№ 3187
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110108883 по описа за 2022 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от В. М. Д., ЕГН ********** с адрес **** срещу «Велес
СТМ» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д-р
Железкова” бл.16, вх. Д, ет.1, ап.3 обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128 КТ, чл. 224, както следва: 1.за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от общо 6635,97лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за
положен труд в периода от 01.01.2021г. до 01.03.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.07.2022г. до окончателното
изплащане на задължението; 2. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
1075,22лева, представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 07.07.2022г. до
окончателното погасяване на задължението;
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Полагал е труд при ответника на длъжност „експерт, обучение и квалификация” в периода
30.07.2020г. до 01.03.2022г. по трудов договор за неопределено време на пълно работно
време от 8часа. Уговорено е било трудово възнаграждение от 668лева месечно и 0,06%
допълнително възнаграждение за професионален опит, платимо до 25-о число на следващия
месец в брой.
От 2021г. работодателят преустановил изплащането на дължимото трудово
възнаграждение, въпреки че ищецът се е явявал на работа и е изпълнявал трудовите си
задължения. На отправяни покани да изпълни задължението си, ответникът го уверявал, че
това ще се случи в най- скоро време след получаване на забавено плащане по проект. След
като цяла година не получавал дължимото му се трудово възнаграждение, ответникът му
предложил да прекратят договора с уверение, че в най- скоро време ще погаси натрупаните
си задължения.
Със заповед № 2/25.02.2022г. на работодателя, трудовото правоотношение е било
прекратено считано от 01.03.2022г. по взаимно съгласие на страните.
Твърди, че дължимото му се трудово възнаграждение за периода 01.01.2021г.-
1
01.03.2021г. възлиза в размер на исковата сума. Заявява претенция и за изплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, посочено в уволнителната заповед в
размер на 1075,22лева. Искането е за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Първото по делото заседание е проведено на 10.10.2022г., като редовно призован,
ответникът не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите, по делото са приети писмени доказателства- трудов договор № 19/30.07.2020г.,
длъжностна характеристика, заповед № 2/25.02.2022г. за прекратяване на ТПО, фишове за
заплати и ведомости за заплати. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване
съществувало между страните ТПО в периода 30.07.2020г.- 25.02.2022г., по което ищецът е
заемал длъжност „експерт, обучение и квалификация”, при уговорен размер на трудово
възнаграждение от 668лева и допълнително такова за професионален опит от 0,6%.
Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище
по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорил
тези твърдения.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната
основателност на претенцията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца
разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който се претендират такива за платена държавна такса от 129,54лева и 460лева
адв. възнаграждение или общо 650лева.
На основание чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ.
Предвид уважаване в цялост на исковите претенции, същият следва да понесе направените в
производството разноски за държавна такса по всеки от обективно съединените искове,
която възлиза на сумата от 315,44лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «Велес СТМ» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Д-р Железкова” бл.16, вх. Д, ет.1, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на В. М.
Д., ЕГН ********** с адрес **** следните суми: 6635,97лева, представляваща неплатено
нетно трудово възнаграждение за положен труд в периода от 01.01.2021г. до 01.03.2022г.,
2
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 07.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението и 1075,22лева,
представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 07.07.2022г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 128 КТ и чл. 224 КТ.
ОСЪЖДА «Велес СТМ» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Д-р Железкова” бл.16, вх. Д, ет.1, ап.3 да заплати на В. М. Д.,
ЕГН ********** с адрес **** сумата от 720лева, представляваща направени в настоящото
производството съдебно- деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА «Велес СТМ» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Д-р Железкова” бл.16, вх. Д, ет.1, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на
315,44лева, представляваща разноски за дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3