Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2020
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично
заседание на петнадесети юли 2020 г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Светла
Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна
Ширванян
адм. дело № 1247 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на С.С.А., ЕГН **********,***, срещу Констативен протокол №
039456/24.05.2020 г., издаден от инспектор „Репатриране“ в ОП „Общински паркинги
и синя зона“ при Община Варна.
Жалбоподателят
поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен, издаден при липса на
компетентност на органа – негов издател, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че е лишен от възможност
да участва в административното производство, както и за липса на извършено
нарушение по чл.98, т.6 от ЗДвП. Отправя искане за отмяна на обжалвания Констативен
протокол № 039456/24.05.2020 година.
В
открито съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен процесуален
представител, който претендира присъждане на разноски съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
– инспектор „Репатриране“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна,
лично и чрез процесуален представител, в открито съдебно заседание оспорва
жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната
проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и в предвидената
форма и е допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Предмет
на проверка в настоящото производство е Констативен протокол №
039456/24.05.2020 г., издаден от инспектор „Репатриране“ в ОП „Общински
паркинги и синя зона“ при Община Варна, в който са обективирани действията по
репатриране на лек автомобил марка „Мерцедес“, сив, с рег. № ТХ**** ХТ. Към констативния
протокол са приложени 6 /шест/ броя снимки на описания в него автомобил. На
водача на автомобила С.С.А. е наложена и глоба с фиш за извършено нарушение на
чл.98, т.6 от ЗДвП.
Съдът
намира, че оспореният акт е незаконосъобразен, като съображенията за това са
следните:
От
съдържанието на констативния протокол се установява, че:
1.
около 13.10ч. в гр.В
на кръстовището на ул./// с ул.///// на разстояние по-малко от 5 метра от него
е паркиран лек автомобил Мерцедес сив с рег.№ ТХ4236ТХ, с което създава
опасност за останалите участници в движението.
2.
Автомобилът е репатриран на
основание чл.171, т.5, б.А и Б от ЗДвП вр. заповед № 4957/26.11.2019г. на Кмета на община Варна.
3.
Констативния протокол е съставен от
Е.Д на длъжност „инспектор репатриране“.
Съгласно
съдържанието на Констативния акт се налага извод, че по същността си
представлява акт по изпълнение на административен акт. Орган по изпълнението по
арг. от чл.271, ал.1, т.1 от АПК е административният
орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в
изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган съгласно заповед № 5499/31.12.2019г. на Кмета на Община
Варна, с която е допълнена Заповед №4957/26.11.2019г. на Кмета на Община
Варна, в
предвидената от закона форма, но в противоречие с процесуалните разпоредби и в
несъответствие с целта на закона.
От
съдържанието на обжалвания Констативен протокол № 039456/24.05.2020 г., както и
от изявленията на страните в открито съдебно заседание се установи, че в същия
е обективирано изпълнението на друг акт, издаден в устна форма. Конкретно,
според изявлението на процесуалния представител на ответника, заповедта за
репатриране на процесния автомобил е издадена в устна форма, а обжалваният
писмен акт /Констативен протокол № 039456/24.05.2020 г./ обективира нейното
изпълнение. Въпреки дадените от съда с протоколно определение от проведеното на
15 юли 2020 година открито съдебно заседание изрични указания на ответната
страна за представяне на доказателства относно наличието на устен акт, такива
не са ангажирани по делото. Не може да се приеме, че такъв акт е издаден в
момента на неговото изпълнение, както твърди ответникът, тъй като съдържанието
на същия не е сведено до знанието на неговия адресат, който, съгласно
обясненията на органа, издал процесния констативен протокол, не е присъствал
при извършване на репатрирането. Адресати на издаденото устно разпореждане са подчинените
служители на административния орган, извършили фактическите действия по
репатриране на автомобила, като това устно разпореждане има характер на
вътрешноведомствен акт, но не представлява волеизявление, насочено към водача
на автомобила, за да може да се твърди, че същото представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК.
Настоящия
съдебен състав приема, че налагането на принудителна административна мярка
/ПАМ/ от вида на тази, чието изпълнение е обект на обжалвания акт, изразяваща
се в преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, сериозно засяга правната сфера
лицата, поради което следва да се издава в писмена форма. Съображенията за това
са следните:
Съгласно
чл.59, ал.1 от АПК, административният орган издава или отказва издаване на акта
с мотивирано решение. В ал. 2 на същата правна норма са изброени реквизитите,
които следва да съдържа всеки индивидуален административен акт. Разпоредбата на
чл.59, ал.3 от АПК урежда изключение от правилото на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК,
и предвижда устни административни актове, както и административни актове,
изразени чрез действия или бездействия да се издават само когато това е
предвидено в закон. От анализа на цитираните разпоредби се установява, че законът
императивно предвижда индивидуалните административни актове да се издават в
писмена форма, а само по изключение, когато е предвидено в специален закон – в
устна форма или чрез конклудентни действия /В този
смисъл Виж: Да, Д., Матеева, Ж., Да, Д. Административно право и процес,
Издателство „Наука и икономика“ ИУ Варна, 2020, с.81/. Следователно, за да е
налице правна възможност за издаване на административен акт във форма, различна
от писмената, следва това да е изрично предвидено в закона.
По
отношение на ПАМ по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП, чието изпълнение е предмет
на настоящото производство, възможност да бъде издадена в устна форма не е
предвидена. В специалния ЗДвП липсва правна норма, която да допуска актовете за
налагане на тези ПАМ да се издават в устна форма или чрез конклудентни
действия. Различен извод не следва и от нормата на чл.172, ал.1, изречение
първо от ЗДвП, според която, административни мерки по чл.171, т.1,
2,
2а,
4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази
норма не е включена ПАМ по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП, но това не означава,
че ПАМ, които не са изброени изчерпателно в тази разпоредба по арг. за противното могат да се налагат с устен
административен акт.
Специалната
разпоредба на чл.172, ал.1 от ЗДвП не изключва писмената форма по отношение на
ПАМ, извън тези, посочени в нея /между които е и тази по чл.171, т.5, буква „б“
от ЗДвП/, а предвижда специална компетентност, изискване за посочване на мотиви
и ред за обжалване по отношение на обективираните в нея ПАМ.
Правомощие
да прилагат последните имат само ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Този извод се налага от граматическото и логическо тълкуване на нормите на чл.172,
ал.1 и чл.168, ал.1 от ЗДвП. Съгласно последната цитирана разпоредба, определените
от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В
разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП е предвидено административните мерки по чл.171, т.1,
2,
2а,
4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 да се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица Тоест, законът въвежда
разграничение на органите, компетентни да налагат различните видове ПАМ по
ЗДвП. Изрично изброените в чл.172, ал.1 от ЗДвП ПАМ се прилагат единствено от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях
длъжностни лица. За разлика от тях, компетентност да прилагат ПАМ по чл.171,
т.5, буква „б“ от ЗДвП притежават както определените от министъра на вътрешните
работи длъжностни лица от службите за контрол, така и длъжностните лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Предвиден е
и различен ред и по отношение на обжалването на отделните видове ПАМ по чл.171
от ЗДвП. Видно от нормата на чл.172, ал.5, изречение второ от ЗДвП, заповедите
за прилагане на изчерпателно посочените в чл.172, ал.1 от ЗДвП ПАМ са изключени
от касационен контрол, докато актовете, с които се налагат ПАМ по чл.171, т.5,
буква „б“ от ЗДвП подлежат на двуинстанционен съдебен контрол – пред регионалните
административни съдилища като първа инстанция и пред Върховния административен
съд на Република България като касационна инстанция.
Поставеното
изискване за мотивиране на ЗНПАМ издадени при условията на чл.172, ал.1 от ЗДвП отчита обстоятелството,
че при налагане на ПАМ например по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП се съставя
АУАН или се издава фиш и част от мотивите за налагане на ПАМ могат да се
извлекат от съставените за целите на административнонаказателното производство
документи.
От
гореизложеното се налага извод, че нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП не предвижда
прилагането на ПАМ по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП с устен акт или с конклудентни действия, а единствено определя специална
компетентност, изискване за мотивиране и ред за обжалване на заповедите за
прилагане на изрично и изчерпателно изброените в нея ПАМ.
Издаването
на ПАМ в устна форма е предвидено единствено при наличието на изрична правна
норма, предвиждаща издаването на конкретен административен акт в устна форма, а
в случая такава липсва. Издаването на индивидуален административен акт във
форма, различна от посочената в чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, не може да се обоснове
чрез правоприлагане по аналогия или по аргумент за противното основание.
В
съвкупността си изложеното налага извод за липса на специална правна норма,
предвиждаща прилагането на ПАМ от вида на процесната с устен административен
акт или с административен акт, изразен чрез действия или бездействия. При това
положение не може да се приеме, че по отношение на управлявания от
жалбоподателя автомобил е издадена заповед за прилагане на ПАМ – преместване на
паркирано пътно превозно средство.
Не
е представен административен акт в писмена форма, в изпълнение на който да е
издаден Констативен протокол № 039456. Обосновава се извод, че не е налице
индивидуален административен акт, който да представлява годно изпълнително
основание по смисъла на чл.268 от АПК, каквито съгласно тази правна норма са влезлите
в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи
административни актове; решения, определения и разпореждания на
административните съдилища; споразумения пред административните органи или пред
съда и административни договори.
След
като липсва акт, който да бъде изпълнен, Констативен протокол №
039456/24.05.2020 г., издаден от инспектор „Репатриране“ в ОП „Общински
паркинги и синя зона“ при Община Варна, в който са обективирани действията по
репатриране на лек автомобил марка „Мерцедес“, сив, с рег. № ТХ**** ХТ, т.е.
изпълнена е заповед за прилагане на ПАМ, каквато в случая не се установи да е
издавана, е издаден при нарушение на процесуалния закон - не е бил налице
подлежащ на изпълнение административен акт. Оспореният акт е издаден и в
несъответствие с целта на закона, която е да се изпълняват единствено
законосъобразни административни актове, издадени в предвидената от закона
форма, които са влезли в сила или подлежат на предварително изпълнение.
Обжалваният
констативен протокол е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При
този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане и на
основание чл.143, ал.1, във връзка с чл.228 във връзка с чл.236 във връзка с
чл.297, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него
разноски, за които са приложени
доказателства по делото, в размер на 510,00 лева, от които
10,00 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото, и 500,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.172 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по оспорването на С.С.А., ЕГН **********,***, Констативен протокол №
039456/24.05.2020 г., издаден от инспектор „Репатриране“ в ОП „Общински
паркинги и синя зона“ при Община Варна.
ОСЪЖДА
ОП „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна, да заплати в полза на С.С.А.,
ЕГН **********,***, сумата от 510,00 /Петстотин и десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: