№ 4428
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110145368 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „(фирма)” ЕАД -
(населено място) против Т. Д. В..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 379,42 лв. – главница, представляваща
стойност на ТЕ за периода м. 05.2017г. до м. 04.2020г.; сумата от 185,88 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2018г. до 24.02.2021г., сумата от 6,79 лв., представляваща
главница за дялово разпределение и 9,25 лв. лихва върху главницата за дялово
разпределение. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски в
настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск. Твърди, че сумите за
дялово разпределение се дължат на ФДР, а не на ищеца. Позовава се на изтекла погасителна
давност.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „(фирма)“ ЕООД,
което не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № (номер)), том (номер), нот.
Дело № (номер) от 29.01.1987г., ответницата е придобила собствеността върху
топлоснбадения имот.
Представен е договор между „фирма“ ООД и Етажната собственост на сградата от
09.10.2002 г., в която се намира топлоснабденият имот.
По делото е представен Протокол за проведено Общо събрание на етажните
1
собственици на имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че
Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото
лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и
Списък на Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото
събрание на етажните собственици и сключен договор между третото лице помагач и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение, неоспорени от ответника.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от (фирма) ЕАД на потребителите в (населено място), приети от съвета на
директорите на ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в
централни ежедневници.
Като доказателства по делото са приети изравнителни сметки за периода м.05.2017 г.
– м. 04.2018 г., за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г.,
както и издадените фактури за дялово разпределение за процесния период.
По делото е изслушана и приета ССЕ, неоспорена от страните, която съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвена.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест, в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на
общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. По аналогичен
начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за процесния период, според
който общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след публикуването им в един
централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е
нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо, не е необходимо
подписването на изричен писмен договор.
По делото не е спорно, че е възникнало облигационно отношение между ответницата
и топлофикационното дружество, а това се установява и от представените по делото
доказателства.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) и
чл. 150 от ЗЕ, за процесния период.
По делото не се спори относно обстоятелството, че до имота е доставяно твърдяното
количество топлоенергия на посочените цени.
С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че по делото е установена
2
потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за
процесния период.
Основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за част от
процесния период.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2017г. до м. 04.2020г. Заявлението по чл.
410 от ГПК е подадено на 04.03.2021г.
За процесния период са в сила ОУ от 2016г. /в сила от м. 08.2016г./, като съгласно чл.
33 същите клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Сумата за м. 01.2018г. не е погасена по давност, тъй като съгласно ОУ, същата става
изискуема в срок от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася. Тоест сумата за м.
01.2018г. е станала изискуема едва на 17.03.2021г. Заявлението е подадено на 04.03.2021г.,
тоест преди изтичане на давностния срок.
Ето защо, погасени по давност са задължения за периода преди м. 01.2018г.
За периода м. 05.2018г. до м. 04.2020г. производството по делото следва да бъде
прекратено като недопустимо. В заповедното производство ответникът е признал
дължимостта на сумата от общо 1022.91 лв. /555.60 лв. + 467.31 лв./ за периода м. 05.2018г.
до м. 04.2020г. – главница за ТЕ, както и сума от 43.44 лв. главница за дялово
разпределение, поради което за посочения период настоящия иск е недопустим.
За непогасения по давност период за м. 01.2018г. до м. 04.2018г. сумата за ТЕ е в
размер на 174.13 лв., след направените корекции от ФДР, съгласно приетата и неоспорена по
делото ССЕ /л. 100 от делото/.
Ето защо, искът за потребена ТЕ следва да бъде уважен за сумата от 174.13 лв. и за
периода м. 01.2018г. до м. 04.2018г.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Единственото възражение на ответницата по
отношение на тази претенция е, че сумите за дялово разпределение следва да се заплащат на
ФДР, а не на ищеца.
Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 36 от Общите условия на договорите между „фирма” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Ето защо, неоснователни са възраженията на
ответницата в тази връзка. Ищецът е претендирал сума за дялово разпределение от м.
02.2018г. Съобразно приетата по делото експертиза за непогасения по давност период м.
02.2018г. до м. 04.2018г. главницата за дялово разпределение възлиза на 5.43 лв. /л. 102 от
делото/.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
3
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорният такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Съобразно приетата по делото експертиза мораторната лихва, изчислена върху
непогасената по давност главница за ТЕ в размер на 174.13 лв., възлиза на 43.24 лв. /л. 103
от делото/, до който размер следва да бъде уважен предявеният иск.
Неоснователни са доводите на ответницата за нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 от Общите условия. Съгласно посочените клаузи дължимите суми се заплащат в 45
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Така формулирани клаузите по
никакъв начин не нарушават закона или добрите нрави, респективно не може да се направи
извод, че се касае за хипотеза на неравноправни клаузи. В отговора на исковата молба
ответникът е цитирал клаузите на чл. 33 от ОУ в предишната им редакция, в която е
предвиден срок за плащане, считано от датата на публикуване на фактурите на интернет
страницата на продавача, поради което неоснователни са възраженията на ответника в тази
връзка.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение, предхождаща
подаването на заявлението, което обстоятелство ответникът изрично е оспорил още с
подаденото възражение в заповедното производство, поради което акцесорната претенция в
тази част се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящето исково
производство в размер общо на 181.33 лв. (при определен размер на юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв.), както и направените в заповедното производство разноски в
размер на 31.79 лв., съразмерно на уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 185.02
лв. в настоящето производство. На адв. Д. следва да бъде присъдена сумата от 185.02 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Д. В., ЕГН **********, с
адрес: (населено място), (ж.к.), (номер), че дължи на „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със
седалище и адрес на управление: (населено място), (улица) по предявения иск с правно
основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
79,
4
ал.1 ЗЗД, сумата от
174.13 лв., представляваща незаплатена ТЕ за периода м. 01.2018г. до м. 04.2018г., сумата от
5.43 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 02.2018г. до м.
04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от 04.03.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във
вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 43.24 лв., представляваща лихва върху главницата за
незаплатена ТЕ за периода 15.09.2018г. до 24.02.2021г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. №
12790/2021г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена ТЕ за
разликата над уважената част от 174.13 лв. до пълния предявен размер и за периода м.
05.2017г. до м. 12.2017г., иска за главница за дялово разпределение за разликата над
уважената част от 5.43 лв. до пълния предявен размер, иска за лихва върху главницата за
потребена ТЕ за разликата над уважената част от 43.24 лв. до пълния предявен размер от
185.88 лв., както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 9,25
лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 45368/2021г. на СРС, 35 с-в, в частта, в
която се претендира главница за ТЕ и дялово разпределение за периода м. 05.2018г. до м.
04.2020г.
ОСЪЖДА Т. Д. В., ЕГН **********, с адрес: (населено място), (ж.к.), (номер) да
заплати на „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (населено
място), (улица), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 181.33 лв., представляваща
направените по настоящето дело разноски, както и сумата от 31.79 лв., представляваща
направените по ч. гр. д. № 12790/2021г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(населено място), (улица) да заплати на Т. Д. В., ЕГН **********, с адрес: (населено място),
(ж.к.), (номер), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 185.02 лв., представляваща
направените по настоящето дело разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(населено място), (улица) да заплати на адв. Р. Л. Д. – САК, л. № (номер), на основание чл.
38 от ЗА и чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 185.02 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по ч. гр. д. 12790/2021г. на СРС, 35 с-
в, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице помагач на „(фирма)” ЕАД –
„(фирма)“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5