ПРОТОКОЛ
02.03.2021 година град
Несебър
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На втори март две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕТРОВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Й.М.
Г.А.
Секретар: Красимира Любенова
Прокурор: Христина Апостолова
Сложи за разглеждане докладвано от председателя
Наказателно общ характер дело № 18 по описа за 2021
година
На именно повикване в 16.15 часа се явиха:
Р.п.Б.Т.Н.
редовно призована, се представлява от прокурор Апостолова.
Подсъдимият
Х.Я.И., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв.П.Д.
***.
За ощетеното юридическо лице G.A.S. редовно призовано, не се явява
представител.
За
ощетените юридически лица A.A.И C.I. чрез представител „А.К.“ ЕООД, редовно
призовани, не се явява представител.
За
ощетените юридически лица T.P.C.L.D.&
G.T.S.T.H.L.L.H. редовно призовани, не се явява представител.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
Адв.Д.:
Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на
страните по делото съдът намира, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на
подсъдимия, както следва:
Х.Я.И., роден на ***г***,
с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, безработен, осъждан /неосъждан към датата на извършване
на деянието/, ЕГН **********.
Съдът РАЗЯСНЯВА на
подсъдимия правата му по чл.55 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата си.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ на страните правото им на отвод срещу състава на
съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания за отвод на
състава на съда, прокурора и секретаря.
Адв.Д.: Нямам искания за отвод срещу състава
на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод на
състава на съда и секретаря.
СЪДЪТ
намира,
че са налице предпоставките за провеждане на РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ по реда
на чл. 248 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА
КЪМ ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от
обвинителния акт преди повече от седем дни преди днешното съдебно заседание.
Получих и Разпореждане на съда от 08.01.2021г. Разбирам обвинението. Няма да
давам обяснения.
СЪДЪТ запитва прокурора, подсъдимия,
защитника, за становището им по въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: По т.1 – престъплението, за
което е повдигнато обвинение на подсъдимия И., е извършено на територията на
гр.Несебър и съгласно родовата и местна подсъдност, настоящото дело е подсъдно
на Районен съд гр. Несебър. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство, водещи до ограничаване процесуалните права на подсъдимия
и ощетените юридически лица. Подсъдимият е научил за какво престъпление е
привлечен в качеството на обвиняем. Заявил е, че разбира обвиненито и се е
възползвал от правото да не дава обяснения. Същият има упълномощен защитник,
като процесуално-следствените действия са били извършени в негово присъствие.
Подсъдимият е български гаржданин, владее български език, поради което не е
необходим превод. Считам, че на досъдебното производство не са били нарушени
правата на пострадалите ощетени юридически лица. Същите са били запознати с
правата си и не са пожелали материалите от ДП да им бъдат предявени. По
отношение на реда за разглеждане на делото, предвид изразеното становище на
подсъдимия и защитника, считам, че няма пречка същото да бъде разгледано по
реда на Глава 27 от НПК и по точно по чл.371, т.2 от НПК. Не са налице
предпоставки за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен
съдия или съдебен заседател. Не са налице предпоставки за извършване на съдебни
следствени действия по делегация. Не са налице основания за изменение на взетата
процесуална мярка „Подписка” в хода на досъдебното производство спрямо
подсъдимия. Нямаме искания за събиране на нови доказателства. В случай, че
делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, няма пречка след приключване на
разпоредителното заседание, на основание чл.252 от НПК да се пристъпи незабавно
към разглеждане на делото по този ред с участие на явилите се днес лица.
Адв. Д.: С оглед деянието, за което е
предаден моят подзащитен на съд и мястото на извършване на деянието, делото е
родово и местно подсъдно на РС- Несебър. Считам, че не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Не считаме, че са
допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения,
водещи до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и ощетените
юридически лица. Искането ни е настоящото производство да протече по Глава 27
от НПК като подсъдимият признава изцяло фактите и обстоятелствата така, както
са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. По т. 5 не са налице
основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия, съд заседател, назначаването на защитник или преводач. Считам, че не са
налице основания за изменение на взетата спрямо моя подзащитен мярка за
процесуална принуда. Нямаме искане за събиране на нови доказателства. Моля,
след приключване на разпоредителното заседание, на основание чл.252 от НПК да
се пристъпи незабавно към разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК-
съкратено съдебно следствие.
ПОДСЪДИМИЯТ: Присъединявам се към
становището на защитника ми. Желая делото да се разгледа по реда на съкратеното
производство, като признавам фактите, изложени в обвинителния акт.
СЪДЪТ намира, че делото е подсъдно по
родовата и местна подсъдност така, както е приел с разпореждането си. При
изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения,
поради което съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да се
върне на прокурора за тяхното отстравянане и
изготвяне на нов обвинителен акт:
В диспозитива на обвинителния акт,
когато е цитирана разпоредбата на чл.13 ал.1 от ЗМГО, прокурорът не е посочил
изрично в коя от трите предвидени хипотези същата следва да се приложи, което
се потвърждава и в началото на диспозитива, където е възпроизвел нормите на
чл.13, ал.1, т.1 и 2 от ЗМГО. Това противоречи на изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт, където изрично е посочено, че
марките са сходни, а стоките, тоест веществените доказателства, върху които са
поставени, са идентични, което навежда
единствено на приложението на чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО, която правилно и
единствено е посочена, тоест прокурорът се е позовал в обстоятелствената част
на обвинителния акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт не са
изложени твърдения, че според прокурора е налице идентичност на марките.
Въпреки това, в диспозитива на обвинителния акт за първи път е възпоризведена
разпоредбата на чл.13, ал.1, т.1 от ЗМГО. Това категорично лишава правото на
защита на обвиняемия и възможността му да разбере в какво конкретно
престъпление е обвинен.
Отделно от това, на страница пета от обвинителния
акт, прокурорът се е задоволил да посочи, че това сходство на знаците може да
доведе до объркване на потребителя, което обаче не отговаря на изискването за
излагане на конкретните обективни факти, които да налагат извод, че са налице
условията за вероятността от объркване за потребителя, а от там и за ангажиране
на наказателната отговорност на подсъдимия, по който начин да се постигне и
наказателно правната защита на правото на марките. Съобразно изискването на т.II, т.1 по Тълкувателно решение №1 от
2013г. на общото събрание на наказателната колегия на ВКС, не са спазени
указанията, дадени в цитираното тълкувателно решение, а в случая това е било
необходимо, защото при сходство на марките, вероятността от объркване на
потребителя не се предполага.
На страница девета от обвинителния акт е
използван термина „значителни имуществени вреди“ и са посочени броят на
минималните работни заплати, за да се уточни дали тези значителни имуществени вреди
са в големи или в особено големи размери, по който начин е обосновал наличието
на значителните вредни последици за съставомерност на деянието по чл.172б ал.2
от НК. Когато прокурорът е използвал и термина „значителни имуществени вреди“,
а с оглед цената на стоките в оригинал, е приел, че причинените от деянието
вреди са значителни, той е отъждествил термина „значителни вредни последици“ с
термина „значителни имуществени вреди“. Понятието „значителни вредни последици“
няма легално определение. Неговото съдържание е дефинирано по тълкувателен път
в ТР № 6 от 1973г. на ОСНК на Върховния
съд, както и в други съдебни актове на ВКС. Според посоченото решение „вредни
последици“ е по-широко от понятието „вреди“,
защото то обхваща освен имуществените вреди за дадено лице и всички други
негативни последици, които са настъпили за обществото като цяло - засягане на
правния ред, накърняване авторитета на държавни органи, създаване недоверие на гражданите
в организационните и ругалаторни способности на държавата. Тези вредни
последици са значителни тогова, когато постигнатите с деянието ефекти в
горепосочения аспект, са особено съществени и нанесените на обществото вреди са
от такъв мащаб, че тяхното преодоляване да бъде затруднено. В крайна сметка, в
понятието „вредни последици“ законодателят е вложил най-вече тези резултати от
престъпната дейност, които са увредили не само конкретен субект и конкретно
право, а са накърнили цял отрасъл от обществената сфера. На тази плоскост
именно терминът „вреди“ и „последици“ са дефинирани в разпоредбите на НК и в
този смисъл те не се припокриват, а в случая са факти, които да аргументират по-горе
посочените показатели, не се съдържат в обвинителния акт и не се сочат. Когато са
отъждествени понятията „значителни вредни последици“ и „значителни имуществени
вреди“, по този начин не само, че не е запълнена целяната фактическа непълнота,
но вместо това е създадена такава граматическа и смислова неуредица, която
според настоящия съдебен състав следва да се оцени като липсваща фактология и
за това непреодолима в рамките на съдебния процес. На фона на посочените
различия между понятията „вреди“ и „последици“ неразбираема, и в същото време
затрудняваща защитата, е направената от прокурора стойностна оценка на
причинените от деянието „вредни последици“, която според диспозитива и според
обстоятелствената част на обвинителния акт, се явява на сумата в размер на 375 360.00
лева. Освен, че няма как вредните последици от престъплението да имат пазарна
оценка, защото не такъв е смисъла на понятието, то използваната от прокурора
терминология очевидно не отчита теоретичната деференциация, нито съставомерните
обективни елементи, нито създава яснота за горепосочената величина, тоест дали
това е измерителят на причинените от деянието имуществени вреди, или пък това е
стойностното изражение на значителните вредни последици, които въпреки
заложената многокомпонентност, не е видно да е отчетена и оценена при изготвяне
на обвинителния акт. С оглед всичко до тук, на подсъдимия е накърнено правото
на защита да разбере какво конкретно престъпление е извършил, в което той е
обвинен с всичките му обективни и субективни елементи, поради което съдебното поризводство
следва да бъде прекратено, а делото да бъде върнато за отстраняване на допуснатите
при изготвяне на обвинителния акт съществени и отстраними процесуални
нарушения, поради което и на осноавние чл.248, ал.1, т.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:№260048
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство.
ВРЪЩА делото на прокурора за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения при изготвяне на
обвинителния акт, съобразно горните указания.
ПОТВЪРЖДАВА взетата в хода на досъдебното
производство спрямо подсъдимия Х.Я.И. мярка за неотклонение „Подписка“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протестиране в 7-дневен срок, считано от днес, пред Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16.50 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: