Р
Е Ш Е Н И Е
№………
/ 28.10.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 812 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от М.А.Н.,
ЕГН: **********, чрез адвокат Р.И., против
„Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 3886.97лева,
представляваща корекция на сметката на ищеца за потребена ел. енергия за обект,
находящ се в ******, за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г., за която е
издадена фактура № ********** от 03.05.2019
г. за клиентски № ********** и абонатен № **********.
Ищецът твърди, че електроразпределителното дружество претендира заплащане на
електроенергия, която реално не му е доставена, не е потребена от него и не е
ясно как е изчислена. С оглед на това счита, че не дължи обективираната във
фактурата сума в размер от 3886.97 лева. Излага, че съгласно практиката на
Европейският съд по Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета, относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с § 13а от ДР на същия,
„националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на
договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически
обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага,
освен ако потребителят се противопостави на това...”. Позовава се и на практика на ВКС, постановена по чл. 290 от ГПК, според
която, констативният протокол за проверка не е годен да установи съществуването
на валидно правно основание за електроразпределителното дружество да получи
начислената в резултат на корекцията сума, тъй като в действащото обективно
право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща едностранна
промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия, както и на
практика на ВКС, в която е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли
законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период
електрическа енергия. Според Върховния касационен съд, коригирането на сметки
за вече доставена електрическа енергия въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, противоречи на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е
недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане. Подобна практика води до неоснователно обогатяване на
електроразпределителното дружество. Цитира решение № 1081/07.02.2008 г.,
постановено по търг. дело № 657/2007 г. на ВКС, както и чл. 13 от Директива № 2006/32/
ЕО от 5 април 2006 г. на Европейския парламент, съгласно които, държавите - членки
гарантират чрез вътрешните си нормативни механизми, че сметките се изготвят от
енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и
фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно
потребление и информацията е представена по ясен и
разбираем начин и купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена
стока. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със
специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и
лицензираното за ползването му енергийно дружество в случая „Енерго - Про
Продажби” АД, възможността на абоната за контрол на показанията е
възпрепятствана. Отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в
пряко нарушение на Общите условия на дружеството, разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ,
Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите, задължаващи
дружество доставчик да осигурява на страната, която купува или продава
електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за
търговско измерване. Отчитащото електроенергия устройство е параметризирано да
отчита консумираната ел. енергия само по две тарифи - дневна и нощна. Твърди,
че в настоящия случай, електромерът е параметризиран да отчита по три тарифи,
без да има подадено за целта заявление от него, като абонат - потребител. Тъй
като е битов абонат, трвърди, че, при липса на изрично и индивидуално уговорени
условия за отчитане по три тарифи, параметризирането на електромера да отчита
по този начин не е обвързващо за него, тъй като представлява отклонение от
договора. С оглед на това, според ищеца, липсва основание за допълнително
начисляване на отчетената консумация по невизуализирания регистър 1.8.3.
Твърди, че не е подавал заявление за промяна на параметризацията на електромера
му чрез отчет по трета тарифа /1.8.3 за върхова енергия/, за да се отчита
потреблението му и по нея при условията на чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 от
ЗЕ. Такъв отчет е и недопустим, поради липса на определени цени на върхова
енергия за битови абонати. Също така излага, че в представения протокол и
експертиза липсват данни в кой часови диапазон са действително консумирани
натрупаните в скрития регистър показатели, както и доказателства за тарифната
група, по която евентуално са консумирани натрупаните в скрития регистър
количества, т.е. дали е в часовете за върхова енергия, а също дали изобщо
потреблението е било осъществявано от него и в посочения във оспорваната от
ищеца фактура времеви период. Сочи, че от констативния протокол и експертизата
на БИМ, не би могло да се установи извършване на софтуерната манипулация,
несъответствие между данните на параметрите на измервателната група (по три
тарифни регистъра) и заявените от него параметри за измерване (по два тарифни
регистъра), причинната връзка между тези факти, време на настъпване на
несъответствието (грешката) и размерът на разликата между отчетено и преминало
количество електрическа енергия в периода на неправилното изчисляване на
енергийното потребление. В самата експертиза е констатирано отсъствие на
механични дефекти по кутията, на клемите и на клемния блок на електромера.
Налични са и всички видове обозначения на табелката на електромера, вграденият
часовник показва реално време и дата. Електромерът съответства на метрологични
характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на
електрическата енергия. Не съответства на техническите характеристики. Въз основа на тези констатации счита, че не са налице
основания за корекция на сметката му за консумирана електрическа енергия. Освен
това, според ищеца, ответното дружество не е спазило предвидените от закона процедури за извършването
на наложената му корекцията, което води до липса на основание за дължимост на процесната сума.
Съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ, устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
ПИКЕЕ, издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г..
(отменени с изключение на чл . 48, 49, 50 и 51 с Решение № 1500 от 06.02.2017
год. по адм. д. № 2385/2016 год. на ВАС). При правоотношение, възникнало от
договор за доставка на ел. енергия, абонатът дължи цената на потребените
количества, различни от реално отчетените от оператора, при наличие на всички
елементи от уредените фактически състави на случаи и начини на преизчисление на
количеството ел. енергия от операторите на съответните мрежи /раздел IX от
ПИКЕЕ/, при спазване нормите на ЗЕ и на ОУДПЕЕ и ОУДПЕЕЕМ. Твърди, че в случая
контролната проверка в обекта на потребление е извършена при действието на чл.
47, ал. 1 от ПИКЕЕ, като хипотезите позволяващи корекция при условията,
визирани в чл. 48 от ПИКЕЕ са неприложими, доколкото не е установено
вмешателство в измервателната схема или схемата на свързване на електромера.
Фактическият състав на чл. 50 от ПИКЕЕ предвижда възможност за корекция при
разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика. Твърди още, че процесният електромер не е с дистанционен отчет,
поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва.
Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена по правилата,
на практика лишава абоната от възможността да упражни контрол върху
показанията, съобразно възможността по чл. 10 от ПИКЕЕ. Отчетът по скрит и
недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.
10 от ПИКЕЕ, задължаваща дружеството - доставчик да осигурява на страната,
която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на
показанията на средствата за търговско измерване. След като невизуализираната
тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само
неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, в
случая „Енерго - Про Продажби” АД, то възможността на абоната за контрол на
показанията е възпрепятствана. Излага, че отчетът по незаявена от потребителя
тарифа е в противоречие с нормативите на чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 от ЗЕ,
които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел.
напрежение, когато това е възможно, както в случая. Доколкото в конкретния случай не са били налице нови цялостно
уреждащи процесните отношения ПИКЕЕ, то тази празнота не може да бъде заместена
от действащите до този момент разпоредби. Освен това, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ, крайният
снабдител с ел. енергия (доставчикът) следва да предвиди в общите условия на
договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена корекция
на сметка. След като след
изменението през 2012 г., чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, именно това налага
допълването на заварените към момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. След корекцията на ОУ от страна на дружеството,
същите подлежат на одобряване от КЕВР, т.е. на регламентиран държавен контрол,
също на разгласяване в обществото по реда на чл. 98а, ал. З от ЗЕ (публикуване
най-малко в един централен и един местен вестник). Предвидена е и възможност
несъгласният с тях клиент да поиска специални условия - чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ.
Именно спазването от страна на „Енерго - Про Продажби“ АД на цялата тази
процедура, уредена в закона с цел защита на крайния потребител, налага
нарочното регламентиране на реда за уведомяване на клиентите при извършване на
корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ след
приемането на ПИКЕЕ. В случая е безспорно, че ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД,
действащи за периода от 22.03.2017г. до 21.03.2018 г., са приети през 2007 г.,
т. е. преди изменението на ЗЕ от 2012 г. и приемането на ПИКЕЕ през 201З г. Счита,
че правилата по чл. 24, ал. 2 от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД и общият ред
за уведомяване, предвиден в чл. 42 от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД се
явяват неприложими в настоящия случай, поради което от ответното дружество не е
извършено и редовното му уведомяване за корекцията, поради липса на установени
правила. С оглед изложеното счита, че ответникът не е установил по период и
стойност реално потребление в собствения му обект, като същевременно не е
проведена законосъобразна корекционна процедура. По тези съображения моли искът да бъде уважен.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът,
чрез своя процесуален представител поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Претендира разноски. Представя списък на разноските.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника „Енерго – Про Продажби” АД, чрез адвокат Н.Г., в който твърди,
че претендираната сума се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, във вр. с 200,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и ответното
дружество съществува валидно договорно правоотношение. Потвърждава
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол. Твърди също, че ответното дружество изпълнява поетите по
договора задължения добросъвестно. Сочи, че извършената
на 21.03.2018 г. техническа проверка от служители на „Електроразпределение
Север“ АД е станало в присъствието на двама свидетели. Твърди, че
„Електроразпределение Север“ АД следи за техническото състояние на
измервателните уреди. За извършената проверка е съставен констативен протокол №
1301319. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в
индивидуални опаковка, пломбиран с пломба № 285421 и е предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Експертизата е
извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди”, Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза е
съставен Констативен протокол № 631/16.04.2019 г. При софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала
енергия по тарифа 15.8.3. в размер на 22073.510 квтч, която не е визуализирана
на дисплея. На 25.04.2019 г. е изготвено становище на „Електроразпределение
Север” АД за начисляване на електрическа енергия и е конкретизиран размера на
оспореното вземане. Установено е
точното количество неотчетена ел.
енергия след прочитане на регистри
1.8.3. в размер на 22073 квтч. На
03.05.2019 г. е издадена фактура № ********** от „Енерго - Про Продажби” АД, с
което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия,
натрупана в скрития регистър – 3886.97лева. Според ответника, въпреки че е извършена
корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия, натрупана в
невизуализирания регистър, е реално доставена и потребена от потребителя, но същата
не е заплатена от него. Позовава се на
разпоредбите на чл. 50 от ПИКЕЕ и чл. 200, ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД относно задължението
за заплащане на цената на потребената ел. енергия. С оглед
изложеното моли съда, в случай че приеме за неприложима разпоредбата на чл. 50
от ПИКЕЕ, да отхвърли иска на основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се
касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане
се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко
– продажба на ел. енергия, в който смисъл е и решение № 150/26.06.2019 г. по г.
д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез неговия
процесуален представител, поддържа отговора. Моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан. Представя договор за правна защита и съдействие,
фактура, платежно нареждане и списък на разноските. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, в случай че същото надвишава минималния размер по Наредба № 1.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между
страните е налице твърдяната договорна връзка по повод доставка на
електроенергия, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол, че в резултат на констатациите е извършена корекция
на количеството потребена ел. енергия в сметката на абоната и че ответникът е издал
фактура за процесната сума.
От представения по делото
Констативен протокол № 1301319/21.03.2018 г. се установява, че на посочената дата е извършена техническа проверка на
СТИ за обекта на потребление на ищеца, находящ се в ******, при която са
установени показания за нощна тарифа – 003663 и дневна тарифа – 010081, и че
тарифният превключвател е вграден точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано
и предадено за експертиза в БИМ. Електромерът е запечатан в
индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 285421. Протоколът е подписан от
служителите, извършили проверката и двама свидетели.
От Констативен протокол № 731/16.04.2019
г. на БИМ, Регионален отдел - Русе се установява, че статичен еднофазен
двутарифен електромер Тип: МЕ 162 – D1A52 – M3KO, производител „ISKRA”, е представен за проверка, запечатан в найлонов плик, пломбиран с пломба
№ 285421. При проверка на техническите изисквания е установено, че липсват
механични дефекти на кутията, на
клемите, на клемния блок на електромера и че са налице необходимите обозначения
на табелката на електромера. Същият е с оценено съответствие. При проверка на
точността му е установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите
на изхода за проверка и при продължително включване с отчитане на показващото
устройство, грешката е в рамките на допустимата. Вграденият часовник показва правилно относно
реалното време и датата е вярна. При софтуерно четене
е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на
преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 0022073.510 квтч, която не е визуализирана
на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия, но електромерът не съответства на техническите
характеристики.
Въз основа на Констативния протокол
на БИМ е изготвено становище от 25.04.2019 г. на
„Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено за начисляване допълнително
общо количество ел. енергия в размер на 22073 квтч. за периода от 22.03.2017
г. до 21.03.2018 г., представляващо корекция, извършена след софтуерен прочит на паметта на
СТИ.
С фактура № **********
от 03.05.2019 г. за клиентския номер на ищеца е начислена сумата 3886,97лева, представляваща цена на
ел. енергия за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г.
От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36
месеца се установява, че за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г. по партидата на ищеца
са начислени 22073 квтч ел. енергия, а от извлечение за фактури и плащания към 21.06.2019
г. се установява, че същата не е заплатена.
С писмо изх. № 52476/25.04.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от
констативния протокол на ищеца с уведомление за извършената корекция, получено
от ищеца на 02.05.2019 г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне.
С писмо изх. № 52476/03.05.2019 г. от „Енерго –
Про Продажби” АД е изпратена на ищеца фактура за корекция на сметката № **********
от 03.05.2019г., получено от същия на 08.05.2019 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне.
От протокол за монтаж № 11162908 от 15.02.2016 г. се
установява, че служители на „Енерго - Про Мрежи” АД са монтирали на обекта с
абонатен № ********** електромер с фабр. № 1114021666123892 с отразяване, че
показанията за дневна и нощна тарифа към датата на монтирането му са нулеви.
От приетото по делото заключение на вещо лице Н.В., се
установява, че процесният електромер тип: МЕ 162 „ISKRA” с фабр. № 11114021666150622 е произведен през 2016 г., като същата година
е минал задължителната проверка за годност в БИМ. Срокът му на метрологична
годност е 6 години и изтича пред 2022 г. Към датата на проверката – 21.03.2018
г. уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Според
заключението, тъй като процесното СТИ не е включено в системата за дистанционен
отчет, не е възможно да се определи с точност началната дата на
въздействието. При изготвяне на
становището е взет период, равен на максималния, съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ.
Налице са били техническите предпоставки за извършване на допълнително
изчисляване на ел. енергия, съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ. Вещото лице отбелязва, че
извършеното неправомерно претарифиране на отделните регистри е с цел неотчитане
в пълен обем по двата видими такива : 1.8.1 – нощна енергия и 1.8.2 – дневна
енергия. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания вследствие на
консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития
регистър 1.8.3. Така електромерът е отчел цялото количество на потребената ел.
енергия в обекта. Ел. енергията, натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 22 073
квтч е отчетена от процесния СТИ. Електромерът тип МЕ 162 „ISKRA” е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел. енергия по
двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. Според вещото лице
натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено
там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера. Вмешателството е извършено
чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през
инфрачервения порт на електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем
на количества ел. енергия по нощна и дневна тарифни зони. Препрограмирането
осъществява прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се
визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално
не се заплаща. Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на
процесното СТИ, доказано от независимото изследване в БИМ. Натрупаното
количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само
вследствие на човешка намеса. В открито съдебно заседание, след предявяване на протокола за монтаж на
процесния електромер по искане на процесуалния представител на ответното
дружество, вещото лице посочва, че при монтажа електромерът е бил с нулеви
показатели по основните видими тарифни зони, от което прави извод, че
електромерът е бил нов и не е включван към ел. мрежа.
От всичко това заключава, че към датата на монтажа електромерът е бил с нулеви
показатели и по скритите регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Пояснява, че процесният
тип електромер, а и всички електромери, които използва „ЕРП Север” АД разполагат
с осем тарифи. От тях активни са пет, като броят на видимите регистри е в
зависимост от това дали се касае за битов абонат или за стопански такъв. За
битовите абонати видимите регистри са два – нощна и дневна, а за стопански –
три: нощна, дневна и върхова. Те са програмирани по този начин.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Основният спорен въпрос в отношенията между страните е доколко са
били налице предпоставките за едностранно извършената корекция на сметката на
ищеца за потребена електроенергия за релевирания период и в частност -
извършена ли е реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребено ли е то от абоната.
Съществуващите договорни
отношения между ответника и ищеца се регламентират от действащите Закон за
енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени
с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, брой 98 от 12.11.2013
г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от закона за предвиждане в ОУ на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по
адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени, с
изключение на чл. 48 – чл. 51, като решението е обнародвано в „Държавен
вестник“, брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т. е. няма обратно действие. Според чл. 195, ал. 2 от АПК правните
последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до
три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не
е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с
оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 21.03.2018 г. проверка на
средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим
закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ като необходимо
съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по
делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.
Като извод се налага, че едностранната корекцията на оператора е
допустима при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ
на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване. Не се установява обаче наличието на първата и третата предпоставки.
Не е налице основание за прилагане на
корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, поради това че преизчислението в
случая е направено въз основа на данни, които не се визуализират при редовен
отчет, изведени от ответника по скрит и недостъпен за потребителя начин, без да
е установено реалното преминало количество ел. енергия за времето от допускане
на грешката до установяването й. В изготвеното становище за начисляване на ел.
енергия е посочено, че допълнителното количество ел. енергия е начислено след
софтуерно прочитане на паметта на СТИ, но резултатите от този прочит не са
представени по делото.
Така начисленото за доплащане количество ел. енергия не е отчитано, което
според вещото лице е резултат на външна намеса в тарифната схема на СТИ.
Последният извод е базиран единствено на разчитането на констатациите на БИМ и
техническите познания на вещото лице, т. е. без да е изследвано от него самото
СТИ. Дори да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства
относно момента на извършването ѝ, а още по - малко такива, от които да
следва извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя. В договорните отношения между страните по принцип важи
правилото за виновния характер на договорната отговорност. Обективната отговорност, по принцип е изключение, доколкото
ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му
отношение. С оглед на това нейното уреждане в правна норма е правомощие
единствено на законодателя. Такава норма, предвиждаща обективна /безвиновна/
отговорност на потребителя на ел. енергия, не се
съдържа в ЗЕ.
За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че към датата на
монтажа на процесния електромер /15.02.2016 г./ същият е бил с нулеви показания
за дневна и нощна тарифи, не може да обуслови извод, че начисленото количество
ел. енергия е реално потребено от абоната, тъй като не е налице яснота какво е
било показанието в регистър 1.8.3 при монтиране на електромера. Дори да се
приеме, че начисленото в регистър 1.8.3 количество ел. енергия е потребено, по
делото не е установено в кой часови диапазон то е доставяно и потребявано,
респ. за какъв период от време. Липсата на техническа възможност да се
определи реално консумираното количество ел. енергия през различните времеви
периоди за една година назад от датата на демонтажа на процесното СТИ, води до
невъзможността правилно да се остойности допълнително начисленото количество
ел.енергия.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора
на съответната електро-разпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от
ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са
защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца - потребител.
При липса на доказателства за виновно поведение
на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени
последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за
техническо измерване. Дори да се касае за реално доставено количество, то
дружеството е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира
неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от
време, който не е ясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични
проверки и отчитане на СТИ, като периодът на доставката е част от основанието,
въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи
цената. Начисляването, извършено на основание отчетените показания на СТИ,
обхваща период от една година и изчисления по цена за технологични разходи,
което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество
ел. енергия.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които да препраща чл. 83 от
ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнително
количество електроенергия по партида на абонат не би могло да се осъществи.
Общите правила за доказване на определени факти в случая са неприложими, поради
спецификата на отношенията между доставчик и потребител, които се регулират от
специални закони и в която регулация задължително участва Държавата чрез неин
орган – КЕВР, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон.
Освен това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения,
регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява
смесено - както в специалния закон, така и в общите граждански закони.
Законовата възможност за едностранна
корекция на сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично
начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо
само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени.
Предвид изложеното, съдът намира, че
ответното дружество не проведе пълно и главно доказване относно
основанието, въз основа което е извършило начисляване на допълнително
количество ел. енергия за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г. в размер
на 22073 квтч, което води до извод, че искът е
основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, съобразно
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането е направено своевременно и е представен списък
по чл. 80 от ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена държавна
такса в размер на 155.48лева за завеждане на делото и 650.00лева за платено
адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е
прекомерно. Съдът намира направеното искане за частично основателно. В случая,
с оглед заявения материален интерес от 3886.97лева,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 502.09лева,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Ищецът е заплатил
възнаграждение за един адвокат в размер на 650лева, която сума съдът намира, че,
предвид фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде
редуцирана до размер близък до минималния, а именно – 550.00лева. Ето защо и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в общ размер на 705.48лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че М.А.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ******, сумата 3886.97лева /три хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 03.05.2019 г., начислена след
корекция на сметката за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г., за обект на
потребление, находящ се в ******, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго –
Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, да заплати на М.А.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 705.48лева /седемстотин и пет
лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща разноски за
производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: