Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Нова Загора, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА
Гр. дело № 1134 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК”
ЕАД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1036, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, представлявана от Р.И.Г.
– Главен юрисконсулт против Д.Л.А., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, за установяване на вземане в размер на 8136.17лв лв.,от които -
главница от 6633.86лв., 1228.37лв-неплатена редовна лихва за периода от
21.12.2016г. до 16.08.2018г., 153.94лв.-лихвена надбавка за забава за периода
от 22.06.2018гдо 16.08.2018г., 120лв. заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-17.08.2018г.
В исковата си
молба „Банка ДСК”ЕАД заявява, че със съобщение по ч.гр.д. № 1403/2018 г. по
описа на Районен съд Нова Загора, получено на 17.06.2019 г. били уведомени за
указания на заповедния съд за предявяване на иск относно вземането, предмет на
заявлението срещу Д.Л.А., поради връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК заповед за незабавно изпълнение, приложена към покана
за доброволно изпълнение, поради което в указания от закона и съда едномесечен
срок, депозирали настоящата искова молба по чл.422 от ГПК.
В
исковата молба, се твърди че със Заповед № 1033/21.08.2018 г. за изпълнение на
парично задължение и Изпълнителен лист от 22.08.2018 г., издадени по ч.гр.д. №
1403/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Нова Загора, въз основа на
представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД,
кредитополучателят Д.Л.А. е била осъдена да заплати на „Банка ДСК" ЕАД
следните суми по Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2016 г.:
- 6 633.86 лева - главница, ведно със законната
лихва, считано от 17.08.2018 г. до окончателното плащане;
- 1
228.37 лева -
редовна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 16.08.2018 г.;
- 153.94 лева -
лихвена надбавка за забава за периода от 22.06.2018 г. до 16.08.2018 г.;
-120.00 лева -
дължими заемни такси;
-162.72 лева -
държавна такса по ч.г.д. № 1403/2018 г. по описа на PC Нова Загора
- 150.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение по ч.г.д.№1403/2018г.по описа на PC-Н. Загора.
Сочи
се, че срещу издадената Заповед за изпълнение не билодепозирано възражение от
длъжника по смисъла на чл. 414 от ГПК.
От
приложеното по ч.гр.д. № 1403/2018 г. по описа на PC Нова Загора, уведомление от ЧСИ
Павел Георгиев - ОС Сливен, per. № 837 на КЧСИ, поканата за
доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, било видно че същите
са били връчени на длъжника Д.Л.А. по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК.
В исковата си молба „Банка ДСК”ЕАД заявява, че качеството им на кредитор
обуславяло правния ни интерес, в
законоустановения едномесечен срок и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК да предявят настоящия иск за установяване на вземането по Договор за кредит за текущо
потребление от 02.03.2016 г., като се сочи, че основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславят съществуването на
вземането на "Банка ДСК" ЕАД са следните:
На 02.03.2016 г. между "Банка ДСК" ЕАД,
като кредитор и Д.Л.А. като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо
потребление.
Съгласно
договорките между страните, "Банка ДСК" ЕАД отпуснала на Д.Л.А.
кредит в размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева), който кредитополучателят Д.Л.А.
следвало
издължи на кредитора на 120 месечни вноски
с падеж 21-во число на месеца.
Кредитът
се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 8,95 % годишно, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR (в
размер на 0,594% към датата на сключване на договора за кредит) и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 8,356
% при изпълнение на Условията по програма „ДСК Практика" (Приложение № 2
към Договора за кредит). При нарушаване на Условията, кредитополучателят губи
преференциите си изцяло или отчасти и приложимият лихвен процент се увеличава
чрез увеличаване на надбавката съгласно Условията. Максималният размер, който
може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията, бил
променливият лихвен процент, приложим при стандартни потребителски кредити, в
размер на 6-месечния SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка размер на 14,356 %. От
Погасителния план, неразделна част от Договора за кредит било видно, че крайният
срок за погасяване на задължението бил 02.03.2026 г.
В исковата
молба се сочи, че Договорът за кредит бил обезпечен с Договор за поръчителство,
сключен на 02.03.2016 г. с Иванка Митева Симеонова.
Неразделна
част от Договора били и Общите условия по договори за потребителски кредити на
физически лица, които кредитополучателят приема и получава с подписването на
Договора.
В
исковата молба, се твърди, че съгласно чл. 19.2. от Общите условия към Договора
за кредит от 02.03.2016 г. „при допусната забава в плащанията на главница и/или
на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и
започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта". След предявяване на
молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от кредита се
олихвявал със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Поради
липса на погасяването на задължението по Договор за кредит (считано от първата
неплатена вноска с падеж 21.12.2016 г.) и при наличие на предпоставките по
т.19.2 от Общите условия, кредиторът „Банка ДСК" ЕАД
бил обявил
кредита за предсрочно изискуем, след което е подал заявление по реда на чл.417
от ГПК пред Районен съд град Нова Загора. Обявяването на предсрочната изискуемост било извършено чрез нотариална
покана с изх. на БДСК № 05-20-01254/27.10.2017 г. и per. № 141/09.01.2018 г., том I, акт № 30 на нотариус Николай Бъчваров с per. № 416 на НК и район на действие PC Нова Загора, връчена лично на
кредитополучателя на 11.05.2018 г.
В исковата молба се твърди още, че въз основа
на подаденото на 17.08.2018 г. от „Банка ДСК" ЕАД заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, е било образувано ч.
гр. дело № 1403/2018 г. по описа на PC Нова Загора, по което са били издадени Заповед № 1033/21.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 22.08.2018 г. в полза
на заявителя „Банка ДСК" ЕАД срещу кредитополучателя Д.Л.А..
На
основание издадените по ч.гр.д. № 1403/2018 г. по описа на PC-Нова Загора изпълнителни титули,
по молба на "Банка ДСК" ЕАД от 19.11.2018 г., срещу ответника Д.Л.А. било
образувано изпълнително дело № 1884/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с per. № 837 на КЧСИ, и район на
действие ОС Сливен. На основание чл.47, ал.5 от ГПК Покана за доброволно
изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение били връчени на
кредитополучателя чрез залепване на уведомление. Копие от съобщението, заедно с
връчените документи с отбелязване на връчването им били приложени по ч.гр.д.
1403/2018 г. по описа на PC Нова Загора от ЧСИ Павел
Георгиев, per. №
837 на КЧСИ в изпълнение на задължението на ЧСИ по чл. 418 ,ал. 5 от ГПК.
Предвид изложеното в исковата
молба ищецът „Банка ДСК”ЕАД моли съда да постановите решение,
с което да установите със сила на присъдено
нещо, че по отношение на Д.Л.А., с ЕГН ********** с
адрес: *** съществуват вземания на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, за които са издадени Заповед
№ 1033/21.08.2018 г. и Изпълнителен лист от 22.08.2018 г. по ч.гр.д. №
1403/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, произтичащи от Договор за
кредит за текущо потребление от 02.03.2016 г., включващи: 6 633.86 лева -неизплатена
главница, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2018 г. до окончателното
плащане; 1 228.37 лева - неплатена редовна лихва за
периода от 21.12.2016 г. до 16.08.2018 г., 153.94 лева -
лихвена надбавка за забава за периода 22.06.2018 г. до 16.08.2018 г.; 120.00 лева -
дължими заемни такси.
Ищецът моли
съда, предвид
разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да му бъдат присъдени разноските, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1403/2018 г. по описа на Районен съд Нова
Загора в общ размер от 312.72 лева за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът моли съда да му присъди и направените в настоящото
производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
С
исковата молба ищецът прави особено искане, а именно: Моли в производството да бъде
привлечено като трето лице - помагач на страната на ищеца, „ОТП Факторинг
България" ЕАД, ЕИК *********, тъй като на 10.05.2019 г. бил сключен
Договор за цесия, с който „Банка ДСК" ЕАД прехвърлила процесното вземане
на цесионера „ОТП Факторинг България" ЕАД. В потвърждение на горното се
представяли заверени копия от: Договор за цесия от 10.05.2019 г.; Извлечение от
Приемо - предавателен протокол към Договор за цесия от 10.05.2019 г.;
Пълномощно за уведомяване на длъжниците за цесията съгласно Договор за цесия от
10.05.2019 г.; Потвърдително писмо за извършената цесия съгласно Договор за
цесия от 10.05.2019 г.;Уведомително писмо до длъжника Д.Л.А. за прехвърляне на
вземането съгласно Договор за цесия от 10.05.2019 г.
С
исковата молба ищецът представя и моли съда да приеме като писмени
доказателства заверени копия от: Договор за кредит за текущо
потребление от 02.03.2016 г.; Общи условия и Погасителен план към договора;
Промоционални условия по програма „ДСК Практика"Нотариална Покана -
уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-01254/27.10.2017 г. с per. № 141, том 1, акт 30 от
09.01.2018 г. на Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 НК и с район на действие
Районен съд Нова Загора; Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК"
ЕАД; Изпълнителен лист от 22.08.2018 г., издаден по ч.гр.д. № 1403/2018 г. по
описа на Районен съд Нова Загора; Заповед за изпълнение на парично задължение
от 21.08.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 1403/2018 г. по описа на Районен съд
Нова Загора; Молба за образуване на изпълнително дело № 1884/2018 г. по описа
на ЧСИ Павел Георгиев, per. №
837 на КЧСИ с район на действие ОС Сливен; Копие от съобщението по чл. 47 от ГПК, заедно с връчените документи с отбелязване на връчването им; Договор за
цесия от 10.05.2019 г.; Извлечение от Приемо - предавателен протокол към
Договор за цесия от 10.05.2019 г.; Пълномощно за уведомяване на длъжниците за
цесията съгласно Договор за цесия от 10.05.2019 г.; Потвърдително писмо за
извършената цесия съгласно Договор за цесия от 10.05.2019 г.; Уведомително
писмо до длъжника Д.Л.А. за прехвърляне на вземането съгласно Договор за цесия
от 10.05.2019 г. Прави се искане съдът да изиска и приложи към настоящото
делото ч.гр.д. №
1403/2018 г. по описа на Районен
съд Нова
Загора.
Ищецът прави искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори
на поставените в исковата молба въпроси.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен
представител адв. Е.А.Д. ***, с който същата заявява че счита искът за допустим, но
неоснователен и недоказан по
следните съображения :
От
твърденията изложени в исковата молба било видно, че със съобщение по ЧГД №
1403/2018 г. по описа на PC-Нова Загора, получено на
17.06.2019 г. ищецът бил уведомен от заповедния съд за необходимост да заведе
настоящият иск. При извършена справка било видно, че исковата молба е предявена
в указаният от съда срок, т.е. същата била допустима. На следващо място в
исковата молба се твърди, че със Заповед № 1033/21.08.2018 г. за изпълнение на
парично задължение и ИЛ от 22.08.2018 г., издаден по ЧГД № 1403/2018 г. по
описа на PC-Нова
Загора, ответницата Д.А. е осъдена да заплати претендираните от ищеца суми, а
именно : 6 633.86 лв. главница ведно със законна лихва от 17.08.2018 г. ; 1
228.37 лв. редовна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 16.08.2018 г.; 1 53.94
лв. лихвена надбавка за забава за периода от 22.06.2018 г. до 16.08.2018 г.;
120 лв. дължими заемни такси; 162.72 лв държавна такса по ЧГД № 1403/2018 г. на
PC-Нова
Загора и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение по същото дело.
От
приложената към ИМ заповед за незабавно изпълнение № 1033/21.08.2018 г. и ИЛ от
22.08.2018 г., било видно, че съставът на PC-Нова Загора е разпоредил и
осъдил ответницата Д.А. и поръчителят Иванка Митева по предоставения банков
кредит солидарно
да заплатят на
ищецът сумата от 8136.17 лв. - общо неиздължена сума от които 6 633.86 лв.
главница ведно със законна лихва от 17.08.2018 г. ; 1228.37 лв. редовна лихва
за периода от 21.12.2016 г. до 16.08.2018 г.; 153.94 лв. лихвена надбавка за
забава за периода от 22.06.2018 г. до 16.08.2018 г.; 120 лв. дължими заемни
такси; както и 312.72 лв. разноски по делото от които 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 162.72 лв платена държана такса. Въз основа на така издаденият
ИЛ взискателят, настоящ ищец биле образувал ИД с молба от 19.11.2018 г.
депозирана пред ЧСИ - Павел Георгиев с per. № 837 и район на действие
Сливенски окръжен съд. Същият бил изпратил покана за доброволно изпълнение на
длъжника, настоящ ответник по делото, която видно от представена разписка по
делото не е връчена лично на длъжника, тъй като не е открит на посочения адрес.
В
отговора се сочи, че в ЧГД, заведено пред PC-Нова Загора подадено по реда на
чл. 417 от 1 ПК, като длъжници били посочени както кредитополучателят Д.А.,
така и солидарния длъжник Иванка Симеонова. Именно поради тази причина PC-Нова Загора бил издал описаните
Заповед за незабавно изпълнение и ИЛ с които солидарно бил ангажирал отговорността и на
двете горепосочени лица по отношение на предявеният иск от страна на ищеца. В
отговора на исковата молба се твърди, че към представените доказателства към ИМ,
че не били
ангажирани такива,
които да сочат за проведена процедура по уведомяване на солидарният длъжник
Иванка Симеонова относно задължението, възникнало пред кредитора. Такава
процедура била извършена само по отношение на кредитополучателя. В хода на тази
процедура на последния била изпратена нотариална покана чрез нотариус Николай
Бъчваров с район на действие РС-Нова Загора, с която ответницата по настоящото
производство Д.А. била уведомена, че поради забава в погасяването на
задължението й по сключен с „Банка ДСК^ЕАД договор за банков кредит от
02.03.2016 г. отпуснат в размер на 7000 лв., отчитан по сметка
0000000023371151, банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
Особения
представител на ответника твърди в отговора на исковата молба, че изявлението
за обявяване на предсрочна изискуемост нямало констативен, а по-скоро
конститутивен ефект спрямо обстоятелството дали и към кой момент настъпва
предсрочната изискуемост на сумите по договора за кредит. Именно, моментът на
получаването му, както и ясното му и недвусмислено съдържание били характерните
белези, които определяли неговите правни последици. Доколкото представлявало
изискуема предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следвало да съдържа всички изискуеми реквизити на
извлечението от счетоводните книги, като следвало да е налице идентичност
относно тези реквизити, вкл. и досежно датата, на която кредита бил обявен за
предсрочно изискуем.
В
представената нотариална покана, за която кредиторът твърди, че била изявление
за обявяване на предсрочна изискуемост, дата 22.06.2018 г. като такава, на
която кредита бил обявен за предсрочно изискуем, не само не била посочена, но и
не можела да се сочи, доколкото тя следвала по време връчването на поканата. От
съдържанието на поканата, било видно че кредита се обявява за предсрочно
изискуем, считано от връчването й - 1 1.05.2018 г., а в Заявлението и в
извлечението от сметка била посочена датата 22.06.2018 г. за обявяване на заема
за предсрочно изискуем. Също така, в поканата се сочел единствено размера на
отпуснатия кредит - 7 000 лв., без да се съдържат никакви данни относно размера
на непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера. Липсвала
информация, която реално и обективно да отразява фактическото състояние на
задължението. Твърди се, че така направеното в нотариалната покана изявление не
възпроизвеждала реално съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които
може да се проследи движението на средствата по нея и да се прецени дали е
настъпило основанието за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем, т.е
налице ли е неиздължаване и на кои конкретно месечни вноски от
кредитополучателя, датите на техните падежи, както и действителния размер на
вземането.
В
отговора на исковата молба се твърди, че съгласно съдебната практика,
уведомяването за обявяването на предсрочната изискуемост следвало да е ясно и недвусмислено
в същата степен, както в извлечението от сметка. Именно моментът на
получаването му, както и ясното му и недвусмислено съдържание били характерните
белези, които определяли неговите правни последици. Твърди се, че видно от
приложената нотариална покана тези условия не били спазени от банката - ищец,
което било нарушение на процедурата. Към нотариалната покана била приложена
разписка, от която било видно, че на 11.05.2018 г. лицето, легитимиращ се с
името Георги Пенев Георгиев, който не
бил положил саморъчен подпис за удостоверяване на качествата си на връчител бил извършил процедура по връчване
на Нотариалната покана. Именно
поради тази причина особения представител на ответника, прави възражение за
компетентност на
връчителя на нотариалната покана легитимиращ се само с три имена, без надлежно
полагане на подпис от същият, което билое съществено процесуално нарушение по
смисъла на Глава VI раздел I от ГПК. Съобразно последния било недопустимо
качеството на лицето връчило поканата да не бъде надлежно удостоверено с
неговият подпис.
Твърди
се, че видно от приложената разписка в същата изрично било посочено, че
получател е Д.Л.А., срещу името на която бил положен подпис. Твърди се, че последният
както и изписаните три имена при първичен визуален преглед съществено се разминавали с положените няколко подписа и изписани
имена от същото лице върху Договорът по силата на който бил предоставен
банковият кредит. Именно
поради тази причина за ответника възниквал правен интерес да оспорим автентичността
на авторството на така изписаните имена и положени подписи, удостоверяващи
името и подписа на ответницата в настоящия процес, както по отношение на
Разписка към нотариална покана акт № 30, том.1, общ. per. № 141 от 09.01.2018 г., по описа
на Нотариус Николай Бъчваров, per. № 416 на Нотариалната камара с
район на действие - района на РС-Нова Загора, удостоверяваща връчването на
нотариалната покана, така и положените върху самия Договор за кредит за текущо
потребление от 02.03.2016 г. на ответницата,
като твърдим, че същите не са положени от
Д.А., поради
което с отговора на исковата молба се прави възражение относно обстоятелството,
че ответницата Д.А. е била надлежно уведомена за предсрочната изискуемост на
кредита. Твърди се, че факта,
че ответницата не е била надлежно уведомена било самостоятелно основание за
отхвърляне на предявеният от ищеца установителен иск срещу нея.
На
следващо място, в отговора на исковата молба се сочи, че видно от представения препис на Договор за
текущо потребление в пункт четвърти и пети от същият било посочено, че кредита
се усвоява и погасява чрез разплащателна сметка IB AN № BG42STSA93000023270216
BIC ***. В
депозираното пред PC -Нова
Загора заявление по чл.417 от ГПК в пункт осем от същото е посочена следната
банкова сметка ***: BG14STSA930000010011111, а в изпратената на
ответницата нотариална покана била посочена банкова сметка ***, без да е посочен
IB AN, а
само № 0000000023371151, т.е. посочени били три различни банкови сметки в три
различни документа от което
не става ясно за ответника по
коя именно сметка следва да бъде преведена сумата за обслужването на кредита.
Соченото обстоятелство кореспондирало с липсата на яснота за кредитополучателя
по отношение на важна, съществена информация касаеща обслужването на кредита за
който се твърди от страна на ищеца, че е усвоен от ответника. От приложените
материали към исковата молба не можело да се установи дали разрешения банков
кредит е бил получен от Д.А., тъй като Банката - ищец не предоставяла първичен
документ - нареждане - разписка или нареждане за превод, с които можело да се
установи каква сума и на коя дата е усвоен одобрения размер на кредита с
Договор за кредит за текущо потребление. Доказателства за това изложено
твърдение в исковата молба не били представени, поради което се прави възражение относно
твърдението, че ответницата е титуляр на посочената разплащателна сметка IBAN № BG42STSA93000023270216
BIC ***едоставеният
банков кредит.
В
отговора на исковата молба се твърди, че според твърденията, наведени в ИМ,
ответницата А. била преустановила „редовното обслужване" на кредита на 21.12.2016г.,
без да били
ангажирани доказателства за това твърдяно обстоятелство. Не били ангажирани и
доказателства за наличието на ясни и точни правила, регламентиращи т.нар.
„редовното обслужване" на кредита, предварително договорени между
страните. Представено било извлечение „Показване на заем" от 17.08.2018 г.
изготвено от заинтересованата страна, ищеца по делото, от което било видно, че
същото касае датата на договора, датата на усвояване, крайната дата на падежа,
датата на последната транзакция, датата на последното обслужване и т.н. по
КР.ПР."ДСК ПРАКТИКА" 0000000023371151BGN, като същият номер бил посочен и в
извлечение от счетоводни книги като „Договор за кредит № 11/23371151/02.03.2016
г." От Представеният договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2016
г., било видно, че същият е без номер, както и Общите условия, Промоционалните
условия и погасителен план, поради което в особения представител на ответника
заявява в отговора на исковата молба, че счита че представеното извлечение не
касаело процесния договор и не се отнасяло за него. Тъй като самото извлечение било
издадено от заинтересованата страна, поради което моли съда същото да не бъде ценено като годно
доказателство по делото.
Сочи се
още, че тъй като договорът за кредит за текущо потребление от 02.03.2016 г. бил
сключен с потребител, физическо лице, съответно отношенията между страните се
уреждали от Закона за потребителския кредит. В тази връзка се твърди, че при
сключването на този договор не били съобразени редица императивни разпоредби от
посочения закон, което било довело до недействителност на сключения договор. На
първо място кредиторът в лицето на упълномощения от него служител Цонка
Кръстева И. мениджър на клон и Йорго Кънев С. - кредитен инспектор не били
предоставили по пълен и разбираем начин преддоговорна информация, която била
необходима за сключване на договора за кредит в условията на информираност от
страна на потребителя, като се твърди, че информация била представена в писмен
вид, под формата на договор, без да е бил изготвен стандартен европейски
формуляр, което било задължително условие за действителността на
волеизявлението на потребителя. Твърди се, че самият договор не съдържал ясна и
конкретна информация относно параметрите на същия, като това поставяло
ответницата в неравноправно положение. Законодателят бил въвел предоставянето
на такъв формуляр по образец като задължително изискване при сключването на
договори за потребителски кредит, именно защото образецът съдържал всички
необходими елементи от последващия договор, представени по разбираем и ясен
начин. Твърди се, че изискванията за форма и съдържание на договора за
потребителски кредит съгласно ЗПК не били спазени. Всичко това поставяло под
съмнение, че е било постигнато съгласие по предмета на договора и всички други
негови клаузи, което обстоятелство го правело нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД.
В
отговора на исковата молба особения представител на ответника на следващо място
заявява, че по отношение на претенцията за заплащане на сумата от 120 лв. представляваща
дължими заемни такси, счита че същата била недължима, тъй като уговорката за
заплащането на такси за събирането и управлението на кредита били нищожни по
смисъла на чл.10а.
ЗПК. Поради
това считаме, че клаузата разписна в чл. 15 от Договора се явява нищожна.
В
отговора на исковата молба се сочи още, че във връзка с направеното Особено
искане от страна на ищеца за привличане като трето лице - помагач на „ОТП
Факторинг България" ЕАД с ЕИК ********* на което било цедирано вземането,
липсвали доказателства уведомителното писмо от 10.05.2019 г. /както сочел
ищеца/ да е получено от длъжника и същата да е била уведомена за цесията.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то е било съобщено на последния от предишния
кредитор. Към исковата молба било приложено писмо изходящо от цесионера „ОТП
Факторинг България" ЕАД до ответника по настоящото дело относно договор за
покупко-продажба на вземания с дата 20.06.2019 г., но нямало доказателства
същото да е достигнало и да е било съобщено на последния, поради което особения
представител на ответника заявява, че счита, че не би следвало „ОТП Факторинг
България" ЕАД да бъде конституирано в настоящото производство в качеството
му трето лице - помагач на ищцовото дружество, като счита, че направеното
искане било незаконосъобразно и неоснователно. Предвид всичко изложено в
отговора на исковата молба особения представител заявява, че счита така предявеният установителен иск се явява неоснователен и недоказан и моли
съда да го отхвърлите в цялост. Не се противопоставя да бъдат приети
представените от ищцовата страна доказателства. Заявява, че ще се ползва от
доказателствата предоставени от ищеца,
тъй като няма да сочи доказателства към настоящия момент с оглед качеството и
на особен представител на ответника и невъзможността да осъществя контакт с
него.
В съдебно заседание ищецът се представлява от гл.юрк. Р.Г., която поддържа иска и моли съда да го уважи.
В производството е констутуирана и трета страна помагач на ищеца -
„ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК
*********
Ответникът в открито съдебно заседание се представлява от особения
представител адв.Е.А.Д. ***, който поддържа отговора на исковата молба.
След преценка
доводите на страните и на събраната по делото доказателствена съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил писмени доказателства:
договор
за кредит за текущо потребление от 02.03.2016г., общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, промоционални условия по кредитна програма
„ДСК Практика”, извлечение за периода от 01.11.2015г. до 29.02.2016г. , погасителен план и ГПР, извлечение от
счетоводни книги на „Банка ДСК”ЕАД за сметка № 11/23371151 от 17.08.2018г. по
договор за кредит № 11/23371151/02.03.2016г.,, ПЗ Показване на заем от
17.08.2018г., нотариална покана с изх. № „Банка ДСК 05-20-01254/27.10.2017г.,
разписка към нотариална покана акт № 30
том 1 общ рег. № 141 от 09.02.2018г., заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК с изх. № 3504/17.08.2018г., изпълнителен лист от
22.08.2018г. по ч.гр.д 1403/2018г. по описа на РС-Нова Загора., заповед №
1033/21.08.2018г. по ч.гр.д № 1403/2018г. по описа на РС-Нова Загора,, молба от
„Банка ДСК”ЕАД до ЧСИ П.Георгиев, уведомление до Д.Л.А. от ЧСИ Павел Георгиев рег. № 837 на л.43 от
делото, разписка за удостоверяване на извършени действия от връчителя при ЧСИ
Павел Георгиев рег. № 837 на л.44 от делото и разписка от 07.03.2019г., договор
за покупко-продажба на вземания/цесия от 10.05.2019г., пълномощно, писмо до Д.Л.А.
относно Договор за покупко-продажба на вземания, писмо от „Банка ДСК”ЕАД до „ОТП Факторинг
България”ЕАД на л. 58 от делото, приемо – предавателен протокол от
11.06.2019г., удостоверение с изх. № 20190517141338/17.05.2019г. за актуално
състояние на „Банка ДСК”ЕАД, пълномощно, декларация от Д.Л.А. от 29.02.2016г. на л.95 от делото, известие
за доставяне, такси по кредити за текущо потребление, пълномощни,и ч.грд..
№ 1403/2018г. по описа на РС-Нова Загора.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД – като кредитор и Д.Л.А., с ЕГН:
********** – като
кредитополучател е бил сключен Договор
за кредит за текущо потребление от 02.03.2016 г., по силата на
който, Банката й е предоставила сума под формата на кредит за текущо потребление в
размер на 7 000 лв.
при лихва: с променлив лихвен процент в
размер на 8,95 % годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR (в размер на 0,594% към датата на
сключване на договора за кредит) и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 8,356 % при изпълнение на
Условията по програма „ДСК Практика" (Приложение № 2 към Договора за
кредит). При нарушаване на Условията, кредитополучателят губи преференциите си
изцяло или отчасти и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване
на надбавката съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне
лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията, бил променливият
лихвен процент, приложим при стандартни потребителски кредити, в размер на
6-месечния SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка размер на 14,356 %. Кредитът
следвало да се издължи на 120 месечни вноски с падеж 21-во число на месеца.От
Погасителния план, неразделна част от Договора за кредит било видно, че
крайният срок за погасяване на задължението бил 02.03.2026 г.
Договорът за
кредит бил обезпечен с Договор за поръчителство, сключен на 02.03.2016 г. с
Иванка Митева Симеонова. Неразделна част от Договора били и Общите условия по
договори за потребителски кредити на физически лица, които кредитополучателят
приема и получава с подписването на Договора.
Кредитът е усвоен на 07.03.2016 г., видно от извлечение от разплащателна
сметка на длъжника Д.Л.А..
Не е
спорно, че ищеца
е изпълнявал поетите ангажименти по Договора за текущо потребление, докато ответната страна не е изпълнила задълженията си по него, като е просрочила погасяването на дължимите
вноски и е допуснала забава в плащанията на главница и лихва
над 90 дни.
Кредитополучателят (респ. поръчителят)
не е извършил действия за погасяване на задълженията си към Банката и това
обосновава ищцовия интерес да потърси защита на правата си и съобразно
определеният му от PC - Нова Загора по
ч.гр.д. № 1403/2018 г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията
му срещу ответника, на 16.07.2019 г. в РС – Нова Загора е постъпила искова
молба от „БАНКА ДСК” ЕАД против Д.Л.А..
Въз основа на подаденото
заявление по чл. 417 от ГПК в заповедното производство е издадена Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, които са образувани от банката в изпълнително
производство пред ЧСИ Павел Георгиев към КЧС и район на действие - района на ОС
- Сливен и било образувано изпълнително дело № 20188370401884/2019 г. по описа
на същия ЧСИ. Съдебния изпълнител е изпратил заповедта на длъжниците, като и тя е връчена на двамата длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
„Банка ДСК” ЕАД е извършила уведомяване на длъжника – основен
кредитополучател за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
посредством връчени: Нотариална покана рег. № 141/09.01.2018 г., акт № 30, т.1, от нотариус Николай Бъчваров с район на действие
РС – Н.Загора и рег. № 416 в НК, на длъжника Д.Л.А., която е връчена лично на Д.Л.А. на 11.05.2018г..
Изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя и спрямо
поръчителя е настъпила с уведомяването на кредитополучателя. От същият момент целият или неплатеният остатък по кредита е станал
изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на
поръчителя. Изискуемостта е осчетоводена от банката - кредитор.
Процесните задължения са в размер на 8136.17 лв., от които:
- 6 633.86
лева – главница до 16.08.2018 г.;
- 1228.37/лева - редовна лихва от 21.12.2016 г.
до 16.08.2018 г.;
- 153.94
лева – лихвена надбавка за забава за периода от 22.06.2018 г. до 16.08.2018 г.;
- 120.00лева
- заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата от
6 633.86 лева, считано от 17.08.2018 г. – датата на подаване на настоящото
заявление, до изплащане на вземането.
Съдът
назначи на ответника особен представител, който в отговора си на исковата молба
посочва, че иска е допустим, но неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен на посочените в отговора на исковата молба основания.
В
откритото съдебно заседание на 12.03.2020г. адв. Д. моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан, като навежда твърдения че ответницата не била
надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, както и че
счита че претендираната заемна такса в размер на 120 лева била нищожна и
недължима основанията за което били посочени в отговора на исковата молба..
Съдът
назначи по делото съдебно-счетоводна експертиза от която е видно, че:
1. Предоставеният съгласно процесния Договор за
кредит за текущо потребление от 02.03.2016г. кредит в размер на 7000.00лв. на Д.Л.А.
е бил усвоен на 07.03.2016г.
2. За погасяване на кредита са постъпили по
кредитната сметка на А. суми в размер на – 791.87лв. представляващи, както
следва: главница – 366.14лв.; договорна лихва – 424.94лв., 0.79лв. – санкционираща
лихва;
3. Плащането на суми за погасяване на кредита –
главница и лихва било преустановено на 29.11.2016г.
4. Към 17.08.2018г. – датата на подаване на
Заявлението по чл. 417 от ГПК в РС-Нова Загора за издаване на Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по кредита на А. размерът на непогасените и
задължения са в размер на 8 136.17лв. представляващи, както следва:
– главница – 6 633.86лв;
– неплатена редовна/договорна/лихва –
1228.37лв. за периода от 21.12.2016г. до 16.08.2018г./датата на подаване на Заявлението
по чл. 417 от ГПК в РС-Нова Загора/;
– санкционираща лихва – 153.94лв.;
– дължими заемни такси – 120.00лв.
5. След 17.08.2018г. – датата на подаване на
Завлението по чл. 417 от ГПК в РС-Нова Загора за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист няма извършени плащания от ответника за
погасяване на процесния кредит
6. Към 12.03.2020г. – датата да провеждане на
съдебното заседание съгласно последния погасителен план с настъпил падеж са
39бл. Погасителни вноски и 1 бр. частична в общ размер на 3 968.93лв., от
които:
– Главница – 1517.53лв.;
– Лихва/договорна/ - 2 451.40лв.
7. Към 12.03.2020г. – датата на съдебното
заседание съгласно последния погасителен план с ненастъпил падеж са 71 бр.
погасителни вноски и 1 бр. частична в огб размер на – 7 673.31лв., от
които:
– Главница – 5116.33лв. и
– Лихва/договорна – 2 556.98лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1
от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
между страните е възникнало валидно облигационно отношение, произтичащо от
сключения Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2016 г. по силата на
които ищецът е кредитор, а ответникът – кредитополучател.
С
оглед на всичко изложено по-горе, съдът приема, че ищецът се явява изправна
страна по договора за кредит за текущо потребление, тъй като е изпълнил своето
задължение да предостави уговорения потребителски кредит на кредитополучателя Д.Л.А.. Последният обаче е била неизправна
страна, тъй като не е заплащал в срок погасителните месечни вноски, поради
което кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
В отговора на исковата молба, както и в откритото
съдебно заседание по делото на 12.03.2020 г. особения представител на
ответника наведе твърдения, че на
ответника/кредитополучател по процесния договор за текущо потребление/ не била
надлежно обявена предсрочната изискуемост на кредита, които твърдения съдът
счита за недоказани.
При тези съображения предявеният
положителен установителен иск срещу ответника – поръчителя, като солидарно
задължено лице с кредитополучателя, за установяване в полза на кредитора на
посочените в исковата молба вземания по процесния договор за кредит за текущо потребление
от 02.03.2016 г., е изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение,
заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за изправната
страна по договора.
При такъв изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
по настоящото дело, съгласно представения Списък по чл. 80 от ГПК, а именно: 162.73
лева - държавна такса, 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, 736.80 лева
– депозит за особен представител и 250.00 лева – за вещо лице или общо разноски:
1449.53ева.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство,
които са в размер на 312.72/триста и дванадесет лева и седемдесет и две стотинки/
лева разноски по делото, от които 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение и
162.72 лева платена д.т.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на Д.Л.А., с ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, представлявана от Главен
юрисконсулт Р.И.Г., сумата в общ размер - 8136.17/осем
хиляди сто тридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ лева,
от които: 6 633.86/шест хиляди шестстотин тридесет и три лева и осемдесет
и шест стотинки/ лева – главница до 16.08.2018 г.; 1228.37/хиляда двеста
двадесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/лева - редовна лихва от
21.12.2016 г. до 16.08.2018 г.; 153.94/сто петдесет и три лева и деветдесет и
четири стотинки/ лева – лихвена надбавка за забава за периода от 22.06.2018 г.
до 16.08.2018 г.; 120.00/сто и двадесет/ лева - заемни такси, ведно със
законната лихва върху главницата от 6 633.86/шест хиляди шестстотин
тридесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ лева, считано от 17.08.2018 г.
– датата на подаване на настоящото заявление, до изплащане на вземането
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д.Л.А., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, с БУЛСТАТ: ********* сумата от 1762.25/хиляда седемстотин шестдесет и два
лева и двадесет и пет стотинки/лева - разноски
в заповедното и исковото производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца - „ОТП
Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: