Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.Царево 12.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви
граждански състав, в съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Мария Москова
при секретаря Петранка Бъкларова,
като разгледа докладваното от съдия Москова
гр. дело № 194/2019г. по
описа на съда, за да се произнесе съобрази:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: ***, против К.С.С. с ЕГН **********
***, с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 99 ЗЗД и
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 236.25 лева - главница по Договор за
кредит за покупка на стоки CRED - ***от 22 юли
В исковата молба се твърди, че “***“ ЕАД като Кредитор се е намирало в
облигационни отношения с ответника К.С.С. като Кредитополучател въз основа на
сключен между страните Договор за кредит за покупка на стоки CRED - *** от 22
юли
Твърди се, че договорът за кредит
е сключен при спазване на разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит,
кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано
решение за сключване на Договора за кредит. Съгласно подписаният между страните
Договор за потребителски кредит и в съответствие с чл. 26, ал. 1 ЗПК, „***“ ЕАД
като Кредитор имал право да прехвърли вземането си по Договор за кредит за
покупка на стоки на трето лице.
Излага се, че между “***“ ЕАД, ЕИК ***и „***“ ЕООД, ЕИК *** е сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2017 г. на основание чл.
99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 14.9.2018 г., по силата на които
вземането е прехвърлено в полза на „***” ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Иска се от съда да признае за установено, че „***” ЕООД има следните
вземания срещу К.С.С. по Договор за кредит за покупка на стоки CRED - ***от 22
юли
В срока по ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който взема становище за
недопустимост и неоснователност на исковете за претендираните главница и лихви,
като се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Счита, че след като на 19.11.2004г. е преустановил плащането на вноските
по кредита, то същият е станал предсрочно изискуем на 19.01.2005г., от който
момент е възникнало правото на кредитора да предяви иска си за цялото вземане,
но същият не го сторил в
законоустановения петгодишен срок, а е предявил същия чак на 14.12.2018г. Ето
защо счита, че този иск е погасен по давност на 19.01.2010г., тъй като не са
налице условията за прекъсване на давността, посочени изрично в чл.116 от ЗЗД.
Оспорва и исковете за лихва като погасени по давност доколкото и главния иск е
погасен по давност. Освен изложеното по-горе, счита че част от исковете за
лихва са погасени по давност и на собствено основание по силата на чл.111 б.“в“
от ЗЗД. Отделно от това смита, че клаузите за лихви са нищожни на основание
чл.26 ал.1 предл.трето от ЗЗД. При условията на евентуалност оспорва исковете
като неоснователни, тъй като не е бил уведомен за цесията и не е бил поканен за
заплащането на претендираните от ищеца лихви. Моли исковите претенции да бъдат
отхвърлени като погасени по давност, евентуално – като неоснователни. Претендира
направените в производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 67/2019г.
по описа на РС-Царево, от което се установява, че на 21.12.2018 г. ищецът е
депозирал пред РС-Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение против
ответника за процесните суми, като производството пред РС-Сливен е било
прекратено и делото е било изпратено по подсъдност в РС-Царево. Заявлението е
уважено от РС-Царево, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното
производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по
чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете,
въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване
на дължимост на сумите за главница, договорна и мораторна лихва.
На 22.07.2004г. между ответника К.С.С. в качеството на кредитополучател и “***“
ЕАД като Кредитор е сключен Договор за кредит за покупка на стоки CRED - *** от
22 юли 2004г. , въз основа на който Кредиторът е предоставил на
Кредитополучателя потребителски кредит в размер на 329.07 лева, който е
следвало да бъде върнат ведно с лихва в размер на 98.70 лева, представляваща
печалба на Кредитора на 9 месечни вноски, всяка в размер на 47.52 лева. Видно
от погасителния план последната вноска е следвало да бъде заплатена на 15.03.2005
г. Кредиторът е изплатил сумата по
банкова сметка ***, от който Кредитополучателят е закупил стоките, като по този
начин Кредиторът е изпълнил задължението си по Договора. В общите условия,
неразделна част от договора за кредит е предвидено, че при забава на една или
повече погасителни вноски кредитополучателят дължи неустойка в размер на 5 лева
за всеки работен ден от забавата върху всяка забавена погасителна вноска. (т.5
от договора). Ответникът К.С.С. е преустановил плащанията по Договора за кредит
на 19 ноември 2004г. Съгласно подписаният между страните Договор за
потребителски кредит и в съответствие с чл. 26, ал. 1 ЗПК, „***“ ЕАД като
Кредитор имал право да прехвърли вземането си по Договор за кредит за покупка
на стоки на трето лице.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2017г. и Приложение
№ 1 към него от 14.9.2018 г., ищецът в качеството на купувач е закупил от “***“ ЕАД, ЕИК *** вземането по договора изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С Пълномощно с нотариална заверка на подписите от 29.07.2014 г. БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД в качеството на цедент по договора за прехвърляне на
вземания от 27.09.2018г. е упълномощил ищецът в качеството на цесионер да
уведоми длъжниците за сключения договор за прехвърляне на вземания.
Към исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на
вземания по силата на договор за цесия от 20.12.2017г., изходящо от ищеца в качеството
на пълномощник на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, с което уведомяват ответника
в качеството на длъжник по договор за кредит, предмет на цесията.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат
предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер,
както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че
е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга,
който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и
обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите
за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за изтекла
погасителна давност.
По делото е прието ч.гр.д. № 67/2019г. на РС-Царево, видно от което по
делото е издадена заповед за изпълнение, ответникът е подал възражение срещу
заповедта в срок, което е обусловило и правния интерес от предявяване на
настоящия иск от ищеца по делото. Исковете се явяват допустими и следва да се
разгледат по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение /21.12.2018г./ е настъпил падежа на цялото задължение - последна
падежна дата 15.03.2005г.
На първо място следва да се разгледа направеното от ответника възражение за
липса на прехвърляне на вземането по силата на сключения договор за цесия.
Видно от приложение №1, неразделна част от договора, вземането по Договор за
кредит за покупка на стоки CRED - 5038076 от 22 юли 2004г. е валидно
прехвърлено на ищеца в качеството му на цесионер. Предвид така изложеното
възражението на ответника се явява неоснователно.
Съдът счита за неоснователно и възражението на ответника за липса надлежно
уведомяване за прехвърляне на вземането от кредиторът по сключения от него Договор
за кредит за покупка на стоки CRED - 5038076 от 22 юли 2004г. Съгласно приетото
по делото, като доказателство пълномощно ответникът е бил надлежно упълномощен
да подписва и връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата на
това пълномощно е изготвено съобщение до ищеца, като същото е приложено към
исковата молба и е връчено на ответника с връчването на препис от исковата
молба. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр.
1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предишният кредитор има право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.3
и ал.4 от ЗЗД.
Предвид така изложеното и на основание цитираната съдебна практика съдът счита,
че е налице надлежно съобщаване на цесията по отношение на ищеца, поради което
следва да се пристъпи към разглеждане на твърденията на ищеца за изтекла
погасителна давност по отношение на
вземанията, предмет на настоящото производство.
Съгласно трайната съдебна практика при договора за заем е налице неделимо плащане. В
случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за
противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв
за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от
16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК).
От така изложеното следва, че падежът на задължението по сключения договор
за кредит, настъпва на крайната дата на същия, а именно: 15.03.2005г. От тази
дата до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
от който момент се считат предявени и настоящите установителни искове – 21.12.2018г.,
петгодишният давностен срок по отношение на вземанията за главница е изтекъл на
15.03.2010г., т.е давностния срок по отношение на вземанията за главница е
изтекъл преди повече от осем години преди предявяването на иска. Ето защо възражението на защитата се явява
основателно и искът за признаване на
дължимостта на главницата следва да се отхвърли като погасен по давност. След
като главният иск е отхвърлен като погасен по давност, то съответно следва да
се отхвърли и искането за присъждане на законна лихва. С погасяване на
вземането за главницата е погасено и вземането за мораторна лихва върху тях.
С оглед изхода на спора и отхвърлянето на предявените от ищеца искове, в
полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в размер
на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление: *** ,
против К.С.С. с ЕГН ********** ***, иск с правна квалификация по чл.
422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ал.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
236.25 лева - главница по Договор за кредит за покупка на стоки CRED - *** от
22 юли
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление: *** , ДА ЗАПЛАТИ на К.С.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 300.00 лева, представляваща разноски по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ОС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: