РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 09.05.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание
на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при участието на секретаря С.А., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9719 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
288, ал.1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./.
Ищецът Н.С.К. твърди, че на 04.07.2013г.
на общински път PDV – 1070 /с. Х.Д. – с. К./, обл. П. е пострадал от пътно –
транспортно произшествие, реализирано по вина Н.П.П., който управлявайки
моторно превозно средство – мотоциклет марка „Ямаха“, без регистрационни табели,
с рама № ******* и двигател 595 куб.см, при преминаване
през ляв завой на пътя загубва управление над превозното средство, като същото
напуснало плавно платното за движение и продължило движението си по направление
на оставената следа извън платното, докато достигнало до бетонен стълб при
километър 2+200 м, в който се ударило. Сочи, че вследствие на злополуката са му
били причинени следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузия на главата, счупване на черепната основа, хематом в
меките черепни обвивки в дясно, контузия на главния мозък, мозъчен оток,
състояние на кома, което е причинило разстройство на здравето временно опасно
за живота; счупване на дъгата на дясната скулна кост причинило трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето;
навлизане на въздух в черепната кухина; контузия на гръдния кош, корема
и крайниците; разкъсване на опорака на
червата, кръвоизлив зад коремницата, разкъсване на опорака на ципата на дебело
и сляпо черво причинили кръвоизлив в коремната кухина, което е довело до
разстройство на здравето временно опасно за живота, както и разчленяването на
лонното съчленение причинило трайно затруднение на движението на долните
крайници за период от около 3-4 месеца. Ищецът заявява, че веднага е бил
отведен от екип на спешна помощ в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – гр. П., където е бил опериран
по повод разкъсване на опорак на тънко черво и свличане на ципата на дебелото и
сляпото черво. По повод на причинената тежка черепно – мозъчна травма е бил в
състояние на кома за около 4-5 дни с опасност за живота. На 10.07.2013 г.
бил изписан от Клиниката по „Обща хирургия“ и непосредствено приет за лечение в
Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „С.Г.“ за извършване на
оперативно лечение на разкъсано лонно съчленение. Твърди, че за период от два
месеца след изписването му от болницата е бил напълно обездвижен. През този
период е изпитвал силни болки в областта на главата, бедрата и кръста, като не
е можел и да се обслужва сам. В периода на обездвижването си е бил посещаван
2-3 пъти седмично от рехабилитатор, а след това е провел рехабилитация и в
санаториум в гр.Баня и в болницата в гр. Сопот. Ищецът заявява, че предвид
настъпили усложнения в лечението му е бил хоспитализиран отново в УМБАЛ „С.Г.“,
където му е извършена операция от херния. Към днешна дата сочи, че се въздържа
от бързо ходене и бягане, не може да стои дълго време прав на едно място или да
ходи продължително. С експертно решение на лекарска комисия му е определена 40
% намалена работоспособност и и инвалидност за срок от две години. Освен това
ищецът заявява, че е претърпял и тежък психо – емоционален шок, от които все
още не може да се освободи. Твърди, че към момента на пътно – транспортното
произшествие мотоциклета марка „Ямаха“ е бил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е отправил претенция за
получаване на обезщетение за претърпените неимуществени вреди пред
Гаранционният Ф.. По молбата му била образувана щета № 210273/28.11.2014г., по
която Ф.а с Решение № 01-2/06.01.2015г. му определил обезщетение в размер на
25 000 лв., чиито размер ищецът счита за недостатъчен.
Предвид горното, ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати на основание чл. 288, ал.1, т.1 и 2, б. „а“ от КЗ /отм./ сумата от 200 000 лв.
за претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на пътния
инцидент от 04.07.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 17.03.2015г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът Г. Ф. оспорва исковата
претенция над определения от него размер от 25 000 лв., като навежда
доводи и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради
непоставяне на предпазна каска, пътуване в моторно превозно средство над максималния
предвиден брой пътници, както и съзнателно пътуване с МПС, управлявано от водач
в нетрезво състояние. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира следното:
Видно от представените писмени
доказателства по случая е било образувано досъдебно производство, което е
приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от
27.11.2013г. на Окръжна прокуратура – гр. П. на основание чл. 24, ал.1, т. 4 от НПК, поради настъпване на смърт на водача на мотоциклета Н.П.П.. Изготвените в
хода на досъдебното производство актове не представляват доказателство за
механизма на ПТП и за поведението на участниците в него, поради което нямат
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието. Те не могат да послужат като източник на доказателствени и правни
изводи относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на
дееца. Въз основа на това предпоставките за носене на деликтна отговорност по
чл.45, ал.1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред настоящия граждански състав с
доказателства и доказателствени средства събрани в хода на делото съобразно
принципите за непосредственост и равенство на страните.
По делото е приет съставен от разследващ
полицай при РУ на МВР гр.К. в рамките на досъдебно производство протокол за оглед
на местопроизшествие от 04.07.2013 г., в съответствие с чл. 155 – 156 и чл. 236 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща
съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените
обстоятелства при огледа на произшествието. Видно от протокола произшествието е
настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя в зоната на ляв завой, при
движение през нощта и суха асфалтовата настилка. Левият завой е със следните
стрели на 10 м, като началото му е на 70 м северно от ориентира: 1/ на 10 м
стрела 2 см; 2/ на 10 м стрела 8 см; 3/ на 10 м стрела 4 см; 4/ на 10 м стрела 4
см; 5/ на 10 м стрела 7,5 см; 6/ на 10 м. стрела 4 см; 7/ на 10 м стрела 2,5
см. Пътното платно е двупосочно с две ленти за движение, източна и западна,
разделени с непрекъсната разделителна линия, като и двете са с широчина 3,10 м.
Източният банкет е с широчина 1,10 м, а след него следва канавка широка 1,10 м,
дълбока 3 см. Западния банкет е с широчина 5 м затревен, след което следва в
посока изток ограда от циментови колове и бодлива тел. В западния силно
затревен банкет се намерила следа – отъпкана затревена част, чието начало стои
на 38 м северно от ориентира, като тази следа завършва в бетонен електрически
стълб. По северната част на бетонния стълб са намерени кафеникави петна, като
едното петно е на 0,60 м височина от земята, а другото е на 0,90 м височина.
Третото кафеникаво петно е на височина на 0,95 м от земята, като и по трите
кафеникави петна се наблюдават влакна от протриване наподобяващи кожа. По
североизточния край на бетонния стълб са намерени множество люспи - корички с
бяло -червен цвят от боя, отстоящи на 0,80 м височина от земята. Освен това там
се намерил и пътен знак „А4“, последователни опасни завои, първият от който е
наляво, под него пътен знак „В 24“ „забранено е изпреварването на МПС с
изключение на мотопеди и мотоциклети с кош“, отстоящ на 95 м северно от
ориентира. На мястото на огледа на западния рът на платното за движение е
намерен легнал на дясната си част мотоциклет марка „Ямаха“ без регистрационни
номера, с червен цвят на предния калник и бял цвят на задния калник, с рама № *******
и двигател 595 куб. см. Предната част на мотоциклена сочела посока юг, а
задната му част - посока север. Предното му колело отстояло на 10 м южно и на
1,50 м източно от ориентира и било спаднало. Задното колело отстояло на 8,70 м
южно и на 1,10 м източно от ориентира. Седалката от мотоциклета била червена на
цвят, отстояща на 1,75 м южно и на 0,70 м източно от ориентира. Резервоарът бил
спукан в предната си част и бил с черевно – бяла лепенка „SCOTT“. Счупена била
и дясната ръкохватка на кормилото, крачната спирачка била изкривена и
стапенката била скъсана. Открити били петна по асфалтовата пътна настилка на
западната лента за движение водещи към падналия мотоциклет и фар с надпис
„Ямаха“, намиращ се в затревения банкет, отстоящи на 3,20 м южно от ориентира.
С
оглед установената обстановка на местопроизшествието, констатирана в официалния
документ – протокол, както и от другите приложени и приети в настоящото
производство писмени доказателства се установи следния механизъм на пътно –
транспортното произшествие: На 03.07.2013г. около 3,30 часа на общински път PDV
– 1070 /с. Х.Д. – с. К./, обл. П. при управление на МПС – мотоциклет марка
„Ямаха“, без регистрационни табели, с рама № ******* и двигател 595 куб.см виновният
водач Н.П.П., превозващ други двама пътници –П.М. и ищеца Н.К. поради
недостатъчна квалификация и движение с несъобразена скорост при преминаване
през ляв завой на пътя загубва управление над превозното средство, като същото
напуснало плавно платното за движение и продължило движението си по направление
на оставената следа извън платното, докато достигнало до бетонен стълб при
километър 2+200 м, в който се ударило.
От приобщеният по реда на чл.192 ГПК от
досъдебно производство Протокол № А-281/18.07.2013г. за химическа експертиза за
определяне на концентрация на алкохол в кръв и урина се установи, че към
момента на пътно – транспортното произшествие, водачът Н.П.П. е бил концентрация
на алкохол от 0,95 промила в кръвта и 1,43 промила в урината. Съдът кредитира
изцяло това писмено доказателство, тъй като същото е събрано и изготвено по
надлежен ред.
От така установения механизъм и от
приложения и приет по делото Констативен протокол № 45 от 04.07.2013г.,
съставен от органите на РУ-гр. К. при ОД на МВР - гр. П. се обосновава изводът,
че основната причина за реализирането на пътно – транспортното произшествие е
изгубването на управление над моторното превозно средство, несвоевременна
реакция на водачът му при навлизане в завой, липсата на свидетелство за
управление, както и установеното алкохолно повлияване. С оглед на така
установеното съдът намира, че поведението на водача на процесния мотоциклет е в
разрез с разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1; ал. 3, т. 1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 150а ЗДвП, изискващи всяко МПС да се управлява от правоспособен водач
/притежаващ свидетелство за управление, валидно за съответната категория/,
който е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на
алкохол и да го контролира непрекъснато докато го управлява. С оглед
нарушаването на тези императивни разпоредби, съдът намира, че поведението на
водача е било противоправно и представлява деликтно поведение, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. Презумпцията за вина не беше оборена, а точно
обратното - ангажираните доказателства безспорно установяват вината на водача
на моторното превозно средство.
Съгласно чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./, приложим в конкретния случай, безвиновната отговорност на
Гаранционния Ф. за изплащане на обезщетения на пострадали от пътно – транспортното произшествие лица се
ангажира при наличието на следните предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на РБ, да е
причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на РБ и виновният водач да няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
като от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от телесни
увреждания или смърт. Само при кумулативното наличие на всички посочени
предпоставки, исковата претенция срещу Гаранционния Ф. ще бъде основателна.
Потестативната възможност лицата да предявят претенцията си пред съда е
поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е предявена
по доброволен ред пред Гаранционния Ф.. В настоящия случай по делото са налични
доказателства, установяващи предявяване на щетата пред ответника, с оглед, на
което са спазени изискванията на нормата на чл. 288, ал.11 от КЗ. Видно от
представено писмо изх. № 24-01-601/14/06.01.2015г. Гаранционният Ф. е определил
обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия Н.К. в размер на 25 000 лв.
С оглед изяснената по – горе фактическа
обстановка и събраните в производството доказателства безспорно се установи, че
ищецът е пострадал при ПТП, реализирано на 04.07.2013 г. на общински път PDV –
1070 /с. Х.Д. – с. К./, обл. П.. Не е формиран спор между страните, че
процесното моторното превозно средство е било без регистрационен номер и без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Не се спори между страните и относно факта, че предложеното обезщетение от Ф.а
не е изплатено на ищеца, тъй като същият не се е съгласил с неговия размер.
Спорен въпрос в производството е
размерът на дължимото обезщетение, както и дали е налице твърдяното от ответната
страна съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия относно непоставяне
на предпазна каска, пътуване в моторно превозно средство над максималния
предвиден брой пътници, както и съзнателно пътуване с МПС, управлявано от водач
в нетрезво състояние, което да бъде основание за намаляване на размера на
отговорността съобразно чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със
своето поведение на пътя пострадалия, като участник в движението по пътищата и
в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. В настоящият случай се установи както от твърденията в исковата
молба, така и от събраните писмени доказателства, че пострадалият в деня на ПТП
се е возел на процесния мотоциклет с още две лица – Нено Пенчев и П.М.. По
данни на пострадалия мотоциклета е бил управляван от Нено Пенчев, зад него е
стоял П.М., а той е бил най – отзад. От заключението на изготвената по делото
автотехническа експертиза, вещото лице е
установило след направена справка в официалния представител на „Ямаха“, че
мотоциклета е модел ТТ 600 и е фабрично произведен с 1+1 места. Наличието на по
– голям брой пътници от максимално допустимия затруднява управлението на
превозното средство и неговата устойчивост върху платното за движение. На
следващо място, от заключението на съдебно – медицинска експертиза се установи,
че пострадалият не е бил с поставена предпазна каска в деня на инцидента. Ако е
ползвал такава е щял да намали многократно неблагоприятното въздействие при удара на
твърди предмети и да предпази както лицето си, така и черепа и вътречерепното
съдържимо. По отношение на наведеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради
това, че същият е приел да пътува с мотоциклет, чийто водач е употребил
алкохол, съдът намира следното: Съпричиняване в този случай би било налице, ако
пострадалият е знаел и е приел да
пътува с моторно превозно средство, чийто водач е употребил алкохол /в този
смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015г. по т.д. №1/2014г. на ОСГК/.
Сам по себе си фактът, че пострадалият е пътувал с МПС, участвало в пътно –
транспортно произшествие не обосновава извод за наличие на съпричиняване на
вредоностния резултат, тъй като приносът на водача на МПС винаги е личен и не
обуславя автоматично принос и на пътуващия с него. Намаляването на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са
събрани доказателства, че последните не биха настъпили или биха били в по –
малък размер, ако по време на произшествието пострадалия, пътувайки в
управлявано от пиян водач МПС е улеснил със своите действия или бездействия
настъпване на вредоностните последици. В конкретният случай от изложените
твърдения в исковата молба се установява, че ищецът заедно със свои приятели
вкл. и виновният за ПТП водач са били в една компания и са празнували рожден
ден. Около 3.30 часа той и още двама от компанията са се качили на двуместен
мотоциклет и са тръгнали да се прибират. Факта, че са били заедно по повод
рожден ден преди произшествието предполага, че пострадалия е знаел, че неговите
приятели са употребили алкохол. Приносът на ищеца в конкретния случай по
смисъла на чл.52, ал.2 от ЗЗД е налице, тъй като с поведението си той самия е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредата.
Очевидно е, че ако Н.К. не се е съгласил да се качил да пътува с това моторно
превозно средство е нямало да пострада.
С поведението си той сам се поставил в ситуация на повишена опасност. Съдът
намира за безспорно доказано твърдението на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалия, тъй като същият сам
се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед непоставянето
на предпазна каска, возенето на двуместно моторно превозно средство и състоянието
на водача на превозното средство. Поемането на всички тези рискове представлява
съпричиняване на увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и е основание за намаляване
на обезщетението с 60 %.
Видно от представените и приети по
делото епикризи, издадени от МБАЛ „С.Г.“ ЕАД ищецът е постъпвал неколкократно
за оперативно лечение на причинените му от пътно – транспортното произшествие
травматични увреждания, като в началото при постъпването му в болница, поради
тежката черепно – мозъчна травма е бил в кома за около 4 - 5 дни. Същият е
провел и лечение, включващо различни видове рехабилитационни процедури. От
представено експертно решение № 0938 от 19.03.2014г., издадено от МБАЛ „П.“ АД
се установява, че на ищецът му е определена 40 % трайно намалена
работоспособност за срок от две години.
Според заключението на изготвената и
приета в настоящото производство съдебно – медицинска експертиза се установи,
че в резултат на процесния инцидент ищецът е претърпял следните увреждания:
тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на дясна скулна кост и
орбита, счупване на две места на основата на черепа с проникване на въздух в
черепната кухина, две контузионно огнища в челно-слепоочния дял на мозъчния
перенхим в дясно с кръвонапълване на лицевите пазухи и изпадане в безсъзнателно
състояние, коремна травма с разкъсване на опорака на тънките черва и смъкване
на част от серозната обвивка на дебелото черво, при което е натекла кръв и в
коремната кухина и ретроперитонеална и разчленяване на лонното съчленение.
Провеждано е стационарно лечение като по спешност е извършена коремна операция
със зашиване на корена на опорака на тънкото черво и възстановяване надлежщата
ципа на зебелото черво, направена е промивка и е поставен дренаж. Пациентът е
бил интубиран на командно дишане до 05.07.13 или около 3 дни. След
стабилизиране на жизнените функции на пострадалия същият е опериран в клиниката
по ортопедия и травматология по повод на разчлененото лонно съчленение. Болките
и страданията на ищеца са били за период от около година, главно за сметка на
посттравматичната цефалгия /главоболие/, като са били доста интензивни през
първия месец от травмата и с постепенно затихване към края на възстановителния
период. От разкъсванията в долната част на корема се е получила т.н. “директна
херния”, при която поради слабост на задната стена на ингвиналния канал част от
съдържимото на коремната кухина започва да се показва в ингвиналния канал. Това
е наложило оперативна пластика на стените на канала. Според вещото лице
възстановителните процеси при пострадалия сумарно са настъпили за период от
около 1 година, като към момента прогнозата му за възстановяване е
благоприятна. По отношение на механизмът на получаване на травмите експерта е
категоричен, че същите могат да бъдат получени от пътник на мотоциклет, който
пада на земята.
От показанията на разпитания по делото
свидетел Емил Цанков се установи, че е видял ищеца след изписването му от
болницата, като твърди, че той бил отслабнал, пребледнял и изглеждал много зле,
като „жив труп“. Погледът му бил празен и гледал в една точка. Около месец не
можел да се изправя сам и да се обслужва. Знае, че са му правени няколко
операции, като заради тях не трябвало да работи. И досега се оплаквал от болки
в главата и се страхувал да пътува.
Преживените от ищеца вследствие на
травматичните увреждания болки и страдания са пряка и непосредствена последица
от застрахователно събитие. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. При определяне на размера съдът
съобрази младата възраст на пострадалия към момента на произшествието – 25 г.;
обстоятелството, че от причинената тежка черепно – мозъчна травма е бил в кома
4-5 дни; затрудняване на дъвченето в продължение на 35-40 дни; претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер; болките и страданията са били
за период от около една година, като през първия месец са били интензивни;
няколкото оперативни интервенции; установеният процент на неработоспособност от
40 %; отражението върху психо – емоционалното състояние на ищеца и изживеният
шок. С оглед на тези критерии, съдът намира, че общото обезщетение в конкретния
случай следва да бъде определено в размер на 80 000 лв. – за причинените
неимуществени вреди, който следва да бъде намален с 60% предвид установеното
съпричиняване, поради което съответния размер на обезщетението възлиза на 32 000
лв.
С оглед на горното искът по чл. 288,
ал.1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./ следва да бъде уважен частично за размер от 32 000
лв., като в останалата си част за разликата до 200 000 следва да бъде
отхвърлен.
По
отношение на разноските.
При
този изход на спора на процесуалния представител на ищеца – адв. Б.З., следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в
размер на 1 044,80 лв. На ответникът на основание чл.73, ал.3 от ГПК следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 5 737,20 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1 280
лв., представляваща държавна такса, както и разноски в размер на 48 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и
адрес на управление *** да заплати
на Н.С.К., ЕГН **********, на
основание чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ сумата от 32 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на
пътно – транспортно произшествие, реализирано на 04.07.2013г. по вина на Н.П.П.
, чийто моторно превозно средство – мотоциклет марка „Ямаха“, без
регистрационни табели, с рама № ******* е било без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.03.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА
Г. Ф.,
със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на адв. Б.З., на основание
чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 1 044,80
лв. – адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника, съразмерно на
уважената част от иска, при предоставена на ищеца безплатна адвокатска помощ
при условията на чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА
Н.С.К., ЕГН ********** да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 5 737,20 лв. – разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и
адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 1 280 лв., представляваща
дължима държавна такса по уважения срещу ответника иск, както и сумата 48 лв. – заплатени
възнаграждения за вещи лица от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу
ответника част от исковете.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: