РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Велико Търново, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №
20214100100405 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба от Г. СТ. Д., ЕГН *******, действащ лично и със съгласието
на своя попечител Д.И.С., ЕГН *******, с адрес гр.Б.Ч., ул.“.“ № , чрез пълномощник -
адвокат Д.Д., срещу ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г. М. Д. “ № 1. Ищецът
твърди, че на 19.02.2020г., около 11.50 часа, в гр.П., на бул. „Р.” № 46, на паркинг пред
ПГАТ „Ц.Ц.”, л.а. „Опел Корса” с рег. № ВТ **** КВ, управляван от водача ЗДР. АНТ. М.,
го ударил, вследствие на което получил фрактура на лявата подбедрица, нарушена била
опорно-двигателната функция на левия долен крайник с невъзможност за активни движения
и се наложило оперативно лечение и метално остеосинтезирине. В продължение на шест
месеца, през които бил с остеосинтезното средство, се придвижвал единствено с помощни
средства, а на 12.10.2020г. му била извършена нова оперативна интервенция за премахване
на остеосинтезното средство. Твърди, че е изживял силна уплаха от инцидента, като към
момента на подаване на настоящата искова молба отново съпреживявал случилото се,
изпитвал страх от подобен инцидент, сънувал кошмари и имал нарушения на съня. Посочва,
че поради това посетил психиатър, който му предписал медикаменти, които приемал.
Излага, че пради получените увреждания направил и разходи за лечение, изразяващи се в
закупуването на медикаменти, медицински изделия, заплащането на потребителски такси.
Твърди, че към датата на събитието гражданската отговорност на виновния за
произшествието водач била застрахована при ответника, поради което предявил
застрахователна претенция пред него, но в законоустановения срок застрахователят не се
произнесъл по нея. Поради това прави искане за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
вследствие ПТП неимуществени вреди и сумата от 1 512.50 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на поканата за плащане до
1
застрахователя – 09.12.2020г., до окончателното изплащане. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.432 ал.1 от КЗ – пряк иск на увреденото лице, спрямо
което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало писмен отговор на ИМ, в който
заема становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Признава
факта на съществуване на валидно застрахователно правоотношение към датата на
събитието по отношение на л.а. „Опел Корса” с рег. № ВТ **** КВ по силата на
застрахователна полица, обективираща застрахователен договор, сключен с ответното
дружество. Оспорва твърдения в ИМ механизъм на ПТП и наличието на противоправно
поведение на водача на застрахования при него автомобил за настъпване на
произшествието, както и изключителната му вина за същото. В тази връзка, оспорва КП за
ПТП с пострадали лица в частта „обстоятелства и причини за ПТП”. В условията на
евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца поради нарушение на разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗДвП – преди да навлезе на
пътното платно, не се е съобразил с приближаващото ППС, както и ненужно е удължил пътя
и времето си за пресичане, и поради нарушение на чл.114 ал.1 от ЗДвП – внезапно е излязъл
на платното за движение. Оспорва твърдените неимуществени вреди по вид, характер и
интензитет, както и че всички те са получени именно при процесния инцидент. Оспорва
твърденията за провеждано лечение и здравния статус на ищеца в резултат от
произшествието, като евентуално твърди, че забавянето на оздравителния процес се дължи
на приноса на ищеца, изразяващ се в неспазване на лекарските препоръки за лечение.
Оспорва твърдението на ищеца за наличието на причинно-следствена връзка между
произшествието и твърдените вреди. Оспорва исковете по размер. Прави искане за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник, поддържа исковата молба и
предявените с нея искове. Намира за недоказано възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и моли исковите претенции да
бъдат уважени в претендираните размери по съображения, подробно изложени в писмена
защита. Претендира се заплащането на адвокатско възнаграждение на упълномощения
адвокат за оказаната безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ЗА. Представя списък
по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение и моли за намаляването му.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание,
поддържа депозирания отговор на ИМ, както и направените в него възражения. Моли за
отхвърляне на предявените искове, а в случай, че същите бъдат приети за основателни, да
бъде отчетен приноса на ищеца в настъпването на вредоносния резултат. Поддържа се
претенцията за разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Констативен протокол от 19.02.2020г., съставен от
служители на РУ-Павликени, на същата, около 11.50 часа, в гр.П. на паркинг на ПГАТ
„Ц.Ц.” е настъпило ПТП с л.а. „Опел Корса” с рег. № ВТ **** КВ, управляван от ЗДР. АНТ.
М., при което пострадал пешеходеца Г. СТ. Д. – същият получил фрактура на лявата
подбедрица. В протокола е отразено, че по лекия автомобил са налице видими щети по
предна част, предна броня и предно дясно странично огледало на автомобила. В раздел
„обстоятелства и причини за ПТП” съставителят на протокола посочил, че при движение с
несъобразена скорост водачът на лекия автомобил ударил с предната му дясна част ищеца.
2
По делото е приложен и протокол за оглед на местопроизшествието и участвалия в него
автомобил, ведно с фотоалбум. В протокола е отразено, че на мястото на произшествието не
са открити спирачни или други следи.
От показанията на св. К. Н. се установява, че на 19.02.2020г., по време на училищно
междучасие, на пътното платно пред стадиона в близост до училището се събрали групи от
ученици. Там бил и ищецът, но той стоял с гръб към идващия зад него по улицата лек
автомобил с водач св. З.М.. Последния бил засилен и виждайки го, намиращите се на
платното за движение ученици се отдръпнали встрани, но ищецът останал на място, като
само обърнал главата си встрани и назад към автомобила. Според свидетелката е имало
достатъчно свободно пространство между струпалите се деца, за да може автомобилът да
премине. Посочва, че не е видяла момента, в който автомобилът удря ищеца, но веднага
след това той лежал на земята, викал и плачел.
Св. З.М., водач на процесния автомобил, посочва, че на посочената дата и време,
отивайки към училището в града, непосредствено преди произшествието, управлявал
автомобила си със скорост от около 25-30 км/ч. Видял ищеца, който бил с гръб към колата,
от дясната й страна, на средата на пътя и със слушалки в ушите. Около него и от насрещната
страна на пътя имало струпани и други деца. Когато минал покрай тях, последните /и от
двете страни на автомобила/ се отдръпнали, а ищецът наравил крачка-две назад към
автомобила, предната дясна гума на който му приклещила крака. Когато преместил леко
назад автомобила, видял, че ищецът е паднал на земята. Свидетелят посочва, че е имал
досатъчно място да премине между групичките с деца и че не е имало други автомобили,
които да ограничават видимостта му, но не е предполагал, че ищецът ще реагира, като
направи движение назад към колата.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява както от посочените по-
горе гласни доказателства, така и от приетото от съда и неоспорено от страните заключение
на автотехническата експертиза. Направените от вещото лице констатации са, че ПТП е
настъпило в условията на сух асфалт, път с двупосочно движение, през светлата част от
денонощието и добра видимост на разстояние не по-малко от 50 м. Управляваният от св. М.
автомобил се е движил със скорост по-висока от 36 км/ч, в посока от север на юг, от бул.
„Р.” към и по улица без изход, на която е имало струпване на ученици, включително и на
платното за движение. Там се е намирал и ищецът, обърнат с лице на юг и с гръб към
идващия автомобил. Според вещото лице, непосредствено преди удара, когато автомобилът
се е намирал на около 10 м от мястото на удара, ищецът е извършил движение – обръщане в
посока наляво, с лявото си рамо към автомобила, като левият му крак остава в задна
позиция и става опорен. При движението си между намиращите се на платното за движение
ученици и в непосредствена близост до пострадалия, автомобилът реализирал удар на
лявата ъглова страна на предна броня с левия крак на ищеца, при скорост на движение на
автомобила от 27.4 км/ч, като впоследствие с тялото му влиза в контакт и дясното странично
огледало. Въз основа на показанията на водача на авомобила и посоченото от него място на
удара /протокол за оглед и фотоалбум/, той е преустановил движението си 2-3 м след това
място. Според заключението причините за настъпване на произшествието са неправилна
преценка на пътната обстановка от водача на МПС, който не е спазил безопасно странично
разстояние с намиращите се на пътното платно ученици, в т.ч. и ищецът, вместо да
сигнализира и ако е необходимо да преустанови движението на автомобила, за което е имал
възможност и време, както и престоя на пострадалия върху платното за движение.
По делото е представена медицинска документация от МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“-Велико Търново, видно от която след ПТП ищецът е бил транспортиран до
Спешно отделение, където след преглед и консулт е бил приет в Отделение по ортопедия и
травматология на болничното заведение. Установена е открита фрактура на лява глезенна
става /на малкия пищял или фибула/ и на следващия ден извършена оперативна
3
интервенция с метално остеосинтезиране. Назначена била медикаментозна терапия и
същият изписан на 26.02.2020г.
Приложени са амбулаторни листи от 19.05.2020г. и от 12.06.2020г., видно от които са
извършвани контролни прегледи на ищеца от ортопед – травматолог, при които са дадени
препоръки да не се натоварва крайника. Видно от Епикриза, издадена от Клиника по
ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р Г. Странски”-Плевен, посредством
оперативна процедура на 13.10.2020г. е била отстранено остеосинтезното средство,
поставено на ищеца. С медицински протокол от 16.10.2020г. същият е бил освободен от
часове по физическо възпитание и спорт в училище до края на първи учебен срок на
учебната 2020/2021г.
Представено е медицинско удостоверение, издадено от д-р А. Л. – психиатър, видно от
което след извършен преглед на ищеца на 23.11.2020г. са установени симптоми на
посттравматична реакция – страх, тревожност, нарушения на съня, като е поставена
диагноза посттравматично стресово разстройство.
Ищецът е представил по делото рецепти за предписани медикаменти, касови бонове за
закупуването им, фактура и касов бон за закупуването на тубуларна плака и стабилизиращи
кори.
От показанията на св. Г. С., баба на ищеца, се установява, че ищецът се е оплаквал от
много силни болки по време на транспортирането му до болницата веднага след инцидента,
лечението му също протекло с много болки, като такива изпитвал и след изписването му от
болничното заведение. В продължение на ооло три-четири месеца се придвижвал с помощта
на две патерици, а след втората операция – с бастун. След произшествието станал затворен,
подтиснат, не говорел много, не искал да излиза навън, което мотивирало свидетелката да го
заведе на психиатричен преглед. През м.май или юни 2021г. отново бил извършен преглед
от ортопед в болницата във Велико Търново, защото ищецът се оплаквал от болки и
схващане в крака, като бърза и бяга, както и когато изстине. След инцидента, а и
понастоящем, изпитвал страх на пътя, страхувал се да играе футбол.
Съгласно заключението на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза, при процесното ПТП ищецът получил разместено счупване на лявата
малкопищялна кост, като травмата била съпроводена с болки и страдания със значителен
интензитет. Същото е причинило затрудняване и ограничаване на движенията на левия
долен крайник, съответно двигателният му режим е бил ограничен и дискомфортен. Според
вещото лице срокът на лечение и възстановяване е продължил около осем месеца, като тези
процеси са протекли в обичайните за такъв вид травма срокове и няма данни за настъпили
усложнения. Според заключението счупването на малкопищялна кост е характерно за удар
на пешеходец от външните части на автомобил – т.нар. „бампер-фрактура”, показваща
контактния удар, какъвто е и настоящия случай. При този вид счупване, без настъпили
усложнения и при млади хора, според заключението рехабилитацията не е задължително
условие за възстановяване на крайника. В с.з. вещото лице пояснява, че евентуална
рехабилитация не би променила характера и продължителността на оздравителния процес
при ищеца, тъй като докато той е бил с поставена метална остеосинтеза, не може да бъде
правена пълноценна рехабилитация. Болките също ще съществуват, доколкото те са и в
резултат на претърпяната оперативна интервенция, при която са рязани меки тъкани, но
биха могли да бъдат с по-малък интензитет. Според експерта, с времето болките при ищеца
/при промяна на времето, при натоварване/ ще намалеят и ще станат поносими.
По делото е приложена застрахователна претенция на ищеца с вх. № 4412/09.12.2020г.
до ответника за заплащане на обезщетение за претърпени от процесното произшествие
неимуществени и имуществени вреди, към която са били приложени КП за ПТП с
пострадали лица и медицинска документация, както и посочена банкова сметка.
От установената по-горе фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:
4
Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по чл.432 ал.1 от
КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. В настоящия случай исковата претенция е
допустима дотолкова, доколкото ищецът е предявил извънсъдебна претенция към
застрахователя-ответник и от предявяването й до подаване на настоящата искова молба е
изтекъл срок, по-дълъг от три месеца. Поради това и с оглед наличието на всички
абсолютни процесуални предпоставки, предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане.
Същите, както бе посочено по-горе, намират правното си основание в нормата на
чл.432 ал.1 от КЗ, за основателното провеждане на които в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило
застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди –
техния, вид, тежест и размер, и причинна връзка между вредите и застрахователното
събитие.
В настоящия случай между страните не е налице спор относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица № 78337811 от 2020г. по
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество за
управлявания от З.М. лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ВТ **** КВ към датата на
събитието - 19.02.2020г. Не се спори и се установява от приложените по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от с.д. и Протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие, че ищецът е бил ударен от управлявания от М. лек автомобил, при
което е получил фрактура на лявата малкопищялна кост. Приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, чието заключение съдът намира за пълно, обосновано и
компетентно изготвено, кореспондиращо с всички събрани по делото доказателства,
установява механизма на процесното произшествие. То изрично установява, че водачът на
автомобила от разстояние не по-малко от 50 м е възприел учениците, намиращи се от двете
страни на пътя, включително и на платното за движение, където стоял ищецът, като е имал
обективна възможност да наблюдава поведението им, развиващо се от двете страни по
посока на движението му. Нямало е други автомобили или обекти, ограничаващи
видимостта му. При присъствието на толкова деца при тази пътна обстановка, спокойното
им възприемане от водача на автомобила, знанието у него, че там има училище и често
струпване на деца, представляващи потенциална опасност за безопасно реализиране на
движението, той е бил длъжен да съобрази поведението си най-вече с първото от посочените
обстоятелства и да намали скоростта, а при необходимост да спре. На прав участък, суха
пътна настилка, в светлата част на денонощието, при липса на ограничаващи видимостта
обекти, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме и да наблюдава през цялото
време на движението си по улицата ищеца, съответно да вземе необходимите мерки за
безопасност. Ако същият при приближаване към мястото, където на пътя и в близост до него
има деца, беше намалил достатъчно скоростта, за да бъде тя съобразена с пътната
обстановка, или спрял, за което е имал възможност и време съгласно експертното
заключение, съобразявайки вмененото му с разпоредбата на чл.117 ЗДвП задължение, ПТП
не би настъпило. Освен това е имало достатъчно разстояние на пътното платно, за да
премине автомобила безпрепятствено, което се установява както от показанията на св.
Неделчева, така и от тези на самия водач. Неспазването на посочената разпоредба означава
непроявена дължима грижа от страна на водача на автомобила – фактор, който обуславя и
правен извод, че приносът му превишава значително този на ищеца. Поведението на
последния, който без да е било необходимо е стоял върху платното за движение, на място,
5
което не е безопасно, поставяйки се сам в потенциална опасност, е несъответстващо на
правилата на ЗДвП. Чрез същото, намиращо се и в причинна връзка с поведението на
делинквента - водач на увреждащото моторно превозно средство, ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, създавайки условия за същия. Следователно
въведеното в процеса защитно възражение на ответника, основано на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е
основателно. Налице е принос на увреденото лице, който не е тъждествен на приноса на
делинквента и следва да бъде определен на 10%.
Събраните по делото доказателства установяват безпротиворечиво изложените в
искова молба обстоятелства за механизма на претърпените от ищеца увреждания и техния
характер вследствие ПТП на 19.02.2020г., при което същият е бил ударен от застрахования
при ответника автомобил, идващ зад него, с дясната част на предната му броня по левия
крак, при което паднал на земята. Вследствие на удара ищецът получил счупване на лявата
малкопищялна кост на левия долен крайник, съпроводено със значителни болки. Той е бил
приет в Отделение по ортопедия и травматология в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“-Велико
Търново, където била извършена оперативна интервенция и поставена метална
остеосинтеза. Престоят в болничното заведение продължил до 26.02.2020г., когато ищецът
бил изписан и лечението и възстановяването му продължило в амбулаторни условия. На
13.10.2020г. е бил подложен на нова оперативна процедура за премахване на
остеосинтезното средство.
Събраните писмени и гласни доказателства по делото, както и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, установяват, че вследствие на полученото увреждане
ищецът е търпял болки със значителен интензитет, след което те постепенно са намалявали.
Счупването е довело до затрудняване и ограничаване на движенията на увредения крайник,
съответно ограничен и дискомфортен двигателен режим. В продължение на около три-
четири месеца се придвижвал само с патерици, а след втората интервенция с бастун.
Постоянно се оплаквал от болки в крака. Възстановителният период, видно от писмените
доказателства, заключението на СМЕ и показанията на св.С., е продължил около осем
месеца, който според вещото лице е обичаен за такъв вид травма. Няма данни за настъпили
усложнения, както и за проведена рехабилитация. Вещото лице обаче пояснява, че
евентуалното извършване на рехабилитационни процедури при ищеца, с оглед младата му
възраст и наличието на поставен фиксиращ метал /който прави непълноценни същите/, не
биха допринесли за намаляване продължителността на оздравителния период или за
изчезване на болките, единствено последните биха били с малко по-нисък интензитет. След
инцидента пострадалият се променил много – не говорел, станал затворен, подтиснат, не
искал да излиза от дома си. Това накарало св. С., негова баба, да го придружи на преглед
при психиатър, който поради установените симптоми на посттравматична реакция, го
диагностицирал с посттравматичностресово разстройство и предписал медикаменти, които
ищецът приемал. От гласните и писмени доказателства по делото се установява, че
непосредствено след увреждането и след това в периода на възстановяване ищецът е
изживял редица физически и емоционални неудобства. Претърпените болки и емоционални
смущения са естествена последица от причиненото му травматично увреждане, тъй като
всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в установената телесна повреда,
изживява негативни емоции, включително и твърдяните и доказани болки, страдания и
неудобства.
Както се приема и в задължителната съдебна практика (Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС), понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обстоятелства, вкл. характер на увреждането, начинът на
получаването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето на пострадалия и др. Преценявайки всички обстоятелства от
значение за размера на обезщетението – внезапността на инцидента, възрастта на
пострадалия, вида, характера и тежестта на увреждането, претърпените две оперативни
6
процедури, начина, степента и времетраенето на оздравителния процес, съответно липсата
на усложнения в състоянието му през този период, характера и интензитета на болките и
страданията, наличието на болки и понастоящем при натоварване и промяна на климата,
макар и със значително по-малък интензитет, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани с
необходимостта от обездвижване и след това затрудненото движение, всичко това наложило
социалната му изолация за един продължителен период от време, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищеца, вкл. и предизвиканото
трайно състояние на страх от движение по улици и от физическа активност и спорт,
отчитайки обществено икономическите условия в страната към датата на събитието,
съобразявайки и практиката на ВКС, както и на други равни по степен с настоящия съд
съдилища, съдът намира, че сумата от 25 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Установи се по делото, предвид изложеното
по-горе, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
съставляващо основание за намаляване отговорността на ответника за вреди с 10%, което
съответства на сумата от 2 500 лв. С оглед на това, искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера от 22 500 лв., а до първоначално
предявения размер от 40 000 лв. да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съгласно задължителните указания по т.7 от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за
лечение следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за
действителното им извършване, както и за техния размер.
С исковата молба са представени рецепти, фактури, ведно с касови бонове,
удостоверяващи заплащането на предписани медикаменти и закупуването на
остеосинтезиращото средство и стабилизиращи кори. Необходимостта от направени разходи
за поставената метална остеосинтеза и стабилизиращи кори е безспорна и е естествен
резултат от полученото от ищеца увреждане при настъпилото произшествие. Предвид
събраните по делото доказателства съдът намира, че разходваната сума за закупуването на
лекарствени средства също подлежи на присъждане, защото попада в категорията разумно
направени разходи във връзка с действителното му състояние към този момент. Сумата от
300 лв., заплатена за избор на лекарски екип за извършване на втората оперативна
процедура, не попада в тази група, тъй като не представлява необходим и наложителен
разход за лечението на ищеца. По тези съображения искът за претърпени имуществени
вреди следва да бъде уважен до размера от 1 212.50 лв. и отхвърлен в останалата му част – за
сумата от 300 лв., поради изложените съображения.
Определените размери на обезщетенията следва да се присъдят на ищеца със законната
лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 09.12.2020г. до окончателното
изплащане.
По претенциите за разноски:
При този изход на процеса следва да бъде уважена претенцията на процесуалния
представител по пълномощие на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 ЗА. От представеното по делото пълномощно е видно, че ищецът не е
заплатил възнаграждение на упълномощения от него адвокат и че последният е осъществил
безплатно процесуално представителство по делото на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
Изявлението за наличието на соченото основание за оказване на безплатна помощ обвързва
съда и при липса на оспорване от другата страна, последната следва да бъде осъдена да
заплати на адвокат Д.Д. адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 505 лв., определено
съобразно чл. 7 ал.1 т.1 и т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за всеки от исковете /чл.2 ал.5 от Наредбата/.
Ответникът е направил разноски в размер на 250 лева за възнаграждение на вещото
7
лице по АТЕ, в размер на 150 лв. за възнаграждение на вещото лице по СМЕ, в размер на 30
лв. – депозит за свидетел и в размер на 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение. Предвид
отхвърлената част от исковете и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, същият има право на
разноски в общ размер от 186.52 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВТОС дължимата за
производството по делото държавна такса в общ размер от 950 лв., както и сумата от 128.63
лв., представляваща сбор от изплатените от бюджета на съда възнаграждения на вещите
лица по СМЕ и АТЕ, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание
разпоредбата на чл.78 ал.6 ГПК. Разликата до пълния размер на разноските остава в тежест
на бюджета и не следва да се възлага на страните по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г. М. Д. “ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на Г. СТ. Д., ЕГН ****, действащ лично и със съгласието на своя попечител
Д.И.С., ЕГН ****, с адрес гр.Б.Ч., ул.“.“ № , сумата от 22 500 /двадесет и две хиляди и
петстотин/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19.02.2020г. в гр.П., ведно със законната лихва
върху посочената сума от 09.12.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за претърпени неимуществени вреди в останалата му част - до
пълния предявен размер от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г. М. Д. “ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на Г. СТ. Д., ЕГН *****, действащ лично и със съгласието на своя попечител
Д.И.С., ЕГН *******, с адрес гр.Б.Ч., ул.“.“ № , сумата от 1 212.50 /хиляда двеста и
дванадесет лева и петдесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19.02.2020г. в гр.П.,
ведно със законната лихва върху посочената сума от 09.12.2020г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за претърпени
неимуществени вреди в останалата му част - до пълния предявен размер от 1 512.50 /хиляда
петстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/ лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г. М. Д. “ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Р. Д. от ВТАК, с личен № в ЕРАРБ **********, сумата от 1 505
/хиляда петстотин и пет/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищеца по делото.
ОСЪЖДА Г. СТ. Д., ЕГН ********, действащ лично и със съгласието на своя
попечител Д.И.С., ЕГН *******, с адрес гр.Б.Ч., ул.“.“ № , ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г. М. Д. “ № 1, сумата от 186.52
/сто осемдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ лв., представляваща направени по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г. М. Д. “ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВТОС сумата от 128.63 /сто двадесет и осем лева и шестдесет и три
8
стотинки/ лв. – за заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица, по
съразмерност и сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лв. – за дължима държавна такса, от
заплащането на която ищецът е бил освободен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
9