Р Е Ш Е Н И Е № 439
гр. МОНТАНА, 5 юли 2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 8 юни 2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д. № 459 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 от АПК, във вр. с чл. 13, ал. 8 от ЗГ.
Образувано
е по жалба на М*** „С*** А*** М*** ”, гр. Б*** , представлявано от игумен А.Р.М.,
съгласно чл. 161, ал. 3 от Устав на Българската православна църква - Българска
патриаршия, във вр. с чл. 10, ал. 2, чл. 19, ал. 1 и чл. 20 от ЗВ против
Заповед ГСП-815/03 08 2018 г. на Директор на РДГ – Берковица, с която е
утвърдена горскостопанска програма за поземлени имоти в горски територии с кад.
№ 127001, № 127005, № 127012 и № 127017, землището на гр. Б*** , собственост на
М*** „С*** А*** М*** ”.
С жалбата
се иска обявяване нищожността на издадената Заповед. Твърди, че същата Заповед
е обжалвана и пред Изпълнителния директор на горите, който със Заповед
ЗАП-165/10.03.2022 г. на Директор на РДГ-Берковица я е оставил без разглеждане,
която Заповед е отменена с Определение № 172/2-6.04.2022 г. по адм. д. №
145/2022 г. по описа на АС - Монтана, втори съдебен състав и преписката е
върната на ИАГ за произнасяне но същество по подадената жалба с per. № РДГ
01-6130/ 29.11.2021 г. и при спазване на дадените указания от съда по
приложението и тълкуването на закона. Повече от шест месеца липсва произнасяне
от страна на ИАГ по жалбата за прогласяване нищожността на Заповед
ГСП-815/03.08.2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, поради което такава се
подава пред Административен съд Монтана. Счита, че Заповед ГСП-815/03.08.2018
г. на Директора на РДГ-Берковица е нищожна, тъй като утвърждава горскостопанска
програма, която допуска извършване на сеч в отдел 41, подотдел „а" и отдел
41, подотдел „з" на имот с кад. № 127001 (с идентификатор 06570.127.1), в
отдел 41, подотдел „е" за имот с кад. № 127005 (с идентификатор
06570.127.5), в отдел 41, подотдел „м" за имот с кад. № 127012 (с
идентификатор 06570.127.12) и в отдел 41, подотдел „м" за имот с кад. №
127017 (с идентификатор 06570.127.17) в нарушение на изискванията на Наредба №
8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите. (Наредба № 8). Допусната е сеч в
нарушение целите на Закона за горите, посочени в чл. 1, ал. 2 и по-конкретно
тези по опазване и увеличаване площта на горите, поддържане и подобряване
състоянието на горите и поддържане на екосистемните, социалните и
икономическите функции на горските територии. Видно от съдържащите се в ГСП
таксационни характеристики на насажденията, те са издънкови за превръщане, на
възраст 50-65 год., пълнота 0.4-0.5, без наличен семенен подраст и стопански
класове Смесен СрН П и Дъбов СрН П. Планираните сечи в тези насаждения са
възобновителни, постепенно-котловинни до 20% и изсичане на подлеса. На
основание утвърдената с оспорваната заповед ГСП. тези сечи са допуснати в
нарушение на чл. 25, ал. З от Наредба № 8. В посочената разпоредба е
предвидено, че в насаждения със склопеност 0,7 - 0,8 и липса на възобновяване
склопеността се намалява до 0,5 - 0,6 на принципите на осеменителната фаза на
краткосрочно-постепенната сеч. В конкретния случай, пълнотата на насажденията е
0.4 - 0.5, но липсват данни за склопеността. В заповед ГСП-815/03.08.2018 г. е
цитирано, че „Предвидените мероприятия са коректни и съответстват на
разпоредбите на Наредба № 18 от 07.10.2013 г. за инвентаризация и планиране на
горските територии и Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. При
утвърждаването на ГСП през 2018г. не е съобразено изменението на Наредба 8 от
2017г., ДВ. бр.7! от 2017г. В горската практика, за насаждения в които
пълнотата не е измерена съгласно чл. 74, т. 1 oт Наредба № 18 от 7 октомври
2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, то под пълнота
условно се разбира склопеност. Този факт, заедно с факта, че не е наличен
семенен подраст, води до извод, че не са налице основанията по чл. 25, ал.З от
Наредба № 8 (изм. ДВ, бр. 71 от 2017 г.) и сечта по ГСП е била
незаконосъобразно разрешена. 3.1. С
извеждането па така разрешените незаконосъобразни сечи са нанесени
невъзстановими щети на насажденията в имотите, както и вреди в особено големи
размери на собственика на имотите. По утвърдената ГСП е разрешено да се отсекат
266.00 пл.куб.м. По издадените позволителни за сеч разрешения очакван добив е
303,00 пл.куб. По протоколите за освидетелстване са добити 268.40 пл.куб.м., а
по издадените превозни билети са добити около 411,275 пл.куб.м. За изготвяне на
ГСП са използвани пълномощно и договор между Архимандрит - А*** и Г*** Л*** ,
за които счита, че са подправени. Навежда съображения и за образувани досъдебни
производства. Моли Заповед ГСП-815/03.08.2018 г. на директора на РДГ-Берковица
за утвърждаване на ГСП, изготвена от инж. Г*** Л*** в частта относно допускане
на сеч в отдел 41. подотдел „а" и отдел 41, подотдел „з" на имот с
кад. № 127001 (с идентификатор 06570.127.1), в отдел 41. подотдел „е" за
имот с кад. № 127005 (с идентификатор 06570.127.5), в отдел 41, подотдел
„м" за имот с кад. № 127012 (с идентификатор 06570.127.12) и в отдел 41,
подотдел „м" за имот с кад. № 127017 (с идентификатор 06570.127.17), да се
обяви за нищожна.
В с.з.
оспорващият се представлява от адв. М.К., която поддържа жалбата. В писмена
защита развива съображения за нищожност на Заповедта като твърди, че липсва
възлагане от страна на собственика на имотите, предмет на процесната заповед за
изготвяне на горскостопанска програма - ГСП и одобряването на такава. Последната
е изработена от инж. Г*** Л*** и одобрена въз основа на подадено заявление от
същия до РДГ Берковица, в качеството му на пълномощник на Видинска митрополия,
на основание пълномощно от 08.01.2018 година и договор от 08.01.2018 година,
същите имащи за предмет възлагане изработването на ГСП за имот в с. Б*** и
упълномощаване на Г*** Л*** за представителство пред РДГ Берковица и други
органи във връзка с изработване и утвърждаване на ГСП за този имот. Върху същите
тези документи, съгласно заключението на съдебно-графологичната експертиза от
вещото лице инж. Л.С., след подписването им, са добавени 4 имота в землището на
гр. Б*** и така са създадени копия на неистински / с невярно съдържание/
документи, представени като пълномощно и договор, находящи се на л. 84 и 86 от
делото. Последните са тези, въз основа на които е изработена процесната ГСП,
одобрена с процесната заповед. Вещото лице дава заключение, че не са установени
други въздействия върху тези документи. Текстовете на първичните документи, в
частта на данни за изписания ръкописно имот е променен, чрез дописване върху създадени нови
копия, след което е отпечатан. Дописването на данни в пълномощното и договора,
намиращи се на л.л. 84 и 86 от делото, е извършено от инж.Г*** Л*** . Следователно
липсва волеизявление на собственика за изработване на процесната ГСП, поради
което и липсва правна възможност за одобрение на такава. Ето защо и процесната
заповед на директора на РДГ Берковица, с която е утвърдена горскостопанската
програма, във връзка с посоченото в същата заявление, е нищожна, тъй като
такова заявление от собственика липсва, което представлява особено съществено
нарушение при издаването на административен акт. Заповедта е издадена и при
други особено съществени нарушения на материалния и процесуален закон, водещи
до нищожността й. Същата е издадена в нарушение на изискванията за форма на
административния акт, установени с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Заповедта
не съдържа фактически и правни основания за издаването й. Посочването на
разпоредбата на чл. 13, ал. 8, т. 2 от Закона за горите визира единствено
компетентността на директора на съответната РДГ да утвърждава горскостопанска
програма за горски територии извън посочените в т. 1, които попадат в района им
на дейност. Заповедта не съдържа каквато и да било правна и фактическа
обосновка, от която да бъде направен извод постановяването й дали отговаря на
приложимия закон, с оглед възприетите фактически данни. Тъй като последните
липсват, това прави административния акт неясен, липсва разбираемо изразена
воля и конкретност, което го прави нищожен. На следващо място, актът е издаден
при драстично неспазване разпоредбата на чл. 35 АПК, визираща издаването на индивидуалния
административен акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение
за конкретния случай. От заключението по назначената повторна съдебна
инженерно-техническа експертиза, която Ви моля да възприемете като дадена
обективно и безпристрастно от вещото лице инж. К.С., се установява, че при
изготвянето на процесната ГСП не са спазени подробно описаните от вещото лице в
т. 2 на заключението нормативни условия, тъй като склопеността е била 0,5, не е
имало възобновяване и е предвидена постепенно-котловинна сеч/изсичане на
подлеса. При подробното проучване на ГСП, таксационните описания към нея,
съпътстващите документи при изготвянето й и други е установено от вещото лице,
че не са спазени изисквания и условия за прилагане на постепенно-котловинна сеч
- наличие на подраст - състав, произход, покритие, височина, състояние, пълнота
/склопеност/ на основния дървостой. Определените таксационни показатели на
насажденията не позволяват с извеждане на ПKC да се
подобри състоянието им и да се достигне възобновяване на площите. От
заключението е видно,че ГСП е изготвена с непълно описание на ГТ, никъде не се
споменава склопеност, в ТО има само пълнота, обема и ползването са дадени без
клони. В три ТО има под основния дървостой записани мъждрян и келяв габър, явно
да се разбира подлес, без други данни за тях, в две ТО има само разпределение
по участие, без височина, пълнота, обем, ползване и пр. Предвидена е ПКС/ИП.
Насоката на стопанисване трябва да бъде възобновяване, а не възобновителни. Подраст
не е посочван в ГСП и ТО. Същите са непълни и неточни, с пропуски и неправилно
посочване и оформяне. Вещото лице дава заключение, че състоянието на ПИ и
насажденията в тях е влошено, заложените критерии и цели на ГСП след
прилагането й не са достигнати, насажденията с изведена ПКС/ИП са в
незадоволително състояние, могат да настъпят неблагоприятни процеси с развитие
на нежелана растителност и съответно да се превърнат в насаждение с
нискостъблен характер, с лош и нискокачествен дървостой. За възстановяване
трудно може да се говори. От обясненията на вещото лице в с.з, е видно, че ГСП,
доклада на служител на РДГ и процесната заповед на ответника не отразяват
правилно на практика фактическото и правно положение. Отразените в доклада на
служителя на РДГ Берковица констатации, че таксационните показатели са коректно
снети от терена и съответно проектирани и съответстват на нормативните и
законовите изисквания, според вещото лице: „Според мен не е така'. Вещото лице
заключава, че голямо впечатление прави много ниската пълнота във всички
таксационни описания, които са направени, като предвидената сеч ще я намали още
повече и не е трябвало да бъде предвидена такава, тъй като няма да се осигури
възобновяване. Освен това, в програмата трябва да има показателя „склопеност",
тъй като е задължителен таксационен показател. Като голям пропуск на
таксационното описание е и обстоятелството, че никъде не е отразена възраст на
стопански клас, което следва да бъде записано. Възобновителният процес не е
оценен правилно. Липсва отделен протокол за всяко насаждение от извършена
проверка на служител на РДГ, има само доклад, който няма такова съдържание. Обобщаващото заключение
на вещото лице е, че такава ГСП не е трябвало да бъде предвидена, не е трябвало
въобще да се проектира сеч. Ето
защо тези факти са основание за обявяване нищожността па заповедта, предвид на
обстоятелството, че със същата на практика е предвидена и извършена незаконна
сеч, облечена в законна форма, което не е нито смисълът, нито разумът, нито
духът на закона. Описаните нарушения в изключително голяма степен са опорочили
административния акт и водят до неговата нищожност - налице е драстично
несъответствие с целта на закона, която не е извършването на сеч в противоречие
с нормативните разпоредби.
Ответникът – Директор на РДГ Берковица, чрез
процесуалния си представител юрк И*** М*** оспорва жалбата. В писмени
бележки излага съображения, че нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния акт като възможните прояви
на нищожност могат да бъдат различни. При нищожните актове е налице толкова
тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което актът,
въпреки че притежава някои външни белези на административен акт, изначално, от
момента на издаването му не поражда правни последици. Съгласно чл. 146 от АГ1К
едно от основанията за обявяване на административен акт за нищожен е липсата на
компетентност. Нарушението на компетентността и в трите й вида - по материя, по
място, по степен - водят винаги до нищожност на издадения от некомпетентен
орган административен акт. Други основания може да са неспазване на
установената форма, но само тогава, когато порокът във формата е толкова
съществен, че практически се равнява на липса на форма, а от тук и на липса на
волеизявление; нищожност има и при нарушаване на административнопроизводствените
правила, при което въобще липсва административно правен субект на акта или
липсва волеизявление; нищожност е налице и когато актът е лишен от нормативна
основа въобще, не е издаден, нито въз основа на закон, нито въз основа на
нормативен акт или такъв, който е основан на друг нищожен акт. Очертаните в
теорията и практиката критерии за различаване на нищожните от унищожаемите
административни актове при порока „материална незаконосъобразност" са
следните: нищожност е налице при пълна липса на предпоставките, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма; ако актът е изцяло лишен от
законово основание и най-сетне - ако акт със същото съдържание не може да бъде
издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Т.е. единствено
наличието на изключително тежко нарушение (порок), може да доведе до
нищожността на акта. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност. Поради това нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора,
т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса па условията и
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на
каквото и да е основание, и изобщо на възможност, за който и да е орган да
издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание,
което в конкретния случай не е налице. Оспорената заповед е издадена от
компетентния за това орган, съгласно чл. 13, ал. 8, т. 2 от Закона за горите -
Директорът на РДГ - Берковица, в чиито териториален обхват се намират имотите,
за които е утвърдена горскостопанската програма. Заповедта е издадена в
изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 95 от Наредба
№18/07.10,2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии в писмена
форма и съдържа необходимите реквизити, включително тези по чл. 59, ал. 2, т. 4
от АЛК, посочени са фактическите и правните основания за издаването й, а именно
във връзка със Заявление вх.№ ГСП-815/26.07.2018 г. на РДГ - Берковица и Доклад
от проверка изх. № ГСП-815/03.08.2018 г. на РДГ - Берковица за поземлени имоти
в горски територии с №127001, №127005, №127012 и №127017 в землището на с. Б***
, община Б*** , обл. Монтана, собственост на М*** „С*** А*** М*** ". Не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Спазена е специалната процедура по разглеждане на заявлението за утвърждаване
на горскостопанската програма, подадено от упълномощен представител, ведно с
горскостопанска програма, актуална скица, таксационни описания с проектираните
мероприятия, копие от горскостопански план и таксационни описание от действащ
горскостопански план, договор и пълномощно. Приложена е обяснителна записка, в
която в основни данни за гората е отразено, че за изходни данни са използвани
таксационните характеристики на насажденията, от инвентаризацията на горските
територии на ТП ДГС Лом от 2016 г., като за отстраняване на евентуални неточности
в таксационните характеристики и по-точно определяне на съответните показатели
и обем на ползване, през м. юли 2018 г. в насаждението е направена контролна
таксация, като резултатът е отразен в приложените таксационни описания за всеки
имот конкретно. Както стана ясно и от отговорите на вещото лице, инж. К.С.,
няма утвърден формат на горскостопанска програма и е въпрос на териториална
практика на регионалните дирекции по горите в страната какво да е изискуемото
съдържание, съобразно нормативните насоки. По подаденото заявление и
приложените към него писмени доказателства е извършена проверка от главен
експерт при РДГ - Берковица - инж. С*** П*** , за която е изготвен доклад до
Директора на РДГ - Берковица с изх. № ГСП-815 от 03.08.2018 г., в който е
описано, че таксационните показатели на насаждението в имотите и предвидените
мероприятия са коректни и съответстват на разпоредбите на Наредба № 8/05.08.2011
г. за сечите п горете и Наредба №18/07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране
в горските територии, поради което е предложено утвърждаване на
горскостопанската програма. При тези данни е издадена и оспорената заповед, с
оглед на което следва да се приеме, че в производството по издаване на оспорения
административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за
обявяване на нищожност на оспорената заповед. Не е допуснато и тежко нарушение
на материалния закон, което да обуслови нищожност на акта при порока материална
незаконосъобразност, тъй като не е налице пълна липса на предпоставките,
предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна норма, касаеща целта
въз основа на инвентаризация на горските територии и при необходимост от
допълнителни проучвания да даде насоките за стопанисване й съдържанието на
горскостопанската програма, изготвена след допълнителни теренни проучвания,
видно от извършената проверка от главен експерт инж. С*** П*** , за която е
изготвен доклад до Директора на РДГ - Берковица, в който е описано, че
таксационните показатели в характеристиката отговарят на действителното
състояние на имотите по аргумент от чл. 96, ал. 1 от Наредба № 18/07.10.2015г.
за инвентаризация и планиране в горските територии. От обяснителната записка
към заявлението е отразено, че през м. юли 2018 г. в насажденията е извършена
контролна таксация, която е отразена в таксационното описание. Дори да са
допуснати разминавания в таксационните показатели в инвентаризацията на ТП ДГС
Лом и ГСП, утвърдена с оспорената заповед, те не са съществени и не обосновават
такава материална незаконосъобразност, водеща до нищожност. Съгласно чл. 23 от
Наредба № 18/07,10.2015 г, за инвентаризация и планиране в горските територии: „Чл.
23. (1) При таксиране на насажденията се прилага окомерно-табличният метод с
точност до ± 15 % за дървесния запас съгласно приложение № 8. (2) Със заданието
за инвентаризации може да се изисква и прилагането на метода на пълното
клупиране, математико-статистически методи и други методи на базата на
математически модели с точност до ± 10% съгласно приложение № 8." Отклонения
в тези граници са нормативно допустими, несъществени и законосъобразни. За да е
нищожна обжалваната заповед поради противоречие с материалния закон, разпоредените
с нея правни последици следва да са съществено различаващи се от предвидените в
правната норма, така, че да се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред.
Само в този случай порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на
административния акт. Твърдените несъответствия не са съществени и не са
основание за прогласяване на обжалвания акт за нищожен. Същото се отнася и за
липсата на цифров показател за склопеност в част от таксационните описания,
приложени към ГСП, които видно и от утвърдените, представени и от вещото лице
образци на таксационни описания, са незадължителен реквизит, а дори и да
липсват, се приема, че са равни на пълнотата на насаждението, а и същите се
определят окомерно. Изготвената горскостопанска програма е съобразена с
насоките за стопанисване, каквато е нейната цел. Изведените впоследствие сечи
не могат да бъдат основание за незаконосъобразност на издадената заповед за
утвърждаване на горскостопанската програма. Не е налице порок, водещ до
нищожност на заповедта за утвърждаването й, тъй като неизпълнението на целите,
заложени с програмата, представляват действия по нейното изпълнение, а не
издаване. Оспорената заповед за утвърждаване на горскостопанска програма не е
лишена от законово основание и нейното съдържание досежно вида на сечта може да
бъде изменено по искане на собственика, може да не се приложи изцяло или изобщо
да не се приложи, както сочи и вещото лице. Останалите твърдения на
жалбоподателя са свързани с установени несъответствия между разрешената и
добитата дървесина, както и между добитата и превозената дървесина от
поземлените имоти, за които е утвърдена ГСП. Същите обаче са ирелевантни по
отношение законосъобразността на обжалваната заповед. С утвърдената ГСП се
дават насоки за
стопанисване на насаждението и се дава възможност да се планират
горскостопански дейности, т.е. определя рамката на възможните мероприятия.
Неоснователни са твърденията за извеждане ма незаконосъобразни сечи вследствие
на утвърдената ГСП. Незаконната сеч предполага извършването й в нарушение на
нормативната уредба и издадените въз основа на същата планове, програми и
позволителни за извършване на дейности, извършването й без надлежни документи.
Констатираните несъответствия при издаване на позволителни за сеч, добив и транспортиране
на дървесина в имотите в периода не следва и не могат да се приемат като
относими към настоящото производство. Те не са пряка и непосредствена правна
последица от оспорения акт. Това са самостоятелни нарушения, предмет на отделни
административнонаказателни и наказателни производства, допуснати при провеждане
на сечи и транспортиране на дървесина, които са извършени в противоречие с
планираните в ГСП дейности, с издадените позволителни за сеч и нямат отношение
към законосъобразността на обжалваната заповед за утвърждаване на ГСП.
Доказателствата са писмени. Изслушани са заключения на две вещи лица.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Договор № 5 с дата 08 01 2018 г.
/л. 87/ между Видинска Митрополия, гр. Видин - Възложител и инж. Г*** Л*** -
Изпълнител, на основание чл. 13, ал. 3 и ал. 7 от ЗГ, Възложителят възлага, а
Изпълнителят приема да извърши дейността „Изработване на горскостопанска
програма” на един единствен имот 118004 в землище Б*** .
Съгласно Договор без номер и с нечетлива
дата 08 01 2018 г. /л. 86/ между Видинска Митрополия, гр. Видин - Възложител и
инж. Г*** Л*** - Изпълнител, на основание чл. 13, ал. 3 и ал. 7 от ЗГ,
Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извърши дейността „Изработване
на горскостопанска програма” на имот в землище Б*** , както и на следните имоти
в землище Б*** : № 127001, № 127005, № 127012 и № 127017.
Съгласно пълномощно изх. № ПР-4 от 08 01
2018 г. на Видинска Митрополия, гр. Видин /л. 85/, Архимандрит А*** /А.М./
упълномощава инж. Г*** Л*** да извършва представителство пред РДГ Берковица,
РИОСВ Монтана и други държавни администрации като представя за разглеждане и
утвърждаване изработената горскостопанска програма за имот с № 118004 в землище
Б*** .
Съгласно същото пълномощно с нечетлив изх.
№ ПР-4 от 08 01 2018 г. на Видинска Митрополия, гр. Видин, Архимандрит А*** /А.М./
упълномощава инж. Г*** Л*** да извършва представителство пред РДГ Берковица,
РИОСВ Монтана и други държавни администрации като представя за разглеждане и
утвърждаване изработената горскостопанска програма за имот с № 118004 в землище
Б*** , както и за имоти с № 127001, № 127005, № 127012 и № 127017, всички в
землище Б*** .
Съгласно заключението на вещо лице инж Л.С.
по допусната техническа и почеркова експертиза се установява, че след
подписването на пълномощното и договора, приложени на л. 85 и л. 87 на делото
са извършени повторения на текста от първия имот, с добавяне на четири имота в
землището на гр. Б*** – създадени са копия на неистински /с невярно съдържание/
документи, представени като пълномощно и договор, намиращи се на л. 84 и л. 86
от делото. Не са установени други въздействия върху този документ. Текстовете
на първичните документи, в частта на данни за изписания ръкописно имот е
променен, чрез дописване върху създадени нови копия, след което е отпечатан.
Дописването на данните е извършено от инж. Г*** Л*** .
Вещото лице инж. В.С.М. установява, че горските
територии от Горскостопанската програма са гори със стопански функции. Отдели
41 „а", „е”, „м” са от стопански клас СмСрНП (смесен средно и нискобонитетен
за превръщане), вид на горите - за превръщане, вид на подотделите - издънкови
насаждения, функционална група - дървопроизводителна и средообразуваща.
Предложената сеч е постепенно-котловинна с интензивност 20% и гола с
интензивност 100% през 2023 г. за имот № 127017, попадащ в отдел 41 „м". В
случая един клас па възраст е 5 години, т.е. насажденията с възраст 50 год. се
считат за зрели. Никъде в таксационите описания няма показател склопеност и
поради това не е необходимо да присъства и в програмата. В приложение №4 от
Наредба № 18 е записано, че се определя склопеност, но тази склопеност се
използва за определяне на пълнотата, когато не е използван друг метод. „За
насажденията, за които пълнотата не може да се определи, същата се приема за
равна на склопеноста.". Не може да се говори каква е била пълнотата,
определена по склопеност 5 години след изготвяне на програмата. Относно
подраста , той има значение, когато се извежда окончателната фаза на
краткосрочно постепенната или постепенно котловинната сеч. При тази фаза на
сечта този подраст трябва да е с определена височина с определен брой на 1 ха,
да е укрепнал и т .н. Пропуск е непосочването на наличие на подраст при
написването на самата програма, но наличието му или липсата му е видно от таксационните
описания, извадени от ЛУП на ДГС-Лом, които задължително трябва да придружават
всяка програма. Трудно може да се каже, че е нанесена щета на имотите, съгл.
чл. 32 от Наредба за оценка на имоти в горски територии, щета е обстоятелство,
в резултат на което се намалява цената на имота. По-скоро има неправилно
изведени сечи, което ще забави някои процеси на възобновяване на насажденията.
Това е свързано и със сечите, предхождащи последните от 2018 -2010 г. Не смята,
че има нанесена щета след като собственикът има сключен договор за извършване
на дърводобив в имотите и продажба па добитата дървесина с фирма срещу
заплащане на цената на дървесината. При многократните ползвания на имотите
неминуемо се достига до момент, в който гората достига до сегашното си
състояние. Не смята, обаче, че това състояние е в резултат само на сечите
изведени през 2018-2019 г., а и на сечите .които са изведени в предишни години.
И те не са изведени, както трябва - насажденията са придобили неравномерен
строеж по пълнота след първите сечи. Имотите ще се възстановят след 15-20
години.
Със заключение на вещо лице инж. К.С. се
установява, че ГТ са от стопанска категория, с дървопроизводствена и
средообразуваща функция. Стопанисването им е насочено към устойчиво производство
на дървесина и недървесни горски продукти, както и предоставяне на услуги. Подзаконови
нормативни актове по прилагане ЗГ са Наредба №8 от 05.08.2011 г за сечите в
горите /НСГ/ и Наредба №18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в
ГТ/НИПГТ/. НСГ е конкретен документ по прилагане и планиране на мероприятия, а
НИПГТ определя методиката и правилата при инвентаризиране и определяне
количествените и качествени характеристики на ГТ - най-вече таксационните
показатели /ТП/ и V на насажденията. Като основни теоретични източници се
използват и издадените учебници по лесовъдство, горска таксация,
лесоустройство, предишни издания на правилници за сечите, наредби и др. НСГ към
времето на изготвяне на ГСП от 2018 г. е променена последно на 01.09.2017 г. В
глава II, раздел II са разгледани ВС. Чл. 21-23 указват целите и условията при
които се провеждат. чл. 23/1/ определя ВС като такива с предварително и
съпътствуващо възобновяване, а чл. 25 описва техниката на прилагане на ПКС.
Навсякъде за определящ фактор при определяне вида ВС е посочена склопеност и са
разглеждани възобновителните процеси. Принципите са при висока склопеност
намаляването й с цел предизвикване и поява на възобновяване и залагане на котли
в местата с достатъчно количество подраст, с разширяването им при поява на
подраст в периферията им до окончателно изсичане на зрелия дървостой. Чл. 28/4/
от НСГ указва при наличие на възобновяване отваряне до 3 бр./ха котли в места с
достатъчно количество подраст и изреждане F между тях 1 кратно до склопеност
0.4-0.5. Тези условия явно не са били налице при изготвяне на ГСП, тъй като
склопеността е била 0.5, не е имало възобновяване и е предвидена ПКС/ИП.
Периодът на възобновяване при ПКС е 30 г., като лесовъдски намеси - сеч са през
не по-малко от 7 г. Проучи се подробно ГСП, ТО към нея, съпътстващите документи
по изготвянето и - ГСП от 2016 г. на ДГС Лом, ИС на ИАГ за проведени сечи по
издадени ПС и ПОС и др. Не са спазени изисквания и условия за прилагане на ПКС
- наличие на подраст - състав, произход, покритие, Н, състояние,
пълнота/склопеност/ на основния дървостой. Определените ТП на насажденията не
позволяват с извеждане ПКС да се подобри състоянието им и се постигне
възобновяване на площите. Поради намалената пълнота и склопеност, липса или
недостатъчно възобновяване и неправилно извеждане на сечи се настаняват
нежелани и нископродуктивни издънкови по произход дървесни видове в състава на
насажденията, затруднява се процеса на възобновяване в тях. V от дървесина са
ниски и дървостоят не може да осигури надеждна защита при поява на подраст. ГСП
е изготвена с непълно описание на ГТ, никъде не се споменава склопеност, в ТО
има само пълнота, V и ползването са дадени без клони. В 3 ТО има под основния
дървостой записани мъждрян и келяв габър - явно да се разбира подлее, без други
данни за тях, в 2 ТО има само разпределение по участие. Н, пълнота, D, V,
ползване, не са записани. F е дадена в ха с точност до първия знак, а по КККР F
e в м2. В таблицата за проведени сечи е разбит по сортименти/ДО/ V стояща маса без
клони, а там трябва да е с клони, като лежаща маса е записано число с 10%
по-малко от стоящата, което също не е правилно. Предвидена е ПКС/ИП. Насоката
на стопанисване трябва да бъде възобновяване, а не възобновителни. Подраст не е
посочван в ГСП и ТО. В част III е записано, че насажденията са с неравномерен
строеж и ниска пълнота -4 бр. ТО с 0.5 и едно с 0.4, което е нисък показател и
би трябвало при тези условия да се изведе сеч ако има достатъчно подраст. Чл. 25
/3/ от НСГ визира насаждения със склопеност 0.7-0.8 и липса на възобновяване, в
които тя да се намали до 0.5-0.6 на принципите на осеменителна фаза на КПС. Има
приет Областен план за развитие на ГТ за област Монтана от 2020 г. по чл. 12 от
ЗГ, а ГСП е изготвена през 2018 г., като по това време е действала и НСГ, с
последна промяна от 01.09.2017 г. ГСП отговаря на ГСП от 2016 г. на ДГС Лом, ТО
и горскостопански карти. Има пропуски при определяне ТП. Не отговаря на КККР на
землището. Не може да се прецени дали е отговаряло състоянието на насажденията
към момента на изготвяне и утвърждаване на ГСП, тъй като след прилагането й
състоянието им е променено в негативен смисъл-пълнотата и склопеността са
намалени, възобновяването е недостатъчно или липсва, по-голямата част от
едроразмерните дървета са отстранени. Ако се съпостави описаното състояние на
насажденията преди утвърждаването на ГСП, по данните представени в нея,
съобразено с инвентаризацията от ГСП от 2016 г. на ДГС Лом и се сравни със
състоянието след прилагането на ГСП е видно, че качествата на ПИ са
влошени-намалени са основни величини на ТП - склопеност, пълнота, Н, D, V,
възобновяване - наличен подраст и условия за появата му, увеличен дял малоценни
издънкови дървесни видове в състава - мъждрян и к.габър, храсти и
др.растителност. При сравнение с данните по ЛУП от 2006 г. с ГСП от 2016 г. на
ДГС Лом и изготвената ГСП също се вижда като цяло намалена пълнота, V, липса на
възобновяване и др. ТО и ГСП са непълни и неточни, с пропуски и неправилно
посочване и оформяне. Някои ТП не са посочени изобщо - склопеност,
възобновяване, А на стопански клас. Сечите са предвидени без да са налични
нормативни условия за извеждането им - пълнота, склопеност, възобновяване,
време на извеждане на сечта и др. От приложените ТО от ГСП от 2016 г. на ДГС
Лом е видно, че те не съдържат данни за склопеност, V са дадени с клони. В
повечето ГСП на ДГС има текстово запис на пълнота, а във формата на ГСП в някои
от РДГ има също място за склопеност. ГСП е приложена в почти пълния си мащаб,
като само в 2 насаждения има недосечен остатък, като едното е от ГС. Състоянието
на ПИ и насажденията в тях е влошено, при положение, че приемем като сравнение
описаното в ГСП от 2018 г. като коректно с всичките му непълноти. Заложените
критерии и цели на ГСП след прилагането й не са достигнати. Насажденията с
изведена ПКС/ИП са в незадоволително състояние. Не може да се подобри с
извеждане на нови сечи, като не може да се разчита и на пълноценна
възобновяване след прилагането на ГСП. Неблагоприятни процеси могат да настъпят
с развитие на нежелана дървесно-храстова растителност, мъждрян и к.габър, които
да не позволят семенно възобновяване и възстановяване на пълноценно насаждение.
Твърде вероятно е да се превърне в насаждение с нискостъблен характер, с лош и
нискокачествен дървостой. Сечите са изведени формално по предвижданията на ГСП.
В изпълнение на ГСП от 2018 г., с общ V 482 мЗ, са дадени за сеч по ПС 468.10
мЗ ДО. Може да се каже, че ГСП от 2018 г. е приложена и малко маса не е
усвоена. Със сигурност може да се твърди, че ще се възстанови в предишния си и
нормален за нискостъблено насаждение от издънкова акация, частта от ПИ с к.№
127012, отдел 41"к" от 30 428 м2 - подлежи на издънково възобновяване
и след сечта през 2018 г. насаждението има Н 7-8 м. В ПИ с.к.№ 127001, отдел 41
"а" картината е почти непроменена и състоянието може да се приеме за
задоволително. В останалите ПИ и подотдели като цяло състоянието е влошено,
пълнотата и склопеността са намалени, на места липсва основен дървостой,
развита е малоценна растителност храсти и дървесни видове като мъждрян и келяв
габър. Възобновяването е незадоволително, на места липсва и условита за появата
му са минимални, поради липсата на дървостой и защита. За възстановяване трудно
може да се говори. Насажденията започват цикъл на междувидова борба от дървета
с различна височина, произход и качества и след поне 10-15 г. би могло да се
видят някакви резултати, по-вероятно незадоволителни. Площта ще остане заета от
гора, но растежните и възобновителните процеси ще протичат произволно и
резултатите ще са ниски. Възможно е да се превърнат насажденията в
нискостъблени с лош състав и ниска производителност, което да не позволи да
запазят предишните си показатели и функции. По-важни особености и непълноти от
ГСП са, че има различия в данните по приложените в ГСП ТО - явно извлечени от ZEM файла на .,Lesotest" от Информационната
страница/ИС/ на Изпълнителна агенция по горите/ИАГ/ София и представените копия
от същите от ГСП от 2016 г., предоставени от РДГ Берковица - имат различен
формат и някои таксациоини показатели /ТП/ не са показани пълно и идентично.
Дадени са V с клони, а в ГСП им само стъблен V и дървесина от клони не е
начислявана, както в V на дървостоя така и в V за сеч. При предвиждане ИП е
нужно да има V, тъй като се очаква добив, макар и минимален. В ГСП в ТО подлеса
от к.габър и мъждрян няма участие по дървесни видове/има само дялове в отдел 41”м”,
възраст /А/, височина /Н/, пълнота, диаметьр /D/ и V. V и ползването са закръглени на цял
мЗ. Не са отразени в ГСП данни за изведени сечи по Позволителни за сеч /ПС/ и
Протоколи за освидетелстване на сечище /ПОС/ през 2011 и 2012 г., които попадат
в 10 годишния обхват на изследване.
В хода на производството е издадена Заповед
№ ЗАП 1097 от 02 12 2022 г., вьз основа на постановеното влязло в сила
Определение № 172/2-6.04.2022 г. по адм. д. № 145/2022 г. по описа на АС –
Монтана, с която е отхвърлена жалбата на Архимандрит А*** , игумен на М*** „С***
А*** М*** ”, гр. Б*** за обявяване нищожността на Заповед ГСП-815/03 08 2018 г.
на Директор на РДГ – Берковица.
По делото е представена преписката на
одобрената горскостопанска програма, ведно със скици на имотите, таксационно
описание, позволителни за сеч, Протоколи за освидетелстване на сечище /л.
21-57, том ІІ/, преписката представена на РИОСВ Монтана, съгласно уведомление чрез
лице за контакт Г*** Л*** /л. 107-140, както и Решение № Б за възстановяване правото
на собственост вьрху гори и земи от горския фонд /л.11/; Справка за
констатирани нарушения относно ГСП, утвърдена със Заповед ГСП-815/03 08 2018 г.
на Директор на РДГ Берковица. Приложено е адм.д. № 145/2022 г. по описа на Адм
Съд Монтана.
С Разпореждане от 12 12 2022 г. /л. 142/ е
разпределена доказателствената тежест между страните.
При така изложената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е против индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно чл. 13, ал. 9 от ЗГ,
подадена от лице с правен интерес от оспорване – адресата на акта, чието
надлежно представителство се установява от разпоредбите на чл. 161, ал. 3 от
Устав на Българската православна църква - Българска патриаршия, във вр. със ЗВ
и Заповед № 134/2021 г. на Видински Митрополит /л. 9/, с която Архимандрит А***
/А.Р.М./ е назначен на длъжността „Игумен” на Б*** М*** „С*** А*** М*** ”,
Видинска епархия.
Искането за обявяване на нищожност не е
ограничено със срок, в който смисъл е чл. 149, ал. 5 от АПК, поради което
жалбата е процесуално допустима.
В текста на чл. 146 от АПК са уредени основанията
за оспорване законосъобразността на административните актове: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
В закона не са посочени предпоставки,
условия или критерии, при които да се приеме наличието на нищожност. Последната
се преценява на база установените за законосъобразност критерии и с оглед
степента или тежестта им на засягане при издаване на акта, като нарушаване на
компетентността всякога е основание за нищожност и такава е постоянната съдебна
практика. По отношение на другите критерии от значение е тежестта на засягане
на акта, т.е. същите следва да са в степен на такова радикално опорочаване, че
актът да е лишен от същността вложена му по закон.
Предвид обстоятелството, че административният
акт е издаден през 2018 г., то цитираните по-долу разпоредби са тези действащи
към момента на неговото издаване разпоредби, тъй като същите са правно значими.
Съгласно чл. 146 от АПК - Основанията за
оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2.
неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на
административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни
разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗГ - Целите на закона са
опазване и увеличаване площта на горите; поддържане и подобряване състоянието
на горите; гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите
функции на горските територии; гарантиране и увеличаване производството на
дървесина и недървесни горски продукти чрез природосъобразно стопанисване на
горските територии; поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие и
подобряване състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и
микота; осигуряване на възможности за отдих на населението и подобряване на
условията за рекреация; постигане на баланс между интересите на обществото и
собствениците на горски територии.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от ЗГ - Горските територии
в съответствие с преобладаващите им функции се делят на три категории –
защитни, специални и стопански. Стопански са горските територии, които не са
обхванати в ал. 1 - 3 и чието стопанисване е насочено към устойчиво
производство на дървесина и недървесни горски продукти, както и предоставяне на
услуги.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗГ - За горските
територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения,
се изработват горскостопански планове или програми.
Съгласно чл.
13, ал. 4 от ЗГ - Горскостопанските планове и програми определят допустимия
размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на
управлението на горските територии за срок 10 години.
Съгласно чл. 13, ал. 8, т. 2 и ал. 9 от ЗГ
- Горскостопанските планове и програми се утвърждават със заповед от директора
на съответната регионална дирекция по горите - за горските територии извън
посочените в т. 1, които попадат в района им на дейност. Заповедите по ал. 8
могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 13, ал. 13 от ЗГ -
Съдържанието на горскостопанските карти и условията и редът за създаването и
поддържането им се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на земеделието, храните и горите.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗГ - Горскостопанските
програми се изработват от лица, вписани в публичните регистри по чл. 235 или
241.
Съгласно чл. 87 от ЗГ - Стопанисването на
горските територии обхваща дейностите по залесяване, защита срещу ерозия и
порои и провеждане на сечи в горите.
Съгласно чл. 101,
ал. 1 от ЗГ - Сечите се провеждат за
възобновяване, отглеждане и подобряване състоянието на горите и за постигане на
целите, заложени в горскостопанските планове и програми.
Съгласно чл. 196,
ал. 1 от ЗГ - Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват
контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските
територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на
дървесина и недървесни горски продукти.
Съгласно чл. 93,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 18 – Основна цел на горскостопанската програма е въз
основа на извършената инвентаризация на горските територии и при необходимост
от допълнителни проучвания да даде насоки за стопанисването им. Основна задача
на горскостопанската програма е въз основа на характеристиката на горската
територия, състоянието на насажденията и наличното възобновяване да се планират
горскостопански дейности.
Съгласно чл. 94 от
Наредба № 18 – Основният метод за стопанисване на горскостопански единици е по
насаждения, като се спазват следните принципи: 1. размерът на ползването от
възобновителни сечи за високостъблените и издънковите гори за превръщане във
високостъблени се определя въз основа на състоянието на насажденията и
характера на възобновителния процес; 2. определянето на размера на ползването и
обема на залесяванията и другите горскостопански мероприятия се разработва на
ниво насаждение и съобразено с информация за съответната територия от
Изпълнителната агенция по околната среда и Националната система за мониторинг
на биоразнообразието.
Съгласно чл. 95,
ал. 1 от Наредба № 18 – таксационни описания и горскостопанска карта с отразени
върху тях планирани горскостопански дейности.
Съгласно чл. 95,
ал. 2 от Наредба № 18 – Горскостопанската програма се представя на собственика
и на съответната регионална дирекция по горите на хартиен и електронен носител.
Съгласно чл. 100
от Наредба № 18 – Горскостопанската програма се изработва, след като
собственикът или ползвателят е обозначил границите на имота на терена с трайни
видими знаци съгласно приложение № 3.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за
сечите в горите /Наредба № 8/ - Възобновителни сечи се провеждат в зрели
насаждения с цел осигуряване на възобновяване за създаване на ново поколение
гора.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8 -
Постепенните сечи са възобновителни сечи с предварително и съпътстващо семенно
възобновяване, при които зрелият дървостой се отсича постепенно на няколко пъти
през възобновителния период.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредба № 8 -
Интензивността и повторяемостта на отгледните сечи са в зависимост от пълнотата
и склопеността на насаждението, както и от състава, възрастта и състоянието му.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 8 - Склопеността
и пълнота на насаждението след провеждане на сечта не се допуска да бъде
по-малка от 0,8.
Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от Наредба № 18 от
7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии /Наредба № 18/
- По време на теренните проучвания се установява разпределението на площта в
горската териториална единица по общини и землища на населените места, по вид
на собствеността, както и по функции и категории съгласно чл. 5 от Закона за
горите, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии.
По
отношение компетентността на органа.
В случая актът е издаден от компетентен
орган - Директора на съответната регионална дирекция по горите, в който смисъл
е чл. 13, ал. 8, т. 2 от ЗГ и който принципно има право да издава актове от
процесния вид и съдържание, но извън рамките/обхвата на предоставената му
компетентност. АО е утвърдил акт, за който собственикът на имотите не е
възложил изработването на процесната Програма от лицето инж. Г*** Л*** ,
последният представил я за утвърждаване. В тази връзка АО не е упражнил
правилно предоставените му по закон правомощия, като не се е уверил в
надлежността на представителната власт на лицето, предоставило ГСП за утвърждаване,
респ. наличието на надлежно възлагане за изработване на програмата предоставена
му за утвърждаване. Основно задължение на АО е не просто формално да утвърди
Горскостопанска програма, а да се увери, както че съдържанието на същата е
съответно на закона, така и че към нея са налични всички доказателства за
надлежното й възлагане за изработване. Утвърждаването на Програма, за която липсва
възлагане за изработване от собственика на горските имоти е порок, който
изначално опорочава издаденият акт до степен с характер на нищожност, тъй като само
надлежното възлагане е това, което може да породи правни последици по издаване
на акт с характер на процесния. Обратно липсата на възлагане за изработване на
Програма не може да породи каквито и да било правни последици именно поради
това, че всяка липса като едно правно нищо не е в състояние да породи какьвто и
да било правен резултат, респ. да доведе до издаването на обективен и реален
правен акт. Липсата на възлагане от собственика на имотите, е безспорно установено
от изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице от
техническо-почерковата експертиза инж. Л.С., която експертиза не е оспорена,
същата е дадена компетентно и съответно на останалите приети по делото
доказателства.
По
отношение формата на акта, от значение е текста
на чл. 13, ал. 8 от ЗГ, който предвижда обикновена писмена форма за процесния
акт, поради което съдът не установява нарушаване на това изискване.
По
отношение на следващия порок - съществено процесуално нарушение, обикновено допускането на такъв порок, води до
унищожаемост, а не и до нищожност, като изключение е налице, тогава когато
допускането му е довело до липса на волеизявление.
Особеното в производството по изработване и
утвърждаване на ГСП е това, че актът, който подлежи на оспорване по реда на
АПК, е Заповедта, с която се утвърждава тази програма, за който законодателят
не предвижда специални правила и норми, в сравнение с ГСП, чието изработване е
съпроводено с редица нормативни изисквания. Издаването на Заповедта, е формален
и финален за процедурата по изработване на ГСП, акт, който сам по себе си не
изисква спазването на определена форма, правила/изисквания, ред и цели, каквито
се изискват в процеса по изработване на самата горско-стопанска програма /ГСП/. В тази връзка административният орган,
който утвърждава изработената програма следва да извърши проверка именно на изискванията,
правилата, редът и целите по изготвяне на ГСП. Поради това и контролът, както
на АО, така и на съда обхваща, не толкова финалният/формален от правна страна
акт - Заповедта, колкото спазването на установените от законодателя правила и
условия, касаещи утвърденият с тази заповед акт, а именно: ГСП, която съдържа
фактическите и правните основания за издаването на акта, с който същата тази
Програма се утвърждава. Обратното би означавало провеждането на формален
контрол, лишен от смисъл и съдържание и допускането в правния мир на
незаконосъобразни последици прикрити зад формално издаден акт. В тази връзка и
след като изработването на ГСП следва да бъде възложена от собственика на
горската територия, в който смисъл е чл. 99 от Наредба № 18, то липсата на
такова възлагане изначално лишава производството от правно основание за
неговото надлежно провеждане, което от своя страна опорочава издаденият въз
основа на него административен акт, поради лишаването му от годно волеизявление
за неговото стартиране, а от там и от годно волеизявление за неговото издаване.
По
отношение на порока – противоречие с материалните разпоредби. За да е налице този порок, актът следва да е лишен от
всякакво законово основание, т.е. същият да е издаден при пълна липса на
приложимите материалноправни предпоставки, визирани в закона и акт със същото
съдържание да не може да бъде издаден въз основа на нито един нормативен акт.
Съдът кредитира заключенията и на двете
вещи лица – инж. В.С. и инж. К.С., като дадени обективно и безпристрастно.
Разликата в заключенията на тези две вещи лица е в тяхната задълбоченост,
обхват и пълнота при извършване на проверката, респ. съответната обоснованост,
като в тази връзка заключението на инж. К.С. има видимо, същностно и значително
преимущество пред заключението на инж. В.С.. Вещото лице - инж К.С.
изключително подробно е изследвало и съпоставило описаното състояние на ГТ по
време изготвяне на ГСП от 2016 г. на ДГС Лом с описаното им състояние по време
изготвяне на настоящата ГСП. НСГ, както се приема и от това вещо лице, е
относим нормативен документ при изготвяне на ГСП. Това е така, доколкото в тази
наредба се предвижда/планира извеждане на сечи, а последните следва да са в
съответствие с нормативно заложените правила и норми, както изискват чл. 13,
ал. 4 (допустим размер на ползване на горските ресурси), чл. 87 от ЗГ (дейностите
по провеждане на сечи в горите) и чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 18
(основната задача на ГСП). Същевременно със заключението на това вещо лице се
установява, че при изготвяне на ГСП не са били налице условията на чл. 25, ал.
4 от НСГ (нормата погрешно е посочена като чл. 28, което не променя нейното
съдържание), тъй като склопеността е била 0.5, не е имало възобновяване и е
предвидена ПКС/ИП. Периодът на възобновяване при ПКС е 30 г., като лесовъдски
намеси-сеч, са през не по-малко от 7 г., което се установява от ГСП от 2016 г.
на ДГС Лом, ИС на ИАГ за проведени сечи по издадени ПС, ПОС и др. Не са спазени
изискванията и условията за прилагане на ПКС - наличие на подраст - състав,
произход, покритие, Н, състояние, пълнота/склопеност/ на основния дървостой. Определените
ТП на насажденията не позволяват с извеждане на ПКС да се подобри състоянието
им и се постигне възобновяване на площите. Поради намалената пълнота и
склопеност, липса или недостатъчно възобновяване и неправилно извеждане на сечи
се настаняват нежелани и нископродуктивни издънкови по произход дървесни видове
в състава на насажденията, което затруднява процеса на възобновяване в тях. Обемите (V) от дървесина са ниски и дървостоят не
може да осигури надеждна защита при поява на подраст. Описанието на ГТ в ГСП
остава непълно, като по отношение неотразяването на склопеността и доколко този
показател е императивен, следва от неговата правна значимост при определяне
състоянието на имота, каквото значение определено съществува. В тази връзка
дори да не е задължителен елемент на ТО, то това не означава, че същият не
следва да бъде обследван в самата програма след като има отношение към
възобновяване на горската територия, което обстоятелство е основното и най-същностно
изискване на закона, тъй като неговата липса препятства изпълнението на всяко
друго изискване, а от там пълноценното и ефективно стопанисване на горите.
Вещото лице инж. К*** С. подробно в заключението си пояснява всеки един липсващ
показател и безпротиворечиво заявява, че възобновяването не е било на ниво и че
същият не е оценен правилно. В тази връзка и в с.з. на 08 06 2023 г. заявява, че колкото и да е унищожено при самата сеч,
би трябвало да се види възобновителният процес, който трябва да е бурен и силен.
С оглед на това и таксаторите никога не се колебаят да запишат когато видят
възобновяване и го отразяват в самите таксационни описания, тъй като това може
да помогне в случай, че няма предвидена сеч в горскостопанския план. Притеснително
е за вещото лице, че преди е имало подраст, къкъвто сега почти няма като на
самите описания почти не е записано, че имат подраст, т.е. в самото таксационно описание няма възобновяване.
Отделно от изложеното, следва да се има
предвид, че сечите се провеждат за постигане на целите, заложени в Горскостопанските
планове и програми, които определят
допустимия размер на ползване на горските ресурси и насоките за постигане
целите на управлението на горските територии, което тясно обвързва целите на
ГСП с целите на закона. От това следва още, че ГСП следва да
съответстват на изискванията и целите на закона, като в случая това са всички правила
и норми, касаещи възобновяването, отглеждането и подобряване състоянието на
горите. С оглед на това, несъответствието на ГСП с изискванията за сеч, я прави
противоречаща на закона. Доколко това противоречие е съществено и радикално, за
да обуслови нищожност или незаконосъобразност, то този състав счита, че след
като същото лишава издаденият акт от същността вложена му по закон, а именно:
да осигурява/защитава/гарантира допустимият размер на ползване на горските
ресурси, респ. да постига целите по управление на горските територии, като гарантира
увеличаване производството на дървесина и недървесни горски продукти, основа за
гарантиране на далеч по-стойностната и дългосрочно перспективна цел по
поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските
територии, то и нарушението се явява радикално. Този състав счита, че възобновяването е първостепенна законна цел, която
ако не бъде постигната създава условия и невъзможност от постигане на целите за
добив и ползване на горските ресурси. В тази връзка, за постигане целите на
закона, законодателят е предвидил различни материалноправни норми, спазването
на които обслужва и гарантират постигането на неговите основни цели.
Утвърдената ГСП, с всичките й пропуски и
липси не дава възможност за равномерност и постоянство в ползването на
дървесината и недървесните горски продукти, за
целеното интегрирано управление на горските територии и ползване на
горски ресурси, което само по себе си създава и на практика е създало опасност
за опазване и защита на горските територии, както и в поддържане на
екосистемната цялост на гората.
В допълнение към
гореизложеното следва да се има предвид, че самата
оспорена Заповед № ГСП-815/03.08.2018 г. за утвърждаване на ГСП, е издадена въз
основа на Заявление, за което, както се установи липсва възлагане от
собственика на горските територии, както и въз основа на Доклад за проверка
изх. № ГСП-815/03.08.2018 г., като е прието, че предвидените мероприятия са
коректни и отговарят на разпоредбите на НИПГТ и НСГ. Установеното, обаче, от
изслушаните заключения на вещите лица, дава различна правна картина. Поради
това и в случай, че АО беше извършил макар и бегла проверка на документите и
информацията в представената му за утвърждаване програма, не би утвърдил тази
ГСП с това нейно съдържание. С оглед на това изискванията към ГСП, респ.
контролът върху тях следва да бъдат пълни, всеобхватни, не и формални, което от
своя страна гарантира постигне на целеното природосъобразно стопанисване на
горските територии, в това число и на основните принципи на горскостопанското
планиране, което при утвърждаване на оспорената Програма, не е съблюдавано. От значение в тази връзка е и установеното от
вещото лице инж. К.С. неправилност в посочената насока на стопанисване, която не
трябва да бъде възобновителна, а за възобновяване. Възобновителни са сечите, а
се възобновява гората, което са базово различни понятия, имащи различни
последици.
По делото и двете
вещи лица установяват извършването на неправомерни сечи. Това обстоятелство,
макар и безспорно остава отделно и извън от неправилно извежданите такива сечи,
допуснати с утвърдената ГСП. Същевременно това обстоятелство не запълва
установените липси в ГСП, а от там и на Заповедта, с която същата е утвърдена.
В тази връзка органът, който издава Заповедта за утвърждаване на ГСП, следва да
е убеден, че същата освен по форма и брой показатели, по своето съдържание също
следва да съответства на изискванията на закона, за да изпълнява в пълнота
неговите цели. Това, че е имало и известна неправомерност по отношение
извеждането на сечи в процесните имоти, не може да служи като обстоятелство,
което да санира установените и от двете вещи лица пропуски в одобрената с
оспорената Заповед Програма. Самата предоставена, от вещото лице инж. В.С.,
информация, че състоянието на горските територии е резултат от сечи, които са
извършвани преди утвърждаване на процесната Програма, е очевиден показател и индикация,
че с процесната ГСП, изобщо не е следвало да бъдат планирани сечи.
Установеният порок за липса на
компетентност, по който се изложиха съображения по-горе в мотивите на
настоящото решение, може да се приеме и като порок от материална незаконосъобразност,
който е толкова съществен и радикален, поради това, че лишава издаденият акт от
същността вложена му по закон. Акт с
такова съдържание не може да бъде издаден от нито един орган, на нито едно
основание, както поради това, че липсва възлагане за изработване на ГСП, така и
поради липсата на законов обхват и съдържание на ГСП. В процесната ГСП липсват
съществени показатели, с които последната да може да изпълни и осмисли
законовото съдържание и предназначение. Поради това и актът, с който Програмата
е утвърдена не може да породи постановените с него правни последици, тъй като
същите се явяват юридически недопустими.
По
отношение на порока – противоречие с целта на закона. С оглед на досега изложеното, този състав на съда
счита, че целта на закона не е просто да се утвърди ГСП със съответен период на
действие, а тази програма следва да обезпечава целите на самия закон. Когато
утвърждаването на ГСП препятства целите на закона, в случая за възобновяване,
подобряване състоянието на горите, както и целите с дългосрочна перспектива,
каквото се е получило с оспорения акт, то последният се явява в радикално
несъответствие със законово предвидените цели, които не могат да бъдат
постигнати с нито един правен акт. Установеното от Вещото лице инж. К.С., че
голяма част от показателите на утвърдената ГСП съответстват на ГСП от 2016 г.,
а заложените там показатели са на законовия минимум, както и че съпоставката
между ГСП от 2016 г. с прилагането на процесната ГСП е довела до влошаване
качествата на ПИ – „намалени са основни величини на ТП – склопеност, пълнота,
Н, D, V, възобновяване” напълно обосновава неговият извод, че състоянието
на имотите не може да се подобри с извеждане на нови сечи, като не може да се
разчита и на пълноценно възобновяване след прилагането на ГСП, а последната е
приложена изцяло. Съответно на тези констатации и извод е и установеното от другото
вещо лице инж. В.С., че настоящото състояние на гората е резултат на неправилно
извеждани сечи, както в периода 2018 – 2019 г., така и още преди утвърждаване
на процесната Програма, което обстоятелство логично води до извода, че по време
изготвянето на ГСП, състоянието на горските имоти не е обективно преценено. В
случай, че в ГСП имотите са били описани с всички значими правни характеристики,
то нейното съдържание би било коренно различно, а това още веднъж потвърждава
изводът, че само приложението на ГСП и извън незаконно установените сечи, е в
противоречие с материалноправните норми и целите на закона за горите. По
отношение на подраста, който според ВЛ С., има значение при окончателната фаза
на сечта, то при установяване липсата на такъв, планирането на сечи следва да
има друг облик.
При този изход на делото основателно се явява
искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, в
размер общо на 3234,12 лева, от които 50 лева държавна такса, 2134.12 лева
депозит за изслушването на три вещи лица и 1050 лева адвокатско възнаграждение,
които разноски следва да бъдат заплатени от РДГ Берковица, в качеството й на
юридическо лице. В тази връзка съдът не установява прекомерност на дължимото
адвокатско възнаграждение, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - За
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000
лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
172 и чл. 173, ал. 1 от АПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед ГСП-815/03 08 2018 г. на
Директор на РДГ – Берковица, с която е утвърдена горскостопанска програма за
поземлени имоти в горски територии с кад. № 127001, № 127005, № 127012 и №
127017, землището на гр. Б*** , собственост на М*** „С*** А*** М*** ”.
ОСЪЖДА РДГ Берковица ДА ЗАПЛАТИ на М*** „С*** А*** М*** ”,
гр. Б*** , представлявано от игумен А.Р.М. общо 3234,12 лева, от които 50 лева
държавна такса, 2134.12 лева депозит за изслушването на три вещи лица и 1050
лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС, в 14 дн.ср. от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :