№ 2897
гр. София, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110125962 по описа за 2021 година
Производството е по глава 25 ГПК – „Бързо производство“.
Предявените са искове от И. С. Б. против ФИРМА с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ - за признаване на незаконно на уволнението, извършено със Заповед №725/12.03.2021
г. на работодателя и неговата отмяна и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на
ищцата на заеманата до уволнението длъжност „служител издаване на пътнически билети“.
Ищцата излага твърдения, че се е заемала длъжността „служител издаване на
пътнически билети“ при ответника за времето от 16.10.2017 г. до 12.03.2021 г. на основание
трудов договор №57 от 16.10.2017 г. Поддържа, че трудовото правоотношение е било
прекратено със заповед на работодателя №725 от 12.03.2021 г. на основание чл. 188, т. 3 КТ.
Счита уволнителната заповед за немотивирана и незаконосъобразна, тъй като не са налице
фактическите основания за едностранното прекратяване на трудовия договор от страна на
работодателя. Поддържа, че не е нарушавала трудовата дисциплина като е изпълнявала
нарежданията на работодателя. Заявява, че е дала обяснения, които са изпратени до
работодателя чрез телепоща. При тези твърдения претендира признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, както и възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва предявените
искове като неоснователни. Не оспорва, че ищцата се е намирала в трудовоправна връзка с
ответното дружество по силата на трудов договор №57 от 16.10.2017 г. Поддържа, че
процесната заповед съдържа мотивирано изброяване на фактите, обстоятелствата и
доказателствата, довели до иницииране на дисциплинарно производство. Излага, че във
връзка с обявеното в страната извънредно положение и разрастващата се епидемична
обстановка работодателят е издал заповед №511/16.03.2020 г., с която е въведено непълно
работно време на служителите, а със Заповед №21/30.09.2020 г. е въведено задължение на
ръководителите на отдели/звена/цехове да утвърдят поименнени графици за работа на
служителите, с цел спазване на физическа дистанция в помещенията, което задължение е
1
било продължение със Заповед №23/30.11.2020 г. като дистанционната и присъствена
форма на работа е била продължена със Заповед №24/31.01.2021г. По отношение на ищцата
заявява, че от 12.10.2020 г. е преустановена дистанционната форма на полагане на труд като
служителят е върнал предоставените му технически средства чрез които е изпълнявала
трудовата си функция дистанционно, за което е съставен приемо-предавателен протокол от
09.10.2020 г. Поддържа, че от 12.10.2020 г. ищцата е спряла да посещава работното си
място, което се установява от въведената при работодателя система за достъп, в която няма
отразени посещения на И. Б. едва до 11.03.2021 г. Излага, че от служителя са поискани
обяснения с покана, получена на 09.03.2021 г. като същите са били депозирани на неточен
адрес. Неявяването на работа представлява системно нарушение на служебните задължения
по смисъла на чл. 187, ал. 1, предл. първо КТ като при спазване на законовите изисквания
трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено. Допълва, че в дружеството са
извършвани проверки от Дирекция „Инспекция по труда“ София, които не са констатирали
нарушения на трудовото законодателство. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира присъждането на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение на основание
сключен трудов договор №57/16.10.2017 г. , според който ищцата е заемала длъжността
„служител издаване на пътнически билети“. Съгласно договореностите в приобщения по
делото трудов договор №57/16.10.2017 г. местоработата на И. С. Б. е в офис в гр. София при
продължителност на работното време 8 часа. Според представеното копие на л.20 и л. 21 от
трудовата книжка на ищцата, считано от 17.03.2020 г. продължителността на работното
време е намалена на 4 часа.
Установява се, че със Заповед №725/12.03.2021 г. на управителя на ответното
дружество на основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 189 и чл. 190 , ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ на И. С. Б. е
било наложено дисциплинарно наказание „Уволенние“, за това че не се е явила на работа в
42 последователни работни дни и неспазване на служебните задължения. Беспорно между
страните е, че заповедта е била връчена на ищцата срещу подпис. Съгласно заповедта за
налагане на досциплинарно наказание е констатирано, че служителят не се е явил на работа
през периода 12.12.2020 г. до 12.02.2021 г. в офиса на работодателя в АДРЕС в
определеното от работодателя работно време.
Според представените по делото обяснения от И. С. Б., за които се установи да са
оставени в офиса на ответника, както и че са изпратени по Телепоща на 01.03.2021 г. на
управителя на ФИРМА служителят заявява, че не е извършила вменените нарушения,
както и че е изпълнявала задълженията си по план - график.
Като доказателства по делото са приети заповеди на работодателя № 21/30.09.2020г.,
№22/31.10.2020 г., №23/30.11.2020 г. и №23/31.01.2021 г. , видно от които за ищцата е
установено непълно работно време с продължителност 4 часа за срок до 31.04.2021 г.
Приобщени са Заповед №512/30.11.2020 г. и Заповед №513/01.02.2021 г. на управителя на
ответника, с които е наредено да се премине в режим на комбинирана форма на работа чрез
редуване на работа от разстояние с присъствена форма за периода от 30.11.2020 г. до
30.04.2021 г. Във всички заповеди е наредено същите да бъдат доведени до знанието на
всички служители.
Приобщени са като доказателства по делото графици за организация на работния
процес – присъствена и дистанционна форма в ответното дружество за месец октомври и
ноември 2020 г. и февруари и март 2021 г. , според които ищцата е била включена в
работния график през месец октомври 2020 и февруари и март 2021 г.
2
Според приетото копие на приемо-предавателен протокол от 09.10.2020 г., подписан от
ищцата в качеството си на предаващ, тя предоставила на представител на ответното
дружество мобилен телефон и лаптоп.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение,
е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на
уволнение. Фактическият състав на последното в хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
включва следните елементи: 1/ виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на
работника или служителя; 2/ съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и
наложеното наказание; 3/ спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на
уволнението, свързани с изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице,
спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, мотивиране на уволнителната заповед,
връчването й и получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни органи, в случаите
при които такова се изисква. Спазването на посочената процедура е в доказателствена
тежест на работодателя, който по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да
установи законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта основание, както и
че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната процедура по
извършване на уволнението е достатъчно основание за признаването му за незаконно, при
което спорът не се разглежда по същество.
Съдът намира, че в случая работодателят е спазил формалните законови изисквания по
отношение на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. Анализът на правната
норма на чл. 195, ал. 1 КТ и на тази по чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ сочи, че липсва изрично
законово изискване за издаване на две заповеди – една за налагане на дисциплинарно
наказание, и втора – за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това,
издаването само на една заповед основаваща се на разпоредбата чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, е
напълно достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по
дисциплинарен ред. (Определение № 490 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 441 / 2018 г. на ВКС, 4-
то ГО). Когато работодателят издава само заповед основаваща се на разпоредбата на чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ тази заповед също трябва да съдържа реквизитите, визирани в чл. 195, ал. 1 КТ.
Законът обаче не поставя изискване в заповедта да бъдат посочени всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени и какво дисциплинарното
нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. В заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин, а въпросът за изясняване на обема и причините
за неизпълнението на съответните трудови задължения в конкретната ситуация, е въпрос по
същество. (Решение № 309 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 5464 / 2016 г. на ВКС, 4-то гр.
отделение).
В случая се установяват нарушителят, действията му, представляващи нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващи се в системно неявяване на служителя през периода
12.12.2020 г. до 12.02.2021 г. на определеното от трудовия договор работно място, а именно
офиса на ФИРМА в АДРЕС в определеното от работодателя работно време за периода от 42
последователни работни дни предвид утвърдени проекто – графици. Изготвянето на
заповедта следва поискани по реда на чл. 193, ал. 1 КТ писмени обяснения от работника.
Твърдението на ответника, че неправилното им адресиране е израз на недобросъвестно
отношение от страна на служителя, не се доказа. Работодателят се е запознал с дадените
обяснения по чл. 193 КТ, но не ги е съобразил, формирайки воля за налагане на наказанието
като е постановил процесната заповед, с която е наложил дисциплинарно наказания и е
3
прекратил трудовото правоотношение на ищцата. Съдът приема, че изложените в Заповед
№725/12.03.2021 г. мотиви за налагане на процесното наказание са достатъчни за
удовлетворяване на изискванията, въведени от законодателя, а възраженията на ищеца в
тази насока следва да се определят като неоснователни.
По отношение спазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание
следва да се съобрази съдебната практика, в която се приема, че системност по смисъла на
чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, каквато работодателят твърди да е налице, представлява извършването
на три нарушения на трудовата дисциплина в сроковете по чл. 194 КТ, за които не е
наложено дисциплинарно наказание или срокът на наложеното дисциплинарно наказание по
някое от тях не е изтекъл. В случая извършването на нарушението е продължило през един
дълъг период от 12.12.2020 г. до 12.02.2021 г., като по делото се събраха доказателства, а и в
отговора на исковата молба ответникът посочва, че и след среща на 29.01.2021 г. ищцата не
започнала да посещава работното си място и да изпълнява трудовите задължения, поради
което съдът приема, че субектът на дисциплинарната власт е узнал за нарушенията на
трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа. Именно от тази дата следва да
се приеме, че е започнал да тече преклузивния двумесечния срок по чл. 194 КТ, който към
12.03.2021 г. не е бил изтекъл. Същевременно към датата на налагане на дисциплинарното
наказание не е бил изтекъл и едногодишния срок от извършването на всяко едно от
констатираните нарушения неявяваване на работа в два последователни дни.
В коментираната заповед работодателят приема, че извършените нарушения отговарят
на нормите на чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, и затова е наложил най-тежкото дисциплинарно
наказание. Същите са квалифицирани от него като системно неявяване на работа в течение
на 42 последователни дни през периода 12.12.2020 г. – 12.02.2021 г. и неизпълнение на
служебни задължения. С оглед на това следва да се извърши преценка дали е налице
неявяване на работа през сочения период и неизпълнение на служебни задължения, както и
дали е налице критерият тежест на нарушенията.
По отношение на описаното в заповедта нарушение неявяване на служителя през
периода 12.12.2020 г. до 12.02.2021 г. на определеното от трудовия договор работно място, а
именно офиса на ФИРМА в АДРЕС в определеното от работодателя работно време за
периода от 42 последователни работни дни предвид утвърдени проекто – графици по делото
са представени заповеди на работодателя, според които за служителите при ответника и в
частност за ищцата е установено непълно работно време с продължителност 4 часа на ден, в
който смисъл е и вписването в трудовата книжка на И. Б.. Според приетите Заповед
№512/30.11.2020 г. и Заповед №513/01.02.2021 г. на работодателя служителите е следвало
да полагат своя труд при редуване на работа от разстояние с присъствена форма за периода
от 30.11.2020 г. до 30.04.2021 г. по утвърдени от ръководителите на отдели/звена/цехове
поименни графици. Работодателят не доказа по делото, че сочените заповедите,
установяващи комбинирана форма на работа са били сведени до знанието на служителите,
респ. че са били поставени на видно място в дружеството, предвид наведените от ищцата
възражения. Независимо от това полагането на труд по договорени графици се установява и
от дадените от служителя по реда на чл. 193 КТ обяснения. По делото са приобщени
графиците за полагане на труд от разстояние и в офиса на дружеството, в които обаче
липсва утвърждаване от ръководителя на съответния отдел съгласно заповедите на
работодателя и които като частни документи, изходящи от ответника, нямат обвързваща
съда доказателствена сила. Отделно от това същите с изключение на този за месец февруари
2021 г. касаят месеци извън периода 12.12.2020 г. – 12.02.2021 г., за който се твърди, че
ищцата не се е явявала на работа в офиса на ответника. Представените графици и проекто –
графици, не обуславят извод, че считано от 09.10.2020 г. ищцата е следвало да полага
единствено присъствено своя труд в офиса на ответника, каквито твърдения са наведени от
последния. Представения приемо-предавателен протокол от 09.10.2021 г., който също беше
оспорен от ищеца, не сочи за установяване на присъствена форма на работа по отношение
на И.Б.. При тези данни съдът намира, че ответникът не доказа пълно и главно различните
4
форми на полагане на труд през периода 12.02.2020 г. – 12.02.2021 г., респ. определеното от
работодателя работно време по отношения на ищцата, както и че за ищцата е била
установена единствено присъствена форма на работа. Неявяването на ищцата на работа в 42
дни през периода 12.12.2020 г. – 12.02.2021 г. не се доказва и от представената извадка от
охранителната системата на ответното дружество, която освен че касае само месец януари
2021 г. също не се ползва с материална доказателствена сила. Ето защо съдът преценява, че
от приложените по делото писмени доказателства не е установено ищцата да е извършила
дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 190, ал.1, т. 2 КТ–неявяване на работа в 42
последователни дни за времето 12.12.2020 г.–12.02.2021 г.
Дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана и за неизпълняване на
служебните задължения, но по делото не бяха изложени твърдения за извършени други
нарушения на трудовата дисциплина извън неявяването на работа, представляващи
неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 190, ал. 1,т. 3 КТ. Предвид това не
може да се извърши преценка дали служителят е осъществил състава на соченото
нарушение на трудовата дисциплина.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че от събраните по делото доказателства
не е установено ищцата И.Б. да е извършила дисциплинарните нарушения, описани в
заповедта за уволнение. При липса на действия на ищеца, които да съставляват нарушения
на трудовата дисциплина, издадената срещу нея заповед за уволнение е незаконна и следва
да бъде отменена.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ
С оглед основателността на иска за отмяна на уволнението и безсрочния характер на
прекратеното правоотношение, основателен се явява и иска за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност в ответното дружество.
По разноските.
Право на разноски при този изход от спора има ищеца, който претендира такива за
адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, което следва да му се присъди в цялост.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавната такса за
исковете в размер на 100.00 лева (50 лева+50 лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННМО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на И. С. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес: АДРЕС извършено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед №725/12.03.2021 г. на работодателя АДРЕС със
седалище и адрес на управление: АДРЕС.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. С. Б. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: АДРЕС на заеманата преди уволнението длъжност „служител издаване на
пътнически билети“ в АДРЕС със седалище и адрес на управление: АДРЕС.
ОСЪЖДА АДРЕС със седалище и адрес на управление: АДРЕС да заплати на И. С.
Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
600.00 лева (шестстотин лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА АДРЕС със седалище и адрес на управление: АДРЕС да заплати по сметка
на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 100.00 лева (сто лева) – държавни такси за
5
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
04.10.2021 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6