Определение по дело №569/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1749
Дата: 24 юни 2020 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20202100100569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 № 1749                                               24.06.2020г.                                                гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                                       гражданска колегия

в закрито заседание на двадесет и четвърти юни

през две хиляди и двадесета година                                                                       в състав:

                                                                                        Председател: Симеон Михов

                                                                                        Членове:                                                                                                        

при секретаря                                                                                 

и в присъствието на   прокурора             

като разгледа докладваното от            съдия Михов        гражданско дело     569   по описа  за   2020   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                      Производството по делото е образувано по повод искова молба от К.Е.Ц., ЕГН **********, чрез адв. И.С.,*** против Х.П.П., ЕГН ********** и В.Е.П., ЕГН ********** ***, представлявани от адв.Соня Скъпиева от АК-Бургас, със съдебен адрес:***, партер, за осъждане на ответника Х.П. да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща ½ от неплатена продажна цена за имот с идентификатор 07079.607.128.1.28 по договор за покупко – продажба от 01.04.2015 г., ведно с 12 166,66 лева, представляващи законна лихва върху главницата считано от 17.02.2017 г. до 16.02.2020 г., както и лихва за забава от датата на завеждане на иска да окончателното изплащане на сумата, а при условията на евентуалност за осъждане на ответницата В.П. да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща ½ от неотчетена на собствениците продажна цена на имот с идентификатор 07079.607.128.1.28 по договор за покупко – продажба от 01.04.2015 г., ведно с 12 166,66 лева, представляващи законна лихва върху главницата считано от 17.02.2017 г. до 16.02.2020 г., както и лихва за забава от датата на завеждане на иска да окончателното изплащане на сумата.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците, като им е указана възможността  за  подаване на писмен отговор в законния месечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В  определения от съда месечен  срок, ответниците Х.П. и В.П. са депозирали писмени отговори на исковата молба.

При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.   

Искът е предявен съобразно правилата за родова подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящите искове. Внесена е дължимата държавна такса. Не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска.

 

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл. 146 ГПК.

 

 

 

 

Проект за доклад:   

 

Предявени са искове от К.Е.Ц. за осъждане на първия ответник да заплати сумата от 40 000 лева, представляваща ½ от неплатена продажна цена за имот с идентификатор 07079.607.128.1.28 по договор за покупко – продажба от 01.04.2015 г., ведно с лихва за забава в посочен период, а при условията на евентуалност – втората ответница да му заплати същата сума, представляваща ½ от неотчетена на собствениците продажна цена на имот с идентификатор 07079.607.128.1.28 по договор за покупко – продажба от 01.04.2015 г., както и лихва за забава, ведно със законната лихва по исковете от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в настоящото производство. Според изложеното в исковата молба, ищецът и ответницата П. са деца и наследници на Енчо Цонев Ц. и Тинка Георгиева Цонкова, притежаващи по ½ ид. ч. от наследството на наследодателите си. Сочи се, че наследодателите били упълномощили в предвидената за това форма,  втория ответник – тяхна дъщеря, да извършва всякакви сделки на разпореждане с конкретен техен имот при условия, каквито намери да добре. Пълномощното съдържало и волеизявление за откриване и разпореждане от упълномощената с банкова сметка *** Ц., по която да се получи плащане, в следствие на извършено разпореждане. По силата на упълномощаването, ответницата П. продала на сина си Х.П. недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.128.1.28, представляващ апартамент с плащ от 69,12 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. 128, вх. Б, ет. 4, ап. М, като в нотариалния акт е отразено заявлението й, че продажната цена за имота е получена изцяло по банков път по сметка на Енчо Ц., преди подписване на договора. Ищецът твърди, че плащане не е извършено както преди, така и след сключване на сделката, както и че отразеното в нотариалния акт не доказва действително извършено плащане. Излага съображения, че за удостоверяване на извършено плащане по банков път е необходимо заверяване на сметката на получателя.

Акцентира се на следващо място от ищеца, че ответницата П. е могла да се разпореди с процесния имот и безвъзмездно, както в своя полза, така и в полза на сина си, но е избрала сключването на сделка, която е стабилна от една страна, а от друга постига ефекта на дарение, поради неплащането на цената. Ищецът заявява, че като универсален правоприемник на продавачите, за него е налице правен интерес да поиска плащането на полагащия му се дял от договорената цена, включително и законната лихва върху главницата, за период от три години преди предявяване на иска, както и за в бъдеще.

При условията на евентуалност, от ищеца се заявява претенция за осъждане на ответницата П. да му заплати дела му от непредадена на собствениците цена от процесната сделка. В тази връзка се навеждат твърдения, че между наследодателите и дъщеря им е съществувало мандатно правоотношение, като предвид упълномощаването, последната при сключване на договора за продажба е действала като явен пълномощник на собствениците – от тяхно име и за тяхна сметка. Заявява, че в случая мандатното правоотношение се установява от упълномощителната сделка и от нотариалния акт, които несъмнено доказват съществуването на договор за поръчка. Сочи се, че по силата  на мандата, за ответницата е възникнало задължение да даде отчет за извършената сделка, включително да предаде на доверителите полученото по нея, което задължение тя не е изпълнила. В тази връзка се заявява и акцесорна претенция за заплащане на законната лихва върху главницата, за период от три години преди предявяване на иска, както и за в бъдеще.

С постъпилия отговор на исковата молба от ответника Х.П. по същество се твърди, че исковете са неоснователни по основание и размер. Плащането на продажната цена по процесната сделка е извършено по банков път, преди сключването й, така както е отразено в нотариалния акт. В тази връзка се позовава на вносни бележки от 23.03.2015 г. и от 31.03.2015 г., от които е видно, че по банковата сметка на наследодателя Енчо Ц. е приведена цялата продажна цена за покупката на процесния имот.

Ответникът твърди, че през последните десет години за възрастното семейство се е грижела само тяхната дъщеря, на която те имали доверие и  разчитали, а ищецът не се е интересувал от тях и техните нужди, нито е полагал някакви грижи за родителите си.  Оспорва като неверни твърденията на ищеца, че наследодателите не са разбрали, че дъщеря им не се е погрижила да получат продажната цена, като в тази връзка сочи както наличието на последващо упълномощаване, така и липсата на фактически и правни действия за предявяване на претенции от наследодателите към тяхната дъщеря. Оспорва изцяло претенцията за лихва като неоснователна и погасена по давност.

С постъпилия отговор на исковата молба от ответницата В.П., предявеният евентуален иск е счетен за допустим, но неоснователен по основание и размер. Излагат се съображения, че в пълномощното от 16.03.2015 г. е посочено изрично, че продажната цена следва да се преведе по банкова сметка *** Ц., което условие било изпълнено. Заявява, че отразеното в нотариалния акт удостоверяване за плащане на продажната цена по сметка на  наследодателя Ц. преди изповядване на сделката, отговаря на действителното фактическо положение. В тази връзка се позовава на представени с отговора вносни бележки от 23.03.2015 г. и от 31.03.2015 г., като заявява, че с посочените два превода е изпълнена отчетната сделка по договора за поръчка, сключен между нея и родителите й. Подчертава се, че в случая плащането е постъпило директно в сметката на доверителя, като довереницата не е получила нищо в потримониума си, за да отчита нещо на доверителите, съответно на неговите наследници.

За ирелевантни са счетени от ответницата твърденията на ищеца, че родителите им изобщо не са разбрали, че тя не се е погрижила да получат продажната цена.  Подчертава, че ако праводателите им са имали каквито и да било притеснения или съмнения за наличие на неправомерни действия от нейна страна, то не биха я упълномощили да извършва фактически и правни действия от тяхно име, включително след сключване на процесната сделка. Акцентира се и на обстоятелството, че родителите й не са предявили каквито и да е претенции спрямо нея, нито са потърсили ищеца, като техен син да защитава правата и интересите им. Предявената претенция за лихви се оспорва като неоснователна и погасена по давност.

 

Правна квалификация

Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - против ответника Х.П., а при условията на евентуалност искове с правно основание в чл. 284 ал. 2  и чл. 86 от ЗЗД – против ответницата В.П..

 

Относно въведените искания по доказателствата

Представените от страните писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват наличието на посочените по-горе факти или на основание чл. 146 ал. 4 от ГПК следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства.

На страните следва да бъде указано, че на съда не са му необходими специални знания и умения за определяне на точния размер на претендираната лихва за забава за периода от 17.02.2017 г. до 16.02.2020 г., поради което не е необходимо назначаването на експертиза за определянето му.

 

По доказателствената тежест

 На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При така въведените твърдения и оспорвания, страните следва да докажат твърдените от тях положителни факти.  На този етап на ищеца не следва да бъдат давани указания за доказателствената му тежест, тъй като ответниците не оспорват наведените от него твърдения, за които са представени и съответни доказателства, а именно: че е наследник на Енчо Цонев Ц. и Тинка Георгиева Цонкова; наличието на валидно сключен договор за прокупко – продажба на самостоятелен обект с идентификатор 07079.607.128.1.28 по КККР на гр. Бургас, по силата на който Х.П. е придобил собствеността върху обекта; наличието на валидно възникнало мандатно правоотношение между Енчо Цонев Ц. и Тинка Георгиева Цонкова, от една страна и В.Е.П. от друга.

Ответникът Х.П. трябва да докаже, че е заплатил изцяло продажната цена на закупения от него самостоятелен обект с идентификатор 07079.607.128.1.28 по КККР на гр. Бургас, а ответницата В.П. трябва да докаже, че е изпълнила задълженията си по възникнало между нея и родителите й Енчо Цонев Ц. и Тинка Георгиева Цонкова, мандатно правоотношение.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

УКАЗВА доказателствената тежест на страните съгласно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че на съда не са му необходими специални знания и умения за определяне на точния размера на претендираната лихва за забава за периода от 17.02.2017 г. до 16.02.2020 г., поради което не е необходимо назначаването на експертиза за определянето му.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба.

НАСРОЧВА делото за 20.08.2020г. от 15.20 ч., за която дата да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като им обявява и проекта си за доклад по делото, а на ищцовата страна и преписи от отговорите на исковата молба от ответниците.

Определението е окончателно.

                                            

 

 

                                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: