РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Пловдив, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20235300600494 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 194 от 06.08.2020г. по НЧХД № 3843/2019г.,
Пловдивският районен съд, 6-ти н.с., е признал подс.Й. С. С. за НЕВИНОВЕН
в извършване на престъпление по 148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. чл.146, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК и го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му с частната
тъжба обвинение. Със същата присъда , на основание чл.190, ал.1 от НПК на
частния тъжител Н. В. са били възложени и разноските в размер на 1500 лева,
направени от подсъдимия, представляващи разноски за адвокатска защита.
Недоволна от оправдателната присъда е останала частната
тъжителка Н. В. В., която в законоустановения срок, е обжалвала същата с
искане да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и да се
постанови нова, осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение. Изразява се несъгласие и с
възложените в нейна тежест разноски в пълен размер, като се твърди
прекомерност на присъдения адвокатски хонорар. Излагат се доводи за
1
неправилен анализ на събраните доказателства, а оттам и доводи за липсата
на извършено престъпление от частен характер.
В допълнително изложение към въззивната жалба се излагат
доводи за неправилни изводи на първостепенният съд относно приетата
неустановеност на дата на извършване на деянието/публикуване на
инкриминираните коментари/, относно недоказаността на авторство на
същите,като се твърди, че същите са станали публично достояние
посредством социалната мрежа Фейсбук. Твърди се и липса на произнасяне
по отношение на деяние клевета, повдигнато с тъжбата, като в този смисъл се
поддържа алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане и
осъждане на подс. С. и за престъпление по чл.148 вр. чл.147 от НК.
Тези доводи се поддържат и в съдебно заседание от тъжителката В.
и предвид всичко изложено се поддържат исканията за отмяна на
постановената присъда и постановяване на нова, осъдителна такава,
респективно за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на съдебното производство.
По делото е постъпил и отговор от защитникът на подсъдимия С.-
адв. Л., с който се изразява несъгласие с доводите на жалбоподателката В.
срещу първонистанционната присъда, която счита за правилна, справедлива и
законосъобразна, като моли да бъде потвърдена. Изразява становище за
неоснователност на доводите за прекомерност на адвокатското
възнаграждения, съобразено с изискванията на Наредба №1 относно размера
на адвокатските възнаграждения по съдебни дела.
Подсъдимият Й. С. С. се явява лично, като поддържа доводите на
защитника си за неоснователност на жалбата и изразяват несъгласие с
доводите в нея. Иска се присъдата на първоинстанционния съд като правилна
и законосъобразна да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите
на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира следното:
Първоинстанционният съд въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Й. С. С. живее в гр. П., но е с адрес за призоваване
2
село Ц., З. . *** гражданин е, с висше образование. Същият не е женен и не е
осъждан.
Тъжителката Н. В. имала *** роля в сдружение „Н. Б"“. В
сдружението работил като *** свидетелят С. Б., който тя лично наела.
В. ползвала и социалната медия „Facebook“ активно и публикувала
различно съдържание в нея. Същата имала особено отношение към село Ц.,
обл. П., тъй като родителите, а приживе и нейната майка , живеели там. По
този повод В. била член на фейсбук групата на селото в социалната мрежа и
често публикувала съдържание на страницата на селото. Наименованието на
групата било „Ц./T.“. Тя била и *** на същата страница, макар и да не
публикувала съдържание от личния си профил, а от неустановен профил. В
същото време обаче понякога от личния си профил отговаряла на коментари
на други потребители.
Подсъдимият Й. С. също притежавал фейсбук профил в мрежата и
го ползвал. Неговият акаунт и името на профила, чрез който оперирал, бил
„D. S.“. На 24 април 2020 г. от профил „V. N. F.“ на страницата на село Ц. във
„Facebook“ било публикувано съдържание с обръщение към кмета на село Ц.
и към общински съветник, към което било прикачен линк към статия от
онлайн вестник „o.***.bg“ със заглавие „Р.***“. На неустановена дата от
профила на подсъдимия като коментар към същата статия било публикувано
следното съдържание: „Б. и е трън в очите още преди изборите“. Към същия
коментар е постъпил отговор от „Ц./T.“ чрез профила с име „V. N. F.“
относно управленските възможности на **** на селото. В отговор на това от
профила на подсъдимия „D. S.“ била качена публикация със следното
съдържание „В., ти откога си фактор да определяш мандати? Вместо да
киснеш в интернета, иди работи на полето. Хем да ти дойде акъла, хем да
изкараш някой лев, че бая парички има да връщаш!“ На неустановена дата
била качена публикация от лице с наименование в мрежата „G.R.“, към което
били публикувани няколко отговора от профилите на „Ц./T.“ и „D. S.“. В един
от тези отговори от профила на „D. S.“ била качена публикация със следното
съдържание „С какво ще платите на вашия ***? В натура ли?“.
На 31 март 2020 г. от профила на „Ц./T.“ била създадена публикация
относно дейността на *** на село Ц. и обстановката около covid-19. На
неустановена дата от профила на подсъдимия „D. S.“ тази публикация била
коментирана, като в коментара се съдържала следната информация и
изявление „Госпожо В.! Злобата и завистта са убили доста повече хора
отколкото Ковид-19. А и да бълвате злоба и клевети по време на Великия
Пост, говори за загуба на каквато и да е ценностна система у Вас...“.
На 20. 06.2020 г. на страницата във Фейсбук „Ц./T.“ било
публикувано изявление от потребител с наименование „V. N. F.“ относно
състоянието на парк в село Ц., дейността на *** по почистването му и
замърсяването му от граждани. Публикацията била коментирана от
потребител с наименование „Р. П.“, към който коментар се обърнал
3
потребителят, администриращ страницата на селото и ползващ профил с име
„V.N.F.“. В коментара си засягал темата за почистването на парка,
сигнализирането за замърсяване и негативен отговор от сигнала от ** на
селото и близки до него. В отговор на публикацията на този потребител от
профила на подсъдимия „D. S.“ на неустановена дата било споделено
следното съдържание „Госпожо В. - Ц., никой не Ви е спрял да действате за
опазване на чистотата в парка. Вместо да си губите времето в бълване на
жлъч по настоящата *** може да приканвате хората да пазят чистота или да
направите оборка.“
Тези публикации станали известни на тъжителката В. в село Ц.,
където живеела. Тя ги приела лично и счела, че се отнасят за нея. Показала ги
от своя профил на ****, който работил при нея, свидетелят С. Б.. Той лично
ги видял в приложението за споделяне „Фейсбук“, макар да нямал профил в
него. Показала ги и на лицето, което поддържало лични отношения с нея, а
именно свидетеля К. С.. Тези коментари видяла и свидетелката П. И., която
лично притежавала профил в социалната мрежа.
Всъщност около личността на тъжителката, деятелността й като
жител на село Ц., публикациите й по този повод и отношението й към кмета
на селото имало доста скандали, остри реакции от нейна страна в социалната
мрежа, както и спрямо нея от потребители на „Фейсбук“. По този повод били
заведение дела и срещу свидетелката П. И., *** на село Ц. А. Б., Г. З. и други
лица, публикували съдържание в социална мрежа по повод на публикациите
на тъжителката.
Горната фактическа обстановка първостепенният съд е приел за
установена от събраните доказателства по делото.
Първоинстанционния съд е подложил на подробен анализ всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства. Описаното във
фактическата обстановка, изцяло кореспондира с показанията на свидетелите
Б., С., И., които лично са възприели съдържанието на коментарите по
публикации във Фейсбук на страницата „Ц./T.“. Безспорно установени са от
показанията на свидетелите Б. и З. отношенията между страните и най-вече
отношението на различни жители на селото към тъжителката, което е повод
за образувани множество дела. И двамата свидетели твърдят за възприети
остри реплики между подсъдимия и тъжителката в социалната мрежа. По
отношение на това, че част от публикациите са извършени от подс. С. чрез
неговия профил, са налице обяснения на самия подсъдим, които основателно
съдът е кредитирал с доверие. Същият не отрича, че е автор на част от
съдържанието, като твърди, че е дал израз на своето отношение към
възприетото от тъжителката поведение спрямо управлението на с. Ц.. Поради
4
горното въззивната инстанция не възприема възраженията на защитата за
неправилен анализ на събраните доказателства. Всички гласни
доказателствени средства са били правилно възприети и коментирани от
първата инстанция, с оглед възприетото и установено от свидетелите.
От правна страна, въззивната съдебна инстанция се солидаризира с
извода на районния съд, че с оглед на установената фактическа обстановка,
обективния състав на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.146, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК не е осъществен като съображенията за това са слeдните:
От обективна страна не са налице съставомерни признаци на
престъпния състав, по който е повдигнато обвинение, а именно по чл.146 от
НК.
Престъплението по чл.146, ал.1 от НК -обида се изразява в казване на
нещо унизително за честта и достойнството на другиго, което в случая се
твърди да е сторено публично и разпространено чрез социалната мрежа
Фейсбук. При обидата деецът дава своята негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, жестове,
които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата. За да
е налице обида, следва да се установи, че употребените думи и изрази
противоречат на общоприетите норми за етично поведение и нормално
човешко общуване. Именно този елемент и характера на използваните изрази
като обидни, не се установява в случая. Както правилно е приел районния
съд, нито една конкретна дума, нито изразите в цялост изразяват
унизителното отношение на подсъдимия към тъжителката В.. Обективната
оценка на казаното от него не е свързана с честта и достойнството на
пострадалата, а е част от правото на мнение по въпроси, засягащи общността,
в която живеят – тази на село Ц., управлението му, околната среда. Те са
реакция на изразеното от тъжителката отношение по определени въпроси,
касаещи дейността на местната администрация. В този смисъл е коментарът
„В., ти откога си фактор да определяш мандати? Вместо да киснеш в
интернета, иди работи на полето. Хем да ти дойде акъла, хем да изкараш
някой лев, че бая парички има да връщаш!“ , който не съдържа епитет,
квалификация или сравнение, които да изразяват личното мнение и
негативната оценка спрямо личността на тъжителката, а съдържат въпроси.
Същото е отношението на съда и за инкриминираният израз „С какво
ще платите на вашия ****? В натура ли?“ И тези изразите са употребени
във въпросителна форма, която не предполага в принципната си употреба
съждение за определено качество у адресата й. Употребените изрази не
насочват пряко към негативна оценка за определено качество или в цялост за
личността на тъжителката. Същевременно, както основателно е приел
първостепенния съд, това е една от онези качени публикации, чието
авторство не е доказано по делото. Обстоятелството, че са осъществени чрез
профила на подс. С., не доказва, че той е техен автор. Неоснователни са
5
доводите изложени в допълнение към въззивната жалба, че след като
подсъдимият не отрича да е публикувал от този профил, то той е автор на
всички публикации. Подсъдимият С. в обясненията си изрично е признал да е
автор на изразите „В., ти откога си фактор да определяш мандати? Вместо да
киснеш в интернета, иди работи на полето. Хем да ти дойде акъла, хем да
изкараш някой лев, че бая парички има да връщаш!“ и „Госпожо В. - Ц.,
никой не Ви е спрял да действате за опазване на чистотата в парка. Вместо да
си губите времето в бълване на жлъч по настоящата ***, може да приканвате
хората да пазят чистота или да направите оборка.“ Поради това, правилно
съдът е приел, че не е доказано съдържанието на публикациите в цялост да
изхожда от подсъдимия, извън изразите, за които същият признава, че са
публикувани от него.
Също така, не могат да бъдат приети като засягащи честта и
достойнството на тъжителката изразите „Госпожо В. - Ц., никой не Ви е
спрял да действате за опазване на чистотата в парка. Вместо да си губите
времето в бълване на жлъч по настоящата ***, може да приканвате
хората да пазят чистота или да направите оборка.“ и „Госпожо В.!
Злобата и завистта са убили доста повече хора отколкото Ковид-19. А и да
бълвате злоба и клевети по време на Великия Пост, говори за загуба на
каквато и да е ценностна система у Вас...“ Тези изрази и в контекста на
цялостното съдържание, не нарушават законните интереси на адресата, а са
израз на правото на мнение на автора, свързвано със спазване на
общоприетите правила за морал и етика в обществото и приканване за
спазване на тези правила. Съдържат предложения за дължимо
общественополезно поведение, съобразено с ценностите в обществото. Въз
основа на всичко изложено, правилно съдът е приел, че в случая се касае за
въпроси и проблеми от обществен интерес, които са били поставени от
самата тъжителка. Същевременно тя лично е афиширала своето мнение в
определени области, достояние на всички членове на групата, изисквала е от
местната управа конкретни действия и е давала оценка на предприетите или
не действия. Следователно, следва да се приеме, че личността й е пряко
участваща в дебат по обществено значими въпроси от обществен интерес,
който тя самата е инициирала. Оттам, правилно е прието, че
инкриминираните изрази са проявна форма на свободата на словото и не
надхвърлят пределите на необходимата и допустима критика по въпросите,
поставени от самата тъжителка. А изразеното от подс. С. в публикациите му,
е израз на правото му на свободно изразяване на мнение. Във връзка с
последното, районният съд е обсъдил и коментирал обилната практика на
ЕСПЧ и ВКС в тази насока, която се явява относима към конкретния казус,
като въззивният състав се солидаризира с изводите на първостепният съд
относно характера на използваните в инкриминираните публикации думи и
изрази.
При така изложените обстоятелства, настоящият състав споделя
6
крайния извод на районния съдия, че с поведението си подс.Й. С. С. не е
осъществил състава на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. чл.146,
ал.1 във вр. чл.26 , ал.1 от НК и следва да бъде признат за НЕВИНЕН и
ОПРАВДАН по повдигнатото му с тъжбата обвинение за това, на 24.04.2020
г. да е отправил обиди спрямо Н. В. В., ЕГН ********** като във Facebook на
страницата на село Ц. под нейна и чужди публикации е публикувал следното
съдържание „В., ти откога си фактор да определяш мандати? Вместо да
киснеш в интернета, иди работи на полето. Хем да ти дойде акъла, хем да
изкараш някой лев, че бая парички има да връщаш!“, „С какво ще платите на
вашия ***? В натура ли?“, както и на 20.06.2020 г. е отправил обиди спрямо
Н. В. В., ЕГН ********** като във Facebook на страницата на село Ц. под
нейна и чужди публикации е публикувал следното съдържание „Госпожо В.!
Злобата и завистта са убили доста повече хора отколкото Ковид-19. А и да
бълвате злоба и клевети по време на Великия Пост, говори за загуба на
каквато и да е ценностна система у Вас...“, „Госпожо В. - Ц., никой не Ви е
спрял да действате за опазване на чистотата в парка. Вместо да си губите
времето в бълване на жлъч по настоящата ***, може да приканвате хората да
пазят чистота или да направите оборка.“
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката В., че
първостепенният съд не се е произнесъл по повдигнато с тъжбата обвинение
по чл.147 от НК. Формално погледнато в тъжбата няма изложени факти за
извършено престъпление клевета, а само посочване цифрово на
престъплението по чл.147, ал.1 от НК. Всъщност, с тъжбата частният тъжител
е изложил факти и обстоятелства, обуславящи според него инкриминираното
деяние, като именно съда в изпълнение на правомощията си по чл.81 вр.
чл.247 от НПК, с разпореждането за насрочване на делото е извел точната
правна квалификация, а именно по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.146, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК. В този смисъл правилно районния съд се е произнесъл по
възведеното в тъжбата обвинение.
Така, при извършения на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
първоинстанционна присъда, въззивната инстанция не констатира наличието
на допуснати нарушения на материалния закон или на процесуалните
правила, които да съставляват основание за неговата отмяна или изменение.
Възраженията на частната тъжителка във въззивното производство са
свързани с доказателствения анализ и преценка на доказателствените
средства като настоящият състав не споделя тези възражения и счита, че
7
мотивите на първата инстанция почиват на пълен и подробен анализ на
всички събрани доказателства, не са налице противоречия или недвусмислие
в мотивите на съда, което да е основание за връщане на делото за ново
разглеждане.
Неоснователно е възражението срещу присъдените на основание
чл.190, ал.1 от НПК разноски, направени от страна на подсъдимия С. в пълен
размер. Не са ангажирани доказателства за твърдените от тъжителката
„фиктивни“ плащания на договореното възнаграждение за защитник. По
делото е приложен писмен договор за правна защита и съдействие, носещ
подписи и на двете страни, в който изрично е посочен размера на
договореното и платено възнаграждение в размер на 1500 лева. Този размер е
съобразен с изискванията на Наредба №1 от 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, както и с характера на осъществената защита и
съдействие по настоящото дело.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 81 от 13.04.2022 год. постановена по
НЧХД № 7825/2020г. по описа на Пловдивския районен съд, 11-ти
наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, като
съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8