност.  На посочената дата, сутринтта около 05.00 часа подс.Д. отново се обадил по телефона на П. и отново му е казал,че интервюто се отлага- получило се някакво дублиране. Уверил ги, че следващото интервю ще е на 18.03.2010 год. Св. П. и св. Калаиджииска вече били убедени,че са станали жертви на измама.

      Междувременно св.К. още на 11.10.2009г. отписала големия си син, от първия й брак, от училище и детето не посещавало училище до месец април 2010 година. След това той бил записан като частен ученик с индивидуална форма на обучение, като с много усилия успял да усвои пропуснатия  учебен материал и да не повтаря учебната година.

      По-късно, т.е. след започването на наказателното преследване, подс. Д.  възстановил на св.П. сумата от 1200 лв.  Също така му   изпратил лаптоп  „Тошиба”  на стойност 1199.00лв.  като  с цел приспадане на част от парите, които му  е дал.  Лаптопът подс.Д. бил взел на изплащане от „Германос Телеком България” ЕАД София, ж.к. „Младост” 4 БПС, сграда 8, ет.4 с фактура № ********** от 25.11.2009 год. Останало да възстановява  на  П. сумата от още 601.00 лв.

 

ПУНКТ ІІ.

 

На 04.01.2010 год.в сайта „Безплатно.нет” св.В.Н. *** видяла обява за работа в чужбина,  според която се търсело семейство за работа в САЩ, с много добро възнаграждение. Имало  телефон  за връзка, без име.  Свидетелката разговаряла със съпруга си св.В.Н.   и се разбрали тя да се обади на следващия ден.

Около обяд позвънила и се свдързала с подсъдимия, който се представил с малкото име „Жоро”. В проведения разговор подс.Г.Д. обяснил,  че  заплащането  е  в  размер на 2 000 щ.долара за двамата със съпруга й,  а работата била да се грижат за възрастния му дядо-брат на баща му,  на който те със сестра му били единствени наследници защото нямал деца.  Пояснил, че дядото бил женен за американка, която починала, имал пицарии,  които давал под наем за 6 000 долара,  взимал и пенсия и търсел българско семейство, което да живее при него и да полага  грижи.   Казал още,  че имало и други семейства, които желаят да заминат,но трябвало да се видят, за да прецени кое семейство да избере. Пояснил, че водил  преговори  с  още пет семейства,  а в пощата си имал  още много писма,  на който не е отговорил.   По този начин  успял да заблуди сем.Николови, че ще им съдейства за работа в САЩ. Уговорили си по телефона среща в гр.Септември, която да се проведе на  09.01.2010 год.

В уречения ден към обяд подс.Д. се обадил по телефона на св. Николоваа, за да й каже,че е пристигнал на ЖП гара гр.Септември, след което св.В.Н. отишъл и го взел с автомобила си, като го закарал в дома си в  с.Злокучене.

След като се запознали лично, подс.д. обяснил отново на двамата свидетели версията за своя дядо, в смисъл какви са условията, заплащането и т.н. Записал личните дани  на двамата и докато говорели му  звъннал телефона.  Провел разговор на англииски и след като приключил обяснил,  че разговаря с адвоката на дядо си и ставало въпрос за тях, т.е. за заминаването им. Подс.Д. останал в дома им около 30 мин., след което казал,   че   има среща с приятел в гр.Пазарджик. Св. В.Н. предложил да го закара и подсъдимият приел. Св.Н. го откарал и оставил на бензиностанцията на „ОМВ”.  Преди  да  се  разделят  им  казал,  че има още едно семейство с бебе,   с които щели да се срещнат в неделя сутринта  и  след  това  ще се обади,  за  да  им  каже  кого  е  одобрил.

В  неделята  подсъдимият  се  обадил  по  телефона  на   св.Н.   и й  казал,  че  все още  не  е  избрал  семейство,  но  дядо му ще подготви поканите за нея и съпруга й.

Вечерта  отново  се  обадил  на  мобилния  й  телефон  с  №  0885 03 62 16 и съобщил,  че тя  и  съпруга й са записани  в  посолството за интервю, дядо  му  всичко  бил  уредил,  но имало и една лоша новина. Съпругът й бил одобрен  без да  се  явява  на  интервю,  защото  е  бивш  полицай  и  кмет,  но тя  трябвало да се яви в американското посолство. Казал й кода за достъп  до сайта на посолството, за да провери кога е насрочено интервюто.

На 10.01.2010 год. св.Н. влязла с кода на интернет-страницата на посолството и видяла записано името на съпруга й, както и, че имало обявено интервю от 09.00 часа.  След като се обадила по телефона на подс.Д. свидетелката разбрала от него,  че  съпруга  й  бил  одобрен  и затова  името му  е  излезнало,  а  тя  не  била  одобрена и трябва да се яви на интервюто.

На 11.01.2010 год.  семейство Николови отишли в гр.София, на автогарата, както била уговорката им с подсъдимия.   Към  06.30 часа пристигнал подсъдимия. Тримата  заедно отишли  до  посолството на САЩ  и седнали в близконамиращо се кафене.   Там подс.Д.  попитал свидетелката дали знае английски,  защото интервюто се провеждало на английски и за работната им карта трябва да попълни данните си на английски. Св. Н. останала учудена, т.к. още на първата им среща в дома им   също я  питал дали говори този език и тя му е отговорила  отрицателно, но той отвърнал, че това  няма значение,  тъй като дядо му  говори български.   Едва сега за първи път, т.е.  преди да влезе в посолството подс.Д. й казал,  че трябва да знае английски и сама да попълни документите си.  След това подс.д. заявил,   че бил платил по 400 долара  за двамата,  за издавеното на  работни визи.

 Докато били в кафето, подсъдимият през цялото време звънял по телефона.  След като приключил разговорите си споделил с тях,  че майка му и сестра му се притеснявали, т.к. Н. не знаела английски. Започнал да  обяснява как са ходили през миналата година в Америка и на сестра му, т.к.  като не знела английски била отказана отказали виза. Дядо му  звънял в посолството и оттам  му предложили да заплати гаранция в размер на 4 000 евро и как за един час е трябвало да ги внесе в посолството, за да разрешат проблема.  Казал им  да не се притесняват,  като ги уверил, че  ще звънне на шефа на охраната на посолството,  който бил приятел на дядо му от Лос Анжелис и ще им помогне.  Предложил им да се приберат и Н. да не влиза на интервюто, за да не „изгорят” внесените суми за визи, като поел ангажимент да уреди нещата.

На следващия ден по телефона се обадил на св. Н., като й казал, че  шефа на охраната ще влезе при консула и ще говори с него какво може да  направи за нея, за да не се явява на интервю.   По- късно се обадил отново и казал,  че след разговора с шефа на охраната,  консула бил определил гаранция от 3 000 евро,  за да не се явява на интервю. Освен това  дядо му  се бил обаждал на консула и  искал отсрочка за внасянето на гаранцията, защото от Америка парите пристигали за пет работни дни и дядо му щял да ги преведе, но консулът  настоял до края на работният ден да се внесе сумата.

В този момент заявил, че той лично имал някакви  пари и съпругата му можела да му изпрати 900 лв. от гр.Варна,  а също и майка му щяла да му даде някакви, но въпреки това не достигали 2 500 лв. По този повод на 12.01.2010г. св.Н. ***, където от свой приятел -  Атанас П. поискал и получил в заем сумата за срок от пет дни. Вечерта около 17.30 часа от пощенската станция в гр.Велинград, с телеграфически запис, била преведена на софийски адрес на подс.Д.  сумата от 2 500 лв.  

Няколко дни след като  му превели сумата подсъдимият се обадил и казал на сведетелката,  че преведената от тях сума е много малка, дядо му бил изпратил пари и той  им  бил  купил самолетни  билети, които  били много скъпи по 1200-1300 евро на човек.   По- късно отново се обадил за да каже на сведителката,  че въпреки представените от него самолетни билети от посолството му казали,  че гаранцията за нея била малка, така били казали от Америка, защото документите им са били изпратени вече там и ако искат да заминат двамата трябва да се внесат още 3000 евро  гаранция.  Относно сумата която трябва да се внесе допълнително заявил, че щяла да бъде възстановена от посолството след като им се издадат визите, той трябвало да внесе парите по сметка на посолството.

Към 16.00 часа на същия ден се обадил по телефона на св.Н. и й казал, че  ще вземе необходимите пари от летището, но трябва в рамките на събота и неделя те да я възстановят,  защото ще изгонят неговата колежка, която му е дала парите от работа ако до понеделник в  08.00 часа те не са в касата.   Преди   това   попитал  дали искат все още да ходят в Америка, а свидетелката  отговорила,че не се отказват

           Св. Н. заедно със съпруга си отишли при работодателя на последния – св. С.В. и го помолили да им даде сумата от 5 500 лв. , т.е. колкото бил поискал подсъдимия.  В. нямал в момента исканата сума, но по-късно на същият ден им я дал.

Същата вечер св. Н. ***7.30 часа се обадила на подсъдимия, за да му каже, че са събрали парите, а той отвърнал,  че  същата вечер има работа в гр.Пловдив и ще мине с влака от София за Пловдив, като ще  бъде в последното купе и когато наближи гр.Белово ще им се обади да му занесат парите.

Вечерта на 15.01.2010г. според уговорката сем.Николови   отишли на гарата и предали сумата от 5500лв. на подсъдимия. Тогава за първи път у сем.Николови се зародило някакво съмнение относно почетността на подсъдимия, но в същото време те се успокоявали, взаимно , т.к. той им  казал, че и двамата са одобрении и ги има в страницата на посолството за 21.01.2010 год., когато трябва да се яват в посолството, за да получат визите си без интервю. Обяснил, че  трябва да си подготвят снимки, копия на лични карти, актове за раждане, дипломи, удостоверение за брак, свидетелство за съдимост за работа в чужбина.  Когато наближила горепосочената дата подсъдимият  се обадил на свидетелката, за да й каже, че  на неговата поща от посолството са му изпратили като изискване техните документи да се преведат и легализират и да му ги изпратят. По А. П. ***,  който пътувал всеки понеделник и петък до София те изпратили на подс.Д. исканите документи и той ги занесъл в кв. „Дружба”,   където живеел горният. Преди това св.Н. му дала телефонния номер на подсъдимия, за да си уредят среща.   По-късно се чули и по телефона с подсъдимия, за да  потвърди той получаването на документите.

След като получил документите Д.  заявил  на  Н.,  че ще търси фирма в София, за да ги преведе и легализира, според изискването на посолството, дори я накарал и тя да търси в Интернет такива фирми. По- късно й съобщил, че намерил такава фирма, която  се намира точно пред Министерството на външните работи и за експресна поръчка, срещу сумата от 2  000 лв. ще извърши превода и легализацията и я попитал дали могат да я намерят.

След като  получил отрицателен отговор и обяснението,че не могат да вземат пари в заем, защото не са върнали предишните, подсъдимият казал, че той  ще  намери  парите  и  ще  преведе  документите.

На 20.01.2010г. вечерта, подс.Д. се обадил, за да каже, че документите  все още не са готови и не могат да станат, както и, че  ще трябва да се отложи датата за пътуването. Споменал, че вече бил купил самолетните билети. За последна дата за явяване в посолството той посочил 22.02.2010 год., когато щели да си получат визите и уточнил, че ще смени датата за полета.  По телефона разговаряли почти всеки ден,  но откакто бил  взел последната сума  от 5 500 лв.   повече не  се били виждали.

След като непрекъснато ги уверявал, че заминаването е сигурно двамата  напуснали работа. Св.Н. *** год., а съпругът й подал предизвестие за напускане на 29.01.2010 год.

На 22.02.2010г. сутринта подс.Д. в телефонен разговор с  Н. казал, че без да са си заплатили здравните осигуровки не можели да се явят в посолството,  а предварително от нея  знаел,  че имат незаплатени стари здравни осигуровки  и  я бил   изпратил да направи справка в НАП за задълженията им.

Още на 18.01.2010г.  на  Н. била издадена такава справка, като тя  поискала  служителката да отрази в документа,  че е за Америка,   информацията за задълженията обхваща период от  10 години назад.  На 22.02.2010 год., т.е. деня,  в който за 10.00 часа те били записани в посолството, сем.Николови  били  в  08.00 часа  в сградата на НАП, откъдето взели документ, че тя и съпругът й са с със здравно непрекъснати осигурителни права. След като взели документите, към 09.10 часа св. Н.  се обадила на Д. по телефона и го попитала дали да тръгват за София,  защото до 10.00 часа няма да стигнат.  В разговора той й казал,  че трябва да изпратят по факс взетите документи от НАП и да напишат, че са за визов отдел, като й  продиктувал номер на факса.

След като изпратили документите по факса на посочения номер и си отишли в къщи, тя проверила номера по интернет и се оказало,  че във визов отдел на американското посолство няма такъв номер.  След като разбрала това свидетелката поискала да се срещнат, но подсъдимият намирал причини да откаже среща, което  категорично накарало сем.Николови да считат, че са жертви на измама.  Веднъж се уговорили да се видят в гр.Пловдив, за да им даде сума от 3 000лв.,  която  щял да вземе от един негов приятел, за да могат те да я върнат на В.,  но той не се явил. Когато  те пристигнали на срещата в гр.Пловдив Д. им  казвал, че е там и чака да дойдат, но така или иначе той не дошъл.

След като Н. била сигурна, че е измамена тя публикувала обява в сайта „Безплатно.нет” и питала дали има и други излъгани за работа в Америка,  без да посочва име.

На следващият ден й се е обадил св.Г.П. ***, като  се уговорили да се срещнат.  По време на разговора  се оказало, че на 09.01.2010г.,  когато нейния съпруг  докарал подс.Д. *** той се е  срещнал именно с Г.П..  След като  разбрала за какво става въпрос Н. се обадила на подс.Д. по телефона и му разказала,  че се е  срещнала с други измамени от него и му дала срок до 01.07.2010 год.  да им възстанови парите. Той  обещал, но не  спазил обещанието си и свидетелката  подала жалба.

Подс.Д. възстановил на свидетелите Николови сумата от 6970лв.: на 05.02.2010г.-1000лв., на 06.02.2010.г.-400лв.,на 25.10.2010 – 5100лв. и още 380.00лв.,за карта 30.00лв. и за телефон 60.00лв.Останала за възстановяване сумата от 1030.00 лв.

 

ПУНКТ ІІІ.

 

         На неустановена дата подс.Д. пуснал в интернет- сайт  „Безплатно.нет” обява за работа която гласяла,  че се набират мъже и жени до 30 годишна възраст,  за работа като стюарди във въздухоплавателна компания  за  чартърни полети през летният сезон с дестинация Варна-Лондон. В обявата бил посочен телефон за връзка 0876 33 23 52, лице за контакт Г.Д. и скайп за връзка – office sofia.  

        На 22.12.2009 год. св.Й.Д. *** прочел посочената обява и се е свързал с подсъдимия по скайпа.  Д. му обяснил условията за курса и че трябва да подаде документи на посочен имейл адрес. Обяснил,  че курса  щял да се проведе по следния начин:  30 дни в гр.София и 15 дни във Великобритания-Лондон, в учебен Център на летище „Гетуйк”.  Цената на курса щяла да бъде 2 400 евро,  но ако бъде сключен договор и кандидата желае да работи към авиокомпанията, курса щял да струва 600 евро. На същия ден св. Д. изпратил според указанията по имейл автобиография „CV” на български език  със снимка.

На 10.01.2010 год.  свидетелят се обадил по телефона на посочения номер,   за да попита дали има някакъв резултат. Подсъдимия  отговорил,  че е одобрен и трябва двамата да се видят, за да поговорят.  Уговорката им била да се срещнат на 15.01.2010 год. в гр.Пловдив. няа посочената дата към 09.30 часа сутринта св.Д. ***. Цял ден звънял на подс.Д.,  но не могъл да се свърже и се прибрал в гр.Пазарджик вечерта.  Опитал се да се свърже отново с него по телефона и  скайпа,  но не успял.

 На 30.01.2010 год.  вечерта по скайпа му се представило лице, в качеството на служител „Чек ин” на летище-Варна. Лицето се назовало с името М. Т.,  която написала,  че не можел да се свърже с посочения телефоннен номер 0876 33 23 52,  защото имали проблеми с телефоните в Централата в Лондон,  но щяла да предаде на г-н Г.Д., че го е търсил. Връзката по скайп била осъществена към 20.00 часа и по-късно, към 20.30 часа, по телефона се обадил и подс. Г.Д..

В разговора той заявил на Д.,  че курса започва в началото на месец февруари на 2010 год.  и   групата е вече събрана, като общо е от  14 човека, но той е закъснял и не може да го включи в курса. Св.Д. предложил да се срещнат в София, за да поговорят и подсъдимият се съгласил.

На следващия  ден   св. Д. ***,  с влака в 6.33 часа от гр.Пазарджик. Слязъл на Централна гара-София и се  обадил по телефона на подсъдимия,  който му казал,   че до 30 мин.  ще бъде на гарата.  Двамата се срещнали   и  отишли в кафето на хотел срещу Централна гара.  На срещата подс.Д. се  представил и показал на свидетеля картонче с Булсат на фирма,  на което  било изписано името *** и името Г.Б.Д., като се е представил за дължностно лице- управител на фирмата, която била със седалище и адрес на управление в гр.Варна

След като се представил  подс.Д. дал на свидетеля договор и му обяснил условията по него. Пояснил, че това е първоначален договор, че той трябва да изкара курса за стюарди, който струвал 600 евро. Тези  пари при започване на работа към авиокомпания  „Ер виа”  /посочена и в договора/ с първото месечно възнаграждение щели да му бъдат  възстановени.   Обяснил на свидетеля,  че сутриннта е разговорил с шефа на авиокомпанията,  която била купена от англичанин и той е мениджър за България.    Пояснил, че шефът  се е съгласил да го включат в курса.  След това му поискал парите  за записването за курса, но Д. отговорил,  че в момента няма такива пари и  ако трябва може да отиде до Пазарджик   и   в същият ден да се върне в София, за да му ги даде.  Подс.Д. се съгласил и преди да се разделят му  казал,  че през това време ще отиде да подготви договора.   Уговорили се като се прибере свидетеля в Пазарджик и вземе парите да му се обади по телефона и да му каже в колко часа ще пристигне в София, вечерта.

В 12.00 часа с автобус от гр.София за гр.Пазарджик  Делечев се прибрал, взел сумата от 600 евро и в 16.25 часа  хванал влака за София. По телефона се обадил на Д., който в  18.35 часа, когато  влака пристигнал в София, го чакал на гарата.   От Централна гара с  такси отишли хотел „Акорд”, където  подс.Д. взел ключ от рецепцията,  а  свидетеля  дал личната си карта, за да го регистрират в стая № 209.  В стаята се качили двамата и след като свидетеля прочел договора го подписал, на договора се подписал и подсъдимият.   Договорът бил само в един екземпляр. Свидетелят дал сумата от 600 евро с левова равностойност от 1173.50 лв., на ръка, а на гърба на договора подс.Д. написал,  че сумата е получена лично от него на ръка и след като се подписал, положил печат на фирма  ***. След това двамата се разделили. Около 10 дни след срещата подс.Д. се обадил на Д. по  телефона и му съобщил,  че е бил в Лондон, в Централният офис, говорил с шефа и че трябва да се срещнат с него лично, за да поговорят. Двамата се уговорили да се видят един или два дни след разговора в гр.Пловдив,  но не  уточнили мястото на срещата.  Към 13.10 часа св.Д. ***.  Чули се по телефона с подс.Д. и се срещнали се в кафето на гарата.  Там подсъдимият  обяснил,   че шефа в Лондон   казал,    че  курса не може да се проведе в Англия  поради кризата.   Мениджърът на учебния център в Лондон на летище   „Гетуйк”  отказал  да  вземе  групата за обучение,  но шефа в Лондон  поел ангажимента да говори с шефа на учебният център в Атина, който  да вземе групата за обучение там и до един или два дни ще му се обади ,за да даде резурлтат.

На следващия ден подс.Д.  отново се обадил по телефона на св.Д. и му казал, че шефа на учебният център в Атина се е съгласил да поеме обучението на курса за стюарди,  но имало проблем, т.к. гърците искали по още 600 евро и че сумата по договора скачала на 4 000 евро,  а ако бил към авиокомпанията цената падала и ставала 1200 евро. Попитал го дали е  съгласен на тези условия. Подс.Д. поискал от св.Д. да намери и да му ги даде парите бързо за един-два дни, защото нямало време.

Свидетелят намерил сумата,  обадил се на подсъдимия и двамата се уговорили на другият ден да се срещнат в гр.Пловдив. Сутринта на 09.02.2010г.  се срещнали и отишли в кафе до центъра където д. предал 600 евро, с левова равностойност от 1173.50 лв.,  за който Д. му дал предвалително изготвен РКО под № 46 от 09.02.2010 год.  издаден от името на фирма ***. В него било записано София и записано като основание за курса,  капаро депозит и сумата от 2 400 лв.с цифри и думи.  На ордера подс.Д. се подписал пред Д..  На място бил подписан и анекс от 09.02.2010 год. към предварителен договор РД 136/15 от 28.02.2010 год.След това се разделили.  Една седмица по-късно, след като подс.Д. не се бил обаждал на свидетеля,  той започнал да го търси по телефона.  Установил, че телефона е изключен.  По -късно подсъдимият му се  обадил от телефон с номер 0878 479500 и свидетеля разбрал,че това е личният му телефонен номер и на него можел да го търси по всяко време.  От разговора Д. разбрал,  че има проблеми със започването на курса,  т.к.  гърците стачкували и не можели да дойдат преподавателите.

На 11.04.2010 год.сутринта към 08.00 часа подс. Д. се свързал с Д.  и му казал,  че е закъсал с автомобила в гр.Кричим и не може да дойде в гр.Пазарджик.  Пояснил, че бил тръгнал от гр.Девин за гр.Кричим и предният ден мислел да мине през гр.Пазарджик,   за да се видят и да му върне депозитните пари, както и, че с телеграфен запис му е изпратил 300 лв., която сума свидетеля действително получил по-късно.  Двамата се чували по телефона почти през ден,  като в един от проведените разговори  Д. бил уверен, че  било взето решение от шефа в Лондон, курса да се премести в гр.Бургас, в промеждутъка от  11.04.   до 28.04.2010  год.

Двамата се уговорили за 28.04.2010 год. св.Д. ***  за започването на курса и като слезне на гарата да  се обади  по телефона.

На 28.04.2010 год.в 08.10 часа св.Д. ***. Пристигнал на гарата в гр.Бургас,  след което се обадил на подс.Д. по телефона. От него разбрал,  че  той е в гр.Варна на летището и ще закъснее.  Подс.Д. казал на Д. да отиде в хотел „Космос”  и да се представи на рецепцията,  че е от Летище София,  за да му дадат стая. След като се настанил в хотела към 22.00 часа по телефона му се обадил подс.Д. и му предложил да се срещнат в гр.Бургас  пред пощата.  Срещнали се и Д.  казал на Д.,  че гръцките преподаватели трябва да дойдат в същият ден за започването на курса, както  и че в хотела може да остане само една вечер, защото бил даван само за една вечер на хора от летището.  След като се разделили и Д. отишъл в хотела към 2.00-3.00 часа получил Ес Ем Ес от подс. Д.,  в който пишело,  че е тръгнал от летището в Бургас към летището в Пловдив, за да вземе туристи от Англия, който са кацнали там и на другата сутрин ще се чуят по телефона.

На следващия ден сутринта  към 09.00 часа, подс.Д. се обадил и казал,че към обяд 12.30 часа ще бъде в кв.”Сарафово”, за да закара туристите на летището и да се видят там. Към 10.30 часа Д. напуснал хотела  и отишъл в кв.”Сарафово”  на центъра,  за да го чака.

Към 12.30 часа в същия ден двамата се видели и подс.Д. казал, че очаква гръцките преподаватели да дойдат на следващият ден и че трябва да го настани в хотел.  Свидетелят отседнал в хотел  „Палма”, след което  двамата отишли в Бургас, пили  кафе и Д. се прибрал в хотела, с уговорката  да се чуят по телефона за следващият ден, за да се  видят в Бургас.

На следващия ден  към 09.00 часа се видели в гр.Бургас при пощата. Подс.Д. ходил до банка, като обяснил, че внася пари по вноска за закупена по негови думи кола на лизинг. След като излязъл от банката казал, че трябва да звънне в Лондон  и двамата отново отишли до пощата,  при кабинките за телефонни разговори, за да се обади на въпросния шеф.

Д. го изчакал около 10 минути и след като излязъл двамата отишли да пият кафе.  В кафето на ръка подс.Д.  дал 300 лв. на Д.,  при което на гърба на договора написал датата на връщането на сумата от 300 евро.  Върху гореспоменатия ордер също написал собственоръчно „върнати на 29.04.2010 год. и на 11.04.2010 год. по 300 лв.” .

След като му дал парите обяснил, че  ги   връща, защото те трябвало да се преведат по банков път.  Преди да се разделят се уговорили да се видят в кв.”Сарафово”,   за да чакат заедно гръцките преподаватели, които ще кацнат там. 

Свидетеля се прибрал в хотела, но един час му се обадил подс. Д. и му казал, че  преподавателите са кацнали на летището към 11.00 часа и с обратен полет са се върнали  в Гърция. Казал му още,че  заминава за гр.Варна, а той да остане тази вечер хотела, като се уговорили да се чуят  на другият ден.   На следващия ден подс.Д. информирал Д., че след разговор с учебният център в Атина и с гръцките преподаватели се   установило,  че   когато  са кацнали на летището не е имало кой да ги посрещне и поради това те  се върнали.   Казал му да се върне в гр.Пазарджик,  защото курса се отменял.   След като се  прибрал се в Пазарджик   Д.  се обадил се на подс.Д. по телефона, за да го пита кога ще му върне останалите пари.   Д. му дал шестцифрен номер от разплащателната система „Мъниграм”, с който да отиде в „Райфайзен банк”  и да си получи парите.   Д.  отишъл в банката, но нямало превод на негово име и той отново се обадил на подсъдимия.  Д. му казал,  че в Англия, служителката в офиса имала проблем с изписването на името му на латиница и не може да се разберат с нея. Успокоил го да не се притеснява, т.к. лично той  щял да му възстанови парите.

На 25.06.2010 год.  сутринта подс.Д. се обадил на Д. и му предложил да се срещнат и да говорят. Обяснил му да отиде на 26.06.2010 год. в гр.Варна  на летището,  където  да търси служителка на „Чек ин”-регистрация с малко име ***, която щяла да му даде парите от депозита. Същата щяла да бъде на работа от 14.00 до 22.00 часа.

Когато Д. отишъл на летището във Вана и потърсил въпросната служителка на авиокампания „Ер Виа”  разбрал,  че там няма служителка под такова име.  След като разбрал това свидетеля не успял да се свърже с подс.Д. по телефона и се прибрал в гр. Пазарджик.

На другия ден отново го потърсил пак по телефона, но отново бил  изключен.

На 28.06.2010 год.  сутринта към 10.00 часа от телефонен номер 0878 57 04 70 Д. получил Ес Ем Ес с текст,   че въпросната служителка В. била  подвела Г.Д. и че е била на работа на 27.06.2010 год., но на гише на друга авиокомпания  „Томас Кук”,   за което много се извинявал. Написано било още, че ще му се обади по телефона по-късно, т.к.  в момента пътувал със самолет от Лондон за Варна.   По-късно в същият ден подс.Д. се обадил на Д. по телефона от номер 0878 57 04 70,  като  му  обещал,  че ще оправи нещата и че ще си получи парите дадени му като депозит.

След известно време в сайта   „Безплатно.нет” св.Д. видял,   че Г.П.  е публикувал обява, касаеща Г.Б. Д.,  в която е пишело „внимание измама” и било посочено,  че срещу него е образувано досъдебно произво дство. Отправена била молба към всички, който са засегнати от обява за гледане на възрастен човек в САЩ да се обадят на телефон за връзка с номер 0878 47 03 00.  Св.Д. се свързал със св.П. и св.Клайджийска  и установили,   че става на въпрос за един и същ човек.

На 11.10.2010 год.   към 08.30 часа на телефонния номер на св.Д. от номер 00 359 876 693 000,  се обадил подс. Д. и в проведения разговор му казал, че иска да се договорят,  в смисъл  той  да му върне сумата в размер на  900 евро, а Д. да оттегли подадената в полицията жалба. Казал му, че ще му изпрати тези пари  по пощата с телеграфен запис.  Около 10.00 часа на същият ден в пощата в гр.Пазарджик св.Д. получил сума в размер на 1 755.00 лв., изпратена му от подс.Д. с разписка за изплащане на телеграфен запис № ***. Така подсъдимият му възстановил цялата сума.

Във връзка с гореописаното всеки  от  пострадалите  сезирал с жалба правозащитните органи и било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от официалните уведомителни писма /лист 185-187 и лист 282 от делото/, изпратени от К. А. – консул в кансулството на САЩ в България,  в същото  не  са били подавани и не са постъпвали искания  с приложени документи за кандидатстване за визи за САЩ от лицата:  Г.Б.П., В.Д.К., В.Г.Н. И В.Д.Н. *** год. Същите не са се явявяли на интервю,  а  в „Сити банк”,  където се заплащат таксите за неимигрантски визи, няма данни за внесени такива за посочените лица от подс.Д.. Посочено е,  че различни лица от страната са се обаждали в посолството и са се интересували от подс. Д. дали е плащал такси за подготвяне на документи за работа в САЩ.

Видно от официално уведомително писмо писма /лист 294 от делото/ на главния директор на ГД  „ГВА” - гр.София, единствения център за теоритическо обучение на стюарди и стюардеси е „Института по въздушен транспорт” в гр.София.Лицата се включват в курса на обучение по заявка на авиокомпаниите или такива, които сами заплащат обучението си.  Съгласно ЗГВ и в съответствие с Наредба № 1 на МТИТС,  категорията летателен персонал-стюарди и стюардеси следва да притежават свидетелство за правоспособност издавано единствено от ГД „ГВА”,  което е придобито след съответното обучение.  Авиокомпания „ЕР ВИА” ООД, която притежава свидетелство за авиационен оператор е с регистрация в гр.Кърджали и няма друга компания с подобно име, която да е авиационен оператор.

Установило се безспорно в хода на разследването, че дружество с фирма  *** гр.София е регистрирано през 1993 год. с основен предмет на дейност търговия със спортни стоки, а   към нея на граждански или на трудов договор  никога не е работило лице под името Г.Б.Д..

      Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът цени като обективно, от общата стойност на причинените  имуществени  вреди  подсъдимият е възстановил на пострадалите парична сума в общ размер от 11 724.00 лева. От причинените на  св.П. имуществени вреди  са бил върнати общо 1200 лева с телеграфни записи и 1199 лева, посредством предоставянето на  лаптоп  „Тошиба”, като са останали невъзстановени 601 лева. Причинените на св.Д. вреди са били изцяло възстановени. Причинените на св.М.П. вреди   в размер на 4 677.37 лева  не  са били възстановени   въобще. От  причинените на  св.В.Н. и св.В.Н.   имуществени  вреди  са бил върнати общо  6 970 лева, а саа останали невъзстановени щети в размер на 1030 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа   показанията на разпитаните в съдебната фаза на процеса свидетели – Й.Д., В.К., П.Б., Ц.Г. и М.С., а също и от показанията на свидетелите, дадени в досъдебната фаза на процеса и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК – свидетелите Й.Д., М.П., Г.П., В.Н., В.Н. и С.В., от заключението на съдебно-икономическата експертиза и относимите писмени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът изцяло кредитира показанията на торепосочените свидетели, т.к. същите са хронологично точни, взаимно допълващи се както помежду си, така и с останалите писмени доказателства и доказателствени средства, сред които и заключението на СИЕ. Отделно от това  нито едно от тези гласни доказателства не се опровергава от което и да е друго писмено или гласно доказателство или доказателствено средство. Не е без значение и това, че с изключение пострадалите, останалите нямат никакъв личен мотив да изкривяват фактите от обективната действителност и да уличават подсъдимия в нещо, което той не е извършил. В този ред на мисли св. Г. е категоричен, че управляваното то него дружество *** никога не е назначавало на работа подсъдимия, още по малко той е имал правомощия да сключва договори и анекси от името на дружеството. Дружеството е регистрирано през 1993г. и от тогава развива търговска дейност свързана с продажбатана спортин стоки, като никога не е имало дейност свързана с авиацията и подготовка на стюарди. Св.Б. и св.С. са категорични, че в самото начало на 2010г. /св.Б. си спомня  категорично  датата  09.01.2010г./  са окарали подсъдимия от дома на П. ***. Целта на неговото посещение била да се уговарят с П. за заминаването на неговото семейство в САЩ. Св.Б. недвусмислено сочи, че преди да заберат подс.Д. и да отидат в дома на П., последният е обменил в чейндж-бюро парична сума като казал, че трябва да предаде на Д. 3000 лева. Св.Б. е видял и самото предаване на парите от П. в момент, когато са пристигнали  пред  дома му  с Д..  Св.С.В. категорично подкрепя показанията на В. и В. Н.. Показанията на св.м.П., освен от показанията на нейния син и на св.К. се подкрепят и от писмените доказателства и основно от платежната разписка по системата „Уестърн Юнион” на лист 26 от делото. Показанията на св.д. се подкрепят от отнсимите към тях писмени доказателства и основно от договор, анекс и  ПКО на лист 164 – 168 от делото. Относно мехенизмана измамите спрямо П. и К. от една страна и спрямо сем.николови от друга, следва да се има предвид, че техните показания взаимно се припокриват и допълват, като двете пострадали семейства абсолютно независимо едно от друго сочат почти идентични измаливи думи, действия и приоми, използвани от подс.Д..

Съдът  не  кредитира  обясненията на подс.Г.Д., дадени в досъдебната фаза на процеса в присъствието на защитник и прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279 ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от НПК. Тези негови обяснения не са източник на факти от обективната действителност, а са израз на заета защитна позиция. В тези свои лаконични обяснения подс.д. се задоволява да посочи, че не дължи и не е получавал никакви суми от Герги П. или в.К., както и, че бил принуден от оперативен работник в полицията да напише разписка, че им дължи сумата от 3000 лева. Тези обяснения се опровергават от показанията на гореспоменатите свидители, но и от тези на Б.,*** и от относимите писмени доказателства. Сред тях с изключителна тежест са разписките за пощенски записи и фактура и гаранционна карта за лаптоп, находящи се на лист 48 до 54 от делото. Ако е вярно заявеното от подсъдимия, че не е получавал никакви суми от П. то е резонно да се попита защо тогава му е изпратил с четири отделни пощенски записа сума общо в размер на 1200 лева и защо му е дал сравнително новозакупения от него лаптоп. Очевидно, защото е опитвал да се издължи с цел избягване на наказателно преследване.  Отделно от това не може да не направи впечатление, че в своите обяснения подс.Д. мълчи, т.е. не отрича фактите, че е измамил останалите лица посочени в обвинението.   

          При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Г.Д.  е осъществил престъпния състав на  чл.211, във връзка с чл.210 ал.1, т.1 и т.5, във връзка с чл.209 ал.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, във връзка с чл.29 ал.1, буква А и буква Б от НК, като с цел да набави за себе си имотна облага в гр.София, гр.Пазарджик, гр.Пловдив,  гр.Бургас и с.Злокучене, обл.Пазарджишка, при условията на  опасен рецидив и продължавано престъпление в периода от време 19.09.2009г.-18.08.2010г., представяйки се и за длъжностно лице  /по подробно описаните в три пункта по-горе, време, място и начин/ е  възбудил и  поддържал заблуждение у лицата: Г.А.П. и В.Д.К., В.Д.Н. и В.Г.Н.,  М.К.П. и Й.О.Д. и с това им причинил имотна вреда общо в размер на 18 024.37лв., която е в големи размери.

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавал е, че  осъществява едно от единичните деяния измама, представяйки се за длъжностно лице пред св.Д., т.к. се е афиширал като управител на *** и е подписал договор от името на тази фирма, по силата на който пострадалият щял да бъде обучаван като стюард. Фактът, че е подписал процесният договор като представляващ ЮЛ  му придава длъжностно качество по смисъла на чл.93 т.1, бук.Б от НК.  

Съзнавал е също, че посредством измамливите си действия причинява имотна вреда в общ размер от 18 024.37лв., което от обективна страна очертава квалифициращия признак „големи размери” по смисъла на чл. 210 ал.1, т.5 от НК, доколкото общия размер на вредите надхвърля 70 минимални работни заплати, определени за страната към момента на извършване на деянието. Към инкриминираната дата МРЗ е била в размер на 240 лева. 

Бил е наясно със съдебното си минало, при което е съзнавал, че   извършва настоящото деяние при условията на опасен рецидив, т.к. го върши в петгодишния срок по чл.30 от НК, който тече от влизане в сила, респ. изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по подробно посочените в самото начало присъди по НОХД,  с които Д. е бил осъждан все за измами, като е търпял ефективно наказания в размер под и над една година лишаване от свобода.

Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, т.к. всяко едно единично деяние осъществява състава на измамата, извършени са през непродължителен период от време, при идентична фактическа обстановка и еднородност на вината, като последващите деяния се явяват продължение на предшестващите.

 Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, което е осъществено от него. При реализирането на своята проява, същият е осъзнавал, че участва в изпълнението на престъплението -въвежда и поддържа заблуждение у всеки от пострадалите, по описания по-горе начин и обстоятелства, като целта му е била користна и с поведението си е причинил вреда на измамените в посочените  по-горе размери.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

      За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието – измама, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел ІV-ти на глава V-та от НК – “Престъпления против собствеността”.

Конкретно извършеното от подс.Д.  деяние също е със завишена степен на обществена опасност предвид конкретния размер на причинените имуществени вреди, а и поради обстоятелството, че е извършено при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, което заслужава по-високата марална, социална и правна укоримост.  Подсъдимият Д.  е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е многократно и то само за измами. Криминално проявен и изключително негативно охарактеризиран, като лице с трайно изразени престъпни навици, проявяващ изключителна престъпна упоритост и извършващ престъпления с демонстративно чувство за безнаказаност.

      Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия - незачитането на установения в страната правов ред, правото на собственост и в желанието му да се облагодетелства бързо по неправомерен, включително  престъпен  начин.

Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство за подсъдимия съдът прецени фактът, че частично е репарирал причинените вреди на част от пострадалите – П., Н. и Д., като общата сума на възстановените вреди възлиза на около две трети от общо причинените. Държи се сметка обаче и за това, че той е пристъпил към възстановяване на част от вредите не от чувство за разкаяние, а с цел да избегне наказателно преследване, т.к. е искал от пострадалите да оттеглят подадените жалби срещу него.

Отегчаващи отговорността обстоятелства: миналите осъждания, които не са обективен елемент на състава и не влияят на правната квалификация „опасен рецидив”, а това са тези по НОХД ***.на РС-Карлово, НОХД ***. на РС-Бургас и НОХД ***. на РС-Пловдив. Отегчаващи са още изключително негативните характеристични данни и  причинените на пострадалите други вредни последици, извън съставомерните общественоопасни такива. Както вече се посочи в резултата на възбуждането и поддържането за заблуждението, че ще заминават за САЩ свидетелите В. и В. Н. са напуснали работа.  Св.К. пък е отписала от училище сина си, като той не е ходил на училище почти през цялата учебна година, т.е. от мес. октомври до април 2009 година и с много усилия е успял да покрие учебния материал като частен ученик, за да не повтаря годината. Св.П. пък разпродал и подарил почти цялата си покъщнина, за което свидетелстват К. ***. Св.Д. пък направил множество разходи, свързани с пътуванията до гр.София, гр.Пловдив и гр.Бургас, както и  с настяняванията в хотели.

Съдът като прецени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, даде лек превес на отегчаващите и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на седем  години, т.е. малко над средния размер определен измежду минимума и максимума на престъпния състав на чл.211 от НК,  с което намери, че  ще  се  постигнат целите на наказанието и което съответства на степента на вината на дееца.

      Предвид размера на наложеното наказание е безпредметно обсъждането на въпроса досежно приложението на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 от НК.

      На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.

От деянието на подсъдимия пострадалите Г.П. и М.П. са претърпели имуществени вреди, за които Д. дължи обезщетение – чл.45 от ЗЗД.

Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства,  които кредитира, като съобрази и заключението на съдебно-икономическата експертиза досежно размера на възстановените и невъзстановени вреди на всеки от пострадалите намери, че гражданските  искове  бяха  доказани  по основание  и  размер. С оглед на това съдът осъди подс. Г.Д. да заплати на  да заплати на М.П. парична сума в размер на 4677.37 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, а на Г.П. – парична сума в размер на 601 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК  съдът осъди подсъдимия  Г.Д. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски в размер на 50 лв. за експертиза,  както и ДТ върху размера на уважения граждански иск в размер на 211.13 лв., платима по сметка на РС-Пазарджик.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: