Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София,17,06,2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на осми
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: М. АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело №2233 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от А.Г.Н. и Е.А.Н., действаща чрез законния
си представител А.Г.Н. - нейн баща, срещу УМБАЛСМ
„Н.И.П.“ ЕАД кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за плащане на суми в размер на 250000,00лв. на А.Н. и 350000,00лв. на ищцата - Е.Н.,
представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди по повод
смъртта на Г.А.Н.-Н., настъпила на 29,02,2012год.,
вследствие на противоправни деяния, осъществени във връзка с проведена
оперативна интервенция на 27,02,2012год., ведно със законна лихва върху
претендираните суми от датата на увреждането до окончателното изплащане на
вземането.
Излагат се доводи, че в 17:00часа на 27,02,2012год. Г.А.Н.- Н. е приета по спешност в Трета хирургична клиника на
УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД с диагноза Appendicitis acuta (остър апендисит) за
оперативно лечение по лапароскопски начин, за което е
сформиран оперативен екип от служители на болницата с оператор - д-р. В.Р.П..
Поддържа се при извършената на Г.Н.-Н. оперативна
интервенция да са допуснати нарушения от ответното дружество и опериращия
хирург на чл. 81, ал. 2, т.1 от Закона за здравето /в частта за качество на
медицинската помощ/, на правилата на Медицински стандарт „Общи медицински
стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия,
съдова хирургия, детска хирургия пластично-възстановителна и естетична хирургия
и лицево-челюстна хирургия“, утвърден в Наредба № 20/23,06,2010год. на M3 за
утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, и Протокол за поведение
при пациенти с остър апендицит /Протокол за лечение
на пациенти с остър апендицит в секция по обща, висцеларна и спешна хирургия/, утвърден от ответното
дружество, подробно описани в ИМ. Излагат се доводи да са допуснати и нарушения
във връзка с предоперативната подготовка за
операцията. Поддържа се в резултат на извършените нарушения на 29,02,2012год.
да е настъпила смъртта на оперираната, вследствие на което на ищците - нейни
съпруг и дъщеря, са причинени неимуществени вреди, описани в исковата молба.
По случая е извършена проверка от ИА Медицински одит при Министерство
на здравеопазването, при която са съставени АУАН и са издадени влезли в сила
наказателни постановления на д-р П. и на ответното дружество. Налице е Решение
№ 392/18,10,2016год., постановено по ВНОХД № 507/2016год. по описа на САС, с
което е установена вината на д-р П. за смъртта на пациентката.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата
претенция. Претендират разноски.
Ответникът- УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД в указания
законоустановен срок по реда на чл.131 от ГПК излага съображения за
неоснователност на исковата претенция. Поддържа се да липсват безспорни
доказателства за противоправно деяние на опериращия хирург - д-р. В. П. във
връзка със смъртта на починалата пациентка. Оспорва да са налице и
самостоятелни нарушения на ответното дружество в причинна връзка с вредоносния
резултат.
Съобразно изложеното моли исковите претенции
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице – помагач по делото ЗК „Л.И.“ АД
излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва претърпените
вреди да са настъпили вследствие на действия на заетия при ответника д-р В.П..
Поддържа да не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността
по чл. 45 от ЗЗД. Оспорва да е налице покрит риск съгласно застрахователния
договор и общите условия към него. Оспорва настъпването на неимуществени вреди за
ищците, като твърди между тях и починалата да не са съществували отношения на
общност, привързаност, обич и доверие, които да са били прекъснати единствено
във връзка с проведената операция. Излага съображения, че паричното обезщетение
не е от естеството да репарира вредите от смъртта на близък човек. При
условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение.
Третото лице-помагач –В.Р.П.. Поддържа, че не
носи вина за смъртта на пострадалата. Твърди, че нараняването на кръвоносния
съд по време на операцията, довело до леталния изход се дължи на повреда на
хирургичен инструмент. Посочва, че е възможно, проявено при него тежко, но недиагностицирано към момента на операцията мозъчно заболяване,
което да е довело при провеждане на операцията до неадекватна преценка на
триизмерното пространство и допускане на неволни движения и спазми на ръката му.
Навежда доводи, че не е допуснато нарушение на приложимите медицински стандарти
при провеждане на хирургичната интервенция. Излага да не е налице причинна
връзка между смъртта на пострадалата и негови действия – непосредствената
причинна за смъртта се поддържа да е остра тромбоза на дясна илиячна артерия,
довела до масивна хеморагия, предизвикала повишено налягане в съдовете, развило
се в следоперативния период, който развой той не е имал задължение да предвиди.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
При така изложеното
след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С протоколно определение от 29,01,2018
г. /л. 353/, на осн. чл. 146 от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че е осъществена оперативна интервенция при
ответника на посочената дата – 27,02,2012 г., извършена от третото лице помагач
по делото – д-р В.П. спрямо починалата Г.А.Н. – Н., както и наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Професионална
отговорност на лекари и медицински персонал“, както към датата на събитието –
27,02,2012 г., така и към смъртта на пострадалата – 29,02,2012 г.
По делото е представена Присъда № 258 от 14,10,2015
г. по НОХД № 598/2014год. по описа на СГС, Н.О., 2-ри с-в. /л. 363/, с която
третото лице - помагач В.Р.П. е признат за виновен в това, че на 27.02.2012г. в
III хирургична клиника на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ като лекар - хирург - оператор
поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност - медицинска
дейност - ендоскопска хирургия, представляваща
източник на повишена опасност, е нарушил правилата на Наредба №20/23.06.2010г.
за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна
хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска
хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна
хирургия, а именно раздел 10, т.2, т.2.2, пр.2 като е осъществил действия,
довели до увреда здравето и живота на пациента Г.А.Н. - Н. - не е прецизирал
натиска при използване на медицинско изделие троакар
и е наранил коремната аорта и на т.2,1 - като се е забавил в решението за
преминаване към конвенционален метод /конверсия/ за опериране, в резултат на
което е последвала масивна кръвозагуба, довела до хеморагичен шок с поредица
допълнителни усложнения, с което е причинил смъртта на Г.А.Н. - Н., като след
деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалата, но
смъртта е настъпила на 29.02.2012г. в 14.10 часа, поради което и на основание
чл. 123, ал. 4 вр. ал. 1 НК и чл.54 НК го осъжда на наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година.
С присъда от 09,02,2018год. по ВНОХД 569/2017год. по
описа на САС, НО, II с-в
/л. 380/, първоинстанционната присъда е потвърдена, в частта с която подсъдимия
е признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние.
С решение № 220 от 18,12,2018 г. по н.д. № 521/2018
г. по описа на ВКС, I Н.О.,
въззивната присъда е оставена в сила /л. 397/.
Видно от удостоверение за наследници от
10,11,2016год. на Столична община, район Искър /л.12/, ищецът А.Н. е съпруг, а
ищцата Е.Н. дъщеря на починалата Г.А.Н. – Н..
По делото е представен и трудов договор, ведно с
допълнение към него /л. 15/, сключен между ответното дружество и третото лице
помагач доктор В.П..
Представено е експертно решение на ТЕЛК от
04,10,2016год. /л. 321/, видно от което на третото лице помагач В.П. е
поставена диагноза епилепсия. Представено е и удостоверение от международен
научен институт по неврология – Хановер, Германия, за проведено лечение на В.П.
/л. 322/. Поставена е диагноза пространство, заемащ процес в ляво фронтодорзално парасагитално и
проведена операция на 24,05,2012 г.
От заключението на назначената по делото
съдебно-психологична експертиза /л. 350/, което като обективно и компетентно
изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява,
че към периода на проведеното за целите на експертизата психологическо
изследване, ищецът А.Г.Н. е без психотична
симптоматика, клинично здрав. На фона на добра социална адаптация и успешна професионална
реализация при освидетелстването, отчетливо се проявяват остатъчни негативни
емоционални следи от преживяната неочаквана загуба на близкия човек. Забелязва
се известна фиксираност около въпросите за справедливостта и отговорността,
тематично свързани с възприеманото от него като безотговорно поведение на
хирурга. Засилено е безпокойството му относно възможността да помогне на дъщеря
си да се развие пълноценно при отсъствието на майката и при отсъствието на
първоначално формирано понятие за реален майчин образ. Компенсира липсата на
общуването със загубения партньор чрез отдаване на грижите за дъщерята и
активен професионален и социален живот. Шест години след смъртта на съпругата
си не е способен на пълноценна интимна връзка.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на Д.С.П. – леля на починалата, чиито показания съдът цени по реда на
чл.172 от ГПК, от които се установяват
неимуществените вреди за А.Н. след смъртта на съпругата му. Ищецът отслабнал много, не е могъл да спи дълго
време. Променил се, защото носил отговорността както за родителите на
починалата, така и за новородената си дъщеря. Това състояние сочи да не е
преодоляно и към настоящия момент. Ищцата Е.А.Н. понасяла много тежко липсата
на майка си, говорила и тъжала за нея. Взирала се в майките на нейни връстници.
Изявявала пред баща си желание да приберат майка ѝ от П.. Особено тежко е
приемала празника „Деня на жената“ 8-ми март.
Свидетелят - А.Б.С.сочи на отношенията между Г. Н.
и А.Н.. Посочва, че са били заедно от 15-16 годишни, в много добри отношения
основани на любов и привързаност. Смъртта на пострадалата се отразила
изключително тежко на ищеца А.Н. и цялото им семейство. Отслабнал, станал затворен,
мобилизирал се, заради детето и семейството му, защото те разчитали на него.
Към настоящия момент все още не е преодолял случилото се. Ищцата Е.А.Н.
постоянно питала за майка си - защо я няма, къде е. Искала от баща ѝ да
отидат до П., за да я приберат.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно установената
съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителя
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата -
физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
В конкретния случай
отговорността на „УМБАЛСМ Н.И.П.“ ЕАД се ангажира, в качеството на работодател
на медицински специалисти, извършили оперативна интервенция на близка на ищците,
с което е допуснато противоправно деяние-увреждане на здравето ѝ, довело
до нейната смърт.
Релевантните факти,
обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние /действие или
бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е
настъпил вредоносният резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при
извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
Това са правопораждащи
факти и доказването им следва да се извърши от ищците при условията на пълно и
главно доказване.
В тежест на ответната
страна е да установи възраженията в отговора, включително спазване на
необходимите медицински стандарти и добра медицинска практика.
По делото се установява,
че медицинското лице, извършило операцията - третото лице помагач – д-р. В.П. е
действал по възложение на ответното дружество.
С оглед наличието на
влязла в сила на присъда по НОХД № 598/2014 г. по описа на СГС, Н.О., 2-ри
с-в., която е задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК, е
установено наличието на извършено деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от
увреденото лице.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т. 11, според
което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ
т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012
г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД, на увредените лица се дължат обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричният еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен
състав намира, че претърпените от ищеца А.Г.Н. неимуществени вреди следва да
бъдат обезщетени в размер на 110000,00лв. При определяне на същия, съдът
съобрази, че починалата е съпруга на ищеца, изключително близките, устойчиви и
дълготрайни отношения между тях, възрастта на съпрузите и лишаването на ищеца
от години пълноценен семеен и съпружески живот, обстоятелство, че по-малко от
година преди процесната операция им се е родило дете, на фона на което, вестта
за смъртта на съпругата е предизвикала изключително негативни усещания на тъга,
стрес и онеправданост, в тази връзка следва да се
отчете обстоятелството, че грижата за новородената му дъщеря е паднала изцяло
върху него, без да може да разчита на съпружеска подкрепа, особено като се има
предвид, че липсващият съпруг в случая е майката на детето, че полага грижи и
за родителите на починалата. Съдът взе предвид и установените с назначената по
делото съдебно-психологическа експертиза последици трайно влошаване в
качеството на живот - засилено безпокойство за развитието на дъщеря си при
липса на майчина фигура, засегнатото чувство на справедливост, невъзможността
да формира пълноценна интимна връзка, липсата на общуване с изгубения партньор
и компенсирането му по друг начин, като бе съобразена и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането.
Що се отнася до ищцата Е.А.Н., претъпените от нея
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 180000,00лв. При
определянето му съдът взе предвид родствените отношения между починалата и
ищцата /майка-дете/, изключително ранната възраст на ищцата /едва 11 месеца към
момента на смъртта/, че до края на живота си тя ще бъде лишена от майчина грижа
и основен женски образ на подражание, особено важен за малко момиче, лишаването
за целия ѝ живот от родителската подкрепа на значима родителска фигура,
морална опора, както и наличните към момента външни признаци на осъзнатата неудовлетворена
потребност от майчиното присъствие – въпроси за майката, неразбиране на
отсъствието ѝ, тъга, молби за връщането ѝ, като бе съобразена и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането.
Възраженията на третото лице помагач – д-р. В.П.,
смъртта на ищцата да се дължи и на обективни обстоятелства, които евентуално могат
да ограничат обема на причинната връзка между поведението му и противоправния резултат, съдът намира същите за
неоснователни. По делото не бе доказано нито повреда в използваните по време на
операцията хирургични уреди, нито връзката между налични при него симптоми на мозъчни
заболявания и смъртта на пострадалата.
Предвид изложеното, исковете следва да бъдат
уважени до посочените суми и отхвърлени до пълните предявени размери от
250000,00 лв. за ищеца А.Н. и 350000,00 лв. за ищцата Е.А.Н..
С оглед на уважаването на исковите претенции за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде уважена и
претенцията за заплащане на законна лихва от датата на смъртта на пострадалата
–29,02,2012год. до окончателното изплащане на вземането.
От страна на ЗК Л.и. АД е релевирано
възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за законна лихва. Съдът
намира същото да не подлежи на
разглеждане, тъй като е заявено единствено от третото лице помагач, но не и ответника
по делото в срока по чл.131 от ГПК. В този смисъл съдът съобрази разясненията
дадени с Решение №68/15,07,2014год. по
гр.д.№5985/2013год. по описа на ІІІ ГО на ВКС.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер от 11600,00 лв. - д.т.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода от спора, на ищците се дължат разноски в общ размер на 3000,00
лв. от общо 6250,00лв., от които 250,00лв. -депозит за вещо лице и 6000,00лв. – адвокатско възнаграждение. От
страна на ответника е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение. Същото е
неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 13530,00лв. и е
по-висок от претендирания и заплатен на процесуалния представител на ищците.
Ответникът е направил искане за присъждане на
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение изготвяне на отговор на
исковата молба в размер на 3000,00 лв. Съдът намира същото за неоснователно. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 283/. В него е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00лв., като е посочено, че
същото ще бъде заплатено по указана в договора банкова сметка. ***,11,2013год. по
тълк.д. № 6/2012 г., когато е уговорено плащането на
възнаграждението да бъде извършено по банков път, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. В случая такива не са представени по делото и не се доказва
заплащане на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес: *** да заплати на А.Г.Н., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. Р., на основание чл. 49 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 110000,00 лв. /сто и десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на Г.А.Н.-Н.,
настъпила на 29,02,2012год., вследствие на противоправни деяния, осъществени
във връзка с проведена оперативна интервенция на 27,02,2012год., ведно със
законната лихва от 29,02,2012г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 250000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
„УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес: *** да заплати на Е.А.Н., ЕГН **********, действаща чрез
законния си представител - А.Г.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Р., на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
сума в размер на 180000,00лв. /сто и осемдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на Г.А.Н.-Н., настъпила на 29,02,2012год., вследствие на
противоправни деяния, осъществени във връзка с проведена оперативна интервенция
на 27,02,2012год., ведно със законната лихва от 29,02,2012г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 350000,00
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД,
ЕИК: *******, съдебен адрес:*** – адв. П. да заплати в
полза на бюджета на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в
размер на 11600,00лв. /единадесет хиляди и шестстотин лева/ - държавна такса.
ОСЪЖДА
„УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес: *** да заплати
на Е.А.Н., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител - А.Г.Н.,
ЕГН ********** и на А.Г.Н., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: *** – адв. Р., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в
размер на 3000,00лв. /три хиляди лева/ - разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП - ЗК „Л.И.“ АД и В.Р.П..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: