№ 6783
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110147798 по описа за 2022 година
„,,,,,“ ЕАД е предявил срещу И. Г. Д. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от сумата от 1302,49 лв., представляваща главница по
договор за револвиращ кредит и предоставяне на кредитна карта, обективиран в
Приложение CARD-,,,, от 18.02.2015г., представляващо неразделна част от договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта №CARU-,,,,,,,,, от 18.02.2015г., за периода от 22.8.2017 г. до 11.12.2019 г.
ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 83,39 лв. за периода от 22.8.2017 г. до 11.12.2019 г., обезщетение в размер на 65,97
лв. за периода от 12.12.2019 г. до 27.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №59386/2020, по описа на СРС, 49-ти състав.
Ищецът излага, че по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019г., ведно с Приложение 1 от 12.12.2019г. към него, сключен с „,,,,,,“
ЕАД, е придобил вземания към ответника, произтичащи от договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта №CARU-,,,, от 18.02.2015г., като сочи, че цесията е съобщена на длъжника. Пояснява,
че на 18.02.2015г. между цедента и ответника е сключен договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№CARU-,,,,,,,,,, съгласно чл. 12 от който кредиторът може да предостави на
кредитополучателя и револвиращ кредит и кредитна карта с лимит от 10 000 лева, като
условията по договора са представени в Приложение № CARD-,,,,. Твърди, че на ответника е
отпуснат револвиращ кредит с максимален кредитен лимит от 1500 лева, при ГЛП 35% за
усвояването на който е издадена и кредитна карта. Поддържа, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора за кредит, обективиран в Приложение № CARD-,,,,, поради
което претендира процесните суми.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдения за недопустимост. Счита, че е изпълнил всички задължения
по процесния договор за револвиращ кредит, като още към 09.10.2019 г. е заплатил
задълженията си за погасителни вноски в общ размер на 3419,55 лева в полза на
първоначалния кредитор. Поддържа, че с издадената кредитна карта никога не са били
1
извършвани картови операции, както и че същата не е поискана от ответника. Навежда
доводи за нищожност на процесния договор за револвиращ кредит поради наличие на
неравноправни клаузи. Твърди, че цедентът го е изнудвал да ползва издадения му платежен
инструмент. Поддържа, че цесията е недействителна.
По отношение на възраженията за недопустимост:
Съдът намира, че възраженията на ответната страна относно действителността на
процесния договор за цесия, липсата на надлежно съобщаване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземанията, нередовно воденото счетоводство на цедента, извършеното
погасяване на задълженията по процесния договор за револвиращ кредит касаят
обстоятелства, относими към основателността на ищцовите претенции, които следва да
бъдат изследвани от съда и по който ще се произнесе с крайния акт по съществото на спора,
поради което намира процесните възражения за неоснователни.
Във връзка с въведения отвод за висящ процес на основание чл. 126, ал.1 ГПК, при
служебно извършена проверка съдът констатира, че предмет на производството по гр.д.
№53824/2020 по описа на СРС, 138-ми състав, са вземания, претендирани от ищеца, но
чийто правопораждащ факт е различен от твърдения в настоящото производство. Предвид
това съдът намира възражението на ответника за неоснователно и счита, че предявените от
ищцовото дружество искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК УКАЗВА на
ищеца, че носи тежестта да докаже, че е налице валидно правоотношение по договор за
револвиращ кредит, сключен между ответника и „,,,,,,“ ЕАД, както и валидна уговорка за
възнаградителна лихва, усвояването на заетата сума, изпадането му в забава за погасяване на
задълженията му, произтичащи от процесния договор, размера на претенцията си, както и
наличието на валидно правоотношение по договор за цесия с „,,,,,,“ ЕАД, по силата на което
вземанията срещу кредитополучателя, произтичащи от процесния договор за кредит, са
прехвърлени на ищеца, за което длъжникът е валидно уведомен.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.
Съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и отговора
на исковата молба. Искането на ищеца за допускане на ССчЕ следва да бъде уважено, като с
оглед оспорванията на ответника вещото лице следва да отговори и на върпоса редовно ли е
водено счетоводството на ищеца.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.03.2023г. от 15.30 часа, за
която дата и час страните да се призоват.
ПРИЛАГА КЪМ ДЕЛОТО ч.гр.д. № 2259386/2020 по описа на СРС, 49 състав.
ПРИЕМА приложените от страните документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА ССЕ със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на
2
250 лв., вносими от ищеца, по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ,,, която да се уведоми за изготвяне на заключението.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба и приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3