Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 11.04.2018
г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в открито заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Кона Дочева и в
присъствието на прокурора……....................
като разгледа докладваното от
съдията Димитрова т.д.№101 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
На
06.07.2017 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба /ИМ/ от П.Б.К.
срещу М.Т.П., в която се твърди, че по силата на нот. заверен договор за цесия с
рег. №***/27.11.2015 г., „***“АД е прехвърлило на П.Б.К.
изискуемо вземане в общ размер на 38 131.02 евро, от които 34 329.84
евро – просрочена главница, 3 698.60 евро – просрочени лихви и 102.58 евро
– такси за подновяване на ипотека, произтичащо от договор за ипотечен кредит №***
от 25.10.2005 г., сключен между праводателя на „***“АД – „***“АД и М.Т.П.,
обезпечено с договорна ипотека, учредена съгласно нот. акт №***, том XII, рег. №***, дело №*** от 24.10.2005 г. на нотариус С.И..
Твърди се,
че преди сключването на договора за цесия вземанията на банката, произтичащи от
договор за ипотечен кредит №*** от 25.10.2005 г. и анексите към него, са били
обявени за предсрочно изискуеми с покана за доброволно изпълнение с изх. №***/31.07.2015
г., изпратена на ответницата с писмо с обратна разписка.
Твърди се,
че договора за цесия е съобщен на М.Т.П. с нот. покана с рег. №*** от
01.12.2015 г. на нотариус А.В.-И..
Твърди се,
че с решение №361/24.02.2017
г. по гр.д. №5642/2016
г. Плевенски Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ М.Т.П. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на П.Б.К. с ЕГН **********
следните суми: 8 000 евро,
представляващи главница, претендирана частично от цялото вземане за главница в
размер на 34 329.84 евро; 300
евро, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2015 г. до
31.07.2015 г., претендирана частично от цялото вземане в размер на 1 369.10
евро и 9.82 евро, представляваща
лихва върху просрочена главница за периода от 20.04.2015 г. до 31.07.2015 г.,
претендирана частично от цялото вземане в размер на 1 584.52 евро,
дължими по Договор за ипотечен кредит №63 от 25.10.2005 г., изменен с Анекс №1
от 28.05.2009 г. и Анекс №2 от 18.10.2010 г. и прехвърлени на ищеца с Договор
за цесия от 27.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.07.2016 г. до
окончателното и изплащане, а исковете за лихва върху просрочена главница за
разликата над сумата от 9.82 евро до пълния предявен размер от 150 евро,
претендиран частично от цялото вземане в размер на 1 584.52 евро, за
наказателна лихва за просрочие в размер на 50 евро, претендирана частично от
цялото вземане в размер на 960.58 евро и за дължими такси за подновяване на
ипотека в размер на 100 евро, са ОТХВЪРЛЕНИ
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението е постановено при
участието на „***” АД, в качеството на трето лице-помагач на ищеца П.Б.К..
Твърди се,
че с решение №238 от 16.06.2017 г. по в.гр.д. №332/2017 г. Плевенски Окръжен
съд е потвърдил като
правилно горното решение в обжалваната му осъдителна част.
Въз основа
на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и представените по
делото писмени доказателства, съдът е приел, че е сезиран с частичен осъдителен
иск по чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ за заплащане на сумата от
26 329.84 евро като част от 34 329.84 евро, явяваща се главница по
договор за ипотечен кредит №63 от 25.10.2005 г., сключен между праводателя на „***“АД – „***“АД и М.Т.П.,
която главница е прехвърлена като вземане с договор за цесия от 27.11.2015 г.,
сключен между „***“АД и ищеца П.Б.К..
В отделна молба
ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на ДТ и разноски по делото.
Молбата е уважена с разпореждане №1163 от 14.07.2017 г., с което П.Б.К. е
освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от заплащането на следващата се
държавна такса в размер на 2 059.87 лв., както и от заплащането на
разноски по делото.
В отделна
молба ищецът е поискал като трето лице – негов помагач да бъде конституирано „***“АД.
Искането е уважено с определение №833 от 23.10.2017 г. и е разпоредено на „***“АД
да се връчи препис от молбата на П.Б.К. по чл.219 от ГПК с указание в
1-седмичен срок да уведоми съда дали ще вземе участие в делото. На 20.11.2017
г. е депозирано писмено становище от „***“АД, в което се сочи, че дружеството
няма да вземе участие в производството, тъй като с приемо-предавателен протокол
от 21.12.2015 г. е предало на ищеца в оригинал всички документи, установяващи
вземането и неговите обезпечения и защото цесията е била надлежно съобщена на
ответницата с връчена и на 07.12.2015 г. нот. покана с рег. №***/01.12.2015 г.
Препис от ИМ
и приложенията към нея са връчени на М.Т.П. на 23.07.2017 г. и на 04.08.2017 г.
тя е депозирала отговора си, с който оспорва основателността на предявения иск.
М.Т.П. твърди, че преди сключване на договора за цесия не е била уведомявана от
банката за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Заявява, че
покана за доброволно изпълнение с изх. №***/31.07.2015 г., изпратена от банката
с писмо с обратна разписка, не е достигнала до нея. В този смисъл според
ответницата, ищецът неправилно твърди, че прехвърлените му вземания,
произтичащи от договор ипотечен кредит №*** от 25.10.2005 г., са били обявени от банката за предсрочно
изискуеми преди прехвърлянето. Счита, че правото бъдещи вземания по договор за
банков кредит да бъдат обявени за предсрочно изискуеми не е принадлежност на цедираното вземане,
поради което ищецът не може сам да обяви тази предсрочна изискуемост. Сочи, че
това право произтича от Общи Условия /ОУ/, при които „***“АД предоставя кредити
на физически лица, явяващи се неразделна част от Анекс №1 от 28.05.2009 г. и
Анекс №2 от 18.10.2010 г. към договор за ипотечен кредит №*** от 25.10.2005 г.,
които ОУ обаче не са ангажирани по делото, т.е. не е доказано основанието за
възникване на правото за обявяване на предсрочната изискуемост. В отговора се
сочи още, че не могат да се цедират права – каквото е това по чл.60, ал.2 от
ЗКИ във вр. с чл.432, ал.1 от ТЗ, изрично принадлежащи по закон на банкови
институции. Според ответницата, ако кредиторът на общо основание – съгласно
чл.71 от ЗЗД иска предсрочно изпълнение, трябва да докаже наличието на
предвидените в тази разпоредба предпоставки.
Считайки, че
с процесния договор за цесия са прехвърлени бъдещи непадежирали вземания,
ответницата сочи, че банките не могат да прехвърлят бъдещите си вземания на
трети лица, които не са банки. Твърди, че подобно прехвърляне противоречи на
залегналите в законодателството права на кредитополучателите във връзка с
потребителското и ипотечното кредитиране. В случая например - кредитополучателя няма как да се възползва от
възможностите за погасяване на кредита чрез директен дебит от разплащателната
му сметка, за получаване на сведение за осчетоводяването на задължението му, за
осведомяване от помещенията или интернет-страницата на банката за промени в ГЛП и пр.
М.Т.П.
заявява, че е избирала банка за ипотечно кредитиране, водена от доверието в конкретната
банка, от закрилата на закона и надзора върху банковата дейност, както и че с
анексите не е давала съгласието си вземанията на банката да бъдат прехвърлени
на трети лица.
Ответницата
е направила и възражение за нищожност на договора за цесия от 27.11.2015 г.
поради:
-
противоречие със закона, в частност – с чл.99, ал.1 от ЗЗД, който предвижда, че
прехвърляемостта на вземанията се ограничава от закона, договора или тяхното
естество. В случая – ответницата счита, че естеството на процесните вземания –
бъдещи вземания по договор за банков кредит не позволява тяхното прехвърляне на
лице, което не е банка.
- поради
невъзможен предмет. В случая – ответницата твърди, че в договора за цесия е
посочено, че са прехвърлени вземанията по вече обявения за предсрочно изискуем
кредит. Ако се установи, че предсрочната изискуемост не е обявена преди
цесията, прехвърлени ще се явяват бъдещи вземания и в т.см. несъществуващи
вземания.
- поради
липса на съгласие относно прехвърлените
права. В случая - ответницата счита, че
страните по договора за цесия не са постигнали съгласие за определеността,
респ. определяемостта на отделните вземания за главница, лихви и такси,
позволяващо тяхната индивидуализация. Освен това в договора за цесия е посочено,
че се прехвърлят изискуеми вземания, а всъщност са прехвърлени бъдещи
непадежирали вземания.
М.Т.П.
твърди, че банката едностранно е добавяла към ГЛП допълнителна компонента
„премия“, варираща между 3.5 % и 4.5 %, в резултат на което дългът и е нараснал
с 6 594.50 евро. Твърди, че добавянето на тази „премия“ съставлява
нарушение на чл.59, ал.2 във вр. с чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ, съгласно писмо на
БНБ изх. №***/20.05.2009 г. Твърди, че просрочието, заради което е обявена
предсрочната изискуемост на кредита, не би било налице, ако лихвата се
изчисляваше без добавянето на „премията“. При това положение наличността по
разплащателната сметка би била достатъчна за покриване на месечните вноски за
лихви без „премия“.
М.Т.П.
твърди, че съгласно т.4 и т.11 от анекс №1 от 28.05.2009 г. и анекс №2 от
18.10.2010 г. към договор за ипотечен кредит №*** от 25.10.2005 г., в
съответствие с т.9.6 и т.9.7 от ОУ кредитополучателят дава съгласието си ГЛП да
бъде променян чрез промяна на БЛП при условията и в рамките на т.9.4. и т.9.5
от ОУ. Прави възражение за нищожност на т.4 и т.11 от анекс №1 от 28.05.2009 г.
и анекс №2 от 18.10.2010 г. към договор за ипотечен кредит №*** от 25.10.2005
г., съгласно чл.146, ал.1 във вр. с чл.143 от ЗЗП. Ако бъдат представени ОУ,
при които „***“АД предоставя кредити на физически лица, явяващи се неразделна
част от Анекс №1 от 28.05.2009 г. и Анекс №2 от 18.10.2010 г. към договор за
ипотечен кредит №*** от 25.10.2005 г., ответницата прави възражение за нищожността на т.9 от тях, съгласно чл.146,
ал.1 във вр. с чл.143 от ЗЗП. Ответницата сочи, че въз основа на недоказана,
респ. нищожна клауза от ОУ, банката едностранно е променила БЛП с 1 %, считано
от 01.04.2010 г. Твърди, че просрочието, заради което е обявена предсрочната
изискуемост на кредита, не би било налице, ако БЛП се изчисляваше без
добавянето на този 1 %, считано от 01.04.2010 г.
В о.с.з. на
18.12.2017 г. ищецът е представил в оригинал ОУ, при които „***“АД предоставя
ипотечни кредити на физически лица, с които ответницата се е запознала на
18.10.2010 г. при подписването на анекс №2 към договор за ипотечен кредит №***
от 25.10.2005 г. Ответницата е оспорила автентичността на подписа си върху
Анекс №2 и е открито съответно производство.
В о.с.з. на
19.03.2018 г. процесуалният представител на ищеца – адв. М. А. е пледирал за
уважаване на иска, както е предявен, и за присъждане на възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗА. Представена е и писмена защита по съществото на спора. В нея се заявява,
че правото за обявяване на предсрочна изискуемост е преминало върху ищеца като
цесионер и че той се е възползвал от него чрез волеизявление в исковата молба.
Твърди се, че М.Т.П. е погасявала кредита до м. декември 2009 г., след което
той е обслужван от ипотекарния длъжник Е.П.К. за периода от 19.11.2010 г. до
19.03.2015 г. и от трето лице – Т.Д.П. за периода от м. февруари 2010 г. до
21.01.2011 г. При това положение, според ищеца стои въпросът има ли М.Т.П.
основание да прави възражения във връзка с погасяването на кредита.
В о.с.з. на
19.03.2018 г. процесуалният представител на ответницата – адв. М. И. е пледирал
за отхвърляне на иска. Представена е и писмена защита, в която се сочи, че в
исковата молба не се съдържа нарочно волеизявление, с което се обявява
предсрочната изискуемост и конкретното основание за нейното възникване.
Напротив - в исковата молба ищецът
твърди, че тази предсрочна изискуемост е обявена преди цесията. Акцентира се
върху обстоятелството, че банката е прехвърлила вземания с вече настъпил падеж,
а в същото време не е осчетоводила предсрочната изискуемост. Ответницата
намира, че банката е черпила права от неправомерното си поведение, а именно
- едностранно е увеличила ГЛП от 8.241 %
до над 20 % и е удържала от разплащателната
и сметка завишени лихви. Ако не го беше правила, главницата, а и целият дълг
биха били с друг размер и друга структура. Моли да бъде съобразено, че не са
представени ОУ към анекс №1, т.е. че не е доказано наличието на клауза за
начисляване на лихви в съответния размер.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от
решение №361/24.02.2017
г. по гр.д. №5642/2016
г., Плевенски Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ М.Т.П., с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на П.Б.К., с
ЕГН: ********** следните суми: 8 000 евро, представляващи
главница, претендирана частично от цялото вземане за главница в размер на 34 329.84
евро; 300 евро, представляваща
договорна лихва за периода от 20.04.2015 г. до 31.07.2015 г., претендирана
частично от цялото вземане в размер на 1 369.10 евро и 9.82 евро, представляваща лихва върху
просрочена главница за периода от 20.04.2015 г. до 31.07.2015 г., претендирана
частично от цялото вземане в размер на 1 584.52 евро, дължими по
Договор за ипотечен кредит №*** от 25.10.2005 г., изменен с Анекс №1 от
28.05.2009 г. и Анекс №2 от 18.10.2010 г. и прехвърлени на ищеца с Договор за
цесия от 27.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.07.2016 г. до
окончателното и изплащане, а исковете за лихва върху просрочена главница за
разликата над сумата от 9.82 евро до пълния предявен размер от 150 евро,
претендиран частично от цялото вземане в размер на 1 584.52 евро, за
наказателна лихва за просрочие в размер на 50 евро, претендирана частично от
цялото вземане в размер на 960.58 евро и за дължими такси за подновяване на
ипотека в размер на 100 евро, са ОТХВЪРЛЕНИ
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението е постановено при
участието на „***” АД, в качеството на трето лице-помагач на ищеца П.Б.К..
С решение
№238 от 16.06.2017 г. по в.гр.д. №332/2017 г. Плевенски Окръжен съд е потвърдил като
правилно горното решение в обжалваната му осъдителна част. Срещу въззивното
решение е подадена касационна жалба, по която към настоящия момент все още няма
произнасяне.
В настоящото
производство дефакто е предявен частичен иск за другата част от прехвърленото с
договора за цесия от 27.11.2015 г. вземане за главница, възлизащо на 34 329.84 евро, а именно за сумата от
26 329.84 евро, явяваща се разликата от 8 000 евро до 34 329.84
евро.
Съгласно Определение
№ 224 от 15.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1981/2015 г., I г. о., ГК, при
предявяване на частичен иск, предмет на спора е само предявената част, само тя
представлява цената на иска и само за нея се формира сила на пресъдено нещо.
Непредявената част от вземането може да бъде предявена в следващ или в друг
процес. С тези аргументи с определение №1164 от 14.07.2017 г. съдът е приел за
допустим предявения в настоящото производство частичен иск.
С разпореждане от 25.01.2018 г. на
председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 3/2016 г. на Гражданската
и Търговската колегии на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по
въпросите:
1. Налице ли
е процесуалната пречка от чл. 126 ГПК за допустимост на частичния иск, когато
между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен
частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо?”
2. Ползва ли
се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо, относно
правопораждащите факти на спорното право, при предявен в друг исков процес иск
за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото
право?“
Доколкото
към настоящия момент не е постановено съответно Тълкувателно решение и
доколкото решение №361/24.02.2017
г. по гр.д. №5642/2016
г. на Плевенски Районен съд и решение №238 от 16.06.2017 г. по
в.гр.д. №332/2017 г. на Плевенски Окръжен съд не са влезли в сила и не се
ползват със сила на пресъдено нещо, съдът намира, че предявеният в настоящото
производство частичен иск е процесуално допустим, като при разглеждането му по
същество настоящият състав не е обвързан в изводите си относно правопораждащите
факти на спорното право.
Видно от
договор за ипотечен кредит №*** от 25.10.2005 г., „***“АД е предоставило на М.Т.П.
кредит в размер на 35 500 евро, който е следвало да бъде върнат в срок до
20.10.2025 г. на 240 месечни вноски.
В чл.9, ал.1
от договора страните са се договорили, че кредитополучателят плаща на банката
лихва,
определена на база променлив годишен лихвен процент /ГЛП/, образуван от сбора
на базовия лихвен процент (БЛП) на банката плюс надбавка в размер на 1%. Към
момента на подписване на договора БЛП за евро е бил в размер на 7,241 %.
В чл.14, т.1 и т.2 от договора страните са се договорили, че кредитът става предсрочно изискуем
при непогасяване в срок на три последователни дължими плащания или при
неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя по чл.10.
В чл.15 от
договора е посочено, че кредитополучателят е съгласен банката да прехвърли
вземането си на трето лице при неизпълнение на която и да е клауза от договора.
В чл.20 от
договора е посочено, че за страните по него са валидни Общите бизнес условия и
Тарифата за такси и комисионни за граждани на банката. Тези Общи бизнес условия
не са представени по делото, поради което аргументи свързани с тях няма да
бъдат обсъждани от съда.
Така
предоставения кредит е обезпечен с учредяването на договорна ипотека върху
недвижим имот – собственост на Б.П. К. и Е.П.К., съгласно нот. акт №***, том XII, рег. №***, дело №*** от 24.10.2005 г. на нотариус С.И..
Не е спорно,
че правоприемник на „***“АД е „***“АД. Двете банки са се слели в края на 2007
г.
Видно от
искане вх. №393 от 11.05.2009 г., М.Т.П. е поискала реструктуриране на кредита,
тъй като Б.П. К. и Е.П.К. не внасят никакви пари за издължаването в срок на
месечните вноски.
Видно от
анекс от 28.05.2009 г. към договор за ипотечен кредит №*** от 25.10.2005 г.,
страните са се съгласили, че съдържанието на договора се заменя напълно от
съдържанието на анекса и че отношенията им ще се регламентират съобразно
анекса, неразделна част от който са ОУ,
при които „***“АД предоставя ипотечни
кредити на физически лица, в сила към датата на подписване на анекса /с
последна актуализация в сила от 02.04.2009 г./. Тези ОУ не са представени по
делото, поради което аргументи свързани с тях няма да бъдат обсъждани от съда.
Видно от
чл.4.1.а от анекса, ГЛП върху редовна главница се формира като сбор от БЛП и
надбавка в размер на 1 %. Към 28.05.2009 г. ГЛП е бил 11.11 %. Чл.11.1 и
чл.11.2 от анекса се отнасят до размера на лихвите и условията за тяхната
промяна и препращат към ОУ, които липсват по делото.
Видно от
анекс от 18.10.2010 г. към договор за ипотечен кредит №*** от 25.10.2005 г.,
страните са се съгласили, че отношенията им ще се регламентират съобразно
анекса, неразделна част от който са ОУ,
при които „***“АД предоставя ипотечни
кредити на физически лица, в сила към датата на подписване на анекса. Тези ОУ
са представени по делото и от тях е видно, че последната им актуализация е в
сила от 01.08.2010 г., т.е. че са различни от ОУ, явяващи се неразделна част от
анекса от 28.05.2009 г. Ответницата е оспорила подписа си върху тях и е открито
съответно производство по чл.193 от ГПК. Видно от писменото заключение,
изготвено от графолога Ц.Ц., оспореният подпис е положен от М.Т.П., поради
което ОУ я обвързват.
Видно от
чл.4.1.а от анекса, ГЛП върху
редовна главница се формира като сбор от БЛП,
формиран като сбор от тримесечен EURIBOR и премия, определена, съгласно Раздел III, т.9.2 от
ОУ и надбавка. Страните са се
договорили след изтичане на гратисния период на 20.10.2011 г. лихвеният процент да се образува от тримесечен EURIBOR в размер на
0.886 % /без премия/ и надбавка в размер на 10.594 %, т.е. да бъде 11.480 %. Чл.11.1
и чл.11.2 от анекса се отнасят до размера на лихвите и условията за тяхната
промяна и препращат към т. 9 от ОУ. Съгласно тази разпоредба, ГЛП се формира
като сбор от променлив БЛП и фиксирана в договора надбавка. БЛП на свой ред се
формира като сбор от пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от валутата
на кредита и периода на олихвяване, в случая - тримесечен EURIBOR и премия. Размера на тази премия банката може
да променя едностранно въз основа на
решение на оторизирания си за това орган в съответствие с ценовите условия на
кредитния пазар и при спазване на определената в договора и ОУ методология.
Решения на УС на банката относно размера на премията, взети след подписването
на анекса на 18.10.2010 г., не са представени по делото.
Съгласно
чл.15.4 от анекса, при неизпълнение на което и да е от задълженията на
кредитополучателя по договора или по ОУ банката има право да обяви част или
целия дълг по кредита за предсрочно изискуем. В самия анекс липсва изрична
регламентация относно обстоятелствата, при които кредита може да бъде обявен за
предсрочно изискуем. Тя се съдържа в раздел IX от ОУ.
Видно от уведомление вх. №47/10303
от 13.12.2010 г., М.Т.П. е заявила, че поради финансови затруднения не може да
обслужва кредита и е поискала банката да пристъпи към продажба на ипотекирания
имот – собственост на Б.П. К. и Е.П.К. с цел
удовлетворяване на вземанията си. Към реализация на даденото реално обезпечение
не е пристъпено, тъй като кредита е бил обслужван вместо кредитополучателя от
ипотекарния длъжник Е.П.К. за периода от 19.11.2010 г. до 19.03.2015 г. и от
трето лице – Т.Д.П. за периода от м. февруари 2010 г. до 21.01.2011 г. Това
обстоятелство не е спорно между страните. Независимо как точно и по какви
съображения ипотекарният длъжник и третото лице са плащали вместо ответницата,
законът не лишава последната от правото да прави възражения във връзка с
погасяването на кредита.
В покана за
доброволно изпълнение с изх. №***/31.07.2015 г., изпратена от банката на
ответницата с писмо с обратна разписка, се сочи, че поради неплащане в
договорените срокове на дължими суми по договор за ипотечен кредит №*** от
25.10.2005 г. и анекс от 18.10.2010 г. към него, предоставеният кредит се
обявява за изцяло и предсрочно изискуем. Не са конкретизирани нарушените
срокове и забавените плащания. Посочено е, че към 31.07.2015 г. дългът възлиза
на общо 36 188.14 евро, от които 34 329.84 евро – главница и
1 858.30 евро – лихви за просрочие. Даден е срок до 07.08.2015 г. за
доброволно изпълнение. От известието за доставяне е видно, че пратката не е
потърсена от получателя.
При това
положение не може да се приеме, че с покана за доброволно изпълнение с изх. №***/31.07.2015
г. банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем поради конкретно обстоятелство,
визирано в раздел IX от ОУ. Обявяване на предсрочната изискуемост не е извършено и в периода от
31.07.2015 г. до 27.11.2015 г., когато по силата на нот. заверен договор за
цесия с рег. №***/27.11.2015 г., „***“АД е
прехвърлило на П.Б.К. вземането си за главница в размер на 34 329.84 евро,
произтичащо от договор за ипотечен кредит №*** от 25.10.2005 г. Вземането е
посочено като изискуемо, а главницата
като просрочена. Всъщност към
27.11.2015 г. изискуеми са били само падежиралите през периода от м. април 2015
г. /защото ВЛ Й. Л. е установил, че първата неплатена в срок месечна вноска е
тази с падеж 20.04.2015 г./ до м. ноември 2015 г. 8 вноски за дължима по
кредита главница в общ размер на 267.52 евро, изчислени съобразно погасителния
план. Разликата от 267.52 евро до 34 329.84 евро е била дължима, но в
бъдеще на вноски, съобразно погасителния план. Тези бъдещи вземания за главница
не са несъществуващи, както неправилно ги определя ответницата и в т.см.
договора за цесия не е с невъзможен предмет.
Според съда,
при сключване на договора за цесия не е налице липса на съгласие на страните относно прехвърлените
права в смисъла, който влага ответницата. Индивидуализацията на отделните
вземания за главница, лихви и такси е възможна по пътя на тълкуване на волята
на страните, ако тази воля е неясна. Колкото до това, че в договора за цесия е
посочено, че се прехвърлят изискуеми вземания, а всъщност са прехвърлени бъдещи
непадежирали вземания, разминаването няма как да се определи като липса на
съгласие по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Съдът
намира, че договора за цесия от 27.11.2015 г. не е нищожен поради противоречие
със закона, в частност – с чл.99, ал.1, предл.3 от ЗЗД, който предвижда, че
прехвърляемостта на вземанията се ограничава от тяхното естество. В случая
ответницата неправилно счита, че естеството на процесните вземания – бъдещи
вземания по договор за банков кредит не позволява тяхното прехвърляне на лице,
което не е банка. Непрехвърлими според естеството си са личните права,
семейните права, несамостоятелните имуществени права, каквито безспорно не са
бъдещите вземания по договор за банков кредит. Законът допуска прехвърлянето на
вземания по банков кредит без да поставя ограничения относно техния вид
/падежирали или непадежирали – бъдещи/ и относно приобретателите /банки или
лица, различни от банки/. Единственото ограничение, наложено от закона – в
чл.26, ал.1 от ЗПК е, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор
за потребителски кредит на трето лице, само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В случая
в чл.15 от процесния договор за банков ипотечен кредит №*** от 25.10.2005 г. е
предвидено, че кредитополучателят е
съгласен банката да прехвърли вземането си на трето лице при неизпълнение
на която и да е клауза от договора. Подобна възможност не е предвидена в анекса
от 28.05.2009 г., който напълно заменя съдържанието на процесния договор. Тя
обаче е налице според чл.27.5 от ОУ към анекса от 18.10.2010 г.
При
положение, че договора за цесия не е нищожен на сочените от ответницата
основания, той легитимира цесионера, т.е. ищеца като кредитор на ответницата. Това
налага да се разгледат възраженията на ответницата относно обема на
прехвърленото с договора за цесия, както и възраженията, които ответницата има
към първоначалния кредитор, а именно – към „***“АД и съгласно чл.26, ал.2 от ЗПК може да противопостави и на ищеца като цесионер. Такива са възраженията за
нищожност на клаузи от анексите към договор за ипотечен кредит №*** от
25.10.2005 г. и ОУ към тях.
Спорно по
делото е дали правото по чл.60, ал.2 от ЗКИ във вр. с чл.432, ал.1 от ТЗ бъдещи
вземания по договор за банков кредит да бъдат обявени за предсрочно изискуеми е
принадлежност на цедираното вземане,
респ. дали ищецът може сам да обяви тази предсрочна изискуемост и дали го е
сторил с подаването на исковата молба по настоящото дело.
Според съда,
ответницата неправилно квалифицира случаите на предсрочна изискуемост. Те биват
на първо място – предвидените в договора и на второ място – предвидените от
закона. Законови разпоредби, които предвиждат предсрочна изискуемост са чл.71
от ЗЗД и чл.432, ал.1 от ТЗ. Ответницата се позовава на втората разпоредба, но
всъщност в случая ст.д. за предвиден в договора случай на предсрочна
изискуемост, причина за която най-общо казано е неизпълнението на задължението
на ответницата да връща кредита по приетия погасителен план. Понякога в
договорите се възпроизвеждат законови разпоредби, но предвид съдържанието на
чл.432, ал.1 от ТЗ, в процесния случай няма подобно съвпадение. Казано иначе –
не се касае до обявяване на предсрочна изискуемост, защото кредитът не се
ползва за целта, за която е получен; защото заемателят е предоставил неверни
сведения; защото обезпечението е станало недостатъчно и не е било допълнено;
защото заямателят не връща други заеми поради сериозно влошаване на състоянието
си. Щом условията и начините за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
са предвидени в договора, няма пречка цесионерът да се възползва от тях.
Освен това,
според съда, ответницата неправилно тълкува смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Тази
разпоредба не регламентира условията и начините за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, а възможността банката да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз
основа на извлечение от счетоводните си книги. В случая безспорно не се касае
до инициирано от П.Б.К. заповедно производство, а до предявен от него
осъдителен иск.
Ищецът заявява, че е
реализирал правото си за обявяване на предсрочна изискуемост на цялата главница
чрез волеизявление в исковата молба. Това обаче не е вярно, както правилно сочи
ответницата. В исковата молба не се съдържа нарочно волеизявление, с което се
обявява предсрочната изискуемост и конкретното основание за нейното възникване.
Напротив - в исковата молба ищецът
твърди, че тази предсрочна изискуемост е обявена от банката преди цесията.
Ищецът нагажда защитната си теза според събраните в хода на делото
доказателства. Освен това, предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
налице обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая в исковата молба
няма твърдение кои са конкретните обективни факти, обуславящи настъпването на
предсрочната изискуемост. Такова твърдение не е направено от ищеца и в хода на
производството. Не е ясно и защо точно банката е изпратила на ответницата
покана за доброволно изпълнение с изх. №***/31.07.2015 г. Трябва да се
припомни, че в поканата не са конкретизирани нарушените срокове и забавените
плащания, заради които предоставеният кредит се обявява за изцяло и предсрочно
изискуем. Препис от исковата молба е връчен на ответницата на 23.07.2017 г. и
ако се приеме, че тогава с нея е обявена предсрочната изискуемост на цялата
главница, наличието или липсата към 23.07.2017 г. на кои факти да преценява
съда, за да прецени дали е настъпила предсрочната изискуемост?
При това
положение, съдът не следва де се произнася по възраженията на ответницата за
нищожност на клаузи от анексите към договор за ипотечен кредит №*** от
25.10.2005 г. и ОУ към тях, доколкото те
целят да оборят настъпването на предсрочна изискуемост, а съдът приема, че тя
не е обявена от ищеца.
Според
съда, към 06.07.2017 г., когато е подадена исковата молба,
изискуеми са били само падежиралите през периода от м. април 2015 г. до м. юни
2017 г. /защото падежът на месечните вноски е 20-то число на месеца, а исковата
молба е подадена преди 20.07.2017 г./ вноски за дължима по кредита главница в
общ размер на 1 037.97 евро, изчислени съобразно погасителния план към
анекса от 18.10.2010 г. Между страните не е спорно, а и е установено от ВЛ Й. Л.,
че първата неплатена в срок месечна вноска е тази с падеж 20.04.2015 г., както
и че не са платени следващите 26 месечни вноски, последната от които с падеж
20.06.2017 г.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че частичният иск е основателен за сумата от
1 037.97 евро и неоснователен – за разликата до претендираните
26 329.84 евро като част от 34 329.84 евро, явяваща се главница по
договор за ипотечен кредит №*** от 25.10.2005 г., сключен между праводателя на „***“АД – „***“АД и М.Т.П.,
която главница е прехвърлена като вземане с договор за цесия от 27.11.2015 г.,
сключен между „***“АД и ищеца П.Б.К..
При този
изход на спора по същество, ответницата следва да бъде осъдена на основание 78,
ал.6 от ГПК да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд ДТ върху уважената част
от иска в размер на 81.20 лв., както и разноски за депозит на ВЛ съобразно
уважената част от иска в размер на 11.80 лв. Ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждение на адв. М.А., определено
от съда в размер на 372.11 лв., съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004 г.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ М.Т.П.,
с ЕГН: ********** да заплати в полза на П.Б.К., с ЕГН: ********** сумата от 1 037.97 евро, явяваща се част от
претендираните 26 329.84 евро, представляващи част от 34 329.84 евро,
явяващи се главница по договор за ипотечен кредит №*** от 25.10.2005 г.,
сключен между праводателя на „***“АД-гр.
София, с ЕИК: *** – „***“АД и М.Т.П., която главница е прехвърлена като вземане
с нот.
заверен договор за цесия с рег. №***/27.11.2015 г. на нотариус П.Т., сключен между „***“АД-гр. София, с ЕИК: *** и ищеца П.Б.К., с ЕГН: **********,
а иска за разликата от 1 037.97 евро до претендираните 26 329.84
евро, представляващи част от 34 329.84 евро, явяващи се главница по
договор за ипотечен кредит №*** от 25.10.2005 г., сключен между праводателя на „***“АД-гр. София, с ЕИК: ***
– „***“АД и М.Т.П., която главница е прехвърлена като вземане с нот. заверен
договор за цесия с рег. №***/27.11.2015 г. на нотариус П.Т., сключен между „***“АД-гр. София и ищеца П.Б.К., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
78, ал.6 от ГПК М.Т.П., с ЕГН: ********** да заплати в полза на Плевенски
Окръжен съд ДТ върху уважената част от иска в размер на 81.20 лв., както и разноски за депозит на ВЛ съобразно уважената
част от иска в размер на 11.80 лв.
ОСЪЖДА на основание
чл.38, ал.2 от ЗА М.Т.П., с ЕГН: ********** да заплати в полза на адв. М.А. от
Плевенска Адвокатска колегия възнаграждение, определено от съда в размер на 372.11 лв., съобразно правилото на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: