№ 156
гр. Свиленград, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йорданка Кр. Ненчева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело №
20245620100509 по описа за 2024 година
Предявени обективно съединени установителни искове на основание чл.422, ал.1 от
ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК
*********, срещу Е. И. Ч., с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено в отношенията на страните
съществуването на вземанията, дължими по Договор за паричен заем Кредирект № 317102
от 23.05.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
323/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 900,00 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
15.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от неизпълнение на задължение
на ответника по Договор за паричен заем Кредирект № 317102 от 23.05.2019 г., сключен по
електронен път по силата на ЗПФУР между „Сити Кеш” ООД, като кредитор, и Е. И. Ч., като
кредитополучател. По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя
кредит в размер на 900.00 лв., срещу задължение да бъде върнат на 3 погасителни вноски, в
срок до 24.05.2020 г., съгласно погасителен план. Уговорен бил в договора фиксиран лихвен
процент в размер на 40,05% и годишен процент на разходите 47,7%.
Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени от кредитора
„Сити Кеш” ООД на ищеца „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г. Ответникът бил уведомен за цесията на
посочения от него в настоящ адрес, както и чрез СМС на посочения от него телефонен
номер. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено надлежно, то ищецът моли
съда да приеме, че е налице надлежно връчване на уведомление за цесията, извършено с
исковата молба.
Поради изложеното ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди
направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство.
1
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител,
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва сключването на договора за
кредит по електронен път, респ. изпълнението на изискванията на ЗПФУР, както и
получаването (усвояването) на кредита. Оспорва истинността – в частност верността на
Договор за паричен заем Кредирект № 317102 от 23.05.2019 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 323/2024 г. по описа на
РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 159/16.04.2024 г., с която е разпоредено ответникът
да му заплати сумата 900.00 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 317102
от 23.05.2019 г, сключен по електронен път между „Сити Кеш” ООД, като кредитор, и Е. И.
Ч., като кредитополучател, предмет на договор за цесия от 13.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението 15.04.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски по делото, включващи сумата 68.00 лева.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът,
който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК
правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл. 415 от
ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането,
относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В случая е
налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в
срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено
нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта. От обективна страна също е
налице идентичност, доколкото предмет на предявените установителни искове са
вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК, а именно – претенцията за
главница и лихва върху нея.
Няма спор, че договорът за кредит е потребителски, така и попада в обзора на ЗЗП и
ЗПК, поради което и съда е служебно задължен да се провери за съответността му с
изискванията за закрила на по- слабата страна, т. е. на ответника по това дело.
Съгласно чл.3 от договора за кредит, заемодателят се е задължил да предостави на
заемателя кредит в размер на 900,00 лв., а последният се е задължил да го върне на 12 броя
погасителни вноски, съобразно погасителен план. Последният е обективиран в чл.4 от
договора, с изрично посочени падежните дати на всяка една от вноските, в това число
крайната падежна дата – 25.05.2020 г. Уговорен е годишен фиксиран годишен лихвен
процент по заема – 40,05 % и годишен процент на разходите – 47.7 %. Съгласно чл.6.1 от
договора, заемателят се задължава, в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума, да
предостави на заемодателя поне едно обезпечение по чл.33, ал.1 от Общите условия:
поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл.6.2 от договора, в случай, че заемателят не
предостави такова обезпечение, то той дължи на заемодателя неустойка в размер на 1205.10
лв., като неустойката се начислява автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно
погасителния план.
Съгласно чл.37, ал.1 от ОУ, „В случай, че заемателят не изпълни задълженията си за
погасяване на сключен договор за заем, същият дължи заплащане на разходите, направени
от заемодателя за събиране на вземането на просрочен кредит, съгласно Тарифата на
заемодателя, достъпна на официалната интернет страница https://credirect.bg, при договори
за заем, сключени чрез интернет платформа“.
Съгласно чл.37, ал.2 от ОУ, „При разваляне на договора, заемателят дължи на
2
заемодателя непогасените главница, договорна лихва и неустойка, съобразно настоящите
ОУ, в случай, че има начислена такава, стойността на предоставените допълнителни услуги,
както и разноски за извърсъдебно и/или съдебно събиране на вземането, направени от
заемодателя.“. Видно от приложената Тарифа за таксите и разходите, събирани от „СИТИ
КЕШ“ ООД от неговите клиенти, във връзка с предоставените от дружеството заеми
„Кредирект“ чрез Интернет, сумите за разходи и такси са фиксирани и са в размер, зависещ
от „дни забава“, „размер на отпуснатия заем“ и „вид кредитен продукт“.
В процесния договор е посочен ГПР на заема 47,7 %, като не става ясно как е
изчислен и какво включва. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР
се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
В случая, в договора не е посочено какво включва ГПР, в т.ч. дали включва
предвидената в чл.6.1 неустойка, която несъмнено е разход по кредита. Това обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти на ГПР и дали те са в
съответствие с нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК.
По този начин не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което
процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като
платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата. Предвид
недействителността на договора, посочената в него дата на изпълнение не удостоверява
настъпването на падеж на задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл.23
от ЗПК.
От друга страна, с процесния договор за паричен заем страните са уговорили
задължение за ищеца да заплати на ответника възнаградителна лихва в размер на 40.05 %.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, а
според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието
на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира
кредитора за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки
я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната
страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на
договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. Според приетото в практиката
на ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е
уговорена по обезпечено задължение- надвишаваща двукратния размер на законната лихва,
определена с акт на МС. В настоящия случай, договорената лихва надхвърля трикратния,
както и четирикратния размер, на законната лихва за процесния период, което прави
клаузата, уговаряща размера й нищожна.
3
Относно претенцията на ищеца за дължимостта на чистата стойност на кредита от
900 лева. Ищецът твърди, че вземанията по договора за кредит, от който произтича
претендираната главница в размер на 900 лева били прехвърлени от кредитора „Сити Кеш”
ООД на ищеца „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г. По делото е представен договорът за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г. Представено е и Приложение 1
към този договор, в което е индивидуализирано прехвърленото вземане.
Ищецът, чрез особения си представител е оспорил истинността, в частност верността
на процесния истинността и в частност верността на процесния договор за паричен заем №
317102 от 23.05.2019 г., справка „Лог файл” по договор за паричен заем № 317102 от
23.05.2019 г. и разписка № 2000000180650343 от 23.05.2019 г. на „ИЗИПИЕЙ”. С
определение от 06.03.2025 г. съда е указал на ответника, че на основание чл. 193, ал. 3 от
ГПК, негова е доказателствената тежест за доказване неистинността на оспорените
документи. Съдът счита, че при така разпределената му доказателствена тежест ответникът,
чрез своя особен представител не успя да докаже неистиността на оспорените документи. От
представените от ищеца на основание чл. 184 от ГПК на електронен носител справка „Лог
файл” по договор за паричен заем № 317102 от 23.05.2019 г., на която беше извършен оглед
в съдебно заседание в присъствието на особения представител на ответника се установи, че
съдържащият се в диска PDF файл по съдържание е идентичен с представения по делото
„log-317102, намиращ се на листове 23 и 24 от делото. Особеният представител не оспори
истинността на електронния документ на основание чл.184, ал. 2 от ГПК.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице
е посочило, че по данните от интернет платформата credirect.bg и приложената по делото
разписка № 2000000180650343 от 23.05.2019 г. на „ИЗИПИЕЙ” не може да потвърди
предаването й на кредитополучателя.
От представените по делото документи, настоящия съдебен състав може да направи
извод, че Договор за паричен заем Кредирект № 317102 от 23.05.2019 г., сключен по
електронен път по силата на ЗПФУР между „Сити Кеш” ООД, като кредитор, и Е. И. Ч., като
кредитополучател.
От представената по делото разписка № 2000000180650343 от 23.05.2019 г. на
„ИЗИПИЕЙ”, макар и оспорена от особения представител на ответника, но както беше
посочено по-горе не беше проведено от негова страна успешно такова оспорване, то съда и
при съобразяване на разпоредбата на чл. 19 от процесния договор за кредит, според която
заемната сума се предоставя чрез нареждане по банков път или чрез превод по системата за
разплащане „Изи Пей“, може да се направи извод, че сумата е преведена на ответника
именно чрез системата за разплащане „Изи Пей“.
В настоящия случай, обаче не е налице валидно уведомяване на длъжника за
извършената цесия. По делото е представено уведомление за цесия, подписано от новия
кредитор – АПС Бета България ЕООД (л. 35 от делото), за което няма представени
доказателства да е връчено на длъжника. С определението по реда на чл. 140 от ГПК, съда
изрично е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест, да докаже, че
вземането, предмет на договора за кредит, е и предмет на договора за цесия, по който
ищецът е цесионер; че прехвърлянето на това вземане е надлежно съобщено от цедента на
длъжника на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. В конкретният случай в тежест на ищеца е и да
докаже, че е изрично упълномощен от цедента за извършване на уведомлението за цесията.
По делото не се доказа, че ищецът е изрично упълномощен от цедента за извършване на
уведомлението за цесията, доколкото се представя такова уведомление от ищеца до
ответника, нито се доказа такова уведомление за цесия да е достигнало до длъжника-
ответник по настоящото дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника
4
от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване по
отношение на ответника в случая не се установява към датата на подаване заявлението
по чл. 410 от ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно
решение № 142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 11
по т. дело № 362 по описа за 2015г на ВСК, решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о.,
за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото
вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника,
извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия
кредитор /цесионера/.
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт
възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като
обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Не е възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде
заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй
като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от
негов пълномощник.
Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с
връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от
цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД е възможно и би
имало действие спрямо длъжника. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В
настоящия случай, обаче това не може да се приеме. В настоящия случай не е налице
валидно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Уведомлението за цесия
съставлява материалноправно изявление, което има ефект само ако бъде доведено до
знанието на длъжника. По натоящото дело фактически не е извършено връчване на книжата
на ответника, поради което и не може да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за
извършената цесия. Връчването на исковата молба и приложените към нея доказателства на
назначения по делото особен представител не може да се приравни на правновалидно
уведомление, което да има обвързващо длъжника действие. Ето защо в случая ищецът не се
легитимира като кредитор в производството и в негова полза не следва да бъде присъдено
вземането. (В този смисъл е и влязло в сила Решение № 163 от 24.04.2024 г. на ОС - Хасково
по в. гр. д. № 206/2024 г.).
Предвид изложеното, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло,
доколкото уважаеването на иска за главница е и условие за уважаване на претенцията за
законна лихва върху главницата.
Относно разноските:
Съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. Съобразно изхода на спора на ищеца
5
не следва да се присъждат разноски нито в настоящото производство, нито в заповедното
производство.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК ********* против Е.
И. Ч., с ЕГН **********, обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за
признаване за установено в отношенията на страните съществуването на вземанията,
дължими по дължими по Договор за паричен заем Кредирект № 317102 от 23.05.2019 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 323/2024г. по описа
на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 900,00 лв. – главница, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 15.04.2024 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, като неосноватален.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6