Номер 46528.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив1-ви наказателен състав
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Христо И. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20205000600428 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 249 ал. 3 НПК.
С определение № 260007/13.08.2020 г. по НОХД №198/2020 г.,
Хасковският окръжен съд е прекратил съдебното производство по НОХД
№198/2020 г. и е върнал делото на Окръжна прокуратура – Хасково за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Със същото определение
съдът се е произнесъл по представено писмено доказателство и мярката за
неотклонение по отношение на П.П..
Срещу определението е депозиран ЧАСТЕН ПРОТЕСТ от Окръжна
прокуратура – Хасково с искане то да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно и делото да се върне на съда за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Подсъдимият П.П. е направил възражение, чрез своя защитник, като
изразява становище, че протестът е неоснователен и определението следва да
бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
оплакванията в протеста, намира и приема за установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
1
За да постанови атакуваното определение Хасковският окръжен съд е
приел, че обвинителният акт, внесен от Окръжна прокуратура Хасково, не
отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК за да бъде годен да сложи
началото на съдебната фаза на наказателното производство. Напълно
правилен е изводът, че за това е необходимо той да бъде изготвен по начин,
по който подсъдимият да може да разбере в какво точно се обвинява, а в
конкретния случай коя разпоредба от ЗДвП или ППЗДвП е нарушил, която е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
След като е анализирал подробно всички обстоятелства по делото,
първостепенният съд е направил напълно законосъобразния извод, че
обвинителният акт, по начина по който е изготвен, не може да определи
предмета на доказване, включително и участието на подсъдимия в деянието,
за което е предаден на съд, т.е. той не може да очертае рамките в които ще се
движи наказателния процес при разглеждане на делото от съда. Преценката и
изводите на Хасковския окръжен съд са направени въз основа на екзактното
изпълнение на задълженията му при обсъждане на въпросите,
регламентирани в чл. 248 НПК. Напълно правилно и процесуално коректно са
констатирани всички допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство, посочени ясно и
изчерпателно в атакувания съдебен акт.
Пловдивският апелативен съд изцяло споделя изводите в
протестираното определение, че като нарушения на правилата за движение по
пътищата от страна на обвинението са приети нормите на чл. 2 ал. 2 и 3, чл. 6,
чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП, чл. 57 ал. 3 и чл. 51 ал. 2 от ППЗДвП. С основание е
констатирано, че фактическата обстановка, която е възприета в
обстоятелствената част на обвинителния акт е изложена доста пестеливо. В
същото време прекалено подробно е описана временната организация за
безопасност на движението, строително-монтажните работи, които са
извършени и етапите за това. Според първоначалните изводи, които са
направени в обвинителния акт, скоростта на движение на лекия автомобил,
управляван от подсъдимия, е била разрешена от една страна и от друга
съобразена с движение на къси светлини в тъмната част на денонощието.
Наред с това обаче е прието, че техническите причини за възникване на
пътно-транспортното произшествие е навлизането и движението на
2
автомобила в пътен участък, затворен за обществено ползване, поради
ремонтни работи и несвоевременно възприемане на движението на
пешеходеца от страна на подсъдимия.
Въззивната инстанция счита, че с основание първостепенният съд е
отбелязал, че за нарушението, което е вменено като извършено от
подсъдимия по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП има две различни хипотези в зависимост
от това дали съответното препятствие по пътя е предвидимо или
непредвидимо. Но и в двата случая скоростта на движение на автомобила
следва да бъде несъобразена с конкретните пътни условия. Очевидно е
противоречието в обвинителната теза, че от една страна скоростта на
управлявания автомобил от подсъдимия е била съобразена и в рамките на
разрешената, а в същото време се приема, че е извършено нарушение по чл.
20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП.
Пловдивският апелативен съд също счита, че от съществено значение за
обективното, пълното и всестранното изясняване на фактите по делото е
необходимо да се изясни и тезата на прокурора, според която изградената на
място пътна сигнализация е отговаряла на съгласувания проект за ВОБД,
съгласно протокол от 19.02.2018 г. Не става ясно обаче дали прокуратурата
приема, че към момента на пътно-транспортното произшествие тази
организация на движение е отговаряла на цитирания вече проект.
Обстоятелството дали подсъдимият съзнателно или несъзнателно е навлязъл в
затворения пътен участък или на по-късен етап го е осъзнал, поради
заблуждаваща сигнализация, също следва да намери отражение при
изграждане на фактическата обстановка, която да може да очертае рамките на
обвинението в което ще се движи съдебното производство. Това се налага
предвид показанията на свид. Ж.А. (л. 82, том 1 ДП), която пътувала в същото
време зад автомобила на подсъдимия и по идентичен начин е навлязла в
затворения участък. Едва по-късно осъзнала, че е навлязла в грешното платно
за движение. Това е от съществено значение за преценката дали в конкретния
случай пострадалият е представлявал предвидимо препятствие или не.
Ето защо не може да се приеме за основателно възражението, което се
поддържа в протеста, че е некоректен изводът, че следва да бъде изяснен и
статутът на самия пострадал, присъстващ на затворения участък, респ. той
3
случайно преминаващ пешеходец ли е бил или е част от екипа работници,
извършващи ремонтни дейности. С основание във възражението на защитата
е посочено, че в случай, че пострадалият е бил част от работниците на обекта
ще следва да се прецени дали е спазил нормативните изисквания за
безопасност при работа, а ако не – с какви правила е било необходимо да се
съобразява при пресичане на пътното платно, което е било в ремонт. Тези
обстоятелства също имат съществено значение за преценка отговорността на
подсъдимия и цялостното изясняване на обстоятелствата по инцидента.
В тази насока прецизността изисква да се отбележи, че за настоящата
инстанция не става ясно каква точно е била посоката на движение на
пострадалия. В обвинителния акт /л.5 НОХД/ е отразено, че той започнал да
пресича пред автомобила от ляво надясно. След това обаче е прието, че в
момента на удара пешеходецът се е намирал обърнат с лявата си страна към
автомобила.
Законосъобразен е и изводът, че независимо от цитираното ТР № 2/2016
г. на ОСНКГТК, относно компетентността на съда да даде правилната
квалификация на нарушението на правилата за движение по пътищата към
бланкентната норма на чл. 343 НК, това не освобождава от отговорност
прокурора да посочи кои нарушения са допуснати от подсъдимия, които са в
пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Отделно от това
правомощията на съда, съгласно цитираното тълкувателно решение, са
свързани единствено със случаите, когато в обстоятелствената част на
обвинението са били описани фактически обстоятелства по извършване на
деянието, които да дават възможност на съда да даде съответната
квалификация по тях.
В този смисъл и настоящата инстанция споделя извода, че в
обвинителния акт не е посочено по какъв начин всяко едно от изброените
нарушения на правилата за движение по пътищата се намира в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Всички тези нарушения при изготвянето на обвинителния акт водят до
невъзможност подсъдимият да разбере в какво точно се обвинява и съответно
срещу какви факти, приети за установени от прокуратурата, следва да
реализира правото си на защита в пълен обем.
4
С оглед на гореизложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
протестът е неоснователен, а определението на Хасковския окръжен съд в
тази част, като обосновано и законосъобразно е необходимо да бъде
потвърдено.
Ето защо съдът и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260007/13.08.2020 г. по НОХД №
198/2020 г., Хасковският окръжен съд в ЧАСТТА, в която е прекратено
съдебното производство по НОХД № 198/2020 г. и делото е върнато на
Окръжна прокуратура – Хасково за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5