№ 37
гр. Ботевград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20221810200654 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № ***г., издадено от
Б.В.С., Началник РУ П., упълномощен със заповед № ***г. на МВР, с което
на Й. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 4 месеца, за нарушение на чл.103 от
същия закон.
Наказаното лице Й. Г. Г. в подадена в срок жалба моли наказателното
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалният
си представител адв. Б. от САК, който в съдебно заседание, поддържа
жалбата и моли наказателното постановление да се отмени.
Въззиваемата страна РУ-П., редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по жалбата. В съпроводителното писмо
по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е изложила съображения за прекомерност на
разноските в съдебното производство.
От фактическа страна:
1
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 31.05.2022г., около 15.15 часа, в гр. П., ул. ***, жалбоподателят като
водач на собствения си лек автомобил “Тойота Авенсис 2.0ТД ”, с рег. № ***
отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице
срещу подпис на 14.11.2022г. и е обжалвано в законоустановения 14 дневен
срок /22.11.2022г./, чрез системата за сигурно електронно връчване.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства /заверени копия на АУАН;
заповед № ***г. на МВР; справка за нарушител, постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство, както и от показанията на
свидетелите Х. Х. и М. В..
Като официални документи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства, съдът кредитира приложените по делото писмени
доказателства - Заповедта на министъра на вътрешните работи (съгласно
която се установява наличието на компетентност на лицата, издали
конкретните АУАН и НП); постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство, които са обективни и непредубедени писмени
доказателства и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал
подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на
мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид
липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.
От правна страна:
Обжалваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите административни актове. Жалба е депозирана в преклузивния
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което
се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и
2
процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът служебно установи, че актът за установяване на администативно
нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за
това длъжностни лица. Според т. 1. 3.2. от заповед № ***г. лицата, заемащи
длъжност младши „младши автоконтрольор” са овластени да съставят актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Съгласно т. 3. 8. от
същата заповед началниците РУ при ОДМВР са компетентни да издават
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.
Спазени са всички давностни срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето
на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл.
34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно
едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок
от съставяне на акта.
Извършвайки служебна проверка на законосъобразността на НП, както
и на акта въз основа на който е издадено, съобразно правомощията си в това
производство, съдът, констатира допуснати съществени процесуални
нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила.
Жалбоподателят е санкциониран за едно нарушение на правилата за
движение, подведено под нормата на чл. 103 от ЗДвП.
В обстоятелствената част на повдигнато обвинение за нарушение на чл.
103 от ЗДвП е посочено, че водачът отказва да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението. От съдържанието на
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, а и от
разказите на разпитаните в съдебно следствие свидетели се установява, че
разпореждането било - „жалбоподателят да остане на място на извършване на
проверката“.
При така несъмнено установени обстоятелства, на първо място Съдът
установи нарушение на 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, а именно не е изпълнено
изискването да се посочат законовите разпоредби, които са нарушени –
3
основание за отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Съображенията в тази насока, се изразяват във факта, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление, наказващият орган се е съобразил
изцяло с изложените в АУАН фактически констатации, че деянието се
изразява в това, че жалбоподателят, като водач на МПС "водачът отказва да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението".
Квалификацията по чл. 103 от ЗДвП. е погрешна. По този начин е въведено
вътрешно противоречие и в самото описание на изпълнителното деяние, с
което е накърнено правото на защита на жалбоподателя - основание
допуснатото процесуално нарушение да се квалифицира като съществено и
водещо като последица необходимостта от отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно. Освен това, по силата на чл. 165, ал.
2, т. 1 ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от
министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните
превозни средства, да проверяват документите за самоличност и
свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани
с управляваното превозно средство и с извършвания превоз, а според чл. 103
ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място
и да изпълнява неговите указания. Фактът, че водачът е спрял вдясно по
посока на движението, след като му е бил подаден сигнал със стоп палка
изключва отговорността му за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Неизпълнение
разпореждане на полицейски орган би било съставомерно, но по друга правна
разпоредба, а не по въведената правна квалификация – чл. 103 от ЗДвП, която
не е релативна на описаното деяние и сочеща на извод за друго, различно от
описаното деяние, каквото първо не се твърди да е осъществено, а тъкмо
напротив – по несъмнен начин в съдебно следствие от показанията на самите
полицейски служители се установи, че водачът е спрял на подадения сигнал
със стоп палка. В обобщение, изискването наказващият орган да посочи
нарушените правни разпоредби не е самоцел и се изразява в това да се
впишат не кои да са правни норми, а нарушените, като правилната правна
квалификация е винаги и единствено възможна и всякога е необходимо да е
релативна на въведеното фактическо описание на визираното нарушение,
откъм всички съставомерни признаци, характеризиращи го от обективна
4
страна. Нещо, което с квалифициране на деянието по чл. 103 от ЗДвП не е
изпълнено по вече изложените съображения и в това се изразява визираното
процесуално нарушение, което води до накърняване правото на защита на
жалбоподателя в аспекта да узнае за какво всъщност нарушение се цели да
бъде ангажирана отговорността, явяващо се критерият процесуалното
нарушение да бъде квалифицирано като съществено. Оттам като основание за
отмяна на санкционния акт.
На следващо място в АУАН и в НП липсва описание на обстоятелства,
свързани с обективни и субективни признаци от състава на нарушението и
посочване на релевантни факти за обосноваване на формулирания извод, че
"водачът отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране
на движението". Нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на
него НП, са посочени каквито и да е било фактически констатации досежно
начина, по който се твърди жалбоподателят да е извършил нарушение.
Релевантните фактически обстоятелства, дори и да могат да се установяват от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства /свидетелските
показания на полицейските служители, който в случая възпроизвеждат
възприятия за съвсем друго нарушени/, е следвало да намерят обективен
израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на
нарушението, като е недопустимо да се извличат по пътя на формалната или
правната логика. Наличието на доказателства за извършването на
нарушението не може да замести и да санира липсата на изискуемата се
фактическа обосновка в обстоятелствената част на наказателното
постановление. Дали са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, следва
да се преценява само въз основа на обективираните данни в наказателното
постановление, а не с оглед съдържанието на фактическите данни в
административнонаказателната преписка. Всички законово изискуеми
реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН е въпрос на процесуална
законосъобразност на наказателното постановление, а представянето на
доказателства, потвърждаващи извършването на нарушението по
повдигнатото административно обвинение – на неговата материална
законосъобразност. Административните наказания са форма на държавна
принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване
на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице.
Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят
5
е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на
административнонаказателната отговорност, като всяко формално нарушение
на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава
наказателното постановление и е основание за неговата отмяна. В случая в
обстоятелствената част на АУАН и на НП не са посочени каквито и да е било
фактически констатации досежно обстоятелства, свързани с обективни и
субективни признаци от състава на нарушението и съставомерните елементи
на деянието, което има за последица фактическа необоснованост на
повдигнатото на жалбоподателя административно обвинение. Неспазването
на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 5 за индивидуализация на извършеното
нарушение от фактическа страна, е нарушение, което следва да бъде
квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на
защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и
юридически формулираното съдържание на наказателното постановление.
Съответно това нарушение представлява второ абсолютно основание за
отмяна на наказателното постановление.
С други думи казано, съдът приема, че няма нарушение на чл. 103 от
ЗДвП и материалният закон е приложен от актосъставителя неправилно.
Същото важи и за наказващия орган, който също твърди, че е налице
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направеното от административно наказващия
орган възражение за прекомерност на разноските, съдът намира претенцията
на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателна до минималния
размер от 400.00 лева, определен по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че делото не се
отличава с фактическа е правна сложност. Поради изложеното, въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в този размер.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***г., издадено от Б.В.С.,
Началник РУ П., упълномощен със заповед № ***г. на МВР, с което на Й. Г.
Г., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 4 месеца, за нарушение на чл.103 от същия
закон.
ОСЪЖДА ОДП на МВР – София ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. Г., ЕГН
**********сумата от 400.00 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-
гр.София по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7