РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Монтана, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500057 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260366 от 05.10.2021година постановено по гр.д.
№ 2186/2019г. по описа на РС-Лом на основание чл.527,ал.2 от ГПК е отменен
частично нотариален акт за констатиране на право на собственост върху
поземлен имот-земеделска земя №*,том.*,рег.№*,д.№*/07.02.2014година на
нот.С.С., рег.№*РНК, р.н на действие ЛРС, с който ЕТ М.А.-Ю.-Ю.К. е
признат за собственик на 1/6 ид.ч. от ПИ с индентификатор *по КККР на с.*,
обл.*с площ от 32561кв.м. по силата на договор за продажба на наследствени
права с нотариална заверка на подписите САМО НАД РАЗМЕРА от
5/36ид.части –за останалата 1/36ид.част и е допуснато извършването на
съдебна делба по отношение на гореописания имот при права 84/144 ид.ч.
за ищеца Р.П., 40/144ид.ч. за „Ю. ООД, 10/144ид.ч. за Г.Г., и по 5/144
ид.части за всеки един от М.П. и П.П..
Недоволен от така постановеното решение е остало „Ю.“ ООД гр.*и е
обжалвало същото в ЧАСТТА, в която на основание чл.527,ал.2 от ГПК е
отменен частично нот.акт за констатиран на право на собственост върху
поземлен имот-земеделска земя №*,том.* №*,д.№*/07.02.2014година на
1
нот.С.С., рег.№*над размера от 5/36ид.части както и в ЧАСТТА в която на
дружеството въззивник е определено право на собственост от 40/144ид.части
от делбения имот.Изложени са доводи за нарушение на материалния закон и
конкретно нормите на чл.69 и чл.79,ал.2 от ЗС, което е довело до редуциране
на припадащите се на „Ю.“ООД квоти от делбения имот.В жалбата са
изложени доводи, че се касае за добросъвестно владение на част от имот от
негова страна придобит чрез договор за покупко-продажба и нотариалния акт
за това, същия е вписан, с което е дадена гласност на извършената сделки и
възможност същата да бъде противопоставима на останалите
съсобственици.Смята, че е налице фактическия състав на добросъвестното
владение-получавал е граждански плодове-арендни плащания.Същият е
получил имот от праводател, който е притежавал по-малко права от колкото
му е прехвърлил, но не е знаел това.Смята, че мотивите на
първоинстанционния съд не са достатъчно убедителни за опровергаване на
презумпциято на чл.69 от ЗС и приложението на чл.79, ал.2 от ЗС.Моли съда
да отмен решението в атакуваната му част, като отмени решението в частта в
която на основание чл.527,,ал.2 от ГПК частично е отменен нот.акт №*, както
и в частта в която на „Ю. ООД е определено право на собственост от
делбения имот 40/144 вместо 44/144 ид.части.
В съдебно заседание не се представлява.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор само от въззиваемия Р. П.
от гр.*чрез адв.Н.Б. с подробно изложени доводи за неоснователност на
жалбата. Окръжния съд, като обсъди събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със
становищата на страните, оплакванията в жалбата и въз основа на закона,
намира следното:
Въззивната жалба е подаден от надлежна в производството страна в
срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество
е неоснователна.Мотивите на МОС за това са следните:
Въззивният съд счита, че обжалваното първоинстанционно Решение,
постановено в първоинстанционното производство, касаещо първата фаза по
допускане на делбата между страните върху процесиите недвижими имоти
изцяло за валидно и допустимо, поради липсата на съществени пороци,
водещи до неговата евентуална нищожност.Същото е законосъобразно
2
.Съображенията на МОС за това са следните:
Пред първоинстанционния съд е разгледан иск за делба на
съсобствени земеделски имоти находящи се в землището на с. *,община*,
обл.*, а именно- ПИ с индентификатор *по КККР на с.*, обл.*с площ от
32561кв.м.,като производството е в първата фаза по допускане на делбата.
За да се допусне извършване на съдебна делба е необходимо да се
установи съсобственост между страните участващи в производството по
отношение на имотите предмет на спора и да се определят техните квоти
съобразно събраните в процеса доказателства.
Пред първоинстанционния съд е установен начина на възникване на
съсобствеността между страните и в тази част при условията на чл.272 от
ГПК МОС препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Спорното между страните е дали жалбоподателят е придобил по
давност и частта от имота за която праводателите му са се снабдили с
контативен нотариален акт въз основа на договор за продажба на наследство
без да притежават съответната идеална част в посочения размер от имота и
от тук основателна ли е частичната отмяна на нот.акт за констатиране на
право на собственост върху поземлен имот-земеделска земя №*,том.*,рег.
№*,д.№*/07.02.2014година на нот.С.С. рег.№* РНК, р.н на действие ЛРС, с
който ЕТ М.А.-Ю.-Ю.К. е признат за собственик на 1/6 ид.ч. от ПИ с
индентификатор *по КККР на с.*, обл.*с площ от 32561кв.м. по силата на
договор за продажба на наследствени права и правилно ли са определени
квотите на жалбоподателя с оглед горното.
От събраните по делото писмено доказателства се установява, че с
договор за продажба на наследствени права А.П.и П.Т. са продали на ЕГ
„М.А.-Ю.-Ю.К.“ наследствените си права от наследодателката си М.П. като
съвкупност от права и задължения, които са били в размер ва 5/36ид.части
или 20/144ид.части.
С нот.акт за констатиране на право на собственост върху поземлен
имот-земеделска земя №*,том.* №*,д.№*/07.02.2014година на нот.С.С., рег.
№*РНК, р.н на действие ЛРС с който ЕТ М.А.-Ю.-Ю.К. е признат за
собственик на 1/6 ид.ч. или 24/144ид.части от ПИ с индентификатор *по
КККР на с.*, обл.*с площ от 32561кв.м.
Установено е също така, че с нот.акт за покупко-продажба на поземлен
3
имот-земеделска земя *,т.3рег.№*,д.*/07.02.2014година на нот. С.С., рег.№*в
РНК ЕТ“ М. А.-Ю. Ю.К.“ е закупил от Н.Г. 1/6 ид.част от процесния
имот.Правата на Н.от наследството на общия наследодател И.Т. също са били
5/36ид.части или 20/144ид.части.
С договор за продажба на търговско предприятие Ю. ООД е закупил
търговското предприятие на ЕТ „М.А.-Ю.-Ю.К.“. От горното е видно, че
жалбоподателят е придобил правото на собственост върху 40/144ид.части от
делбения имот, което е притежавано от праводателите му.
Основното възражение на жалбоподателя направено с отговора на
исковата молба в първоинстанционното производство, а и в жалбата е че
процесната идеална част от имота е придобил по силата на договор-продажба
вписан по съответния ред без да знае, че праводателите му не са собственици
и на тази част и я е владял повече от пет години, поради което по силата на
чл.79,ал.2 от ГПК е придобил правото на собственост върху нея по силата на
добросъвестно давностно владение.
Неупражняването на правото на собственост само по себе си не води до
погубването му. Съгласно чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва
единствено ако титулярът му се откаже от него (чл. 100 от ЗС) или ако бъде
придобито от друго лице. Упражняването на правото е преценка на
собственика, от него зависи от кое от правомощията да възползва, колко и
кога. Дали ще упражнява триадата от права- ползване, владение и
разпореждане, или единствено да се задоволи да защитава правото си от
чуждо посегателство, зависи единствено от него. Затова под неупражняване
на право на собственост следва да се разбира липсата на инициативност във
всички посочени правомощия.
Бездействието на собственика не води автоматично до погубване на
правото, но може да бъде предпоставка за придобиване от другиго.
Класическата хипотеза е придобиване е в резултат на упражнено давностно
владение. Съгласно чл. 79 от ЗС предпоставките за придобиване на недвижим
имот са три - да е установено владение върху имота, това да е станало за
определен от закона период от време и упражняващият тази фактическа власт
да се позове на изтеклата давност. За да може да се позове на правните
последици на чл. 79 от ЗС претендентът следва да установи владение, което
съгласно чл. 68 от ЗС се изразява в установяване на фактическа власт и
4
манифестиране на намерение за своене изключително за себе си, трайно,
явно, категорично.
В чл. 69 от ЗС е регламентирана презумпцията за владение -
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че
я държи за другиго. Обективният елемент на владението (corpus) съвпада с
този на държането. Поради това, за да се трансформира упражняването на
фактическата власт от държане във владение е необходимо да се изрази ясно
и недвусмислено намерението за своене (animus domini). Тежестта да
установи тези факти – владението и продължителността му в течение на
определен период от време без прекъсване, се носи от страната, която се
позовава на това.
Във връзка с установяване на претендираното владение и върху
процесната част от имота жалбоподателят се позовава на извършени
плащания по арендни договори.От приложената в първоинстанционното
производство нотариална покана за предоговаряне аренден договор за
процесния имот не е отразено за каква част от имота се касае, включително и
от арендните плащания не може да се установи това.Освен това плащане
извършено от трето лице в никакъв случай не представлява манифестиране на
собственост по отношетние на останалите съсобствениците.
Изложеното дотук обосновава извод, че жалбоподателят не е установил
фактическа власт върху спорната идеална част от имота, поради което
първата и обща за двете хипотези на придобивната давност предпоставка не е
осъществена и жалбата в тази част е неоснователна. При това положение,
изследването на правното основание като юридически акт с вещноправни
последици и незнанието на определено обстоятелство, както и изтичането на
петгодишен годишен срок, се явява безпредметно.От тук следва, че и правата
на жалбоподателя правилно са определени от първоинстанционния съд.
По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна и
трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По делото не са събрани доказателства за направени разноски за
настоящето производство от въззиваемите страни, поради което и МОС не
присъжда такива.
Водим от гореизложеното МОС
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 260366 от 05.10.2021година
постановено по гр.д.№ 2186/2019г. по описа на РС-Лом.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6