№ 31455
гр. София, 21.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110139317 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. В. С. против Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“ – Министерство на вътрешните работи, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР за
заплащане на сумата от 1560 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за
храна в размер на по 120 лева на месец за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2020 г., ведно
със законната лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който поддържа
становище за недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация на
ответника. Съдът приема, че предявеният иск е допустим. Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР
главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Международни
проекти", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", дирекция
"Комуникационни и информационни системи", Академията на МВР и Медицинският
институт са юридически лица. Когато държавното учреждение притежава качеството
юридическо лице, то е правосубектно и е надлежен ответник по предявените срещу него
искове - решение № 99 от 3.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1876/2018 г., IV г. о., ГК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде отложено произнасянето по искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза в открито съдебно заседание след изслушване становищата
на страните по отделяне на безспорните обстоятелства.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените ат страните писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.12.2022 г., от 10,15
часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявен е от В. В. С. против Дирекция „Комуникационни и информационни
системи“ – Министерство на вътрешните работи осъдителен иск с правно основание по чл.
181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1560 лева, представляваща сбор от
ежемесечно дължимите суми за храна в размер на по 120 лева на месец за периода от
01.07.2019 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава от депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че от 01.02.2017 г., вкл. в исковия период, ищецът
работи по служебно правоотношение с ответника, като със заповед № 8121К-
2871/24.02.2017 г. е назначен на основание чл. 9 ЗДСл на длъжност „старши експерт“ в
Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ – МВР. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява ежемесечно храна
или левовата й равностойност, като със заповеди на министъра на вътрешните работи
№8121з-1761/28.12.2018 г. и №8121з-1464/31.12.2019 г. е определена равностойността на
храната за съответните 2019 г. и 2020 г. в размер на 120 лева месечно. Поддържа, че за
процесния период не му е осигурявана храна, както и не му е заплащана левовата й
равностойност, поради която я претендира, ведно със законната лихва за забава от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира и
сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131 ГПК. Не оспорва твърденията за наличие на служебно
правоотношение между страните и положения труд от ищеца. Твърди, че ищецът е служител
от категорията на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗДСл, правилата на
ЗМВР се прилагат само частично и то при наличие на законови препратки, поради което
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е неприложима в отношенията с ищеца. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност за периода от 01.07.2019 г. до 21.07.2019
г. Претендира разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже
предпоставките за възникване и дължимост на задължение за заплащане на парично
обезщетение на посоченото основание и в претендирания размер за процесния период. С
оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи, че са
2
се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на
погасителната давност. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяване на задължението, както и релевираните с отговора възражения.
Като безспорни на основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване следните
обстоятелства: наличието на служебно правоотношение между страните, по силата на което
ищецът заема длъжност, имаща статут на държавен служител, считано от 01.02.2017 г.,
както и че в рамките на заявения с исковата молба период от 01.07.2019 г. до 31.07.2020 г.
на ищеца не е заплащана левова равностойност на храна.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3