Р Е Ш Е Н И Е
№ 4425
20.11.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански
състав, в публично заседание на седми
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 6109 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от Й.Т.Т., ЕГН ********* против
ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър
Център, ет. 2, офис 40 -46 , с която са
предявени кумулативно съединени искове с правна квалификация по и чл.55,
ал.1, предл. първо ЗЗД във вр.
с чл.26, ал.1 ЗЗД, чл. 22 от ЗПК за връщане на сумата от 2106,59 лв.- главница, представляваща
недължимо платена сума за възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит № …. за периода 15.04.2014 г. до 15.04.2019 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата
молба -15.04.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 17.01.2014 г. е сключил с ответното дружество договор за паричен, по силата на който му е
предоставена в заем сумата от 4900
лв. Посочва се, че договорът е
недействителен, поради специалните основание на чл. 22 ЗПК, като не са спазени
разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК – не са
посочени условията за прилагане на договорния лихвен процент , не е
посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя
се разпределя във времето с изплащане на всяка една погасителна вноска.
Сочи се нарушение и на разпоредбата
на чл. 11, т.10 ЗПК поради липса на посочване на начина на изчисляване на
годишния процент на разходите (ГПР) и от тук общата дължима сума.
На основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗКП договорът се сочи, че е
недействителен, тъй като не е посочено в разпределителния план разпределението
на всяка измежду дължимите по договора суми.
Ищецът твърди, че договорената възнаградителна лихва в договора е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени – двукратния
размер. Ищецът е платил по договора горната сума за възнаградителна
лихва, която счита, че е платена без основание с оглед недействителността на
договора на кредит на посочените по – горе основания. Моли се искът да се уважи.
Претендират се разноски.
Ответникът не спори, че на 17.01.2014 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата
в размер от 4900 лв., която заемателят се е задължил
да върне чрез равни седмични вноски в срок от 36 седмици. Оспорват се твърденията на ищеца за
недействителност на договора за заем на сочените в исковата молба основания.
Посочва, че в договора е отразен годишният лихвен процент, като същият е
фиксиран и не подлежи на промяна или преизчисляване през целия срок на
договора. Фиксираният лихвен процент по заема е 144,47 %, а размерът на ГПР е
545,68 %, като на ищцата допълнително е указано, че при изчисляване на ГПР са
взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него
срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно
няма да бъдат начислявани разходи за събиране и лихви за забава. Сочи се, че
размерът на ГПР е изцяло съобразен със законовите изисквания, като няма как да
се посочи в твърда сума, тъй като представлява коефициент, изразен в проценти.
Общият размер на всички плащания също се сочи, че е отразен в договора, като
същият представлява общата дължима сума от потребителя. Твърди се изпълнение и
на разпоредбите на чл. 11, т.11 ЗПК, като се излагат подробни доводи в тази
насока. Оспорва се твърдението за недействителност на възнаградителната
лихва поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния
размер на законната лихва при необезпечени кредити, а при обезпечени –
двукратния размер. Сочи се, че подобно изискване за размера на законната лихва
не може да се изведе, нито от закона, нито от съдебната практика. Твърди се, че
възнаградителната лихва представлява цената на
предоставяната от кредитора услуга и поради това той е свободен да определи
нейния размер.Твърди се, че нарушение на добрите нрави би имало в случай на
заблуждение относно цената на определена стока или услуга, но когато една цена
е ясно и точно посочена, когато една услуга не е задължителна за ползване и
потребителят сами при свободно формирана воля решава дали иска тази услуга или
не при посочената цена, то такова противоречие не е налице. С оглед изложеното
се моли предявеният иск да се отхвърли. Претендират се разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и от представените
доказателства се установява, че ищецът в качеството на кредитополучател е
сключил на 17.01.2014 г. с ответника – финансова институция договор за
потребителски кредит , по силата на който му е предоставена в заем сумата
от 4900 лв., както и че от общата сума
платена по договора за заем е 8607,22 лв., а сумата, с която е погасена
уговорената възнаградителна лихва за периода от
15.04.2014 г. до 15.04.2019 г. е в
размер от 2016,59 лв. (видно от справка за извършени плащания – л. 18)
Налице е спор относно
действителността на договора и неговото съответствие със сочените от ищеца
разпоредби на ЗПК, както и действителността на договора за кредит.
В договора е посочено, че
предоставената в заем сума е в размер от 4900 лв., като същата следва да се
върне в срок от 36 месеца. Посочен е
фиксиран годишен лихвен процент по заема
в размер от 114,47 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора -0,52
% и общ размер на плащанията 8826,48 лв. В т.8 от договора е посочен годишен
процент на разходите – 545,68 % .
По делото е приета, като
доказателство и не е оспорена от ищеца справка за извършени от ищеца плащания,
разпределени по главница и възнаградителна лихва. (л.18)
Приет е по делото погасителен план, в
който е отразен размер и дата на
погасяване на месечната погасителна вноска 245,18 лв., като не става ясно каква
част от тази сума касае главницата и каква част от нея се отнася за дължимата възнаградителна лихва.
Между ищеца и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД
са възникнали правоотношения по договор за
паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора
за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани
в чл. 23 ЗПК, а именно че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съгласно
чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер
на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по
кредита; годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
Съдът счита за неоснователни
възраженията на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на
разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при
променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се
касае за фиксиран годишен лихвен процент.
Не налице и второто посочено от
ищеца основание за недействителност, а именно нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10
от ЗПК, доколкото в договора е посочена общата сума, дължима от потребителя,
изчислена към момента на сключването му.
С оглед гореизложеното по повод
съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ищеца и ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1,
т. 11 от ЗПК- условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, тъй като
единствено е посочена общата дължима сума по кредита и размерът на годишния лихвен процент, но липсва посочване
на разпределение на вноските между дължимите по договора суми. В договора за
кредит не е посочен и размера на дължимата месечна вноска, като същата е
отразена в погасителен план, който обаче не е подписан от страните и липсват
доказателства да е връчван на ищеца при сключване на договора. Съдът счита, че
не би могло да се приеме, че заемополучателят би
могъл да разбере какъв е лихвеният процент след извършване на съответните
математически изчисления, а именно от сбора на определените погасителни вноски
да извади размера на главницата по договора за кредит и по този начин да получи
сумата, която дължи, като договорна лихва. Посочен е годишен лихвен процент, от
който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на
погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията
на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до
недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези
реквизити да са определяеми такива.
С оглед гореизложеното по повод
съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ответника и ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1,
т. 11 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен
на това основание.. Имайки предвид последиците на тази недействителност
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото
дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
За пълнота следва да се посочи, че
клаузата, касаеща
годишния лихвен процент е недействителна и на самостоятелно основание –
противоречие с добрите нрави. В договора е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 114,47
%. Така уговорения размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави.
Действително към датата на уговарянето на размера на възнаградителната
лихва по кредита няма императивни разпоредби (императивните разпоредби в ЗПК
касаят единствено размера на ГПР), които да определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означава, че свободата
на волята на страните по никакъв начин не е ограничена и то при положение, че
се касае за потребителски договор, при който едната страна-потребителят е
по-слабата икономически страна; поради което и се ползва със засилена защита от
ЗЗП и ЗПК. Ограничителят на свободата на
волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили
се правила, непосредствено свързани със справедливостта,добросъвестността и
нормалното развитие на обществените отношения. В правната доктрина и съдебна
практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Налице
е трайно установена практика на Върховен касационен съд на Република
България,която посочва добросъвестния и съответстващия на добрите нрави /като
ограничение на свободата на волята/ предел на волята на страните за заплащане
на възнаградителна лихва, а именно: три пъти размера
на законната лихва. В този смисъл е практика на ВКС/Решение№4/2009г. по
т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,определение№877 по
т.д.№662/ 2012г. и др./ според която съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната лихва. След справка в електронната страница на БНБ
съдът установи, че към датата на сключване на договора за потребителски кредит
основният лихвен процент е 0,04 %, от което следва, че размерът на законната
лихва е бил 10,04 % т.е. уговорения в договора за кредит годишен лихвен
процент надвишава повече от четири път
законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер
на 114,47 % годишно надхвърля с над 10 пъти законната, което представлява
нарушение на добрите нрави/ критерии за норми на поведение,установени в
обществото/, тъй като надхвърлят драстично трикратния размер на законната
лихва. Ето защо клаузите на договора,с които е уговорен ГЛП в размер на 114,47%
накърняват договорното равноправие между
страните, противоречат на добрите нрави и са в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което се явяват нищожни на основание
чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД като противоречащи
на добрите нрави.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника моли да се уважи направеното възражение за погасяване
на вземанията по давност. Така направеното искане е преклудирано,
доколкото не е направено своевременно с отговора на исковата молба. Още повече,
че претенцията е съобразена и се претендира сума за период 5 години преди
предявяване на иска, предмет на производството.
На основание гореизложените
съображения искът се явява доказан по основание и размер и следва да се уважи
изцяло.
По отговорността
за разноски:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца. Ищецът претендира разноски за платена държавна
такса в размер на 84,26 лв., които следва да му се присъдят изцяло. Претендира се адв.
възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т.
2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, възлиза на 377,46 лв., който следва да бъде присъден
изцяло.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40 -46 да заплати на Й.Т.Т., ЕГН **********2106,59
лв.- главница, представляваща недължимо платена сума за възнаградителна
лихва по Договор за потребителски кредит № ... за периода 15.04.2014 г. до
15.04.2019 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване
на исковата молба -15.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 84,26 лв. – разноски по делото за
платена държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да
заплати на а. К.Й.К., личен номер …., със служебен адрес: гр. П, ул. „Б. П.”
№ …, сумата от 377,46 лв. - адвокатско възнаграждение за
оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ.
Присъдените суми да се преведат
по банковата сметка: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД,
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
/Дафина Арабаджиева/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП