Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1205 27.10.2022г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2912 по описа
за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Образувано
е по жалба на П.В.Р.,***, чрез пълномощника- адвокат С.К. от САК, против
Решение № РС-11679-21-083 от 20.10.2021г. на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, в частта, с която е установен конфликт
на интереси по отношение на жалбоподателя, в качеството на Кмет на община
Созопол, и в това му качество лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла
на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, за това, че с подписването на описаните
платежни нареждания е разходвал бюджетни средства в интерес на Сдружение с
нестопанска цел /СНЦ/ Футболен клуб „Созопол“, в което същият е член на
Управителния съвет и представляващ сдружението, с което е нарушил забраната на
чл.59, ал.1, предложение второ от ЗПКОНПИ, наложена му е глоба в размер на 5 000.00
/пет хиляди/ лева, на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ, за осъществен конфликт
на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ, извършен в качеството му на Кмет на О.С.и
лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ, във връзка с подписани платежни нареждания, съответно е отнета в полза
на Общината от П.Р. сума в размер на 569.48 лв., получена от деянието, породило
конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал 1 от ЗПКОНПИ и представляваща
нетното дневно възнаграждение за датите на разходване на бюджетните средства,
както и в частта за отнетата от жалбоподателя, в полза на О.С.сума от
145 000 лева, представляваща получена материална облага, в резултата на
установения конфликт на интереси, на основание чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ.
Към
настоящото производство е присъединено и оспорването на допълнително
постановено Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РСП-11679-21-02
от 11.05.2022г. на КПКОНПИ, с което е допусната поправка на ОФГ в Решение № РС-11679-21-083
от 20.10.2021г., както следва: общо изплатени субсидии на СНЦ „Футболен клуб
Созопол“ ДА СЕ ЧЕТЕ в размер на 155 000 лева, вместо 145 000 лева,
както и посочената сума подлежаща на отнемане, на основание чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ, която вместо 145 000 лева следва ДА СЕ ЧЕТЕ 155 000 ЛЕВА,
респективно в обобщената сума, която адресатът на задълженията следва да внесе,
а именно 150 569.48 лева, ДА СЕ ЧЕТЕ 160 569.48 лева.
В първоначалната
и последващата жалба /срещу решението за поправка на ОФГ/ се релевират доводи
за незаконосъобразност на решението от 20.10.2021г. в оспорените му части,
както и на решението за поправка на ОФГ, поради постановяването му при
неправилно приложение на закона, с оглед на което се отправя искане за отмяна
решението от 20.10.2021г., в оспорените части, както и на решението за поправка
на ОФГ от 11.05.2022г. и за присъждане на направените в производството разноски
съгласно представен списък. Оспорва се тезата на ответния орган за наличие
конфликт на интереси и сочи, че актът на разпореждане с бюджетни средства не се
състои във формално подписване на платежното нареждане, както приема Комисията.
Това подписване есамо последният стадий
от процедурата по разходване на общински средства и само по себе си не може да
породи ефект, ако не е задействана процедурата преди това. Вземането на
решението за разходване на средствата е изцяло в правомощията на Общинския
съвет, а подписването на платежно нареждане е само един формален акт, който
обективира волята на колективния общински орган. В тази връзка не може да има
съмнения за липса на обективно изпълнение на задълженията, след като липсва
възможност за самостоятелно формиране на воля по отношение размерът, начинът и
датата, на която да бъдат преведени средствата. Изтъква се, че делегирането на
това правомощие на някой от заместник- кметовете не би довело до какъвто и да
било различен резултат, защото бюджетът се приема от колективния орган, а ЮЛНЦ
е получило финансиране спрямо законово спазена процедура по нормативно
определен механизъм. Оспорва се, че сумата от 145 000 лева представлява
получена материална облага, доколкото оспорващият не е получил възнаграждение в
качеството му на представител на СНЦ „ФК Созопол“, т.е. няма материална облага
и не би могло да бъде отнемана.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата, като ангажира извършването на съдебно-счетоводна експертиза. В писмени
бележки поддържа изложената теза, като се позовава на дефинираното от чл.54 от ЗПКОНПИ понятие „материална облага“, а в настоящото производство заявява, че не
е установена нито една от хипотезите на този резултат, поради което наложената
глоба, както и отнетите суми се явяват незаконосъобразни и се иска отмяната на
процесните административни актове. Претендира се и адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – КПКОНПИ, оспорва жалбите
срещу първоначално постановения акт и акта за поправка на ОФГ и иска отхвърлянето
им като неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя
пълната административна преписка, както и допълнително постановено Решение от
11.05.2022г. за поправка на ОФГ.
Позовава се на съдебна практика, а именно
аналогичен случай на установен конфликт на интереси- Решение № 5139 от 22.04.2021г. по адм. дело № 3005 от 2021г. на ВАС на
РБ.
Административен
съд-гр.Бургас,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази
доводите и становищата на страните и въз основа разпоредбите на закона, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Производството по издаване на оспореното
решение е образувано въз основа на Решение за образуване на производство за
конфликт на интереси № КИ-101/07.07.2021г. /л.216-том първи/ на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
образувано по сигнал с рег. № ЦУ-01-11679 от 17.06.2021г. /л. 217-218 от
делото-том първи/.
По делото не се спори, а и от приложените
писмени доказателства се установява, че П.Р. *** за мандат 2015- 2019, като е
положил клетва на 02.11.2015г. С представено и по делото Определение от 16.04.2019г.
на АСНС по ВЧНД № 171 от 2019г. по описа на този съд е потвърдено протоколно
определение на СпНС от 08.04.2019г. по ЧНД № 1227 от 2019г., с което
жалбоподателят Р. е отстранен от длъжността Кмет на Община Созопол, след което
по предвидения нормативен ред е определен изпълняващ длъжността кмут, считано
от 22.04.2019г. до завръщане на титуляра.
В хода на производството пред
административния орган е установено, че Сдружение „Футболен клуб Созопол“, ЕИК
********* е юридическо лице с нестопанска цел, със седалище-гр.Созопол,
създадено с цел популяризиране на футбола, подобряване на здравето и
физическото развитие чрез спорта футбол и организирането им за практикуване на
спортни дейности.
От приложените по преписката и приети по
делото доказателства, вкл. справка в Търговския регистър и вписаните
обстоятелства се установява, че г-н Р. е вписан като член на Управителния съвет
на Сдружение „Футболен клуб Созопол“, както и Председател на Управителния съвет
на сдружението, респективно представляващ Сдружението с нестопанска цел, като
за целта е извършено вписване на промени в Регистъра на ЮЛНЦ с Решение № 1 от
06.03.2009г. по фирмено дело № 2241 по описа за 1994г. по описа на Бургаския
окръжен съд /л.45 и сл. от делото-том
първи/. От извършената справка в ТР се установява, че П.Р. е вписан като
член на УС и негов председател за времето от 06.03.2009г. до 12.02.2020г.
Съгласно чл. 1 от Устава на юридическото
лице, същото е сдружение с нестопанска цел, като според чл.6 от Устава осъществява
дейност в обществена полза,като ще разходва имуществото си за развитието и
утвърждаването на физическата култура в областта на спорта „футбол“, за постигане
на целите посочени в чл.4. Според чл.21 от Устава, върховен орган на управление
е Общото събрание, а освен него в органите на управление /чл.20/ са посочени
Управителният съвет и Председателят на УС /л.52
и сл. от том първи на делото/.
С Докладна записка вх. № 46/15.01.2018г.
г-н Р., в качеството си на Кмет на Община Созопол, е внесъл предложение за
проект на бюджет на О.С.за 2018г., като в негова част са предвидени субсидии за
спортните клубове, развиващи дейност на територията на общината; в т.ч. и за
Футболен клуб Созопол, в размер на 550 000 лева.
Проектът на бюджета на общината за 2018 г.
е приет от Общински съвет Созопол с Решение № 1007 по Протокол № 34 от 30.01.2018г.
С договор от 20.02.2018г. /л.442-443 от делото-том втори/, сключен между Община
Созопол, представлявана от заместник-кмета Петя Чапевова и процесното СНЦ
представлявано от Председателя на УС- П.Р. общината се задължава да предостави
на сдружението средства в размер на 550 000 лева ,като същите бъдат
отпуснати на не по-малко от 2 транша, след подадена заявка за субсидия от клуба.
Видно от приложените по делото
доказателства, О.С.е извършила преводи на субсидии към СНЦ „ФК Созопол“, като
относими към предмета на делото са плащанията обективирани в платежни нареждания
от 08.08.2018г., 14.08.2018г., 10.09.2018г. и 28.12.2018г., чието основание е
субсидии за СНЦ „ФК Созопол“
Клубът е подал заявление от 09.11.2018г.
до Кмета на община Созопол, във връзка с приложимата наредба за условията, реда
и критериите за финансово подпомагане в размер на 400 000 лева. Съгласно
заповед на законния представител на общината от 29.12.2017г., с Протокол № 1 от
14.12.2018г. назначената от кмета комисия разглежда постъпилите заявления от
спортни клубове, одобрява финансово подпомагане и разпределя средства за
финансиране от страна на общината като за процесния клуб са предвидени
400 000 лева
С Докладна записка вх. № 41/14.01.2019г.
г-н Р., в качеството си на Кмет на Община Созопол, е внесъл предложение за
проект на бюджет на О.С.за 2019г., като в негова част са предвидени субсидии за
спортните клубове, развиващи дейност на територията на общината; в т.ч. и за
Футболен клуб Созопол, в размер на 400 000 лева.
Проектът на бюджета на общината за 2019г.
е приет от Общински съвет Созопол с Решение № 1306 по Протокол № 47 от 25.01.2019г.,
като с Решение № 1309 от същия протокол и дата ОС утвърждава разчета на целеви
разходи и субсидии, в това число и по отношение на спортните клубове на
територията на общината. С договор № 8-99 от 13.02.2019г. сключен между Община
Созопол, представлявана от заместник-кмета Петя Чапевова и процесното СНЦ
представлявано от Председателя на УС- П.Р. общината се задължава да предостави
на сдружението средства в размер на 400 000 лева, като същите бъдат
отпуснати на не по-малко от два транша, след подадена заявка за субсидия от
клуба.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, се установява факта, че през 2019г. жалбоподателят е подписал
преводни нареждания на датите 07.01.2019г. и на 07.02.2019г., чиито основания
са именно субсидии на процесния футболен клуб.
В приложените доказателства с писмо от О.С./вх.
на 26.08.2021г. в КПКОНПИ /л.70-71 от делото-том първи/ се посочват конкретните
среднодневни възнаграждения на жалбоподателя в качеството на Кмет на община
Созопол, след приспадане на дължимия данък и осигурителни вноски за месеците, в
които чрез подписани от жалбоподателя платежни нареждания са разходвани
цитираните суми, както следва: за м.август 2018г.- 104.31 лева, за м.септември
2018г.- 133.29 лева, за м.декември 2018г.- 133.29 лева, за м. януари 2019г.-
110.51 лева, за м. февруари 2019г.- 117.06 лева.
Съгласно приетите по делото и неоспорени
писмени доказателства, жалбоподателят, в качеството си на Кмет на Община Созопол,
е подписал 4 броя платежни нареждания през 2018г. и 2бр. през 2019г., както
следва: с преводно нареждане от 08.08.2018г. е наредено плащане на ФК Созопол в
размер на 30 000 лева; с преводно нареждане от 14.08.2018г.- 15 000 лева,
с преводно нареждане от 10.09.2018г.- 30 000 лева, с преводно нареждане от
28.12.2018г.- 20 000 лева, съответно с преводно нареждане от 07.01.2019г.
са преведени на този клуб 30 000 лева, а с преводно нареждане от
07.02.2019г. са платени на ФК Созопол още 30 000 лева.
В процесното решение са описани цитираните
4 платежни нареждания осъществени през 2018г. на обща стойност 95 000
лева, както и останалите две нареждания изготвени през 2019г., общо за
60 000 лева.
По делото е изготвена съдебно- счетоводна
експертиза по искане на жалбоподателя /л.751 и сл.- том трети от делото/. Видно
от приетото и неоспорено по делото експертно заключение, вещото лице е
проверило бенефициентите на всички разходооправдателни документи- фактури,
сметки за изплатени хонорари, банкови извлечения за плащане нетните заплати на
футболисти, отчети за разходи на гориво, извършени с личен автомобил от
футболистите, като сочи, че през 2018г. и през 2019г. са действащи 6 бр.
трудови и 21 бр. граждански договори с посочени в заключението лице. Лицата са
посочени поименно, като сред тях не фигурира името на жалбоподателя, на който
да е изплащана каквато и да било сума, с оглед отчитане на разходи от страна на
ФК Созопол. Сочи се, че разходите са обичайните за дейността на спортен клуб
футболен клуб, вкл. заплати и хонорари на лица по облигационни правоотношения,
задължителни осигурителни вноски. Потвърждават се констатациите на ответния
орган и материалите по преписката, а именно, че преводните нареждания за 2018г.
/4бр. описани по дати по-горе/, са на обща стойност 95 000 лева, а двете
преводни нареждания за 2019г. възлизат на обща стойност 60 000 лева
/стр3-4 от заключението/. Като краен резултат, вещото лице сочи, че сумите
платени от общината на конкретния ФК възлизат на 155 000 лева /общо за
6-те посочени преводни нареждания/, а не както се сочи в решението на
комисията- 145 000 лева.
Видно от текста на нарочно писмо на
Станимир Желев, в качеството на действащ Председател на УС на сдружение „ФК
Созопол“, изготвено на 03.09.2021г., постъпило в деловодството на КПКОНПИ на
07.09.2021г. /л.42 от делото-том първи/, се сочи, че във връзка със запитване
на ответната комисия изготвилият писмото действащ законен представител на
сдружението заявява, че в периода от м. февруари 2018г. до 12.02.2020г. спрямо
предоставените документи от предходното счетоводство на клуба, с посочване на
конкретна счетоводна фирма, е констатирал, че г-н П.Р. не е получавал
възнаграждения от клуба и действащото ръководство на клуба няма такава
информация.
Съгласно чл.171, ал.5 от АПК бяха дадени
указания на ответната страна да направи необходимите уточнения, с оглед
противоречивото посочване на описаните суми, които според цитираните платежни
нареждания и заключението на вещото лице възлизат на 155 000 лева, а
съгласно обстоятелствената част на решението и неговият диспозитив, в който са
описани подлежащите на отнемане суми е посочено, че сумата подлежаща на
отнемане от жалбоподателя възлиза на 145 000 лева или с 10 000 лева
по-малко от сбора на шестте процесни преводни нареждания.
По делото е представено Решение за
поправка на ОФГ от 11.05.2022г. на ответната комисия, с което са направени
поправки на някои части от обстоятелствената част на решението и общата сума
вместо 145 000 лева следва да се чете 155 000 лева, респективно в
диспозитива на решението отнетата сума следва да бъде 155 000, а заедно с
наложената глоба от 5000 рева и отнетото среднодневно нетно възнаграждение за
датите на процесните нареждания /общо 569.48 лева/ общата сума подлежаща на
възстановяване от страна на жалбоподателя е конкретизирана като 160 569.48
лева. Видно от отразеното на л.774 от том трети на делото, второто решение е
връчено на адресата на 17.05.2022г. Оспорването на второто решение е постъпило
по настоящото дело на 31.05.2022г., след което е надлежно администрирано и по
това оспорване при съобразяване принципа на случайно разпределение на делата,
въз основа на него е образувано адм. дело № 1050 от 2022г. по описа на
АС-гр.Бургас, което е прекратено на основание чл.213 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК и присъединено за общо разглеждане и решаване.
На основание чл.72, ал.5 от ЗПКОНПИ, с
покана с изх. № ЦУ01-17577 от 26.08.2021г. на КПКОНПИ /л.39-том първи от делото/,
жалбоподателят, в качеството на Кмет на О.С.за периода от 02.11.2015г. до
08.04.2019г. и лице, заемало висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1,
т.32 от ЗПКОНПИ, е поканен за изслушване пред Комисията на 29.09.2021г. от
10:30 часа в гр.София, на което същият се е явил лично и с процесуален
представител.
На заседанието на КПКОНПИ, проведено на 29.09.2021г.,
резултатите от което са обективирани в Протокол № 1014 от 29.09.2021г. /л.32-36
от делото- том първи/, жалбоподателят е изслушан по реда на чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ.
По време на изслушването, се заявява, че не
се оспорват фактите, като става дума за действително преведени суми спрямо
приетия бюджет на общината за 2018 и 2019г., приет от общинския съвет. Сочи се,
че жалбоподателят е бил длъжен да изпълни това, т.е. да подпише платежните
нареждания в условията на обвързана компетентност. Сочи се, че сумите са
платени въз основа на разписани от нормативната уредба процедури при които
клубът е подал съответните заявки. Твърди се, че са спазени изискванията на
нарочната наредба на общината, която регламентира дейността по субсидиране на
спортните клубове, а не на последно място се изтъква, че „няма нито една
стотинка получена от господин Р.“, като представител на сдружението с
нестопанска цел, по време на този период, а и въобще за целия период, тъй като
е бил представител на това сдружение около 6-7 години. В личното си изявление,
г-н Р. също изтъква, че всички плащания са направени едва след положителните
решения за това от страна на Общински съвет-Созопол и едва тогава се стига до
подписване на преводните нареждания.
Въз основа на установените факти и
събраните доказателства КПКОНПИ е приела, че с подписването на описаните преводни
нареждания, с които на Сдружение „Футболен клуб Созопол“ са изплатени субсидии
в общ размер на 145 000 лева /поправено с решение за ОФГ на 155 000 лева/,
г-н Р., в качеството си на кмет на О.С.за периода от 02.11.2015г. до
08.04.2019г. и лице заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1.
т.32 от ЗПКОНПИ, е извършил нарушение на чл.59, ал.1, предложение второ от ЗПКОНПИ, на дати 08.08.2018г.; 14.08.2018г.; 10.09.2018г.; 28.12.2018г.; 07.01.2019г.
и 07.02.2019г., като е разходвал бюджетни средства в интерес на СНЦ „Футболен
клуб Созопол“- гр.Созопол, в което той е член на Управителния съвет и негов
Председател, съответно представляващ сдружението.
Посочено е, че нарушението е извършено в
гр.Созопол. За извършеното нарушение, на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ, на оспорващия
е наложена глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева. На основание чл.81,
ал.1 от ЗПКОНПИ, в полза на общината от П.Р. е отнета сума в размер на 569.48
лева, представляваща нетното възнаграждение за датите на разходване на
бюджетните средства, както следва: 08.08.2018г.; 14.08.2018г.; 10.09.2018г.;
28.12.2018г.; 07.01.2019г. и 07.02.2019г, получено от деянието, породило
конфликт на интереси.
На основание чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ е
отнета в полза на О.С.от П.Р. сумата от 145 000 лева /поправена с решение
за поправка на ОФГ на 155 000 лева/, за която се сочи, че е получена
материална облага в резултат на установения конфликт на интереси.
В друга част, комисията не установява
конфликт на интереси относно подписан договор за финансово подпомагане със
средства от бюджета на О.С.и останалите посочени платежни нареждания от други
дати, поради липса на упражнени правомощия по служба, доколкото тези други
преводни нареждания не са били подписани от г-н Р., както и поради липса на
частен интерес при изготвянето на докладна записка, с оглед внасянето на
Проектобюджета на О.С.за 2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Оспорените административни актове, както
следва:
Решение № РС-11679-21-083 от 20.10.2021г.
на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество /КПКОНПИ/ и Решение
за поправка на очевидна фактическа грешка
№ РСП-11679-21-02 от 11.05.2022г. на КПКОНПИ, с което е допусната поправка на
ОФГ в Решение № РС-11679-21-083 от 20.10.2021г. са издадени от компетентен орган – КПКОНПИ, съгласно чл. 7, ал. 1, във връзка с
чл.13, ал.1, т.4, във връзка с чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ.
Атакуваните пред съда административни актове
са издадени в предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ форма – писмено решение,
съдържащо всички реквизити, изискуеми от чл.74, ал.2 и ал.3 от ЗПКОНПИ.
Изложени са конкретните съображения на колективния административен орган, обосновали
издаването на двете оспорени решения.
В двата административни акта се съдържа
подробно описание на възприетата фактическа обстановка и направените въз основа
на нея правни изводи, но следва да се уточни, че с оглед предмета на настоящото
дело материалната и процесуална законосъобразност, респективно съответствието
със законовите цели на първото решение
от 20.10.2021г. ще бъде разглеждана само
В ЧАСТТА, която е предмет на оспорване в настоящото производство, в която
част жалбоподателят има правен интерес
от оспорването, а именно досежно установеният
конфликт на интереси и описаните в решението последици от това произнасяне на ответната
комисия, с налагане на глоба и отнемане на посочените суми на съответни правни
основания.
В частта, в която не е установен
конфликт на интереси, респективно относимите към тази част факти и
обстоятелства не следва да бъдат обсъждани, като ирелевантни към обхвата на
спора и пределите на търсената защита, в която част оспорващият няма и правен
интерес от обжалване.
1.След обсъждане доводите и становищата на
страните и като прецени събраните по делото доказателства в съвкупност и
поотделно, съдат намира, че Решението от
20.10.2021г., в оспорената част, е постановено при спазване на административнопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1, предложение първо във връзка с ал.2 от ЗПКОНПИ, производството е започнало въз
основа на подаден сигнал. В случаят, това е сигнал с рег. № ЦУ01/11679/17.06.2021г.
Събрани са относимите писмени доказателства за изясняване на релевантните факти
и обстоятелства. Спазени са изискванията на чл.72, ал.6 и ал.7 от ЗПКОНПИ, като е предоставена възможност лицето,
срещу когото е образувано това производство да се запознае със събраните
доказателства, да представи или да посочи за събиране и нови такива и в
съответствие с ал.5 на чл. 72 от ЗПКОНПИ му е осигурена възможност да бъде
изслушано от комисията. Както вече бе отбелязано в предходната част на
настоящото решение, жалбоподателят се е възползвал от тази процесуална
възможност, като се е явил и с упълномощен процесуален представител- адвокат С.К.
от САК. Направено е изявление от пълномощника, както и от г-н Р. в лично
качество, които са обсъдени детайлно в обстоятелствената част на решението на
административния орган. Последното е постановено извън срока по чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ, доколкото съобразно Решение за продължаване срока на производството същият е продължен с 30 дни, а
именно до 07.10.2021г. /л.215 от делото- том първи/, а първоначалното решение е
постановено на 20.10.2021г., но съгласно трайната съдебна практика на ВАС, обективирана
в Решение № 12130 от 30.09.2020 г. на
ВАС, постановено по адм. дело № 2277/2020 г., Решение № 11813 от 23.09.2020 г.
на ВАС, постановено по адм. дело № 880/2020 г. и други, същият е инструктивен,
поради което не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Решението от 20.10.2021г. на КПКОНПИ, в
обжалваните части, е постановено при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.
Съгласно чл.52 от ЗПКОНПИ, конфликт на
интереси възниква, когато лице, заемащо висша
публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху
безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му
по служба.
В нормата на чл.53 от ЗПКОНПИ е дадена
легална дефиниция на понятието „частен
интерес“. Съгласно тази правна норма, частен е всеки интерес, който води до
облага от материален или
нематериален характер за лице,
заемащо висша публична длъжност, или за
свързани с него лица, включително всяко поето задължение.
Определение за „облага“ се съдържа в разпоредбата на чл.54 от ЗПКОНПИ, съгласно
която, облага представлява всеки доход в
пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и
предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги
безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или
почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или
обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба,
отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.
От анализа на цитираната правна
регламентация се установява, че законодателят е обособил двете понятия – „частен интерес“ и „облага“, и ги е поставил в съотношение причина – следствие. Интересът е субективната предпоставка по
смисъла на чл.52 от ЗПКОНПИ, като законът не изисква облагата да е постигната или да е реализирана.
Конфликтът на интереси е преди всичко деяние, което е в отклонение и в
противоречие на публичния интерес. Той предполага наличието на частен интерес
на задълженото лице, без да е задължително този частен интерес да е реализиран.
Постигането на резултат не е необходимо, достатъчно е частният интерес да
съществува, като възможност. При тази ситуация той ще може да повлияе на
упражняването на правомощията на съответното лице. Целта, която преследва
законодателят, е да се ограничи възможността за получаване на облага, когато тя
е незаконна или следствие от заеманата публична длъжност и/или връзката със
свързано лице. В практиката си по прилагането на ЗПУКИ /отм./, относима и към
настоящия казус, ВАС нееднократно сочи, че законът никъде не поставя изискване
облагата да е незаконна или да е в резултат на неправомерно упражняване на
правомощия или задължения от страна на лицето, заемащо публична длъжност.
Облагата по смисъла на чл.54 от ЗПКОНПИ може да не е настъпила, но
трябва да е възможна, т.е. да е свързана с поведението на лицето, по отношение
на което е установен конфликт на интереси. Законодателят е предвидил глагол в
позволителна форма, а не в императивна такава, което обуславя извод, че не е
задължително частният интерес да доведе като последица субективно отношение при
изпълнение на правомощията и/или задълженията по служба. Достатъчно е само
предположение за допуснато отклонение от принципите на безпристрастност и
обективност, за да се приеме за налична причинно-следствената връзка между
частния интерес и субективното поведение на проверяваното от КПКОНПИ лице.
Фактическият състав на конфликта на
интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ предполага кумулативно наличие на три
предпоставки: 1) лице, което заема висша
публична длъжност; 2) частен
интерес на това лице или на свързани с него лица и 3) възможност този частен интерес да повлияе върху
безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията по
служба на лицето, заемащо публичната длъжност. Този фактически състав е подробно
анализиран в съдебната практика, според която частният интерес и признатата му
способност за въздействие върху конкретно лице превръщат нормативно установени
правомощия, респективно права и задължения на това заемащо публична длъжност
лице, в недопустим от закона начин на упражняване на тези правомощия, права и
задължения, тъй като трансформират предоставената от държавата власт от
средство за постигане на публично признати цели и интереси в инструмент за
постигане на частен интерес. По този начин законът предвижда способността на
частния интерес да промени действителната цел, с която се използва
предоставената публична власт и по този начин да наруши основни принципи на
правовата държава.
По делото не е спорно, че жалбоподателят Р.,
е заемал през процесния период висша публична длъжност по смисъла на чл.6,
ал.1, т.32, предложение първо от ЗПКОНПИ, поради което спрямо него са приложими
забраните, въведени в глава VIII, раздел II от ЗПКОНПИ. Следователно, налице е
първата предпоставка за реализиране на фактическия състав по установяване на
конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ.
С първата обжалвана част от решението на
КПКОНПИ по отношение на жалбоподателя е установен конфликт на интереси за това,
че в качеството си на Кмет на О.С.за мандат 2015- 2019 г. /положил клетва на 02.11.2015г., отстранен от длъжност с Определение на
СпНС от 08.04.2019г., влязло в сила на 16.04.2019г./ и лице заемащо висша
публична длъжност, по смисъла на чл.6, ал.1. т.32 от ЗПКОНПИ, е подписал преводни
нареждания от 08.08.2018г., 14.08.2018г., 10.09.2018г., 28.12.2018г.,
07.01.2019г. и 07.02.2019г., представляващи субсидии за СНЦ „Футболен клуб
Созопол“, с които на сдружението са изплатени субсидии в общ размер на 95 000
лева /сбор на четирите нареждания през
2018г./ и в общ размер на 60 000 лева /сбор на двете преводни нареждания от 2019г./, което е нарушение на чл.59, ал.1, предложение второ от ЗПКОНПИ. Съгласно цитираната разпоредба, лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да разходва бюджетни средства, включително средства от
фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз
на българската държава, в интерес на
юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в
които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или
контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции.
Предвид безспорно установеното
обстоятелство, че към 08.08.2018г., 14.08.2018г., 10.09.2018г., 28.12.2018г.,
07.01.2019г. и 07.02.2019г – датите на преводните нареждания, с които
бюджетните средства са разходвани в полза на СНЦ „Футболен клуб Созопол“, г-н Р.
е бил член на Управителния съвет на сдружението. Нещо повече, жалбоподателят е
бил и негов Председател, респективно законен представител /представляващ сдружението/,
видно от обсъдените по-горе данни, вписани в Регистъра на ЮЛНЦ. Съгласно Устава
на юридическото лице Управителният съвет е негов управителен орган, а
жалбоподателят е не само член на този орган, но и законен представител на
сдружението. При тези констатации, съдът прима, че действително е изпълнен
фактическият състав на нарушението по чл.59, ал.1, предложение второ от ЗПКОНПИ, поради което е налице конфликт на интереси, по смисъла на чл.52 от ЗПКОНПИ. В този смисъл е и съдебната практика по аналогичен казус и е установен конфликт на интереси спрямо Кмет
на община, по повод подписване на преводни нареждания към СНЦ „Футболен клуб“, в
чийто управителен съвет кметът на общината е член- Решение № 5139 от 22.04.2021г. по адм. дело № 3005 от 2021г. на
Върховния административен съд на Република България.
Определящо за установяването или липсата
на конфликт на интереси е наличието на упражнено правомощие по служба в частен
интерес – личен или на свързано лице по смисъла на § 1, т.15, б. „б“ от ДР на ЗПКОНПИ /каквито несъмнена са жалбоподателят П.Р.- законен представител на
общината към онзи момент и представляващ /Председател на УС/ на СНЦ „Футболен
клуб Созопол“/, предопределен от възможността за реализиране на материална
или нематериална облага, както и възможност този интерес да повлияе върху
безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията по служба на лицето,
заемащо висша публична длъжност. Конфликтът на интереси се обективира не в
резултата – придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на
обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията.
Доводите на оспорващата страна, че лично
не е получил никаква част от описаните преведени средства с шестте процесни
преводни нареждания се подкрепят изцяло от ангажираните по делото доказателства
/заключение на вещото лице и приобщените
писмени доказателства/, които са еднопосочни в тази връзка, но този факт не
опровергава констатациите за осъществен състав на чл.59, ал.1, предложение
второ от ЗПКОНПИ именно защото меродавен е факта на самото разпореждане
/превеждане/ на средствата в полза на лице, с което жалбоподателят е свързан и
е негов законен представител.
Всъщност, към посочените дати г-н Р. е
законен представител и на Община Созопол, в качеството на кмет, както и на СНЦ
„ФК Созопол“, в качеството на Председател на УС, т.е. представлява както
субсидиращото юридическо лице, така и подпомаганото /субсидираното/ юридическо
лице. Този факт ясно онагледява наличието на икономическа зависимост между лицето заемащо висша публична
длъжност и юридическото лице с нестопанска цел.
Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1, т.5
и т.7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/,
кметът на общината организира изпълнението на общинския бюджет, както и
актовете на общинския съвет.
Според нормата на чл.11, ал.1 от Закона за
публичните финанси /ЗПФ/, разпоредител с бюджет е съответният ръководител на
бюджетната организация. На основание чл.11, ал.3 от ЗПФ, първостепенен
разпоредител с бюджета на общината е кметът
на общината. Обосновава се извод, че като първостепенен разпоредител с
бюджетни средства, именно кметът на общината има правото и носи отговорността
за подписването на документи, чрез които се извършва разходване на общинския бюджет.
Разходването на бюджетни средства, по смисъла на чл.59, ал.1, предложение второ
от ЗПКОНПИ, включва подписване на различни документи, включително и платежни /преводни/
нареждания. Общото между тези документи е, че в резултат на съответния
управленски акт се осъществява трансфер на общински средства от сметката на
съответната община към сметката на съответно учреждение, търговско дружество,
юридически лица с нестопанска цел, както и към други институции. Извършените в
случая плащания имат окончателен характер, тъй като не е предвидено връщането
им на общината. Следователно, извършеното от жалбоподателя, в качеството му на
Кмет на Община Созопол, разходване на бюджетни средства, е окончателно и
очевидно съставлява по своята същност разходване на средства, противно на
застъпената от жалбоподателя теза.
Нарушена е забраната за разходване на
бюджетни средства в частен интерес на свързано лице, съдържаща се в чл.59,
ал.1, предложение второ от ЗПКОНПИ. Тази норма е императивна и не предвижда
изключения от въведената забрана, независимо от факта, че субектът на
нарушението по този текст на закона не е получил лично процесните средства или
част от тях.
Предвид целите на ЗПКОНПИ разходването на
бюджетни средства представлява разпоредително действие, вследствие на което се
формира разход за съответния бюджет. Видно от ЗПФ кметът на общината е лицето,
което има правомощието да разходва бюджетни средства от общинския бюджет.
Следователно, подписвайки процесното преводно нареждане, кметът на общината е
упражнил свое законово правомощие.
При наличието на тези кумулативни
предпоставки: лице, заемащо висша публична длъжност, разходване на бюджетни
средства в полза на юридически лица с нестопанска цел, в което то е член на
орган на управление, а в случаят и законен представител на сдружението, КПКОНПИ
обосновано е приела, че жалбоподателят чрез действията си на упоменатите дати
през 2018г. и 2019г. е осъществил състава на чл.59, ал.1, предложение второ от ЗПКОНПИ.
Аргументите на оспорващата страна, че е
изпълнявал решенията, приети от Общински съвет Созопол, поради което е действал
в условията на обвързана компетентност
и не е могъл да не ги изпълни, т.е. е бил длъжен да го стори, са неоснователни.
Както вече бе отразено, всяко определено от закона длъжностно лице, което има
правомощия да разходва бюджетни средства, в конкретният случай жалбоподателят в
качеството на кмет на общината е могъл да делегира правомощията си на
първостепенен разпоредител на заместник-кмет или главния секретар със съответна
заповед, съгласно чл.11, ал.4 от ЗПФ, което в случая не е сторено, нито се
твърди подобно обстоятелство. Доводите на жалбоподателя, че това няма да
промени по никакъв начин крайният резултат, т.е. фактът на субсидирането, също
са неоснователни. Ако беше без значение фактът кое конкретно лице от ръководния
състав на общинската администрация извършва разходването на бюджетните средства
беше без значение, законодателят нямаше да въведе подобни забрани. В случаят, с
оглед съблюдаване на законовите цели на ЗПКОНПИ, регулиращ обществените
отношения с разходване на бюджетни средства, нормативната уредба предоставя
възможност за делегиране на такива правомощия. Тази възможност е изрично
предвидена в закона /чл.11, ал.4 от ЗПФ/ и не е поставена в зависимост от други
условия конкретните лица, заемащи посочените длъжности /заместник-кмет или
главен секретар/ да изпълнят делегираните им правомощия. В случаят, липсват
дори твърдения наведени в производството пред административния орган, респективно
пред съда, че тази хипотеза е изпълнена и средствата са разходвани от друго
длъжностно лице. Безспорно е, че преводните нареждания на описаните дати са
подписани именно от жалбоподателя, в качеството на Кмет на общината.
В своите решения Върховният административен съд
нееднократно при тълкуване на приложимите материалноправни разпоредби на закона
е изтъквал, че законодателят не изисква доказване на факта дали в
действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от
установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице, ако съответният
частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност или на свързаното с него
лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За
съставомерността на деянието по ЗПУКИ е достатъчно да е налице формално нарушение
на посочената разпоредба /доказан факт/, водещо до съмнение в начина, по който
се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни
последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице,
заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този
начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват
функциите, възложени на съответното учреждение, ведомство и пр. Целта е предотвратяването на съмнения, че
лицата заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на
лични и роднински отношения, а
не на база законоустановените критерии (в този смисъл е и практиката на ВАС,
обективирана в Решение № 2702 от 19.02.2020 г. по
адм. д. № 9241/2019 г., VІ отд., Решение № 31 от 03.01.2020 г. по
адм. д. № 1419/2019 г., VІ отд., Решение № 7613 от 17.06.2020 г. по
адм. д. № 8700/2019 г., VІ отд., , Решение № 17114 от 13.12.2019 г. по
адм. д. № 9250/2019 г., Решение № 8219 от 25.06.2020 г. по
адм. д. № 455/2020 г., VІ отд., Решение № 115 от 06.01.2016 г. по
адм. д. № 1439/2015 г. и др.).
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ, лице,
заемащо висша публична длъжност, което наруши разпоредба на Раздел II от Глава
осма /в която се съдържа и нарушената норма на чл.59, ал.1/, се наказва с глоба
в размер от 5000 до 10 000 лева. Според чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ, възнаграждението, получено от
правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси, за периода, през
който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или
общината.
С процесното решение, в посочената част,
КПКОНПИ, след като е установила конфликт на интереси, правилно е приложила
административнонаказателната разпоредба на чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ и е наложила на лицето
„глоба“ в минималния установен от закона размер от 5000 лева. Законосъобразна
последица от установения конфликт на интереси е и на основание чл.81, ал.1 от
закона е постановено отнемане на сумата в размер на 569.48 лева, представляваща
нетното възнаграждение на жалбоподателя за датите на разходване на бюджетните
средства – 08.08.2018г.; 14.08.2018г.; 10.09.2018г.; 28.12.2018г.; 07.01.2019г.
и 07.02.2019г., получено от деянието, породило конфликт на интереси, с оглед
представените в тази връзка писмени доказателства, обсъдени по-горе в
изложението. Размерът на отнетата сума е правилно определен предвид
представените данни от Общинската администрация на О.С./л.70-71 от делото- том
първи/.
В съответствие и с императивната норма на
чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ с решението на ответната комисия е отнета от
жалбоподателя и сумата, съставляваща материална облага за свързаното с него юридическо лице с нестопанска цел. Това е
така, тъй като получената субсидия в общ размер на 145 000 лева /поправено с решение за поправка на ОФГ на
155 000 лева/ реално е
постъпила в патримониума на сдружението, който факт също е доказан по делото по
несъмнен начин. Независимо от този факт, сумата следва да бъде отнета от лицето осъществило конфликт на интереси,
в каквато насока е и трайната съдебна практика, например Решение № 1077 от 25.05.2021 г. на
Административен съд - Благоевград по адм. д. № 63/2021 г., оставено в сила с
Решение № 2359 от 14.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8682/2021 г., VI о.
При тези установени факти, съдът намира,
че оспореното решение, в посочената част е правилно и съответства на
приложимите материалноправни разпоредби,
както и на целите на закона, с оглед
контекста на гореизложеното, респективно оспорването му е неоснователно.
2.Относно оспорването на постановеното Решение за поправка на очевидна
фактическа грешка № РСП-11679-21-02 от 11.05.2022г. на КПКОНПИ, с което е
допусната поправка на ОФГ в Решение № РС-11679-21-083 от 20.10.2021г, както
следва: общо изплатени субсидии на СНЦ „Футболен клуб Созопол“ ДА СЕ ЧЕТЕ в
размер на 155 000 лева, вместо
145 000 лева, както и посочената сума подлежаща на отнемане, на
основание чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ, която вместо
145 000 лева следва ДА СЕ ЧЕТЕ 155 000 ЛЕВА, респективно в
обобщената сума, която адресатът на задълженията следва да внесе, а именно 150 569.48 лева, ДА СЕ ЧЕТЕ
160 569.48 лева.Както се установява и от съдържанието на това постановено
решение, чието оспорване също е присъединена към настоящото дело, същото е
постановено на правно основание чл.62, ал.2 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от АПК „Очевидни
фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа,
който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката
на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението
за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.“
В случаят, осъществената поправка е
извършена именно след изтичане срока за обжалване на първоначалния акт, който е
поправен, поради което издаването на това решение е в съответствие с цитираната
законова възможност.
Неоснователни са доводите на оспорващата
страна, че по този начин недопустимо се влошава неговото положение. Това е
така, поради следното:
В обстоятелствената
част са описани подробно шестте преводни нареждания с посочване на конкретните
дати, на които са извършени. Ясно и конкретно е записано в обстоятелствената
част на първоначалния акт, че сборът на четирите преводни нареждания през
2018г. е сумата от 95 000 лева, а сборът на останалите две направени през
следващата календарна година /2019г./ възлиза на 60 000 лева. Резултатът
от аритметичното събиране на двете суми води до извода, че крайният общ размер
на всички процесни преводи възлиза на 155 000 лева, а не както е посочено
при сборуването в решението от 20.10.2021г. на стойност 145 000 лева. Тази аритметична грешка при пресмятането е
довела и до погрешното отразяване на сумата подлежаща на отнемане съгласно
чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ, но видно и от първия диспозитив на решението от
20.10.2021г., установен е конфликт на интереси по отношение на изрично
изброените шест преводни нареждания за датите 08.08.2018г.; 14.08.2018г.;
10.09.2018г.; 28.12.2018г.; 07.01.2019г. и 07.02.2019г. Именно на общата
стойност на тези нареждания се базира изводът за общата сума подлежаща на
отнемане по този ред в четвъртият абзац на посоченото решение, респективно на
следващата страница е посочено, че всички дължими суми в обобщения размер
следва да се преведат по посочена сметка.
При положение, че с второто оспорено
решение не се въвеждат никакви нови факти и по този начин не се нарушава
правото на защита на жалбоподателя, а само се отстранява грешка в изчисленията
на сбора от шестте преводни нареждания, чиято отделна стойност е посочена точно
и конкретно, съдът намира, че актът за поправка не е постановен в разрез със
законовите изисквания и с него действително се поправя една фактическа грешка,
която е очевидна. Същата се изразява в това, че отделно се сочат сумите на
осъществените нареждания и само общото сумиране на преводите за двете години е
отразено грешно, като вместо действителната стойност 155 000 лева, се сочи
145 000 лева. В случаят, сборът по години е правилно изчислен, като сумата
за 2018г. /95 000 лева/ и тази от 2019г. /60 000 лева/ са правилно описани в
мотивите на решението. При тези констатации, прилагането на този институт
/поправка на очевидна фактическа грешка/ е законосъобразно и само отстранява
една действително допусната фактическа грешка, както се сочи в решението, а не
влошава допълнително положението на жалбоподателя, както неоснователно твърди
оспорващата страна. При тези установени факти, съдът намира, че и второто оспорено
решение от 11.05.2022г., а именно за поправка на ОФГ в първоначално
постановения акт е правилно и съответства на приложимите материалноправни разпоредби, както и на целите на закона, с оглед контекста на гореизложеното, респективно
оспорването му е неоснователно.
При този изход на правния спор, предвид
направеното своевременно искане, съгласно чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ и като съобрази обстоятелството, че делото не
се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, съдът намира, че
на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение,
изчислено съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ, който размер съдът
определя на сумата от 100 /сто/ лева за представителство пред настоящата
инстанция.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен
съд- гр.Бургас
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно оспорването на П.В.Р.,***, чрез пълномощника- адвокат С.К. от САК,
против Решение № РС-11679-21-083 от 20.10.2021г. на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ в ОСПОРЕНИТЕ ЧАСТИ, поправено с Решение за поправка на очевидна
фактическа грешка № РСП-11679-21-02 от 11.05.2022г. на КПКОНПИ, в които
е установен конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя, в качеството на
Кмет на О.С./за времето от 02.11.2015г.
до 08.04.2019г./, и в това му качество лице, заемащо висша публична
длъжност, по смисъла на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ, за това, че с подписването
на платежни нареждания за датите 08.08.2018г.; 14.08.2018г.; 10.09.2018г.; 28.12.2018г.;
07.01.2019г. и 07.02.2019г. е разходвал бюджетни средства в интерес на
Сдружение с нестопанска цел /СНЦ/ Футболен клуб „Созопол“, в което същият е
член на Управителния съвет и представляващ сдружението, с което е нарушил
забраната на чл.59, ал.1, предложение второ от ЗПКОНПИ; наложена му е глоба в
размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева, на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ, за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ; отнета е в
полза на О.С.от П.Р. сума в размер на 569.48 лв., получена от деянието,
породило конфликт на интереси, на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ и представляваща
нетното дневно възнаграждение за датите на разходване на бюджетните средства,
както и в частта за отнетата от П.Р.,*** сума от 155 000 лева /съобразно решението за поправка на ОФГ/,
представляваща получена материална облага, в резултат на установения конфликт
на интереси, на основание чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ.
ОСЪЖДА П.В.Р.,***, да заплати на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ сумата от 100.00 /сто/ лева, на
основание чл.143, ал.3 от АПК, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: