РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 15.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Районен
съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Д.В.като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5807 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца Н.М.С. е депозирал искова молба за
установяване на вземанията си срещу Д.В.Д. и Н.В.Д. в размер на по 7500 лева,
за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело 4926/2016г. С.
твърди, че на 20.02.2011г. е сключил с наследодателя на ответниците- Д.Д.К.предварителен
договор за покупка на имот – гараж в гр. ...за цена от 20000 лева. При
подписването на предварителния договор ищецът заплатил част от цената в размер
на 15000 лева, като прехвърлянето на собствеността следвало да стане в срок до
20.02.2018г. Имотът по предварителния договор бил прехвърлен на трето лице
поради което изпълнението на договора станало невъзможно, договорът бил
развален по право и ищеца претендира да му бъде възстановена сумата в общ
размер от 15000, която е получена от наследодателя на ответниците на отпаднало
основание.
Ответниците оспорват иска. На първо място правят
възражение за погасяване по давност. Считат, че договора (ако е сключен и е
действителен) не е развален по право и го оспорват като писмено доказателство-
оспорват както подписа, така и съдържанието.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за което е издадена заповед за
изпълнение, а материалноправното основание на иска е по чл. 55 ал.1,
предложение трето от ЗЗД- за връщане на сума получена на отпаднало основание.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното: По делото е представен
нотариално заверен препис от предварителен договор сключен между Д.Д.К.и Н.М.С..
В договора е посочена дата на сключването му- 20.02.2011г. и с него Д.Д.К.се е
задължила да продаде на Н.М.С.
собствения си недвижим имот- гараж № 2 разположен в сутерена на жилищна сграда
с идентификатор № 07079.607.333.4 находящ се в гр. ...ул. ...№ 1 с площ 16,01
кв. метра. Договорена е продажна цена 20000 лева от които 15000 са платени в
деня на сключване на договора, а остатъка от 5000 лева е договорено да бъде
платен до 20.02.2018 година, до която дата следвало да се сключи и окончателния
договор.
Ответниците са оспорили подписите и
съдържанието на договора и съдът е открил нарочно производство за установяване
на автентичността му. Съдът е задължил ищеца да представи оригинала на договора
с определението за насрочване на делото в съдебно заседание. С молба от
23.01.2017г. ищецът заявява, че не разполага с оригинала на договора, тъй като
го е предал на ответната страна.
По делото е разпитан св. Х., който заявява, че е
присъствал на спор между ищеца и ответницата Д.Д. относно договор за продажба
на гараж. При този спор С. и Д. чели договора и свидетеля успял да чуе, че
става въпрос за покука на гараж за около 15000 лева. След това Н.С. предал
договора на Д.Д.. От показанията на Св. Х. не може да се установи дали става
въпрос точно за процесния договор, не може да се установи дали този договор е
бил в оригинал и съвсем не може да се установи дали е бил автентичен.
Предвид така събраните доказателства съдът приема оспорването на автентичността на договора за успешно, поради което приложените по делото копия на договора следва да бъдат изключени от доказателствата. За да стигне до този съдът се ползва от разрешението дадено в Решение № 79 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 628/2009 г., II т. о., ТК: „
При
оспорване на частен документ, който формално носи подписа на оспорилата го
страна, при непредставяне на оригинала му правилото на чл. 154, ал. 3, изр. 1 ГПК (отм.) не
намира приложение по отношение на оспорващия, като в този случай страната,
която се е лишила от него поради загубване или унищожаване не по нейна вина
носи доказателствената тежест да установи съдържащите се в документа изгодни за
нея факти, за което може да ползва всички доказателствени средства, вкл. и
свидетелски показания - чл. 134, ал.
1 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 165, ал.
1 от ГПК.“
Съгласно цитираното решение в тежест на страната,
която се е лишила от договора е да
установи съдържащите се в него факти, които са изгодни за нея. В случая ищецът
следваше да докаже предаването на паричната сума от 15000 лева на Д.К., а за доказването
на този факт няма никакви доказателства след изключването на копието от
доказателствената съвкупност по делото. Дори и да се кредитират показанията на
св. Х. то от тях се установява, че между Д.Д. и Н.С. е имало спор относно
предварителен договор и екземпляр от такъв договор е бил предаден от С. на Д..
Тези показания, ако се кредитират могат да установят най-много начинът по който
С. се е лишил от оригинала на договор, но не и неговото съдържание и още по-малко
неговата автентичност, която се оспорва.
Освен изложеното правят впечатление и някои факти,
напълно лишени от житейска логика- през 2011 година Н.С., който е адвокат
(установява се от показанията на св. Х.) сключва предварителен договор за
продажба на гараж, като окончателната продажба ще стане след седем години- до 20.02.2018г, а С. в момента на сделката
заплаща 15000 лева от общата цена от 20000 лева. Към момента на сключване на
договора Д.К. е на 80 години. По делото не се установиха факти, които да
обяснят горното поведение- защо един адвокат ще се лиши незабавно от 15000 лева
за да придобие гараж чак след седем години, при това сключвайки договора с
възрастна жена и поемайки риска да търси изпълнение от договора от нейните
наследници. Следващото нелогично действие на адвокат С. е това, че той
доброволно се е лишил от оригинала на договора, като го е предал на другата
страна и то след като страните вече са влезли в спор. Горните съображения
навеждат на извода, че такъв договор не е бил сключван и сумата не е била
предавана. Липсва оригинал на договора, който да бъде надлежно експертизиран за
автентичност, съответно липсват доказателства за предаване на сумата, за това и
искът за нейното връщане следва да се отхвърли, а на ответниците да се присъдят
разноски в размер на 980 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Н.М.С., ЕГН ********** с адрес *** за
установяване че съществува вземането му
срещу Д.В.Д. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.В.Д., ЕГН ********** с адрес ***,
за връщане по равно на сумата 15000 лева, която била дадена от Н.М.С. на
наследодателя на Д.В.Д. и Н.В.Д.- Д.Д.К.по предварителен договор за продажба на
имот от 20.02.2011г. поради разваляне на предварителния договор, със законната
лихва върху сумата от 30.08.2016г. до окончателното изплащане, за която сума е
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 4926/2016г. на РРС.
ОСЪЖДА Н.М.С.,
ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на Д.В.Д. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.В.Д., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 980 лева- направени
разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/