Мотиви
към присъда по НОХД №2430 по описа за 2019 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №9/2019 год. по описа на ОСлО при ШОП, по който е образувано производство
пред първа инстанция срещу С.Ф.И., с ЕГН**********, роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен,
неосъждан, ученик в 12 клас за извършени от него престъпления от общ характер
по чл.151, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3
от НК и по чл.143, ал.1 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че подсъдимият в периода месец ноември 2018 год. –
месец декември 2018 год. включително в
района на „Паметник 1300 години България“, край гр.Шумен и в района между кв.Боян Българанов в гр.Шумен
и с.Лозево, област Шумен при условията на продължавано престъпление се
съвъкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст – Р.Д.Х. ***
/родена на *** год./, като по време на деянията е бил непълнолетен, но е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
както и че в периода 13.03.2019 год. – 17.03.2019 год. включително в гр.Шумен
при условията на продължавано престъпление направил опит да принуди Р.Д.Х. ***
да извърши нещо против волята си – да осъществи сексуален контакт с него, като
употребил за това заплашване – че няма да изтрие нейна неприлична гола снимка и
че ще я разпространи, като деянията са останали недовършени по независещи от
дееца причини, като по време на деянията е бил непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В правно-релевантния момент преди началото на
съдебното следствие пострадалото лице предявява граждански иск за сумата от 6000
лева, от която 2000 лева, представляващи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по
чл.151, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на
деянието до окончателното изплащане на
сумата и 4000 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени
вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.143, ал.1 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното изплащане на сумата. Предявява и молба за конституиране като
частен обвинител по делото. Поддържа обвинението и предявения граждански иск,
като по отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия
се солидаризират с предложението на представителя на ШРП.
С определение от 18.12.2019 год. пострадалото лице
е било конституирано като граждански ищец и частен обвинител по делото.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение и предлага на
съда да наложи на подсъдимия наказание при приложение разпоредбата на чл.55 от НК, а именно „пробация“ при приложение на следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца за първото деяние и задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
8 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 8 месеца за второто деяние. Моли на основание
разпоредбата на чл.23 от НК да бъде определено едно общо наказание в размер на
най-тежкото от определените наказания.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият И. заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава
за виновен. Възползва се от правото си да не дава обяснения, но изразява
съжаление за постъпката си. Защитникът на подсъдимия счита, че от материалите
по делото се установява наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като счита, че е справедливо и съответно на извършеното от подзащитния
му на същия да бъде наложено наказание „обществено порицание“ по отношение и на
двете деяния. Излага конкретни съображения и мотиви в тази насока. По отношение на гражданския иск моли същия да
бъде уважен до размер от 1500 лева.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият С.И. е роден на *** год. Родителите му
били разведени, като баща му живеел отделно, а майка му работела извън
границите на Република България. Грижи за него и по-малката му сестра полагали
баба му и дядо му по майчина линия. И. бил среден по успех ученик, като към
настоящия момент е ученик в 12 клас на СУ „Трайко Симеонов“в гр.Шумен.
На 02.03.2018 год. подсъдимият и свидетелката Р.Д.Х.
/родена на *** год./ се запознали по интернет като си писали, чрез приложението
за разговори на „Фейсбук“ /Facebook/ - „Месинджър“ /Messenger/. Тогава Х.,
която била малолетна, информирала обвиняемия, че била на 12 години. И.
отбелязал, че била малка, но това не го притеснявало и двамата започнали да си
кореспондират в приложението. Кореспонденцията им продължила с различна
интензивност до месец ноември 2018 год., когато се срещнали. Отначало срещите
им били в обща компания, която се събирала в близост до магазин „Булмаг“ в
кв.“Боян Българанов“ в гр.Шумен. Една вечер през месец ноември 2018 год. С. бил
с автомобила на майка си /марка „Фолксваген Поло“, червен на цвят/, управляван
от негов приятел – свидетеля Т.Ф.А., когато двамата се срещнали със пострадалата
Х. и нейната приятелка свидетелката И.И.Г.. Четиримата се придвижили с
автомобила до ПП „Шуменско плато“, не далеч от архитектурен комплекс „1300
години България“. Отначало всички били в автомобила, като впоследствие И. и
свидетелката Х. излезли от него. Подсъдимият предложил на малолетната Х. да
правят секс и тя се съгласила. Двамата се отдалечили от автомобила, така че
приятелите им да не ги виждат в тъмнината. Тъй като било студено Х. си свалила
само панталоните и се обърнала с гръб към И., който я привел леко и я обладал.
След като приключили със сексуалния акт двамата влезли в автомобила и всички си
тръгнали. Когато останали насаме обвиняемият се похвалил на свидетеля А., че
правил секс с Х.. И. и пострадалата продължили да се виждат, като в началото на
месец декември 2018 год. вечерта, двамата се срещнали в близост до зала „Арена
Шумен“. И. бил отново с автомобила на майка си, който бил управляван от свидетеля
Т.Ф.А.. Х. се качила при тях и тримата през кв.“Боян Българанов“ се отправили
извън града по пътя за с.Лозево. Там отбили от пътя и подсъдимият и пострадалата
излезли извън автомобила и се отдалечили. И. предложил на Х. отново да правят
секс. Отначало тя не искала, но И. успял да я убеди и тя се съгласила. По същия
начин Х. си събула панталоните и леко се навела, при което И. я обладал. По
време на половия акт подсъдимият направил снимка на Х. с телефона си, на която
били заснети задните й части. След приключване на акта двамата се върнали в
автомобила и си тръгнали.
В началото на 2019 год. отношенията между И. и Х.
охладнели и двамата се виждали рядко. Причини за това било и обстоятелството
че, още преди да се запознае и по време на отношенията му с пострадалата, подсъдимият
имал връзка с друго момиче – свидетелката Т.Е.К. /родена през 2002 год./, което не се
харесало на малолетната. Въпреки това И. възнамерявал сексуалните му отношения
с Х. да продължат. В изпълнение на намеренията си в периода 13.03.2019 год. - 17.03.2019 год. подсъдимият си писал
в приложението „Месинджър“ с пострадалата, при което й заявил, че имал нейна
неприлична гола снимка от половият им акт. Като доказателство за това дори И. й
изпратил по „Месинджър“ копие на същата. Обвиняемият започнал да заплашва Х.,
че ако не се виждат да правят секс, нямало да изтрие снимката и ще я
разпространи. Въпреки опитите да я принуди да правят секс, Х. категорично му
отказала и го умолявала да изтрие снимката. Случилото се я разтревожило много,
поради което пострадалата споделила на майка си – свидетелката К.Б.Х. и двете
сигнализирали полицията.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия И., направено в хода на
съкратеното съдебно следствие, който в
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът
счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК, както и от предявеното на страните по реда на чл.284 от НПК веществено доказателство.
Фактическата обстановка, изложена по-горе се
потвърждава и от изготвените в хода на досъдебното производство психиатрични експертизи на подсъдимия И. и на пострадалата
Х.. Видно от заключенията на експертизите към момента на извършване на деянията
И. е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Отчитайки възрастта му, богатия му
социален и сексуален опит, експертизата не приема наличие на увлечение и
лекомислие, като отчита все пак, че възрастовите особености и
социално-културните фактори са го улеснили до известна степен да извърши
престъпните деяния. Към момента на деянието И. е могъл да възприема и
запаметява факти и обстоятелства от значение за делото, като може да ги
възпроизвежда в правдиви обяснения /през призмата на защитните си механизми/.
Пострадалата Х. макар и малолетна към момента на
извършване на деянието, е могла да възприема, запаметява и възпроизвежда факти
от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Според вещото
лице, по време и след деянието по чл.143, ал.1 от НК Х. е получила
тревожно-депресивна адаптационна реакция. Причина за това е била липсата на
зрял за възрастта й адаптивен начин да се справи със ситуацията на изнудване от
една страна, и страха от евентуално дискредитиране с публикация на снимките от
друга страна.
За изясняване на изложената по-горе фактическа
обстановка в хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
медицинска експертиза на пострадалата Х., която дава заключение, че към датата
на съдебномедицинското й освидетелстване на 20.03.2019 год. по отношение на Х.
е била установена стара дефлорационна щърбина на девствената ципа, т.е. към
посочената дата пострадалата не е била девствена.
В хода на разследването е изготвена и техническа
експертиза на мобилния телефон на пострадалата. В заключението на експертизата
се установява наличието на приложението „Месинджър“, потребителския профил на пострадалата
Х. и осъществената комуникация с обвиняемия. По време на изготвяне на
експертизата е било създаденото приложеното към делото веществено доказателство
- 1 брой компактдиск, съдържащ информация, получена при изготвената техническа
експертиза, отразяваща водената между подсъдимия и пострадалата кореспонденция.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за
делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема,
че с горното деяние подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпления от общ характер, наказуеми чл.151, ал.1 от НК,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и по чл.143, ал.1 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради
следното:
Обект на първото престъпление са обществените
отношения, осигуряващи личната полова неприкосновеност и свобода при избора на
полов партньор, а на второто - са
обществените отношения, които осигуряват правото на всеки човек на свободно и
самостоятелно формиране на решение и изразяване на собствена воля.
Субект на престъпленията е непълнолетно вменяемо
физическо лице, което въпреки, че по време на деянията е бил непълнолетен, е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, като по отношение на първото
престъпление е лице с различен пол от пострадалата.
От обективна страна при престъплението по чл.151,
ал.1 от НК изпълнителното деяние се
изразява в съвкупление с лице, което не е навършило 14-годишна възраст, като
съвкуплението не е извършено с използване на сила и заплашване, а с наличие
на съгласие от страна на малолетното лице. Деянието е довършено със самия факт
на съвкуплението с пострадалата.
При определяне квалификацията на деянието съдът
съобрази обстоятелството, че то е извършено по време, когато подсъдимият е бил
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, поради което същото следва да бъде квалифицирано във
връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В същото време
деянието на подсъдимия е квалифицирано като продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява
по отделно състава на едно и също престъпление - съответно по чл.151, ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършени са през непродължителен период
от време - в периода месец ноември 2018 год. – месец декември 2018 год.
включително, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк
умисъл за всяко от деянията.
По отношение на деянието по чл.143, ал.1 от НК съдът
намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че И. е
заплашил пострадалата, че няма да изтрие направените й неприлични снимки и че
ще ги разпространи, в случай, че тя не се съгласи да прави отново секс с него. Тези
думи са били възприети от Х. и както става ясно от материалите по делото са
възбудили у нея основателно притеснение и страх, че подсъдимият е в състояние
да реализира заканата си.
От обективна страна изпълнителното деяние се
изразява в опит да бъде принудено едно лице да извърши нещо, противно на волята
му /в случая да осъществи полов акт с подсъдимия/, като за целта е употребена
заплаха /че няма да бъдат изтрити и ще бъдат разпространени неприлични,
злепоставящи лицето снимки/.
От субективна страна престъпленията са извършени с
вина под формата на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, по отношение
на първото деяние, че пострадалата не е навършила 14-годишна възраст и не
следва да осъществява съвкупление с нея, а по отношение на второто деяние, че осъществява
принуда и заплаха с цел извършване на съвкупление с пострадалата, желаел е
осъществяване на деянието и е съзнавал липсата на съгласие у пострадалата за
участие в посочените действия, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици, а по
отношение на второто деяние е съзнавал съдържанието на отправената заплаха и че
тя е възприета от пострадалото лице като действителна такава, че е в състояние
да възбуди основателен страх и притеснение у него, че може да бъде осъществена.
При определяне квалификацията на второто деяние по
чл.143, ал.1 от НК съдът отново съобрази обстоятелството, че и то е извършено
по време, когато подсъдимият е бил непълнолетен, но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради
което същото следва да бъде квалифицирано във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В същото време и това деяние на подсъдимия следва
да бъде квалифицирано като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1
от НК, тъй като всяко едно от деянията
осъществява по отделно състава на едно и също престъпление - съответно по чл.143,
ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършени са през непродължителен
период от време - в периода 13.03.2019 год. – 17.03.2019 год. включително, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от
деянията.
При преценка деятелността на подсъдимия и
по-конкретно квалификацията на деянието по чл.143, ал.1 от НК във вр. с чл.18,
ал.1 от НК, съдът съобрази обстоятелството, че то не е осъществено, като
подсъдимият е имал намерение да осъществи съвкупление с посоченото лице от
женски пол, но деянието е останало недовършено по причини, извън волята на
подсъдимия. Както става ясно от материалите по делото, пострадалата е съобщила
на органите на ОД на МВР Шумен за действията на подсъдимия и същите са били
преустановени. В настоящия случай не
може да се приеме, че е налице доброволен отказ от довършване на деянието, доколкото
отказът на подсъдимия е наложен по причини, свързани с действията на
пострадалото лице. Съгласно трайно установената практика на ВКС за
съставомерността на деянието във фазата на опита не се изисква предприетите
действия по съвкуплението да включват, освен преодоляване на съпротивата на
жертвата, и начало на осъществяване на самия полов акт. Опитът е налице, щом е
запознала принудата над жертвата /в настоящия случай чрез употребената заплаха/
с цел да бъде принудена да осъществи съвкупление с него. В този смисъл са
Решение №290 от 26.05.2004 год. на ВКС по н.дело №890/2003 год., ІІ н.о.,
Решение №598 от 12.12.2012 год. на ВКС по н.дело №1877/2012 год., І н.о. и др.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършените от него престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност
на деянията, която преценява като висока по отношение и на двете деяния – в
първия случай се касае за посегателство срещу половата неприкосновеност спрямо
лице, ненавършило 14-годишна възраст, макар и с негово съгласие, а във втория -
опит за принуда, осъществен чрез употреба на заплаха, които обуславят висока степен на
обществена опасност на самото деяние. Степента на обществена опасност на
подсъдимия съдът преценява с оглед данните за личността на дееца, които сочат,
че същият е с чисто съдебно минало. По делото липсват данни за други, извършени
от лицето противообществени прояви. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът възприема и ниската младежка възраст на подсъдимия, която не може да бъде
пренебрегната, независимо от факта, че това обстоятелство е отчетено от
законодателя чрез предвиденото редуциране на наказанието за дела, извършени от
непълнолетни. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и е
задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. В
същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва
да бъде отчетено оказаното от страна на подсъдимия съдействие в хода на
досъдебното производство, което в значителна степен е допринесло за разкриване
на престъпленията и за изясняване на обективната истина по тях. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът приема усложненото семейно и материално
положение на подсъдимия. Както става ясно от материалите по делото, родителите
на подсъдимия са разведени, като майката живее и работи извън границите на
Република България, а основни грижи за неговото отглеждане и възпитание полагат
неговите баба и дядо по майчина линия. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да бъде отчетено и изказаното от страна на подсъдимия
съжаление и разкаяние за постъпката му.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия И., като наказанието бъде определено при превес
на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и при отчитане
на отегчаващите такива. Преценявайки изложеното, съдът намира, че отчетените по-горе
смекчаващи вината обстоятелства са многобройни и достатъчни, за да обосноват
приложение на разпоредбата на чл.55 от НК по отношение и на двете деяния,
предмет на разглеждане в настоящото производство. С оглед обсъдените по – горе
смекчаващи вината обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай дори и
минимума на предвиденото в разпоредбата на чл.151, ал.1 от НК, съответно 143,
ал.1 от НК, включително и след редукцията им по чл.63, ал.1, т.3 от НК
наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимия и
тежестта на извършените от него престъпления, поради което съдът счете за
справедливо да определи наказания при приложение на разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“ от НК по отношение и на двете деяния, предмет на настоящото
производство. В тази връзка съдът, ръководейки се от разпоредбите на Общата
част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на НК, след
редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК и след замяна на наказанията по
предвидения в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК ред, намира за
справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия да бъде наложено наказание
„пробация“ чрез прилагане на следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 8 /осем/ месеца с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8
/осем/ месеца по отношение на деянието по чл.151, ал.1 от НК, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 8 /осем/ месеца с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца
чл.143, ал.1 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. При определяне размера на наказанието и
по-конкретно вида и срока на наложените пробационни мерки и периодичността на
първата пробационна мярка, съдът взе предвид, както изложените по-горе
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, така също и характеристичните
данни за личността на дееца, обществената опасност на всяко едно от деянията и
последиците на второ деяние за психиката на пострадалата.
Съдът на
основание разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК определи общо наказание на
подсъдимия измежду наложените му наказания с настоящата присъда в размер на
най-тежкото от тях, а именно „пробация“ чрез прилагане на следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 /осем/ месеца с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 8 /осем/ месеца.
При обсъждане на гражданския иск съдът прецени
обстоятелството, че се претендира гражданска отговорност за причинени в
резултат на процесните деяния неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения. В случая
става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму, визирано в
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните вреди влизат най-общо
казано всички отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при наличието,
на които възниква разглежданата отговорност. Налице е противоправно поведение
от страна на подсъдимия И., в резултат на което са възникнали вредите от
деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са
настъпили в резултат на деянието на подсъдимия, въпреки, че засегнатите неимуществени
блага в тези случаи нямат цена. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, като това понятие е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а
именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата
при които е извършено то, интензитета на нанесените на пострадалия увреждания и
допълнителните последствия за здравето, причинените морални страдания,
осакатявания и пр. /Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки
всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо
така претендирания граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен до
размер 500 лева /петстотин лева/ по отношение на първото деяние и в размер на
1500 лева /хиляда и петстотин лева/ по отношение на второто, като се вземе предвид претърпените болки и страдания в
резултат на нанесените увреждания в резултат на деянието на подсъдимия и
причинната връзка между тях.
По отношение на претенциите за неимуществени
вреди, съдът прецени степента на причинените на пострадалата болки и страдания,
вследствие на всяко едно от деянията, съобрази и заключението на
съдебно-медицинската експертиза в тази насока, както и заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, която дава заключение, че психичното
състояние на пострадалото лице към момента на второто деяние се определя като тревожно-депресивна
адаптационна реакция. По отношение на причинените болки и страдания в резултата
на първото деяние по чл.151, ал.1 от НК съдът съобрази обстоятелството, че с
оглед възрастта на пострадалата /12 години/ и нейната зрялост, осъщественото с
нея съвкупление би могло да й окаже негативно влияние по отношение на бъдещите
й взаимоотношения и контакти с лица от противоположния пол. В същото време
обаче следва да бъде отчетено и обстоятелството, че деянията по чл.151, ал.1 от НК, влизащи в състава на продължаваното престъпление са били осъществени
напълно със съгласие на пострадалата и
без употреба на каквато й да е сила и заплашване. В този смисъл съдът намира за
справедливо и съответно на преживените от Х. болки и страдания гражданският иск
за обезщетение на причинените й
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.151, ал.1 от НК, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК да бъде уважен за сумата от
500 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2000 лева, като
неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за причинени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.143, ал.1 от НК, във вр. с
чл.18, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК съдът съобрази заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която дава
заключение, че по време на деянието, при Х., поради липсата на зрял за
възрастта й адаптивен начин да се справи със ситуацията на изнудване от една
страна, а от друга страна със страха от евентуално дискредитиране с
публикацията на снимките са довели до повишаване на тревожността, емоционална
потиснатост, с присъствие на актуални страхове, които в своята съвкупност
покриват критериите на тревожно-депресивна адаптационна реакция. Ето защо,
поради изложените съображения, съдът счете за справедливо да уважи гражданския
иск за неимуществени вреди в резултат на второто деяние в размер на 1500 лева,
като отхвърли иска в останалата му част до пълния предявен размер, като
неоснователен и недоказан.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към
момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител
изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът
дължи законната лихва, определена от Министерския съвет за съответния период на
забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският
иск следва да бъде присъден, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на увреждането, а именно – 31.12.2018 год. по отношение на
деянието по чл.151, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК и 17.03.2019 год. по отношение на деянието по чл.143, ал.1 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК до окончателното
изплащане на сумите.
Съдът с присъдата си осъди подсъдимия да заплати
на гражданския ищец и частен обвинител Р.Д.Х., с ЕГН**********, действаща лично
и със знанието и съгласието на своята майка и законен представител К.Б.Х., с
ЕГН********** сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща
направени разноски в хода на съдебното производство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия
да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на
1036.75 лева /хиляда тридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ и 5 лева
/пет лева/ такса за издаване на изпълнителен лист, като постанови сумата от
1036.75 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОСлО при ШОП, а останалата
сума от 5.00 лева по сметка на ШРС. В
същото време на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди подсъдимия
да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 80 /осемдесет/ лева, както и 5 /пет/ лева -
държавна такса за издаване на изпълнителен лист. На основание чл.112, ал.4 от НПК съдът постанови вещественото
доказателство по делото – 1 брой компактдиск, съдържащ информация, получена при
изготвената техническа експертиза да бъде оставен по делото.
По този начин и с такова наказание, съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: