РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 76/10.1.2020г.
гр. Пловдив,
10 януари 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на десети декември
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3220
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.145 от АПК във
връзка с чл.12, ал.6 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци
и третиране на биоразградимите отпадъци.
Образувано е по жалба на Община
Карлово, седалище и адрес на управление гр.Карлово, ул.“Петко Събев“ №1,
представлявана от д-р Е.К., в качеството му на кмет, против заповед № 164 от
21.05.2019 г. на Изпълнителния директор на ИАОСВ, в частта ѝ по отношение
на Община Карлово.
Релевират се доводи
за неправилност и незаконосъобразност на заповедта, както и за издаването
ѝ при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Правят
се оплаквания, че не е спазена процедурата по чл. 12 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите
отпадъци като оспорената заповед е издадена без да са спазени
определените етапни процедури и не са спазени нормативно определените срокове в
ЗУО и Наредбата. Нарушена е процедурата по публикуване на заповедта. Не е
изпълнено задължението на административния орган в срок до 30 септември да
публикува информация за предходна календарна година по общини и региони за
изпълнение на целите по чл.
31, ал. 1 от ЗУО, не е спазен и нормативно определения срок окончателната
информация за обработката на отпадъци да е публикувана до 20 ноември. Прави се
оплакване за липса на мотиви по издадената заповед.
Ответникът, Изпълнителният директор
на Изпълнителна агенция по околната среда, не се представлява по делото.
За яснота, съдът намира за нужно да
посочи, че е допуснал техническа неточност в наименованието на ръководената от
ответния административен орган агенция при конституирането на страните. Това
обстоятелство обаче не се е отразило по никакъв начин на нейното участие в
процеса, нито на правото на защита на Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция по околната среда.
Съдът,
след като обсъди изложените по жалбата доводи и събраните по делото
доказателства и направи преценка на последните предвид дадените изрични
указания за събиране на доказателства по делото и разпределението на доказателствената тежест още с разпореждането за
насрочването на делото (л.31 по адм.дело №1770 от
2019 г. на АС Пловдив), намира за установено следното:
Жалбата е
допустима като подадена в законоустановения срок (видно
от представени на л.11 по делото данни за публикуване на заповедта на интернет
страницата на МОСВ, същата е публикувана на 21 май 2019 г., а самата жалба е подадена на 04.06.2019 г. по пощата – плик
на л.7/10 по адм.дело № 1770/2019 г. на АС-Пловдив, т.е. жалбата е подадена в 14-дневния срок
съгласно чл.12, ал.6 от Наредбата
за разделно събиране на биоотпадъци
и третиране на биоразградимите отпадъци), от лице,
притежаващо правен интерес от оспорването предвид неблагопроятните
за Община Карлово констатации в оспорената заповед, че е община, неизпълнила
целите по чл.31, ал.1, т.1 от ЗУО във вр. с §15, т.2
от ПЗР на ЗУО, против подлежащ на оспорване административен акт.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Предмет на процесното оспорване е заповед № 164 от 21.05.2019 г. на
Изпълнителния директор на ИАОС в частта ѝ касаеща
Община Карлово.
Същата е издадена от
компетентен орган при условията на допустима от закона и надлежно осъществена
делегация – заповед № РД-352 от 29.05.2017 г. на Министъра на ОСВ – л.9 по
делото.
С процесната
заповед, на основание чл.12, ал.4 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците и третиране на биоразградимите
отпадъци, Община Карлово е определена за неизпълнила целите по чл.31, ал.1, т.1
от ЗУО във връзка с § 15, т.2 от ПЗР на ЗУО.
За да достигне до този
извод, ответният административен орган е приел, предвид разпоредбата на чл.12
ал.1 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци, предоставените годишни отчети,
съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците,
по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за
водене на публични регистри и публични данни от НСИ за общините както и
Методиката за разпределение на целите по чл.31, ал.1 ЗУО между регионите по
чл.49, ал.9 от ЗУО, че община Карлово е
постигнала степен на рециклиране 6% за календарната 2017 г.
В тази връзка
неоснователно се явява оплакването по жалбата, че в заповедта не е посочена
годината, за която общината е определена като неизпълнила целите по чл.31,
ал.1, т.1 от ЗУО. Напротив, изрично е посочено в заповедта, че тази констатация
се отнася за календарната 2017 г.
Основателно е обаче
оплакването по жалбата, че при издаването на
процесната заповед не са спазени определените
по Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите
отпадъци етапни процедури.
Разпоредбата на чл.
12, ал. 2 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци
и третиране на биоразградимите отпадъци задължава
Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда ежегодно в
срок до 30 септември да обобщава и публикува информация за предходната
календарна година по общини и региони за изпълнение на целите по чл.
31, ал. 1 ЗУО.
В конкретният
случай липсват доказателства по делото дали това е сторено.
По делото, въпреки
изричните указания на съда по разпределението на доказателствената
тежест и дадените задължителни указания за представяне на административната
преписка по оспорената заповед в частта ѝ касаеща
община Карлово още с разпореждането за насрочване на делото, такива
доказателства не се представят, което може да наведе съда единствено на извод,
че въпросното нормативно задължение не е изпълнено от ответника.
Следователно,
ответникът не е доказал изпълнението на условията на чл.
12, ал. 2 от Наредбата, което е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като рефлектира върху правото на общините на информация и защита и
въобще на участие в развиващото се административно производство.
Алинея трета от чл. 12
на Наредбата предоставя възможност на общините в 30-дневен срок от
публикуването на информацията по ал.
2 да изразят становище и да направят предложения за изменение и/или
допълнение на информацията. Едва след спазване тези административнопроизводствени
правила ежегодно в срок до 20 ноември въз основа на информацията по ал.
2 и становищата на общините по ал.
3, ако такива са представени, в случая оправомощеното
от министъра на околната среда и водите длъжностно лице издава мотивирана
заповед, с която определя общините, които не са изпълнили целите по чл.
31, ал. 1 ЗУО за предходната календарна година.
Т.е. чл.12 от Наредбата
за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци е разписал осъществяване на
една административна процедура, с нейни нормативно установени последователни етапи,
които в конкретния случай съдът приема за неспазени предвид липсата на
представени писмени доказателства за осъществяването им.
При липсата на
обобщена и публикувана информация за предходната календарна година по общини и
региони за изпълнение на целите по чл.
31, ал. 1 ЗУО, съответно с последваща възможност
на общините да направят предложения за изменение и/или допълнение на
информацията, за същите на практика не възниква възможност да вземат участие в
административното производство.
Едва като краен
резултат от изпълнението на тази процедура, при това с дадена възможност на
общините да вземат участие в нея, следва
да бъде издадена оспорената заповед. Като не е спазил процедурата, предвидена в
чл.12 от Наредбата
за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци, АО е издал процесната заповед при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което влече след
себе си незаконосъобразност на процесната заповед.
Същата следва да бъде отменена, а преписката върната на АО за произнасяне при
спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, изложени по-горе.
В този смисъл и Решение № 15869 от
21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2019 г., VI
о., докладчик председателят Наталия Марчева.
По разноските:
При този изход на спора на
жалбоподателя се следват сторените и доказани по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева съгласно списък с разноските на л.24 и
фактура на л.25.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 164 от 21.05.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по околната среда в частта ѝ за Община Карлово.
ВРЪЩА
преписката
по Заповед
№ 164 от 21.05.2019 г. в частта ѝ за Община Карлово на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
околната среда за произнасяне при
спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция по околната среда да заплати на Община Карлово сторените
по делото разноски в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: