Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 983 05.07.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на девети юни две хиляди двадесет и
първа година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й.Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 872 по
описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 172, ал.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на К.Т. ***, с ЕГН **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0769-000630/25.03.2021г.,
издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Бургас Р.П.,
с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 24.03.2021г. и са
отнети два броя регистрационни табели. Счита, че
заповедта е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на закона и
прави искане за нейната отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По
делото е постъпило писмено становище с
искане заповедта да бъде отменена, като
неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът – Началник група в сектор "Пътна полиция" към
ОДМВР Бургас, редовно уведомен, не изразява становище
по жалбата.
Административен съд - Бургас, като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано
лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0769-000630/25.03.2021г., издадена от Началник група
в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Бургас Р.П., на К.Т. е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС
–товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.№ ******, който е част от състав
на ППС, считано от 24.03.2021г. за срок от шест месеца чрез отнемане на СРМПС №
********* и 2 броя рег. табели № ******
Принудителната административна мярка е
наложена на основание чл. 171, т.
2а б. а от ЗДвП за
това, че на 24.03.2021г., около 13.10 часа, в гр.Бургас, по улица „Георги
Полянов“, управлява собствения си товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с
рег.№ ****** и прикачено към него ремарке за лек автомобил /каравана/ „Фендт
Жокер“, с рег.№ ******, собственост на „Директар“ ЕООД, като при проверката е
установено, че Т. не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. Заповедта за прилагане на ПАМ е
връчена срещу подпис на жалбоподателя на 25.03.2021 г., видно от приложената
разписка.
От данните по административната преписка се
установява, че на 24.03.2021г.. срещу водача бил съставен АУАН от 24.03.2021г.
за това, че на 24.03.2021г., около 13.10
часа, в гр.Бургас по ул.“Г.Полянов“ в посока ул.“Захари Стоянов“, управлявал
товарен автомобил с прикачено към него полуремарке, без да притежава СУМПС,
валидно за категорията, към която спада управлявания от него състав на ППС.
Прието е, че водачът е извършил нарушение на чл.150а от ЗДвП.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0769-000630/25.03.2021г., издадена от Началник група
в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Бургас Р.П., на лицето е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца, считано от 24.03.2021г. и са отнети два броя регистрационни табели.
Видно от приложена по делото справка /л. 10 от
делото/, товарният автомобил е собственост на жалбоподателя и е с максимална
допустима маса 4650кг.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед №
251з-209/18.01.2017г. (л.22 от делото) на директора на ОД на МВР гр.Бургас,
на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени
длъжностни лица, включително и полицейските инспектори в сектор „Пътна
полиция“, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен
орган, в рамките на законовите правомощия. Актът съдържа необходимите реквизити и при издаването
му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта, като са
описани датата, часа и мястото на извършване на нарушението, регистрационният
номер и марката на управляваното МПС, данните за неговия собственик, трите
имена и ЕГН на лицето, което е управлявало МПС, както и това, че лицето не
притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която
спада управлявания от него състав от ППС. Заповедта е постановена в писмена
форма, подписана е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни
основания за издаването, което е
надлежно мотивирана. Спазени са изискванията на чл. 9, ал. 2,
т. 4 от АПК относно
формата, тъй като обективира ясно волята на административния орган, позволява
да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде
осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт.
Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е допустимо мотивите към акта да
се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. В
процесния акт не се съдържат констатации за максимално допустимата маса на ППС,
за изискуемата категория за управлението му, както и конкретни фактически данни
за деянието - управление на състав от пътни превозни средства. Тези
обстоятелства обаче са обективирани в приложена по делото справка за вида и
регистрацията на ППС, с която се установяват правнорелевантни обстоятелства. В
своята съвкупност те обосновават фактическите основания, мотивирали
административния орган да вземе решението си, като се явяват съответни и на
цитираните в акта правни основания.
Относно съответствието на оспорената заповед с
материалния закон съдът намира следното:
Съгласно чл. 171, т.
2а б. "а" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства за срок от 6 месеца до една година.
Нормата съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид–
прекратяване на регистрация на пътно превозно средство, като в конкретния
случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление
на МПС от лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. След
като липсват данни за издадено свидетелството за управление на МПС категория
"СЕ", то водачът е неправоспособен и е налице хипотезата на чл. 171, т.
2а, б"а" от ЗДвП, като административният орган е имал задължение да издаде заповед за
прилагане на предвидената в чл. 171, т.
2а от ЗДвП
принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и
административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.
е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма. По смисъла на ЗДвП, в случая
е било установено управление на състав от ППС/ механично свързани ППС, които
участват в движението, като едно цяло/, съгласно т. 20 от § 6
от ДР на ЗДвП, за
който водачът не е притежавал необходимата категория за управление.
Следователно с оспореният административен акт законосъобразно е приложена
обжалваната ПАМ по отношение на част от процесния пътен състав, а именно
товарен автомобил- марцедес. Мярката е фактически и правно обоснована и
съответства на предвидената в закона цел да се осигури безопасността на
движението по пътищата. Заповедта е съобразена с целта на закона и при
определяне на срока на ПАМ. Действително в акта не са изложени конкретни мотиви
за това, но продължителността на срока на мярката е определена съобразно
данните по преписката и високата степен на обществена опасност на деянието.
Управлението на състав от превозни средства е много по-рисково в сравнение с
управлението на единичен товарен автомобил и изисква специална квалификация и
опит на водача. Управлението на такава композиция от лице, което не притежава
съответното свидетелство за управление създава реална опасност за живота и
здравето на участниците в движението и предпоставя настъпването на много по –
тежки последици при едно евентуално нарушение и/или ПТП, поради което
определеният при оперативна самостоятелност срок в минимален размер на ПАМ не
противоречи на целта на закона и е съобразен с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Съгласно чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП, за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. В ал. 2 на същия член са регламентирани категориите
на моторните превозни средства за определяне правоспособността на водачите.
Относими за случая са нормите на чл. 150а, ал.
2, т. 10 и т. 11 от ЗДвП, според които категория С са моторни превозни
средства, различни от тези в категории D1 или D, чиято допустима максимална
маса надвишава 3500 kg, които са проектирани и конструирани за превоз на не
повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория
могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не
надвишава 750 kg, а категория СЕ, без да се нарушават разпоредбите на правилата
за одобряване на типа за съответните превозни средства, обхваща състав от пътни
превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С и ремарке
или полуремарке с допустима максимална маса над 750 kg. В конкретния случай по
делото е безспорно установено, че специалният автомобил, собственост на
жалбоподателя, е от категория С, тъй като е с допустима максимална маса 4 650
кг. и същият представлява теглещо МПС за управлявания от Т. състав от превозни
средства, в който се включва и ремарке с допустима максимална маса 1200 кг.,
която очевидно е над предвидените за категория СЕ 750 кг. Изложеното налага
извод, че водачът е следвало да разполага със СУМПС за категория СЕ, наличието
на каквато не се твърди и не се установява по делото.
Напълно ирелевантни за спора са доводите на
жалбоподателя, изложени в становището. Видно от цитираните по-горе норми на чл. 150а, ал.
2, т. 10 и т. 11 ЗДвП, категорията на превозните средства, а от там
и правоспособността, която следва да притежава водачът им, се определя не от
реалната маса на превозното средство, а от неговата допустима максимална маса. Тази
допустима максимална маса е установена още при регистрацията на ППС и е вписана
в СРМПС, а не се определя ad hoc във всеки определен момент.
С оглед на изложеното съдът приема, че
обжалваната заповед като издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, е
правилна и законосъобразна и подадената жалба,
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен
съд гр.Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т. ***, с ЕГН **********, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-0769-000630/25.03.2021г.,
издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Бургас Р.П.,
с която на Т. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а,
б. "а" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на
регистрацията на МПС за срок от шест месеца, считано от 24.03.2021г. и са
отнети два броя регистрационни табели.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал.
5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: