ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 23.09.2021 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 157 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на
„Свинекомплекс Николово“ АД, със седалище в с.Николово, общ.Русе, обл.Русе, чрез
процесуалния му представител, за изменение на постановеното по делото решение №
30/30.06.2021 г. в частта за разноските чрез присъждането им, включително на
заплатеното пред всички съдебни инстанции адвокатско възнаграждение, в пълния размер
от 76887,60 лева съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Излагат се
съображения, че делото разкрива значителна правна и фактическа сложност, а
върху определения от съда размер на адвокатското възнаграждение, след
уважаването на противопоставеното от ответника възражение за прекомерност, се
дължи начисляването на ДДС.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК
ответникът по молбата – директорът на ОДБХ – Русе, чрез процесуалния си
представител, е депозирал молба, в която изразява становище за неоснователност
на направеното искане и моли то да бъде оставено без уважение.
Искането е направено в преклузивния срок, от процесуално
легитимирана страна, при наличие на правен интерес и при представен списък за
разноските (арг. от т.9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), поради което е допустимо. Разгледано по същество,
то се явява частично основателно.
Размерът на адвокатското възнаграждение се обосновава с
два обективни критерия - обемът и сложността на извършената дейност и величината
на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските
възнаграждения са обосновани и справедливи цената на адвокатския труд следва да
представлява изражение и на двата критерия. Възможни са случаи, при които
материалният интерес по делото е значителен, но правната работа, който се
извършва за неговата защита, не е голяма и не изисква висока компетентност и
знания, и съответно, при нисък материален интерес, какъвто се предявява по
преобладаващата част от гражданските и административните дела, правната работа
може да е в по-голям обем поради необходимостта да се съобразят множество факти
и сложили се далеч във времето отношения
(вж. мотивите на решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС, постановено по
адм. д. № 3002/2015 г., III о., оставено в сила с решение № 5485/ 02.05.2017
г., постановено по адм.д. № 1403/2017 по описа на ВАС, Петчленен състав - I
колегия, към което се препраща и в т.46 от решение на Съда на ЕС (първи състав)
от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16).
В мотивите към решението, чието изменение в частта за
разноските се иска, съдът е изложил подробни съображения защо счита частично
основателно противопоставеното от ответника по жалбата възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение по
отношение на размера на възнаграждението, заплатено в настоящото производство,
както и по отношение на това, заплатено в първоинстанционното производство при
предходното разглеждане на делото. Посочено
е, че макар да е с висок материален интерес, делото не разкрива особена правна
и фактическа сложност, тъй като основният спорен по него въпрос е решен чрез
изслушването на съдебна оценителна експертиза, поради което посочените две
адвокатски възнаграждения са намалени до размер от 15 000 лева на инстанция.
Изложени са и подробни мотиви във връзка с изчисляването на конкретния техен
размер съобразно приложимата редакция на разпоредбите на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения той следва
да бъде начислен върху така определените размери.
Съдът намира, че няма основания изложените подробни
съображения относно липсата на особена правна и фактическа сложност на делото
да бъдат ревизирани. Присъденият от съда размер на адвокатското възнаграждение,
съобразно материалния интерес по делото, е достатъчно висок и напълно покрива
вложените от процесуалните представители на жалбоподателя знания и усилия по
защитата на техния доверител.
Основателно се явява обаче възражението, според което определеният
размер на адвокатските възнаграждения, след уважаването на възражението за
тяхната прекомерност, следва да бъде увеличен посредством присъждането на
дължимия върху тях данък върху добавената стойност (ДДС). Видно от издадените
от адвокатско дружество „М., Ш., П.“ фактури и представените договори за правна
помощ, договорените възнаграждения включват ДДС, а доставчикът, в лицето на
адвокатското дружество, е регистриран по ЗДДС с идентификационен № BG176596283.
Данъкът не е включен в минимално определените размери на адвокатските
възнаграждения по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г., поради
което след уважаването на възражението за прекомерността на заплатения от
жалбоподателя техен размер и на основание § 2а от ДР от същата наредба, в полза на жалбоподателя
се дължи присъждането на ДДС върху него. Възражението за прекомерност, както
беше посочено по-горе, е уважено по отношение на заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение в настоящото производство и в първоинстанционното производство
при предходното разглеждане на делото (адм.д. № 640/2019 г. по описа на
Административен съд – Русе) като те са намалени до размер от 15 000 лева на
инстанция. При ставка на данъка от 20 % съгласно чл.66, ал.1 от ЗДДС, дължимият
ДСС възлиза на 3000 лева, или общо 6000 лева върху данъчната основа по двете
намалени адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения постановеното по делото
решение следва да бъде изменено в частта за разноските като в полза на
жалбоподателя бъде присъдена сумата от още 6000 лева – ДДС, дължим върху
посочените адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение № 30/30.06.2021 г.,
постановено по адм.д. № 157 по описа за 2021 г. на Административен съд – Русе в
частта за разноските, като
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на
храните – Русе, с адрес гр.Русе, ул.„Марица“ № 3, да заплати на „Свинекомплекс
Николово“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Николово,
общ.Русе, обл.Русе, представлявано от изпълнителния директор М.Е.К., сумата от още 6000 лева, представляваща данък върху
добавената стойност, дължим върху намаления от съда размер на адвокатските
възнаграждения, заплатени в настоящото производство и при предходното
разглеждане на делото в първата инстанция.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: