№ 53
гр. Пазарджик, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20245220201336 по описа за 2024 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно постановление №24-0340-000848/
13.08.2024г. на Началник РУ в ОДМВР Пазарджик, РУ ***, жалбоподателят К.
Г. Ж., ЕГН ********** от гр.************* твърди, че постановлението е
издадено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон. Моли да бъде отменено обжалваното постановление.
Сочи доказателства и претендира разноски.
За ответника не се явява процесуален представител.Постъпило е
писмено становище за неоснователност на жалбата. Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя чрез
адвокат Д. К..
Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
съвкупност, взе предвид следното:
1
На жалбоподателя К. Ж. е съставен АУАН бл.№ *********** от
актосъставителя В. ** и съответно е издадено обжалваното постановление за
това, че на 29.05.2024г. в 19.46ч. в гр.**, бул.*** ,срещу сградата на ЕВН ** , в
посока кв.** ** управлява лек автомобил „Ауди ТТ“, рег.№ **********,
собственост на *******************, ЕГН ********** от гр.******, като при
подаден ясен и разбираем сигнал за спиране от униформен служител на МВР –
мл.инспектор В. **, със стоп палка по образец, същия отказва да спре на
посоченото място, като продължава движението си в посока гр.**** и
ускорява скоростта на движение на автомобила.Не спира плавно ,или в най –
дясната част на платното за движение , при подаден сигнал за спиране от
контролен орган.
Отбелязано е, че е нарушен на чл.103 ЗДвП. На К. Ж. е наложена глоба
в размер на 200лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3
месеца, на основание чл.175ал.1 т.4 ЗДвП.
При съвкупна преценка показанията на разпитаните по делото свидетели
В.** и Д.К., както и приетите писмени доказателствени средства, Съдът
възприе следната фактическа обстановка:
На 29.05.2024г. между 19.30ч. и 20.00ч. свидетелите В. ** и Д. К.,
полицейски служители при РУ ***, изпълнявали служебните си задължения
по линия на КАТ, като били позиционирани в гр.**, бул.*** ,срещу сградата на
ЕВН **.Свидетелите се намирали до полицейския патрулен автомобил, когато
около 19.45ч. забелязали да се движи с голяма скорост - видимо много над
50км.ч. по бул.***, в посока кв.** ** лек автомобил „Ауди ТТ“, рег.№
**********. Св.** подал ясен сигнал за спиране със стоп палка, но лекият
автомобил „Ауди ТТ“, рег.№ ********** не спрял и дори ускорил скоростта
си,като подминал полицейския патрул.Свидетелите В. ** и Д. К. последвали с
полицейския автомобил лекият автомобил „Ауди ТТ“,но поради голяма
скорост на последния го изгубили от поглед в районна на разклон за
с.Мененкьово.След направена справка по регистрационния номер на
автомобила се установило, че лек автомобил „Ауди ТТ“, рег.№ ********** е
собственост на *******************, ЕГН ********** от гр.******.
В хода на последвала проверка по случая, лицето *******************,
ЕГН ********** представил на 26.06.2024г. Декларация по чл.188 ЗДвП, с
която декларирал, че на 29.05.2024г. лек автомобил „Ауди ТТ“, рег.№
2
********** е управляван от К. Г. Ж..Последният бил призован в ПУ ** ,
където се явил на 31.07.2024г., като бил попитан от двамата свидетели В.** и
Д.К. и пред тях заявил, както и в писмено сведение посочил, че от 26 май до
30 май 2024г. лек автомобил „Ауди ТТ“, рег.№ ********** е управляван от
него – К. Г. Ж.. Въз основа на тази информация бил съставен на
жалбоподателя Ж. АУАН бл.№ ***********
Такава фактическа обстановка Съдът възприе, кредитирайки
показанията на свидетелите В. ** и Д. К.,както и преценявайки материалите
по преписка рег.№********* на РУ ***. Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите В. ** и Д. К.,които са последователни и непротиворечиви
,както и кореспондират с материалите по преписка рег.№********* на РУ
***.
При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна
страна приема следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е
процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по
чл.59ал.2 ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за основателна.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на
техните правомощия и при спазване сроковете по чл.34 ЗАНН . Представена е
относно компетентността и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.
От правна страна, според чл.170ал.3изр. първо във вр. с чл.207
изр.първо ППЗДвП, при спиране на ППС за проверка ли оказване на
съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен
сигнал за стоп палка. В настоящият случай сигналът за спиране спрямо
водачът на лек автомобил „Ауди ТТ“, рег.№ ********** е подаден в
съответствие с цитираната разпоредба.
Съдът намира обаче за основателен доводът на жалбоподателя за
недоказаност авторството на деянието, т.е. , че именно жалбоподателят К. Ж. е
управлявал автомобила „Ауди ТТ“, рег.№ ********** и не е изпълнил
разпореждането за спиране.
В този аспект наистина се възприе от Съда, че К. Г. Ж. се явил на
31.07.2024г. в ПУ ***** , като пред двамата свидетели В.** и Д.К. заявил,
както и в писмено сведение посочил, че от 26 май до 30 май 2024г. той е
3
управлявал лек автомобил „Ауди ТТ“, рег.№ **********. Това на практика е
извънсъдебно признание, направено в хода на разузнавателна беседа по
смисъла на ЗМВР и чл.118ал.2 НПК. Двамата свидетели В.** и Д.К. към
31.07.2024г. са извършвали предварителна проверка, при която
жалбоподателят не е имал процесуално качество на обвиняем по
административнонаказателно производство, тъй като към момента на
признанията му за авторство АУАН все още не е бил съставен. Веднага след
съставянето на АУАН жалбоподателят Ж. е направил писмено възражение –
„не съм съгласен с гореописаното“. Свидетелските показания на свидетелите
В.** и Д.К., в частта за направено признание за управление на МПС, също не
могат да бъдат възприети като доказателство , на основание чл.118ал.2 НПК,
приложима съобразно правилото на чл.84 ЗАНН.Следователно, доколкото
липсват други доказателства, установяващи лицето, управлявало на
29.05.2024г. лек автомобил „Ауди ТТ“, рег.№ **********, остава недоказано
обвинението,че водач е бил именно жалбоподателят Ж..
Независимо от изложеното, разпоредбата на чл.175ал.1т.4 ЗДвП
предвижда глоба за нарушителя – водач в размер от 50лв. до 200лв. и
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 до 6 месеца. На К. Ж. е
наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от правото да управлява МПС
за срок от 3 месеца, на основание чл.175ал.1 т.4 ЗДвП, т.е. наказание глоба в
максимален размер, а лишаването от правоуправление е над минимума от
един месец, като наказващият орган не е изложил каквито и да е мотиви защо
е приел, че следва да се определят тези наказания.
С последните изменения в ЗАНН, в сила от 23.12.2021г. , както в
теорията – „Новите положения в административното наказване“, Р.Илкова,
П.Тянкова, а и в съдебната практика е възприето, че наказващият орган дължи
мотиви по отношение на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,
при определяне на размер на санкция над минимума, за да може тази
преценка да бъде анализирана от контролиращата съдебна инстанция, а и
жалбоподателят да се защити. В настоящия случай това не е сторено,поради
което постановлението подлежи на отмяна и на това самостоятелно
основание.
С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се
възложат сторените от жалбоподателя Ж. разноски за адвокатско
4
възнаграждение в размер на 500лв.Представен е договор за правна защита и
съдействие, видно от който жалбоподателят Ж. е заплатил на адв. Д.К. сумата
от 500лв. адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е
минимално, съобразно чл.18ал.4 от Наредба №1/2004г. на минималните
размери на адвокатски възнаграждения и предвид обстоятелството, че на
жалбоподателя са наложени две различни санкции – глоба и лишаване от
правото да управлява МПС.Делото се разви в три съдебни заседания ,с лично
явяване на адв.К. от гр.Пловдив.
Воден от горното и на основание чл.63ал.2 т.1 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление №24-0340-000848/ 13.08.2024г. на
Началник РУ в ОДМВР Пазарджик, РУ ***, с което на К. Г. Ж., ЕГН
********** от гр.************* е наложена глоба в размер на 200лв. и е
лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Осъжда ОД на МВР Пазарджик да заплати на К. Г. Ж., ЕГН **********
от гр.************* сумата от 500лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5