№ 679
гр. Благоевград, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
при участието на секретаря Герасим Ангушев
в присъствието на прокурора А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20221200500772 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 154/08.07.2022г., постановено по гр.д. № 274/2022г. по описа на РС
Сандански, в частта му, в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3
от ЗОДОВ за претендираните неимуществени вреди, причинени на В. И. Ч., ЕГН
**********, в резултат на незаконно повдигнато и поддържано срещу него обвинение за
извършено престъпление, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от
РП Благоевград, в качеството на представител по права на Прокуратурата на РБ.
Навадени са с въззивната жалба от жалбоподателят оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение на РС Сандански. Във връзка с така направеното
оплакване изложени са съображения, че обстоятелството че В. И. Ч., ЕГН **********, е бил
оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, не е достатъчно условие от обективна
страна, за да се ангажира отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ за вреди. Съгласно
чл. 4 от специалния закон, следва да се установи и докаже по делото, че претендираните
вреди са пряка е непосредствена последица от незаконосъобразните действия на органите на
прокуратарута и че са в причинна връзка с увреждането/т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. на
ОСГК на ВКС/. Поддържа се че в тежест на ищеца е било да докаже по несъмнен начин
наличието на действително претърпени от него неимуществени вреди, в причинна връзка с
1
повдигнатото и поддържано срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 144
ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, а такива доказателства пред първоинстанционния съд не са били
събрани. Свидетелските показания на свидетелите Т. Ч./съпруга на ищеца/ и И. Ч./баща на
ищеца/, не са убедителни, а освен това е следвало да се кредитират от съда като евентуално
заинтересовани. При разпита на свидетелите, същите не са посочили нито един случай и
нито едно лице, които да са променили отношението си към В. Ч. или да е направен
отрицателен коментар по отношение на ищеца след като са научили за повдигнатото срещу
него обвинение.
При условията на евентуалност и в случай че съдът намери че са налице доказателства за
действително претърпени от В. И. Ч. неимуществени вреди и същите се намират в причинно
следствена връзка с проведеното срещу него наказателно производство, то поддържа се с
жалбата възражение за прекомерност на размера на неимуществените вреди, определен с
обжалваното решение на РС Сандански, тъй като същият не отговора на критериите за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа се с въззивната жалба, че исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди освен че е останала недоказана, е била уважена от първоинстанциянния в завишен
размер. Така съдът е следвало да съобрази, че спрямо В. И. Ч., ЕГН **********, в хода на
наказателното производство, не са били налагани мерки за процесуална принуда- мерки за
неотклонение- „Задържане под стража“ или „Домашен арест“, като същият не е бил
ограничаван и чрез налагане на административни мерки по реда на ЗМВР. Не е съобразено
от първоинстанционния съд, че наказателното производство срещу извършителя е било
осъществено в разумни срокове. Поддържа се с въззивната жалба, че необосновани от
събраните доказателства са изводите на първоинстанционния съд, за претърпени от ищеца
стрес, безпокойство, напрежение, унижение, увреждане на личния му имидж и
достойноство, които да са в пряк причинен резултат от повдигнатото срещу В. И. Ч.
обвинение за извършено престъпление.
С въззивната жалба е наведено оплакване че присъдените с обжалваното решение на РС
Сандански разноски в полза на ищеца, касаещо възнаграждението за упълномощения от
него адвокат- също са неоснователно завишени, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и естеството на предявения за разглеждане иск. Възразява се че
определените разноски за пред първата съдебна инстанция, не с в съответствие с приетите
размери на адвокатското възнаграждение с Наредба № 1/2004г.
При навадените доводи за неправилност и необоснованост, поддържа се с въззивната жалба
че предявеният иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е неоснователен и не е
следвавло да бъде уважаван от първоинстанционния съд.
Алтернативно, с въззивната жалба са поддържа ако се приеме че са налице основанията за
ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ за нанесени вреди, то да се приеме че
присъденото обезщетение от първоинстанционния съд в частта на обжалваното решение, не
съответства на твърдените вреди и не е съобразено с критерият за справедливост по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ.
2
Иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд като
неправилно, в частта му в която иска по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е уважен, или
алтернативно- да намали размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В предвидения по чл. 263 ал. 2 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпила насрещна
въззивна жалба от В. И. Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Р. Н., срещу
Решение № 154/08.07.2022г., постановено по гр.д. № 274/2022г. по описа на РС Сандански,
в частта му в която предявеният иск за обезщетение по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, е
отхвърлен за размера над уважения от съда- 6 000лв., до размера претендиран с исковата
молба от 12 000лв.
Навадени са оплаквания за неправилност на решението на РС Сандански, в обжалваната му
част, като след отмяната му в тази част, иска се от съда да постанови ново решение с което
да уважи предявения иск за неимуществени вреди за пълния му размер.
Оспорва се преценката на първоинстанционния съд за присъждане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди по справедливост на осн. чл. 52 от ЗЗД, като са
изложени доводи че съдът не отчел увреждането на ищеца- тежестта на психотравмата и
емоционалното състояние на пострадалия след повдигането на обвинение за престъпление
срещу него.
Поддържа се с насрещната въззивна жалба становище за законосъобразност на обжалваното
решение в частта му за разноските, като излагат се доводи че първоинстанционният съд
правилно е присъдил сумата от 1 600лв., съставляваща минималното адвокатско
възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004г., като доводите на представителят на
прокуратурата в тази насока са неоснователни, още повече че ищецът в качеството на
подсъдим не е плащал по 100лв. за всяко последващо съдебно заседание на своя защитник.
При изложените доводи в насрещната въззивна жалба, иска се от въззивния съд да отмени
обжалваното решение в частта му в която предявения иск по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е
отхвърлен като неоснователен и да постанови решение, с което да уважи предявения иск за
пълния му размер.
Претендират се и разноски за пред настоящата съдебна инстанция.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира въззивната жалба на РП Благоевград, като представител на Прокуратурата на РБ,
както и насрещната въззивна жалба от В. И. Ч., за редовни и допустими като подадена в
срока за обжалване по чл. 259 ал. 1 от ГПК и за подадената насрещна въззивна жалба по чл.
263 ал. 2 от ГПК, от легитимирани страни, с правен интерес и насочени срещу валиден
съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.
В пледоариите си по делото, представителят на ОП Благоевград, поддържа изцяло доводите
наведени с въззивната жалба и моли състава на ОС Благоевград да отмени обжалваното
решение на РС Сандански, в частта му в която е уважен като основателен предявения иск с
3
правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, като поддържа алтернативно искането за
намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Пълномощникът на въззиваемия- адв. Н., моли съда да остави без уважение въззивната
жалба срещу първоинстанционното решение от ОП Благоевград като неоснователна, като
поддържа насрещната въззивна жалба срещу решението на РС Сандански, в частта му, в
която предявения иск по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен, като се
иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение в тази му част и предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за пълния му претендиран от ищеца
размер. Излагат се доводи, че съдът правилно е приел че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от психотравмата, която е получил в резултат на неоснователно
повдигнатото и поддържано срещу него обвинение за престъпление, но
първоинстанционния съд не е отчел дълбочината на претърпените негативни психически
преживявания от В. И. Ч., като неоснователно е уважил частично предявения иск за
обезщетение. Поддържа се още от пълномощника на въззиваемия, че претендираните
имуществени вреди съставляват разноските направени от въззиваемия в хода на
наказателното производство пред двете съдебни инстанции, които по размер съответстват
на минималните размери на адвотакско възнаграждение предвидени в Наредба № 1/2004г.
Въззивният съд в рамките на правомощията си и за да се произнесе по оплакванията във
въззивната жалба, съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба,
депозирана от В. И. Ч., ЕГН **********, на адрес: гр. С., обл. Б., ул. „В. К.“ № *, ет. *, ап. *,
чрез пълномощника му- адв. Р. Н., срещу Прокуратурата на РБ, като е предявен иск е с
правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Сочи се с ИМ, въз основа на която е образувано делото пред РС Сандански, че срещу В. И.
Ч. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер /с последна
юридическа квалификация по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК/, за което на 22.12.2017г.
същият е привлечен като обвиняем по образуваното ДП № 831/2017г. по описа на РУ
Сандански. Навадени са доводи, че въз основа на внесен пред съда обвинителен акт,
съставен на 10.05.2018г., пред РС Сандански е било образувано НОХД № 265/2018г. по
описа на РС Сандански, което е приключило с оправдателна Присъда № 88/16.01.2020г.
Поддържа се с ИМ пред РС Сандански, че независимо от подробния анализ на събраните
доказателства и убедителните мотиви на наказатления съд, срещу присъдата на РС
Сандански е внесен протест от РП Сандански, който е поддържан и пред по- горната
съдебна инстанция- ОС Благоевград. С Решение № 900401/16.01.2021г. по ВНОХ дело №
172/2020г. по описа на ОС Благоевград, първоинстанционната оправдателна присъда е
потвърдена от въззивната съдебна инстанция и наказателното производство е окончателно
приключено. Така близо 3 г. и половина след привличането на В. И. Ч. като обвинямем,
наказателното преследване срещу него е приключило с оправдателна присъда, като същият е
признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 144 ал.
3 във вр. с ал. 1 от НК.
4
Исковата претенция е основана на доводите, че в резултат на неоснователно повдигнато и
поддържано обвинение за извършването на престъпление срещу В. И. Ч., същият е
претърпял неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно следствена връзка с
осъщественото срещу него наказателно преследване. Поддържа се пред
първоинстанционния съд, че повдигането на обвинение срещу ищеца за извършено
престъпление се е отразило крайно неблагоприятно на емоционалната му сфера, като той
като е преживял огромен стрес и притеснения. Тъй като живеел и работел в малък град,
търпял морален тормоз в продължение на около 3 г. и половина/докато траело
наказателното производство/, рефлектиращо върху честта и достойноството му.
Повдигнатото обвинение станало достояние на съгражданите на въззиваемия, като
постоянно чувал приказки зад гърба си и бил обект на подмятания и коментари. Това се
отразило и на живота на близките му, като не можел да предпази дори децата си. Твърди се с
ИМ, че у В. И. Ч. се засилвало чувството му за вина и отчеяние, както и за несправедливост,
тъй като срещу него било повдигнато обвинение за престъпление за което той не се чуствал
виновен.
През време на осъщественото срещу въззиваемия наказателно преследване, В. И. Ч. твърди
че е търпял негативни изживявания, отразили се неблагоприятно върху психиката му- страх,
стрес, напрежение и безпокойство от евентуално осъждане. Станал затворен и подтиснат,
престанал да общува с други хора. Настъпили промени у ищеца- станал изнервен,
раздразнителен, не можел да спи спокойно, засегнати били честта и достойноството му, като
вече не можело да се възвърне предижшния живот за В. И. Ч., дори след постановяването на
оправдателната присъда. Странял от колегите, роднините си и приятелите.
Иска се от съда да осъди Прокуратурата на РБ да заплати на В. И. Ч., ЕГН **********,
претендираната сума от 12 000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат на повдигнато и поддържано срещу него от РП Сандански обвенение, през време
на наказателно преседване продължило около 3 години и половина и приключило с влязла в
законна сила оправдателна присада, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.12.2017г./датата на увреждането/ до окончателното и изплащане, както и сумата 1 600лв.
за претърпени имуществени вреди, съставляващи сумата от 800лв. за адвокатски хонорар,
заплатена за защитата на подсъдимия пред двете съдебни инстанции, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 07.07.2020г., до окончателното изплащане на дължимото.
С писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, Прокуратурата на Република
България, оспорва предявения срещу нея иск за неимуществени вреди по чл. 2 ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ, както по основание, така и по размер, като се възразява че ищецът не е ангажирал
доказателства за действително претърпени от него неимуществени вреди, като не се доказва
че ако е претърпял такива, същите се намират в причинно следствена връзка с повдигнатото
и поддържано срещу него обвиннеие за преспъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК,
поради което не може да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ.
При условията на алтернативност, с отговора на ИМ е наведено от представителят на
5
Прокуратурата и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като необосновано и завишено по размер, като несъответстващо на
приетото с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа се необоснованост на претендираното
обезщетение по размер като се възразява, че срещу ищеца в хода на наказателното
производство, в качеството му на подсъдим не се били вземани мерки за процесуална
принуда, като същият не е задържан в поделенията на ОД на МВР нито спрямо него е
взимана най- тежката мярка „задържане под стража“, като същият не е търпял никакви
ограничения за свободното му придвижване. Определят се като недоказани твърденията на
ищеца, че е търпял негативни изживявания, отразили се неблагоприятно в емоционалната
му сфера- страх, стрес, напрежение и безпокойство от евентуално осъждане, че е станал
затворен и подтиснат, престанал да общува с други хора, че станал нервен и
раздразнителен, не може да спи, не можел нормално да общува с роднини и приятели, като
започнал да страни от хората. Не се доказва че повдигнатото обвинение е рефлектирало
върху честта и достойноството му, както и че се е променил в тази връзка живота на
семейството му.
С писмения отговор на ИМ пред първоинстнационния съд, навадени са възражения, че
продължителността на разглеждането на делото в съдебната фаза не е предизвикано от
действията на прокуратурата, а от действията на съдебния състав на съда, като ако е
допуснато някакво забавяне, то не е било по вина на Прокуратурата.
Възразява се с отговора на ИМ от представителят на Прокуратурата на РБ, че законната
лихва за забава се дължи не от датата на привличане на лицето като обвиняем, а от датата на
влизане в законна сила на оправдателната присъда, с която подсъдимият е признат за
невиновен./ТР № 3/2005г. на ВКС по т.д. № 3/2004г. на ОСНК/
Възразява се с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК и срещу размера на исковата
претенция по предявения иск за имуществени вреди, като се твърди че същият е прекомерен,
доколкото размера на определеното адвокатско вънаграждение е прекомерен, без да е
налице фактическа и правна сложност на делото.
Пред първоинстанционният съд са били събрани писмени и гласни доказателства.
Пред въззивния съд не са направени доказателствени искания и не са събирани
доказателства.
С обжалваното Решение № 154/08.07.2022г., постановено по гр.д. № 274/2022г. по описа на
РС Сандански, първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск по чл. 2 ал. 1 т.
3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато и поддържано
обвинение срещу В. И. Ч., за престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, като съдът е
осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сумата от 6 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на неоснователно повдигнато и
поддържано срещу В. И. Ч. обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК,
за което същият е бил оправдан от съда, ведно със законната лихва, считано от датата на
приключването на наказателното производство с оправдателна присъда/16.03.2021г./, до
6
окончателното изплащане на обезщетението, а в частта над уважената от съда в размер на
6 000лв., до претендирания размер с ИМ от 12 000лв., както и в частта на претендираната
законна лихва за забава, върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода от
22.12.2017г. до 16.03.2021г., предявеният иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен като
неоснователен.
С обжалваното Решение № 154/08.07.2022г., постановено по гр.д. № 274/2022г. по описа на
РС Сандански, първоинстанционният съд е уважил предявения иск за имуществени вреди, с
правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратурата на РБ, да заплати
на ищеца В. И. Ч., ЕГН **********, сумата 1 600лв., съставляваща претърпени от дееца
имуществени вреди, в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за което е бил оправдан,
ведно със законната лихва, считано от 16.03.2021г. до окончателното изплащане на
дължимото.
Видно от мотивите към обжалвания съдебен акт, съдът е намерил предявения иск по чл. 2
ал.1 т. 3 от ЗОДОВ за претендирани от В. И. Ч. неимуществени вреди, в резултат на
повдигнатото и поддържано срещу него обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.
144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за основателен, тъй като е приел че ищеца е преживял
отрицателни последици от емоционално и психическо естество, като са нъстипили и
промени в неговото отношение към неговите близки и приятели. Съдът е приел че тези
промени се намират в причинно следствена връзка именно с повдигнатото обвинение за
престъпление по НК. Съдът е приел за доказани твърденията за преживян от В. И. Ч. стрес,
безпокойство и напрежение поради очакването за евентуална осъдителна присъда,
унижение, увреждане на личния му имидж и достойноство, затваряне в себе си и странене от
близки и приятели, проблеми със съня и концентрацията на работното му място.
Първоинстанционният съд е намерил за недоказани твърденията наведени с ИМ и
поддържани от ищеца в хода на делото- за това че случилото се е станало бързо достояние
на широк кръг от хора и че той и членовете на неговото семейство са били обект на
коментари и подмятания, както и за приказки зад гърба на ищеца, за това че много хора за
започнали да го приемат с недоверие и от това са пострадали личните му окношения и
контакти.
За да уважи предявения иск по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, съдът е дал
вяра на разпитаните пред РС Сандански свидетели, като е съобразил че част от
свидетелските показания на близките роднини на ищеца, следва да се анализират като
вероятно заинтересовани, но пък е приел че естеството на обстоятелствата за които те
свидетелствуват, могат да бъдат изнесени само от лицата които имат непосредствен и
постоянен контакт с ищеца по делото, а това са неговите близки от семейството с които
живее.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по
справедливост и съобразно чл. 52 от ЗЗД, първоинстанционният съд е съобразил че срещу В.
И. Ч. е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, но пък срещу подсъдимия
7
не са били налагани мерки за процесуална принуда и административни ограничения. Съдът
е приел че наказателното преследване е продължило в разумен срок, като е завършило с
оправдателна присъда, но поради преживените негативни изживявани на дееца през време
на проведеното досъдебно и съдебно следствие, същият е претърпял неимуществени вреди,
които следва да бъдат репарирани. Съдът е определил същите по размер на 6000лв., като е
съобразил преживените от дееца стрес, безпокойство, напрежение, унижение, увреждане на
личния му имидж и достойноство, съществуващите в страната обществено икономически
условия, както съдебната практика на ВКС при произнасянето на съдилищата по сходни
казуси. За разликата над 6000лв. до претендираните 12 000лв. предявения иск за
неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
Съдът е присъдил законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а
не както се претендира от ищеца- от датата на привличането му като обвиняем по обвинение
за престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
На осн. чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, уважен е за пълния му размер като основателен и доказан,
предявения иск за имуществени вреди в размер на 1 600лв., включващ размера на
договореното адвокатско възнаграждение за защитнита на подсъдимия пред двете съдебни
инстанции, като съдът е намерил че този размер не е прекомерен с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
Въззивното производство по настоящото дело е образувано въз основа на подадени от
страните въззивни жалби срещу първоинстанционното решение, съответно в уважената и
отхвърлената част на предявения иск.
Въззивният съд, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
счита за установено от фактическа страна следното:
С Постановление за образуване на досъдебно производство от 13.11.2017г. на заместник РП-
Ж. З. е е образувано ДП № 3393М-831/2017г. по описа на РУ Сандански, за това че на
09.09.2017г. около 10.00 часа, в гр. С., на ул. „М.“ № *, се е заканил с престъпление против
личността, с убийство на Д. Д., като ме у казал- „Ще го пречака пред къщата му и ще го
утепа“, като отправените закани са могли да предизвикат у Д. основателен страх за
осъществяването му- престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
С Постановление за привличане на обвиняем от 22.12.2017год. на разследващ полицай при
РУ- Сандански, въззиваемия В. И. Ч., ЕГН **********, е бил привлечен като обвиняем по
ДП № 3393М-831/2017г. по описа на РУ Сандански за това, че на 09.09.2017г. около 10.00
часа, в гр. С., на ул. „М.“ № *, се е заканил с престъпление против личността, с убийство на
Д. Л. Д., като ме у казал- „Тука нищо няма да направя, ще те пречакам пред Вас, ще те
пребия, ще те претрепам, пред баща ти ще те пречукам. Сандански ще си се стори тесен, ще
те пречакам пред къщата ти и ще те утрепа“, като отправените закани са могли да
предизвикат у Д. основателен страх за осъществяването му, като Ч. е обвинен в
извършването на престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. От обвиняемия са били
снети обяснения, като спрямо него не е била налагане мярка за неотклонение.
8
От материалите в досъдебното производство се установява, че от органите на разследване са
били разпитани свидетели, били са събрани доказателства. Досъдебното производство е
приключило на 05.04.2018год. с мнение на разследващия полицай за предаване на
обвиняемия на съд.
Установява се от материалите по делото, приобщени от първоинстнационния съд, че на
11.05.2018г., в Районен съд-Сандански е внесен обвинителен акт срещу подсъдимия В. И.
Ч., ЕГН **********, и е било образувано НОХ дело № 265/2018г. по описа на РС
Сандански, като се поддържа обливение за престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от
НК. След проведено разпоредително заседание на 07.06.2018г., Районен съд Сандански е
насрочил няколко съдебни заседания, като на 16.01.2020г. е постановил Присъда №
88/16.01.2020г., постановена по НОХ дело № 265/2018г. по описа на РС Сандански, с която
е признал В. И. Ч. за невиновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1
НК и го е оправдал по повдигнатото му обвинение, за това че на 09.09.2017г., около
10,00часа, в гр.Сандански, пред златарски магазин, находящ се на ул.“М.“, № *, се е заканил
с престъпление против личността, с убийство на Д. Л. Д.: „Ще те пречукам пред вас, ще те
убия, ще те претрепам, пред баща ти ще те пречукам...ще те пречакам пред къщата и ще те
утрепа“, като отправените закани са могли да възбудят у Д. основателен страх за
осъществяването им.
Срещу присъдата на РС Сандански е бил подаден протест от прокурора, въз основа на който
на 10.06.2020г. е било образувано ВНОХД № 172/2020г. по описа на ОС Благоевград. С
Решение № 900401/16.03.2021г. по ВНОХД № 172/2020г. по описа на ОС Благоевград,
въззивният състав на ОС Благоевград е потвърдил оправдателната присъда на районния съд.
Решението е влязло в законна сила на 16.03.2021год.
Продължителността на наказателното производство /от момента на привличане на ищеца
като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда/ е 3 години, 2 месеца и 22 дни.
Установява се от събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд, че В. И.
Ч., ЕГН **********, не е бил осъждан за престъпления от общ характер, преди повдигането
срещу него на обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, като в хода
на наказателното производство по отношение на него не е била налагана мярка за
неотклоненине и същият не е бил ограничаван при свободното си придвижване или
пътуване извън райна на града в който живее.
В хода на производството пред първоинстационния съд по настоящото гражданско дело,
разпитани са по искане на ищцовата страна свидетели- Т. Г. Ч./съпруга на ищеца/, И. П.
Ч./баща на ищеца/ и Н. Д. Т.- близък приятел на ищеца.
От показанията на свидетелите Т. Ч. и И. П. Ч. се установява, че повгидането на обвинение
за преспъпление срещу В. И. Ч. се е отразило лошо както на ищеца, така и на неговото
семейство. Съпрагата на ищеца сочи, че той започнал да има проблеми със съня си, като
започнал да получава след образуването на наказателното дело нещо като „паник атаки“,
тъй като се задушавал без да има белодробни проблеми. Лекарите казали че е на психическа
9
основа. Свидетелката Ч. сочи още в показанията си, че В. И. Ч. се затворил в себе си и
започнал да страни от хората, включително и от приятелите си. В показанията си тя сочи че
били приятелски семейства със свидетеля Т. и преди образуването на делото всяка година
двете семейства ходили заедно на море, но през мреме на производсвото по делото те
ходили на мори ните веднъж. Съпругата на ищеца твърди че той станал неспокоен, нервен,
това се отразило както на работата му, така и в къщи.
Бащата на ищеца също сочи че синът му станал разсеян изключително нервен и неспокоен.
Въпреки че се чувствал невинен за повдигнатото срещу него обвинение, той се страхувал че
ще бъде осъден и ще лежи в затвора. Отказвал да прави планове и винаги казвал на баща си-
„Нека мине делото“. Страхувал се, че след като прокуратурата е повярвала че е виновен, то
същото може да стори и съда и да го осъди за престъплението в което е обвинен.
Свидетелят Т. е близък приятел на ищеца и сочи в показанията си познава В. И. Ч. е че
преди да започне делото, ходели сутрин да пият заедно кафе, но след като започнал процеса,
приятеля му спрял да ходи на кафе. Преди бил весел, общитетелен, но след като бил
обвинен за престъпление което твърдял че не е извършил, станал по- затворен, по- обран,
емоционално се променил и се затворил в себе си. Спрели да ходят на почивка заедно, като
приятелски семейства, а правели това всяка година преди да се образува делото срещу В. И.
Ч.. Свидетелят Т. знае че делото е приключило с оправдателна присъда.
Въз основа на фактическите си изводи, изградени при съвкупния анализ на
доказателствата събрани пред първата съдебна инстанция, въззивният съд излага
следните правни съображения:
Обжалваното съдебно решение е валидно постановено, въз основа на предявен пред съда
процесуално допустим иск и по редовна искова молба. Същото е произнесено от законен
състав, в изискуемата от закона писмена форма, в рамките на правораздавателната власт на
съда и съобразно неговата компетентност.
Съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, във вр.
с чл. 4 от ЗОДОВ, който правилно е квалифицирал, като е постановил решението си въз
основа на редовна искова молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ /предходна чл. 2, ал. 1, т. 2 - до измен. ДВ
бр. 98/12 г./държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че от обективна страна са налице
предпоставките на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата на РБ, доколкото неин орган- РП Санаднаски е повдигнала, предявила и
поддържала срещу въззиваемия В. И. Ч. обвинение, по което той е бил изцяло оправдан с
10
влязла в законна сила присъда на съда. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и
поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда, действията по повдигане
и поддържане на обвинението се явяват незаконни, поради което ищецът има правото да
претендира заплащането на обезщетение за имуществени вреди- съставляващи вреди и
пропуснати ползи по смисъла на ЗЗД. Изложеното от обективна и правна страна е
достатъчно за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратурата на РБългария, по
предявения срещу нея иск от ищеца В. И. Ч. за неимуществени вреди.
Според т. 11 от ТР № 3/22.04.2004г. държавата отговаря за тези вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането /чл. 4 ЗОДОВ/. За ангажирането на отговорността
на държавата, не е достатъчно лицето да е било осъдено от едната съдебна инстанция и в
последствия оправдано от по-горната, по повдигнатото срещу него обвинение за
престъпление. Обезщетението за неимуществени или имуществени вреди се дължи при
наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди. Наличието на такава връзка е в доказателствена тежест на ищеца,
който следва да я установи при условията на пълно и главно доказване. Доколкото
наличието на причинно- следствена връзка е елемент от фактическите състави, с които
законът свързва отговорността на държавата по ЗОДОВ, когато такава връзка не е
установена или не е установена за част от претендираните вреди, обезщетение за тях не се
присъжда. /Решение № 209 от 11.12.2015г. на ВКС по гр. д. № 84/2015г., III г. о., ГК/
Въззивният състав на ОС Благоевград, при самостоятелна оценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира че са налице кумулативно предвидените в закона
предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ, в хипотезата на чл. 2
ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, като първоинстанционният съд правилно е уважил, макар и частично
предявения осъдителен иск за неимуществени вреди. Според настоящия състав на ОС
Благоевград налице е безспорен правен извод, че в случая са налице елементите от
фактическия състав на чл. 2 ал. 1, т. 3 - повдигнато обвинение, по което лицето е било
оправдано с влязла в сила присъда, вреда и причинна връзка между повдигнатото и
неоснователно поддържано обвинение и причинената вреда, тъй като отговорността на
Държавата по ЗОДОВ е обективна, не зависи от това дали вредите са причинени виновно от
длъжностното лице - чл. 4 от ЗОДОВ, като се дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Въззивният съд намира за неоснователно наведеното възражение с въззивната жалба от
представителят на прокуратурата- за липсата на доказана причинно следствена връзка
между претърпените от въззиваемия В. И. Ч. неимуществени вреди и повдигнатото срещу
него обвинение по образуваното ДП № 3393М-831/2017г. по описа на РУ Сандански, респ.
НОХ дело № 265/2018г. по описа на РС Сандански. Безспорно е от събраните доказателства
по делото пред първоинстанционния съд, че в резултат на незаконно повдигнатото и
поддържано срещу В. И. Ч. обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК,
въззиваемият е претърпял неимуществени вреди, които са в пряка причнна връзка с
осъщественото спрямо него наказателно преследване. Така установява се от свидетелските
11
показания на разпитаните свидетели, че именно след започването на наказателното
преследване срещу въззиваемия В. И. Ч., същият се е много променил, като се е затворил в
себе си, престанал е да общува с хората, тъй като се притеснявал и срамувал от обвинението
за убийство, в което е бил обвинен.
От същите свидетелски показания устаноява се, че В. И. Ч. след образуването на
наказателното производство срещу него е търпял негативни изживявания, отразили се
неблагоприятно в емоционалната му сфера- страх, стрес, напрежение и безпокойство от
евентуално осъждане. Станал затворен и подтиснат, изпитвал срам от хората и започнал да
страни и да избягва да общува с други хора. Съществени са и притесненията на въззиваемия,
че ако бъде осъден и влезе в затвора, няма да има кой да се грижи за семейството му.
Несъмнено е от свидетелските показания на всички разпитани свидетели пред РС
Сандански, че тези негативни преживявания и притеснения на въззиваемия са започнали
именно след като същият е бил обвинен от прокуратурата за престъпление по чл. 144 ал. 3
във вр. с ал. 1 от НК, поради което въззивният съд намира за безспорно установено и
доказано по делото наличието на причинно следствена връзка между незаконно
повдигнатото и поддържано обвенине срещу В. И. Ч. и претърпените от него
неимуществени вреди, съставляващи негативни преживявания и притеснения, промени в
социалния живот и контакти с колегите на въззивамия и неговите приятели.
Неоснователни са и оплакванията с въззивната жалба, за допуснати от първоинстанционния
съд съществени процесуални нарушения, доколкото съставът на РС Сандански е изградил
изводите си въз основа на свидетелските показания, включително на разпита на
свидетелите- близки роднини на въззиваемия и негов приятел, без да съобрази че същите са
евентуално заинтересован от изхода на делото по смисъла на чл. 172 от ГПК. Цитираната
разпоредба на процесуалния закон задължава съдът при наличието на причини за
евентуална заинтересованост на разпитвания свидетел, показанията му да бъдат
преценявани от съда с оглед на всички останали доказателства събрани по делото, но не е
основание същите да бъдат изобщо изключени от доказателствата по делото и да не бъдат
кредитирани изобщо от съда. В случая на свидетелите са били разяснени от съда правата и
задълженията на свидетеля, включително задължението им да говорят едиствено и само
истината и да не изопачават или прикриват факти при техния разпит, като съдът е
кредитирил показанията на всички свидетели по делото, като е взел в предвид евентуалната
им заинтересованост. Въззивният съд намира, че дадените показания от свидетелите
разпитани в РС Сандански, кореспондират на останалите събрани по делото писмени
доказателства, като не са налице основания за съда да приеме че същите са заинтересовани,
пристрастни или изопачени, поради което на същите следва да бъде дадена вяра, както е
направено от първоинстанционният състав на РС Сандански. Правилно в мотивите си към
обжалвания съдебен, пъроинстанционният съд е изложил доводи, че макар и евентуално
заинтересовани, тези свидетели са именно лицата които са живели иней- често са
контактували с въззиваемия, като имат най- преки и непосредствени наблюдения за неговите
преживявания и за емоционалното и психическото му състояние по време на повдигнатото
12
срещу него и поддържано обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му- само в обжалваната му част. По
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото с въззивната жалба, както и с
предметния обхват на делото, очертан от заявените от ищеца с исковата молба релевнатни
факти и правни доводи и от направените с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от
ГПК възражения от ответника по делото. Обвързан от оплакванията с жалбата от
Прокуратурата на Р България, съставът на ОС Благоевград следва да отговори и на въпроса
налице ли са основания за намаляване на размера на определеното от районният съд
обезщетение, поради това че същото е завишено по размер и не отговаря на критерия за
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно раздел II-ри от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС,
обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени
обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са
характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при което е
извършено; причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към
преценката за справедлив размер на обезщетението. При определяне на обезщетение за
вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид и продължителността на проведеното
наказателно преследване; наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и
продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и
характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.
52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС/. В задължителната практика,
вкл. т. II от ППВС № 4/23.12.1968, реш. № 223/4.07.11 на ВКС по г. д. № 295/10, IV ГО, реш.
№ 832/10.12.10 по г. д. № 593/10, IV ГО, и др., са определени критериите за понятието
"справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на
съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и
значението им за присъдения размер. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление съдът следва
да прецени и конкретните данни за личността на подсъдимия с оглед това доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на
физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му
в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. При определяне на обичайните
вреди според общовалидния обществен критерий за справедливост съдът не прилага
субективни виждания, а отразява общите схващания на даден етап от общественото
развитие, като по-тежките по характер и степен увреждания се обезщетяват с по-големи по
13
размер обезщетения, респективно определяне на парично обезщетение, по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, не е проява на справедливост, а в
дисхармония със същата /реш. № 832/10.12.10 по г. д. № 593/10, IV ГО, реш. № 321/26.11.14
по г. д. № 2516/14, IV ГО/.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че в настоящия случай съставът на РС
Сандански правилно е преценил правнорелевантите факти към определянето на размера на
дължимото обезщетение и справедливо е определил същото в размер на 6 000лв., като
съразмерно на претърпените от ищеца неимуществени вреди е съобразил че същото
отговаря на търпените от В. И. Ч. негативни изживявания, отразили се неблагоприятно в
емоционалната му сфера- стрес, напрежение и безпокойство от евентуално осъждане,
неспокоен сън, затвореност и самоизолиране от приятелите и от обществото. Преценана е
въз основа на събраните свидетелски показания, промяната с личността на ищеца- същият е
станал затворен в себе си, подтиснат, некомуникативен и лесно раздразнителен. Съобразени
са и промените свързани с психиката на ищеца- страх, безсъние, безпокойство, както и
страха на въззиваемия, както отражение ще има повдигнатото обвинение срещу В. И. Ч. в
обществото, във връзка с авторитета на семейството му и на неговото лично човешко
достойноство. Преди повдигането на обвинението за престъпление Ч. е бил отговорен,
отзивчив, общителен, безупречен в отношенията си в обществото. По отношение на такъв
човек, повдигането на обвинение за извършено престъпление, дори и по непредпазливост, се
отразява много по-тежко в емоционален и социален аспект. Следва да се отчете, че срещу Ч.
е повдигнато обвинение за тежко умешлено престъпление, за което се предвижда по- голямо
наказание, което е основание за по- големи тревоги и страхове от налагане на наказание и
лишаване от свобода.
Правилно е отчетено от първоинстанционния съд, като това становище се споделя и от
въззивният състав на ОС Благоевград разглеждащ делото, че няма данни наказателното
преследване да е било продължено в неразумен срок, като през време на наказателното
преследване, срещу В. И. Ч. не са били налагани мерки за процесуална принуда, като
същият не е бил задържан по административен ред по ЗМВР, като по никакъв начин не е
бил ограничаван при свободното му придвижване или за напускане на страната и пътуване
зад граница.
Неоснователни са доводите, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните гласни
доказателства и необосновано е определил размера на дължимото обезщетение при
недоказани увреждания на обществения имидж и личното достойноство на въззиваемия.
Точно обратното- видно е от мотвите на състава на РС Сандански, към обжалвания съдебен
акт, че първоинстанционният съд е приел за недоказано въз основа на събраните гласни
доказателства, твърденията наведени с исковата молба- за това че повдигнатото срещу Ч.
обвинение за престъпление бързо е станало обществено достояние и че той често е бил
обект на подмятания и коментари, като постоянно е чувал приказки зад гърба си, както и че
много хора за започнали да го приемат с недоверие и това е повлияло на личните му
отношения и контакти с хората и с неговите приятели. Въззивният състав на ОС Благоевград
14
също споделя че тези твърдения от обективна страна са останали недоказани по делото, но
че поради личността на въззиваемия и неговите разбирания за чест и достойноство, те са
били израз на субективното му усещане за обществения отзвук на повдигнатото срещу него
обвинение за престъпление, за което той по- късно е бил признат за невиновен.
Поради изложените съображения, съставът на ОС Благоевград намира, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди справедливо възмездява ищеца за претърпените от
него неимуществени вреди от повдигнатото и поддържано срещу него незаконно обвинение
от Прокуратурата на РБ, като е в съответствие с принципите прогласени с чл. 52 от ЗЗД, в
съотвествие е с установената практика на ВКС и с установените обществено икономически
условия в страната към момента на тяхното обезщетяване.
Неоснователни са оплакванията с насрещната въззивна жалба, за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт на РС Сандански в частта в която, предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен от съда. Поради изложените в
настоящите мотиви фактически и правни съображения, въззивният състав на съда намира
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за обосновано и точно премерено, както
и съобразено със съдебната практика на ВКС и на останалите съдилища при разглеждането
на идентични казуси, поради което не се налага същото да бъде увеличавано.
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че платените възнаграждения от
пострадалия за адвокатска защита в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ са пряка и
непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ, макар и да не е
задължителна, тъй като разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват
непосредствена вреда от неправомерното обвинение, чието пряко следствие е дължимост на
хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед
повдигнатото обвинение. Съгласно ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017г. ОСГК на
ВКС, при иск по чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени
вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в
наказателния процес. Когато по такъв иск съдът определя обезщетението за имуществени
вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от платения в
наказателния процес, той не упражнява правомощието си по чл. 78 ал. 5 ГПК, а се произнася
по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна
връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи
размера на дължимото обезщетение.
В настоящия случай за двете фази на съдебното производство, ищецът е упълномощил
адвокат за защита на правата си, с уговорено и платено адвокатско възнаграждение от 800лв.
с ДДС за всяка от двете съдебни инстанции. В рамките на съдебното разглеждане на
наказателното дело е представлявана от адвокат, с когото са сключени договори за правна
защита и съдействие за 800лв. с ДДС по НОХ дело № 265/2018г. по описа на РС Сандански
и за 800лв. с ДДС по ВНОХД № 172/2020г. по описа на ОС Благоевград. Представени са и
доказателства за реалното заплащане на договорените възнаграждения на адвоката.
Съгласно чл. 13 ал. 1 т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
15
адвокатските възнаграждения, за защита на подсъдимия по дела, при които за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 10 години
възнаграждението е 800лв., като такова възнаграждение се предвижда за всяка една от двете
съдебни инстанции в рамките на наказателното производство.
За престъплението, в което ищеца е бил обвинен- по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години, което означава, че минималния
размер на адвокатското възнаграждение е 800лв. В настоящия казус независимо дали делото
се отличава с фактическа и правна сложност, адвокатското възнаграждение е договорено и
платено по минималния размер предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. на АС, като не са
налице основания възнаграждението за защита и процесуално представителство в
наказателния процес пред двете съдебни инстанции да бъде определено под минималния
предвиден в наредбата размер. Поради това съдът намира възражението на въззивника- РП
Благоевград, за прекомерност на адвокатското възнаграждение в съдебната фаза на
наказателното производство за неоснователно като приема, че уговорения и платен размер
от по 800лв. /с начислен ДДС/, съответства на действителната фактическа и правна
сложност на делото, съответно на необходимостта от и положените усилия при
осъществяване на защитата. В тази част на ищеца се следва обезщетение за имуществени
вреди за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция според минимално
установения в Наредба № 1/09.07.2004г. от по 800лв. или общо 1 600лв., в каквато насока е
определено обезщетението за имуществени вреди и от състава на РС Сандански.
Въззивният съд в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК и
въз основа на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, изложи правните си доводи,
като стигна до извода за същият правен резултат, до който е стигнал в обжалваното решение
и първоинстанционния съд. Следва първоинстанционното решение в обжалваната му част- в
която е уважен като основателен предявения иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от
ЗОДОВ за сумата от 6 000лв. за неимуществени вреди и за сумата 1 600лв. за имуществени
вреди, да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
Насрещната въззивна жалба е оставена от въззивния съд без уважение, поради което
разноски пред настоящата съдебна инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива се
претендират само от пълномощника на въззиваемия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154/08.07.2022г., постановено по гр.д. № 274/2022г. по описа
на РС Сандански, като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението
на страната за него, пред ВКС на РБ.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17