Р
Е Ш Е Н И
Е
№ 4920 19.12.2019г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ни гр. състав в открито съдебно заседание на десети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2909
по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Ищцата Н.П.Д. с ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Б., е предявила срещу „СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Искърско шосе № 7 обективно съединени искове да бъде признато за
незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № */15.01.2019г., с която
й е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено
на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да
се отмени, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност като „***“
в „СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, както и да бъде осъден
ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради
незаконното уволнение за периода 16.01.2019г. до 29.03.2019г. в размер на
2439,56 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 20.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и
разноски по производството за платено адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника на длъжност „***“ на безсрочен трудов договор,
с място на работа – завод на дружеството в село ***, обл.
** на основание сключен трудов договор
от 12.07.2016г.
Ищцата твърди, че е била наказана с дисц.
уволнение със заповед от 15.01.2019г. за системни нарушения на трудовата
дисциплина, като за две от посочените в заповедта нарушения била наказана вече
със забележка, а относно останалите нарушения твърди да не са извършени и
описаното в заповедта да не отговаря на обективната истина. Относно посоченото
като нарушение – отказ да държи изпит по позиция *** излага становище, че такъв
изпит е бил държан от нея през м. декември 2018г. и че работи на друг позиция,
за която не било необходимо полагането на такъв изпит. Поддържа, че след
разговор с г-н ***държала изпит по ***в началото на м. декември 2018г.
В съдебно заседание е било допуснато изменение на размера на предявените
искове.
Препис от исковата молба е връчен
на ответника от който в законоустановения срок е депозиран писмен отговор, с
който се взема се становище за неоснователност на исковете.
Признава се, че между страните е съществувало ТПО, че ищецът е заемал
посочената в ИМ длъжност, от която се твърди да е уволнен дисциплинарно. Твърди
се уволнението да е законосъобразно извършено на осн.
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, да са били налице всички предпоставки за налагане на
наказанието, тъй като ищцата не се е
явила на изпит по ***, което било поставило в риск качеството на продукцията,
поради липса на достатъчно обучени оператори за операция „***“, като ищцата държала изпита едва на
10.12.2019г. Заложените изисквания за изпита, били поети от работодателя към негови клиенти, за
опресняването на знанията и уменията на служителите, свързани с контрола на
качеството и технологията на процеса независимо от линията, на която работят.
Това задължение произтичало и от длъжностната характеристика на ищцата,
съгласно която същата следва да познава начина на работа с технологичното оборудване
в производството на операциите. В уволнителната заповед са цитирани още три
нарушения на трудовата дисциплина, които били извършени от ищцата на 11.04.2018
г., 17.04.2018 г. и 22.04.2018 г.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
За
да се уважи искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за
незаконно и отмяната му ищецът следва да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника и че същото е било прекратено. Оттук насетне в
тежест на ответната страна е да установи, че уволнението е извършено от лице –
носители на работодателската власт, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, че е било
налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение – че ищецът е извършил посочените в заповедта дисциплинарни
нарушения, и че процедурата по уволнението на ищеца е спазена – изискани са
обясненията на ищеца преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено
в предвидените в КТ срокове, както и че към датата на прекратяване на ТПО с
оспорената заповед между страните е съществувало ТПО, което не е било
прекратено.
Страните не спорят,
че са били в трудови правоотношения, които са били прекратени с оспорената
заповед № * от 15.01.2019г.
Съгласно
съдържанието на уволнителната заповед ищцата е наказана за системни нарушения
на трудовата дисциплина, като са посочени четири нарушения на трудовата
дисциплина, извършени на 16.11.2018г., 11.04.2018г., 17.04.2018г. и
22.04.2018г.
Легално определение на понятието
“системни нарушения” се съдържа в чл. 7 от Общите правила за вътрешния трудов
ред в предприятията от 1987 година. Това са
три и повече нарушения, за които не е налагано преди това дисциплинарно
наказание и за наказването на които не са изтекли сроковете за осъществяване на
дисциплинарната отговорност, или ако е наложено дисциплинарно наказание, то да
не е заличено по чл. 197 или 198 КТ.
Разпоредбата на член 194, ал. 1
КТ съдържа два срока – 2 месечен срок от откриване на нарушението и 1 годишен
от извършването му. Съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл 2
месечният срок от откриване на нарушението, не може да се приложи 1 годишния
срок, и ако е изтекъл 1 годишния срок от извършването, той поглъща 2 месечния
срок от откриване на нарушението.
Сроковете по член 194 КТ са
преклузивни, съдът следи служебно за тяхното спазване, като пропускането им
погасява правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание. С
изтичането на срока в правния мир дисциплинарната простъпка вече не съществува
като основание за налагане на наказание, поради това не може да се преценява по
същество извършено ли е нарушението, след като то вече не съществува в правния
мир като правно релевантен факт. В този смисъл са също р. 168-04-ІІІ г.о. по гр.д. № 961/03г., р.
591-04-ІІІ г.о. по гр.д. 1570/02г. Ето защо съдът намира, че за
извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина на 11.04.2018г. и
17.04.2018г. двумесечните срокове по член 194, ал. 1 от КТ са изтекли, като
правото на работодателя да ги наложи е погасено. Следва да се отбележи, че
относно извършеното на 22.04.2018г. нарушение ищцата е била наказана със
забележка от 25.05.2018г., което наказание към момента на издаване на заповедта
не е било заличено /член 197, ал. 1 от КТ/.
Или се налага извода, че към момента на издаване на заповедта
извършените от ищцата нарушения не са три и повече на брой, с оглед на което,
само на това основание заповедта се явява незаконосъобразна, като извършеното
уволнение ще се отмени като незаконно.
С оглед изхода на
спора по главния иск основателни са и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за
оставане без работа.
Установява се от
представената в оригинал трудова книжка на ищцата, че за периода от уволнението
й – 16.01.2019г. до 29.03.2019г., ищцата да е останала без работа, като БТВ на
ищцата е 995,65 лева, който размер се установява от приетото заключение на в.л. В., поради което на ищцата ще се присъди обезщетение
за оставане без работа за този период в размер на 2439,56 лева.
С оглед изхода на
спора на ищеца следва да се присъдят разноски за адв.
възнаграждение в размер на 600 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ
размер на 275,58 лева, от които ДТ в размер на 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1, 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК, и 97,58 лева за иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, а така също и разноските за вещо лице от 100 лева, платими от БС.
На ищеца ще се
присъди законната лихва върху главницата, тъй като вземането е лихвоносно и ИМ
има х-р на покана, като зак.
лихва се претендира.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
уволнението на Н.П.Д. с ЕГН **********, извършено със Заповед № */15.01.2019г.
на работодателя „СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, с която
й е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е
прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н.П.Д.
с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението работа - „***“ в „СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
с ЕИК: *********.
ОСЪЖДА „СЕНСАТА
ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на Н.П.Д. с ЕГН **********
сумата от 2 439,56 лева, представляваща обезщетение за оставането й без
работа, поради незаконното уволнение, за периода 16.01.2019г. до 29.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба
– 20.02.2019 г. до окончателното й плащане, както и разноски за адвокатско
възнаграждение от 600 лева.
ОСЪЖДА„СЕНСАТА
ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от
275,58 лева държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100 лева
разноски за съдебно-икономическа експертиза от
бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 27.12.2019г.
на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.