№ 161
гр. Русе, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520103596 по описа за 2021 година
Ищецът - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България заявява, че при сключване на договор за потребителски
кредит № EMLN – 17252007/05.099.2019г., кредитополучателят М. Н. Д. изявил желание,
освен усвоената заемна сума, да ползва револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта. На 17.02.2020г. ответникът активирал предоставената му от дружеството
кредитна карта № CARD-17590713 с 1000 лева максимален кредитен лимит, представляващ
револвиращ кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции
(теглене в брой от банкомати АТМ; плащания през терминални устройства и др.),
осъществени чрез издадената карта. Правото на кредитополучателя да усвоява суми по
кредита се възстановявало за всяка погасена от него сума многократно, изцяло или частично,
до максималния разрешен размер, като правоотношението между страните се запазвало без
да е необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване.
Кредитополучателят се задължил да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, зависима от ползваната сума, до пълно погасяване на
задължението. Ищецът не фиксирал размер на месечна погасителна вноска и краен падеж,
предвид пряката им зависимост от размера на усвоената сума и желанието на
кредитополучателят да погаси изцяло или отчасти задължението си.
След 01.04.2020г. М.Д. преустановил обслужването на кредитната карта, което
принудило кредитора да блокира ползването й. Към този момент задължението на ответника
възлизало на 1301.57 лева, формирано от: 1039.87 лева – главница; 206.89 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.04.2020г. – 10.09.2020г.; 54.81 лева – мораторна лихва
1
за периода 08.09.2020г. – 16.03.2021г.
Въпреки изпратената на 10.09.2020г. покана за доброволно изпълнение,
кредитополучателят на погасил дълга.
В качеството си на кредитор, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България входирало заявление по реда на
чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
№849/26.03.2021г., издадена по ЧГД №1666/2021г. срещу М. Н. Д. за сумите: 1039.87 лева –
главница по договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-17590713, ведно със
законната лихва, считано от 25.03.2021г. до окончателното й изплащане; 206.89 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.04.2020г. – 10.09.2020г.; 54.81 лева – мораторна лихва
за периода 08.09.2020г. – 16.03.2021г.; 26.03 лева – заплатена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че М. Н. Д., ЕГН ********** дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от зам.управителя Д.Д. сумите: 1039.87 лева
– главница по договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-17590713, ведно със
законната лихва, считано от 25.03.2021г. до окончателното й изплащане; 206.89 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.04.2020г. – 10.09.2020г.; 54.81 лева – мораторна лихва
за периода 08.09.2020г. – 16.03.2021г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №849/26.03.2021г., издадена по ЧГД №1666/2021г. по описа на РРС.
В условията на евентуалност претендира ответникът да бъде осъден да заплати
визираните суми, ведно с направените по делото разноски.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. Н. Д. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
На 05.09.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. и М. Н. Д. е сключен
договор EMLN - 17252007, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем
в размер на 2000 лева. Кредитополучателят се задължил да възстанови заетата сума,
съгласно погасителен план, за 12 месеца, на равни вноски, всяка в размер на 185.20 лева.
Според съдържанието на договора и Приложението към него, на ответника е отпуснат
2
револвиращ потребителски кредит по формата на кредитна карта №CARD-17590713 с
максимален кредитен лимит 1000 лева, при годишна лихва и такси за ползването му,
визирани на стр.2 от документа. Уговорено е, че всяка трансакция извършена от
кредитополучателя посредством кредитната карта представлява усвояване на договора за
револвиращ потребителски кредит. Предвидена е минимална месечна вноска за погасяване
на дълга. Указани са хипотези, при които кредиторът може да закрие кредитната карта по
своя инициатива.
Съгласно месечно извлечение, задължението на кредитополучателя към 01.04.2020г.
възлиза на 1247.34 лева. На 10.09.2020г. е изготвена покана до М.Д., в която е указан
размера на дълга и е предоставен срок за погасяването му.
Ангажирани са писмени доказателства, с които се установява, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.Париж“ е универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и упражнява дейност в Република България, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България.
Въз основа на заявление, депозирано от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България“, в РРС е
образувано ЧГД №1666/2021г. и издадена заповед №849/26.03.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу М. Н. Д. за сумите: 1039.87 лева – главница по
договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-17590713, ведно със законната
лихва, считано от 25.03.2021г. до окончателното й изплащане; 206.89 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.04.2020г. – 10.09.2020г.; 54.81 лева – мораторна лихва
за периода 08.09.2020г. – 16.03.2021г.; 26.03 лева – заплатена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с
оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1039.87
лева – главница по договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-17590713, ведно
със законната лихва, считано от 25.03.2021г. до окончателното й изплащане; 206.89 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.04.2020г. – 10.09.2020г.; 54.81 лева – мораторна лихва
за периода 08.09.2020г. – 16.03.2021г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №849/26.03.2021г., издадена по ЧГД №1666/2021г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, на
07.06.2021г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
3
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, е направило искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 20.07.2021г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №1666/2021г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 76.03 лева
– разноски по ЧГД №1666/2021г. по описа на РРС и 223.97 лева – разноски по ГД
№3596/2021г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че М. Н. Д., ЕГН
********** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.№*********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от зам.управителя Д.Д. сумите: 1039.87 лева – главница по договор за
револвиращ потребителски кредит № CARD-17590713/17.02.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 25.03.2021г. до окончателното й изплащане; 206.89 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.04.2020г. – 10.09.2020г.; 54.81 лева – мораторна лихва
за периода 08.09.2020г. – 16.03.2021г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №849/26.03.2021г., издадена по ЧГД №1666/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
4
ЕИК ********* сумата 76.03 лева – разноски по ЧГД №1666/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
ЕИК ********* сумата 223.97 лева – разноски по ГД №3596/2021г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5