№ 244 / 14.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 14.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 558 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от П.Б.Ж. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 17 – 09996 – 003459 от 07.10.2017г. издадено от Началник сектор ,,Пътна полиция” към ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 500 лева за извършено административно нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП.
В бланкетна жалба до съда санкционираното лице оспорва извършеното административно нарушение. В заключение иска от съда да постанови решение, с което да отмени санкциониращият административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят П.Ж., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици. Развива подробни съображения в нейна подкрепа като намира случаят за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
При извършената служебна проверка се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 05.06.2017г. служителите при сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана Планимир Кънов и Даниел Райков носели службата си и се намирали на път ТРЕТИ КЛАС № 1024 в Община Г. Дамяново. Около 15:50ч. при разклона ,,Попов мост”, в землището на с. Говежда, с посока на движение с.Говежда – гр.Монтана, спрели управлявания от жалбоподателя П.Ж. автобус ,,Мерцедес Спринтер”, с рег.№ М 60 66 АР, собственост на ЕТ ,,ЙОЕЛ – БОГДАН Ж.” с БУЛСТАТ: ********* от гр.Монтана. При проверката било установено, че на предното панорамно стъкло липсва винетен стикер за 2017г. Във връзка с констатираното административно нарушение бил съставен АУАН № 3459, който бил връчен лично на нарушителя срещу подпис. В срока за подаване на възражение, същият депозирал такова пред административно наказващия орган, в което приложил и копие от винетен стикер, ведно с касов бон. Същото не било уважено и въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка по своята същност не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът я възприе за безспорно установена и подкрепяща се от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на санкциониращия акт съдът констатира, че същият е издаден в нарушение на материалния закон.
Видно от съдържанието както на съставения АУАН, така и на обжалваното наказателно постановление е, че деецът е бил санкциониран за това, че на предното панорамно стъкло липсва винетен стикер за 2017г. Преценявайки резултатите от извършената проверка и констатираното нарушение, както актосъставителят, така и административно наказващият орган са приели, че е нарушена правната норма на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Вменената разпоредба санкционира поведение на дееца, различно от това, което е било констатирано като изпълнително деяние. Фактически нарушението констатирано от служителите на въззиваемата страна е непоставяне на винетния стикер, което, към момента на извършване на деянието и действащият закон, е представлявало нарушение по чл.100, ал.2 от ЗДвП. Вместо да бъде санкциониран за това нарушение, жалбоподателят е подведен под административна отговорност за различно такова, а именно че е управлявал МПС за което не е заплатена винетна такса. Действието на материалната норма по чл.100, ал.2 от ЗДВП по време е било налице както към момента на констатиране на нарушението, така и на издаването на наказателното постановление. Издаване на наказателно постановление в нарушение на принципа по чл.3, ал.1 от ЗАНН, всякога води до опорочаване на санкциониращия административен акт.
В тази връзка констатациите на наказващия орган изобщо не кореспондират със събраните доказателства и с приетото за установено. Строго формалния характер на административнонаказателното право изисква във всеки един случай да има пълно съответствие между изводите на актосъставителя и свидетеля по акта относно съставомерните признаци на констатираното нарушение и тези на наказващия орган. Като е направил изводи, които не съответстват на фактите, наказващият орган е постановил акт в нарушение на закона.
Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя, че случаят е маловажен. Налице е засягане на обществените отношения, свързани с управлявание на МПС по републиканската пътна мрежа и подобни нарушения са често срещани в правния мир. Дали поведението на дееца е било умишлено или непредпазливо е ирелевантен въпрос, тъй като нормата на закона е императивна.
Предвид изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което и същото следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 17 – 0996 – 003459 от 07.10.2017г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на основание чл. 179, ал.3 т.2 от ЗДвП, на П.Б.Ж. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: