Решение по дело №133/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 1490
Дата: 31 юли 2025 г.
Съдия: Христо Христов
Дело: 20237220700133
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1490

Сливен, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VI състав, в съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ХРИСТО ХРИСТОВ
   

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20237220700133 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Административното дело е образувано по жалба от „ПИЙ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, [улица], ***, ***, п. от у. П. И. Й., чрез адвокат С. М. Р. от ***, против Ревизионен акт № Р-02002022002695-091-001/14.12.2022 г., и. от Р. К. Т. на д. н. с., в. р. и П. И. Г. на д. г. и. по п. – р. на р., потвърден с Решение № 22/02.03.2023 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Бургас при Централно управление на НАП, с който в тежест на търговското дружество „ПИЙ 1“ ЕООД, гр. Сливен, са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 68 431,42 лв. и лихви за просрочие общо в разме на 11 331,84 лв. и за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчните периоди от 01.11.2018 г. до 28.02.2019 г.; месец април 2019 г.; месец юли 2019 г.; за периода от 01.01.2020 г. до 28.02.2020 г.; за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г. и за периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 17 118,03 лв. и лихви за просрочие общо в размер на 4 634,16 лв..

В жалбата се сочи, че изложените в ревизионния акт и ревизионния доклад констатации са необосновани, а правните изводи, обосноваващи изводите за дължимост на допълнителни данъчни задължения, са в противоречие с материалния закон поради необосновани фактически констатации. Иска се отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, като излага подробни съображения за незаконосъобразността на оспорения акт. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – директор на Дирекция "ОДОП"– Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана, като излага съображения в тази насока. Претендира присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК, както за юрисконсултско възнаграждение и 500 лв. за депозит за вещо лице. Представя писмено становище с допълнителни аргументи и доводи за неоснователността на жалбата.

Съдът, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002022002695-020-001/31.05.2022 г. на н. с. в ТД на НАП – ***, изменена с последващи заповеди относно срока за извършване на ревизията, е възложено извършването на ревизия на търговското дружество „ПИЙ 1“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Сливен, с предметен обхват – установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. и ДДС за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2022 г. Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № Р-02002022002695-092-001/23.11.2022 г. като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА № Р-02002022002695-091-001/14.12.2022 г. от н. с. и г. и. по п. в ТД на НАП ***, с който в тежест на ревизираното дружество „ПИЙ 1“ ЕООД, са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 68 431,42 лв. и лихви за просрочие общо в размер на 11 331,84 лв. и за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчните периоди от 01.11.2018 г. до 28.02.2019 г.; месец април 2019 г.; месец юли 2019 г.; за периода от 01.01.2020 г. до 28.02.2020 г.; за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г. и за периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 17 118,03 лв. и лихви за просрочие общо в размер на 4 634,16 лв..

Според отразеното в констативната част на ревизионния доклад, през ревизирания период „ПИЙ 1“ ЕООД е извършвало основна дейност производство и търговия със земеделска продукция. Дружеството е регистрирано като земеделски производител, за което притежава карта на регистриран земеделски производител с първоначална заверка от 26.03.2012 г. и декларирани дейности с код по НКИД 0113 Отглеждане на зеленчуци, дини и пъпеши, кореноплодни и грудкови и с код по НКИД 0112 Отглеждане на зеленчуци, дини и пъпеши и други специфични продукти. „ПИЙ 1“ ЕООД извършва дейност на територията на [населено място] и с. от областта - ***, [населено място], [населено място] и [населено място].

Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 30.06.2010 г. Съгласно представените при ревизията справки по образец и амортизационни планове, е установено, че дружеството не притежава недвижими имоти и МПС.

Контролните действия в ревизионното производство са насочени към правилното приложение на ЗКПО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. и за данък върху добавената стойност за месечните данъчни периоди от 01.01.2018 г. до 30.04.2022 г.

На дружеството са извършвани предходни ревизии по ЗКПО за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. и по ЗДДС за данъчните периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.

При извършване на настоящата ревизия органът по приходите е установил обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане с корпоративен данък по ЗКПО и за данък върху добавената стойност по ЗДДС за ревизирания период е определена по реда на ал. 2 от същата разпоредба. В изпълнение на процесуалните изисквания на чл. 124, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице е връчено Уведомление № Р-02002022002695-113-001/19.10.2022 г., с което е уведомено, че данъчната му основа за облагане с корпоративен данък и данък върху добавената стойност ще бъде определена по специалния ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и му е предоставена възможност за представяне на доказателства и за вземане на становище.

Органът по приходите е обосновал извод, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за неотчетени приходи, на база събрани в хода на ревизионното производство доказателства и установените на база на тях неотчетени приходи от получени субсидии от ДФ „Земеделие“ и издадени, но неосчетоводени от дружеството фактури за доставка на стоки към негов клиент.

Установено е, че за 2019 г. по счетоводна с/ка 713 Приходи от субсидии, „ПИЙ 1“ ЕООД отчита получени от фонд „Земеделие“ субсидии за 96 327,04 лв., а съгласно предоставена от ДФ „Земеделие“ справка, изплатените към дружеството през 2019 г. суми са в размер на 230 644,77 лв., т.е. за отчетната 2019 г. ревизираното дружество е отчело по-малко приходи от субсидии в размер на 134 317,73 лв. Предвид установеното, органът по приходите е обосновал извод, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за неотчетени приходи, поради което данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като ревизиращият орган се е съобразил с фактически получените от дружеството приходи от субсидии.

Ревизиращият орган е установил, че издадени от „ПИЙ 1“ ЕООД фактури към ЕТ „И. - И. Х.“ с № **********/07.12.2018 г. и № **********/22.07.2019 г. за доставка на с. п. не са намерили отражение в приходите на дружеството и по тях не е начислен дължимия данък върху добавената стойност, т.е. изпълнена е хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за извършване на ревизията по специалния ред на процесуалния закон. Предвид установеното стойността на фактурите за съответната година е взета предвид при определяне размера на приходите на дружеството при формиране на данъчната основа по чл.122, ал.2 от ДОПК за облагане с корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. и 2019 г. По посочените фактури на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС ревизиращият орган е определил размера на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период - месец декември 2018 г. и месец юли 2019 г.

Ревизията е извършила анализ на извършени от дружеството продажби на недвижими имоти - ниви и ливади в землището на [населено място] и ***, *** на „Кибела М“ ЕООД с нотариални актове № 113/10.07.2020 г., № 114/10.07.2020 г., № 115/10.07.2020 г., № 116/10.07.2020 г., № 117/10.07.2020 г., № 121/14.07.2020 г., № 122/14.07.2020 г., № 123/14.07.2020 г., № 124/14.07.2020 г. и № 125/14.07.2020 г.. Установено е, че „ПИЙ 1“ ЕООД е продало имоти с обща площ над 1205000 кв. м. с обща продажна цена в размер на 78 500,00 лв., а по счетоводните регистри на дружеството същите имоти са заведени и се отчитат с обща балансова стойност към датата на продажбата им за 439 053 лв.

Предвид обстоятелството, че продажната цена на имотите е значително по-ниска от тяхната балансова стойност с Акт за възлагане на експертиза № Р-02002022002695- 01-01/04.10.2022 г. ревизията е възложила извършването на експертни оценки на пазарните продажни цени на недвижимите имоти, предмет на разпоредителни сделки с посочените нотариални актове. С писмо вх.№ 94-00-113-5/19.10.2022 г. е получена експертната оценка, и. от с. о. Д. В., с която е определена пазарна цена на продадените имоти в общ размер на 644 038,00 лв., която е приета от ревизиращият екип. На база на тази оценка органът по приходите е обосновал извод, че за 2020 г. ревизираното дружество е отчело по-малко приходи в размер на 565 538,00 лв. и е изпълнена хипотезата на чл. 16 от ЗКПО.

На база на установените факти за неотчетени приходи, ревизиращият орган е направил и извод, че воденото от задълженото лице счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, т.е. изпълнена е и хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за извършване на ревизията по този специален ред на процесуалния закон.

Ревизиращият орган е установил, че „ПИЙ 1“ ЕООД е отразило в дневниците си за продажби и в СД по ЗДДС в по-късен период издадени от дружеството фактури към ЕТ „И. - И. Х.“ и „Кибела М“ ЕООД, в резултат на което и начисления с тях данък върху добавената стойност е внесен със закъснение. Отразените в по-късен период данъчни фактури по №, дата на издаване, предмет на доставката, стойност, начислен ДДС, в кой данъчен период са включени фактурите в регистрите по ЗДДС и кога е следвало да бъдат отразени, са подробно посочени в таблицата на стр. 6 от констативната част на ревизионния доклад, който на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА. Предвид установеното и съобразявайки данъчния период, през който фактурите е следвало да бъдат отразени в дневниците за продажби и справките декларации по ЗДДС, ревизията е определила лихви за просрочие за внесения в по-късен период данък върху добавената стойност.

Установено е също, че получените от „ПИЙ 1“ ЕООД приходи по фактури № *********/08.11.2018 г. в размер на 8 160,00 лв. и ф/ра № *********/07.12.2018 г. в размер на 8 320,00 лв. са отчетени през 2019 г. вместо през 2018 г., в резултат на което за 2018 г. е определен в по-малък размер корпоративен данък за 1 648.00 лв. Предвид установеното при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизията се е съобразила с посочените факти при определяне на облагаемата печалба за отчетната 2018 година.

В хода на ревизията органът по приходите е установил, че през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. „ПИЙ 1 “ ЕООД е осчетоводило разходи по доставни фактури за наем на автомобили Мини Купър и разходи за горива /дизел, бензин, пропан-бутан/, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад — от стр. 7 до стр. 25 от РД. Установено е, че фактурите предмет на посочените доставки са директно осчетоводени на разход по дебита на счетоводна с/ка 600 Разходи за материали /горива/ и счетоводна с/ка 601 Разходи за външни услуги /наем автомобили/ за съответните години, като размера на отчетените за съответната година разходи са посочени в табличен вид на стр. 25 и стр. 26 от констативната част на РД и с тях е намален счетоводния финансов резултат на дружеството за съответната финансова година. В счетоводството на ревизираното дружество не са налични създадени документи, удостоверяващи, че закупените горива са изписани във връзка с експлоатацията на конкретно посочени ДМА, използвани в стопанската дейност на дружеството и/или във връзка с извършвани от дружеството последващи облагаеми доставки. Такива доказателства не са представени от ревизираното лице и във връзка с връченото му искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-02002022002695-040-02/15.07.2022 г. При така установената фактическа обстановка при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за облагане с корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г. и на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО за 2020 г. и 2021 г. органът по приходите не е признал на разход стойността по фактурите за доставка на горива, предмет на спора, като размера на непризнатите разходи е посочен в таблица № 1 на стр. 27 от констативната част на РД.

Предвид обстоятелството, че липсват доказателства, че наетите активи - автомобили Мини Купър и посочените доставки на горива се използват в независимата дейност на ревизиращото дружество и/или за последващи облагаеми доставки, ревизиращият орган на основание чл. 69. ал. 1 от ЗДДС не е признал право на данъчен кредит по спорните фактури за съответните данъчни периоди, посочени в таблица № 2 на стр. 27 от констативната част на ревизионния доклад.

В резултат на така изградените констатации, с обжалвания ревизионен акт са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 3 732,56 лв.; за 2019 г. в размер на 13 519,08 лв.; за 2020 г. в размер на 41 270,83 лв. и за 2021 г. в размер на 9 908,95 лв. или за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 68 431,42 лв. и за данък върху добавената стойност за месечните данъчни периоди от 01.11.2018 г. до 28.02.2019 г.; месец април 2019 г.; за месец юли 2019 г.; за периода от 01.01.2020 г. до 28.02.2020 г.; за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г. и за периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 17 118,03 лв.

За установените, но невнесени в срок задължение на основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ ревизията е определила и дължимите лихви за просрочие, съответно за корпоративен данък по ЗКПО общо в размер на 11 331,84 лв. и за данък върху добавената стойност по ЗДДС общо в размер на 4 634,16 лв..

При оспорването по административен ред, с Решение № 22/02.03.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас, ревизионния акт е потвърден. Решението е връчено на пълномощник на дружеството с известие за доставяне на 14.03.2023 г. Ревизионният акт е обжалван пред съда чрез административния орган с жалба вх.№ 04-П-Ж-2#3/29.03.2023 г., подадена по пощата на 28.03.2023 г..

В хода на съдебното производство е извършена съдебно-с. експертиза, една основна и една допълнителна съдебно-т. експертизи, една основна и една допълнителна съдебно-и. експертизи, заключенията на които са приети по делото.

Съдебно-с. експертиза е извършена от вещите лица А. П.-П. и П. Т. И.. В заключението е посочено: какви площи и с какви земеделски култури е стопанисвало дружеството жалбоподател по делото през периода 01.01.2018 - 30.04.2022 г. включително; какви са минималните агротехнически мероприятия, които следва да се извършат върху тези площи за отглеждането на съответните култури; с каква земеделска и горска техника е разполагало дружеството жалбоподател - собствена и наета през процесния период; каква е средната разходна норма на необходимите за извършването на съответната агротехническа операция машини, както и какво е общото количество гориво от съответния вид, необходимо за извършване на тази агротехническа операция; заявявани ли са площи за подпомагане пред ДФЗ от дружеството жалбоподател в периода 01.01.2018-30.04.2022 г. и за какви площи като размер и култура същото е получило финансово подпомагане; одобряването на площите за финансово подпомагане доказва ли, че дружеството реално е извършило обработките; има ли утвърден или нормативно регламентиран ред за отчитане на разходите за горива за земеделската техника извършваща само агротехнически мероприятия; какви приходи от дейност е отчело дружеството за посочения период и дали тези приходи са свързани с осъществяваната от него земеделска дейност; възможно ли е дружеството да е стопанисвало установените от вещите лица земеделски площи без да извърши разходите за горива, с които му е увеличен финансовия резултат и не му е признато право на приспадане на данъчен кредит за предмет на ревизията. Крайното заключение на вещите лица е, че не е възможно дружеството да е стопанисвало установените земеделски площи без използване на земеделска техника и без да е извършило разходите за горива, с които е увеличен финансовия резултат и не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периодите посочени в потвърдителната част на решението на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас.

Основната и допълнителната съдебно-т. експертизи са извършена от вещото лице Г. П. М., който е дал заключение каква е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК на имотите продадени от дружеството-жалбоподател на „Кибела М“ ЕООД към датата на извършване на всяка една продажба. Със заключението на основната експертиза вещото лице е определил следната пазарна цена на процесните имоти: 1. Пазарната стойност към 2020 г. на процесните земеделски земи /ниви, ливади, пасища/ с обща площ 1 194 545 кв. м. на 788 399.70 лв.; 2. Стойността на ПИ с идентификатор 68549.1.457 по КККР на [населено място], *** ведно с построената в него сграда на стойност 37 081 лв., от които: 2.1 Стойността на земята от 1 230 кв. м. за ПИ с идентификатор 68549.1.457 по КККР на [населено място], *** с цена от 4 563 лв. и 2.2 Стойността на сграда ПИ с идентификатор 68549.1.457 по КККР на [населено място], *** със застроена площ 492 кв. м. на 32 518 лв.; 3. Стойността на ПИ с идентификатор 68549.1.458 по КККР на [населено място], *** ведно с построената в него сграда на стойност 37 218 лв., от които: 3.1. Стойността на земята от 1 463 кв. м. на цена от 5 428 лв. и 3.2. Стойността на сграда с идентификатор 68549.1.458.1 по КККР на [населено място], *** със застроена площ 481 кв. м. на цена от 31 790 лв.; 4. Стойността на ПИ І-1, кв. 1, по плана на [населено място], *** с площ 1 170 кв. м. при граници: север - извън регулация, изток - улица, юг – ПИ II-1 и запад-извън регулация на 12 051 лв.; 5. Стойността за ПИ II-1, кв. 1 по плана на [населено място], *** с площ 1 060 кв. м. при граници: север-ПИ І-1, изток-улица, юг-ПИ III-1 и запад-извън регулация на 10 918 лв. и 6. Стойността на ПИ ІІІ-14, кв. 9 по плана на [населено място], *** с площ 1 070 кв. м. при граници: север-ПИ Х-25, изток- ПИ II-14, юг- улица и запад- ПИ IV-14 на 11 051 лв. Като краен резултат вещото лице е определил общата пазарната стойност на всички процесни имоти на 864 898.70 лв. /като в оценката не е включена стойността на сграда с идентификатор 68549.1.458.1 по КККР на [населено място], *** със застроена площ 481 кв. м. 31 790 лв./ и общата пазарната стойност на всички процесни имоти са определени на 896 688.70 лв. /като в оценката е включена стойността на сграда с идентификатор 68549.1.458.1 по КККР на [населено място], *** със застроена площ 481 кв. м. 31 790 лв./.

Със заключението на допълнителната експертиза вещото лице е определил следната пазарна цена на същите процесни имоти, както следва: 1. Пазарната стойност към 2020 г. на процесните земеделски земи /ниви, ливади, пасища/ с обща площ 1 194 545 кв. м. на 81 070.00 лв.; 2. Стойността на ПИ с идентификатор 68549.1.457 по КККР на [населено място], *** ведно с построената в него сграда на стойност 37 081 лв.; 3. Стойността на ПИ с идентификатор 68549.1.458 по КККР на [населено място], *** ведно с построената в него сграда на стойност 37 218 лв.; 4. Стойността на ПИ І-1, кв. 1, по плана на [населено място], *** с площ 1 170 кв. м. при граници: север- извън регулация, изток-улица, юг- ПИ II-1 и запад-извън регулация на 12 051 лв.; 5. Стойността за ПИ II-1, кв. 1 по плана на [населено място], *** с площ 1 060 кв. м. при граници: север-ПИ І-1, изток-улица, юг- ПИ III-1 и запад- извън регулация на 10 918 лв. и 6. Стойността на ПИ III-14, кв. 9 по плана на [населено място], *** с площ 1 070 кв. м. при граници: север-ПИ Х-25, изток-ПИ II-14, юг- улица и запад- ПИ ІV-14 на 11 051лв.. Като краен резултат вещото лице е определил общата пазарната стойност на всички процесни имоти на 189 389 лв. /като в оценката не е включена стойността на сграда с идентификатор 68549.1.458.1 по КККР на [населено място], *** със застроена площ 481 кв. м. 31 790 лв./ и общата пазарната стойност на всички процесни имоти на 210 179 лв. /като в оценката е включена стойността на сграда с идентификатор 68549.1.458.1 по КККР на [населено място], *** със застроена площ 481 кв. м. 31 790 лв./.

Вещото лице е посочил, че при изготвянето на допълнителна съдебно-о. експертиза, относно пазарната стойност на същите имоти, е разширил проверката, относно пазарни аналози и в съседни населени места и в съседни общини, като е изследвал имоти със същия характер и със същото предназначение.

Основната и допълнителната съдебно-и. експертизи са извършени от вещото лице П. Т. И.. Със заключението на основната експертиза вещото лице е изчислил задълженията по Ревизионния акт съобразно изчисленията по приетата по делото съдебно-т. експертиза, в нейните два варианта на пазарна цена на продадените от дружеството имоти, като е посочил следното: По първи вариант на пазарните оценки на имотите в съдебно-т. експертиза, първи подвариант /без включена сграда с идентификатор 68549.1.458.1./ - общо задължения 126 864,86 лв., от които главница 107 635,52 лв. и лихви 19 229,34 лв. и втори подвариант /с включена сграда с идентификатор 68549.1.458.1/ - общо задължения 130 513,65 лв., от които главница 110 814,52 лв. и лихви 19 699,13 лв.; и общо задължения по вариант две 54 145,22 лв., от които главница 44 278,62 лв. и лихви 9 866,60 лв..

Със заключението на допълнителната експертиза вещото лице първо е изчислил дължимите от оспорващото дружество задължения по ЗКПО и ЗДДС за процесните периоди, без да се увеличава финансовият резултат с непризнатите разходи за горива, конкретно за дизел и бензин, с изключение на пропан-бутана, след което е изчислил задълженията по ЗКПО и ЗДДС в различни варианти, съобразно отговора на първия въпрос и заключението по предходната съдебно-и. експертиза. Общата стойност на задълженията за корпоративен данък и лихви за забава по варианти са изчислени както следва: Вариант 1, подвариант 1 - Главница 83 295.64 лв., лихви 13 329.81 лв.; Вариант 1, подвариант 2 - Главница 86 474.64 лв., лихви 13 799.63 лв.; Вариант 2, двата подварианта - Главница 21 931.52 лв., лихви 4 261.60 лв. Общата стойност на данък върху добавената стойност за процесните периоди е изчислен в размер на 7 727.25 лв. главница и лихви в размер на 1 676.43 лв..

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл. 156 от ДОПК срещу ревизионен акт, след изчерпване възможността за обжалването му по административен ред и потвърден с Решение на директор на Дирекция на "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, поради което същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Атакуваният ревизионен акт за установяване на дължими данъци е в писмен вид и е издаден от оправомощени по закон органи. И. на атакувания акт са о., в. р. – Р. К. Т., н. с. „Р.“ в д. "К." при ТД на НАП – ***, и р. на р. според ЗВР от 31.05.2022 г. – г. и. по п. П. И. Г., поради което съдът приема за спазено нормативното изискване на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съобразно което ревизионният акт се и. от о., в. р. и от р. на с. Налице е и териториална компетентност на а. на акта, които са част от териториалната дирекция на НАП ***, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Поради това и. на оспорения ревизионен акт са разполагали с материална и териториална компетентност.

Атакуваният ревизионен акт, чиято неразделна част е ревизионния доклад, обективира както фактическите основания за определяне на задълженията за данъци на дружеството, така и правните основания за неговото издаване. Публичните вземания са конкретизирани ясно по основание, размер и субект. Ревизионният акт е подписан с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като негови издатели. По делото няма спор, че това е сторено в периода на действие на удостоверението за всеки един от тях. Ето защо ревизионният акт изцяло съответства на законовите изисквания, установени в чл. 120 от ДОПК.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на протеклото производство. Постановената заповед за възлагане на ревизия е надлежно връчена на ревизираното лице. Определеният съобразно чл. 114 от ДОПК срок на ревизията е спазен. Ревизионният доклад е изготвен в рамките на срока по чл. 117 от ДОПК. На лицето е връчен препис от доклада на 23.11.2022 г., което не е упражнило процесуалното си право да подаде писмено възражение срещу него. Ревизионният акт е издаден на 14.12.2022 г. при съблюдаване на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В рамките на ревизионното производство органите по приходите са събрали достатъчно доказателства относно релевантните към спора факти. Събрани и обсъдени са и доказателствата, които са посочени и представени и от ревизираното лице, предвид което ревизионният акт е издаден в изпълнение на чл.110, ал.2 от ДОПК и чл. 2, ал. 1 от ДОПК.

Обжалваният ревизионен акт съответства изцяло и на материалния закон.

В хода на ревизионното производство е установено, че „ПИЙ 1“ ЕООД не е отразило приходи по издадени от него фактури към ЕТ „И. - И. Х.“ и не е начислило следващия се по тях данък върху добавената стойност. Фактурите са с № **********/07.12.2018 г. с данъчна основа в размер на 8 320,00 лв. и ДДС за 1 664,00 лв. и с № **********/22.07.2019 г. на стойност 2 600,00 лв. и дължим ДДС в размер на 520,00 лв. Установено е и че през 2019 г. ревизираното дружество не е отчело получени приходи от субсидии от ДФ „Земеделие“ за 134 317,73 лв. Тези факти се потвърждават от събраните в хода на ревизионното производство доказателства и същите не са спорни между страните, предвид обстоятелството, че у. на дружеството е представил на ревизиращият орган обяснения, с които твърди, че причината за неосчетоводяване на посочените приходи е допусната грешка. Тези обстоятелства не са оспорени и в хода на съдебното производство.

Ето защо съдът намира, че ревизиращият орган правилно е обосновал извод, че са налице обстоятелствата на чл.122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи. В този смисъл правилен е изводът на ревизиращият орган, че воденото от задълженото лице счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, т.е. изпълнена е и хипотезата и на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за извършване на ревизията по този специален ред на процесуалния закон. Във връзка с установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК ревизиращият орган е приел, че данъчната основа за определяне на корпоративен данък и на данък върху добавената стойност ще бъде определена по реда на ал. 2 от същата разпоредба, като в изпълнение на процесуалните изисквания на чл. 124, ал. 1 от ДОПК е уведомил ревизираното дружество, че данъчната му основа за облагане с корпоративен данък и данък върху добавената стойност ще бъде определена по специалния ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК с Уведомление № Р-02002022002695-113-001/19.10.2022 г., с което му е предоставена възможност за представяне на доказателства и за вземане на становище.

При така установената фактическа обстановка, органът по приходите правилно е пристъпил към установяване на основата за облагане с корпоративен данък на ревизираното дружество по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2018 г. и 2019 г., 2020 г. и 2021 г., а също и за целия ревизиран период по ЗДДС.

Относно задълженията по ЗКПО съдът прави следните изводи:

При извършване на ревизията, органът по приходите е установил, че през 2018 г. и 2019 г. ревизираното дружество не е осчетоводило получени приходи от продажба на с. п. на ЕТ „И. - И. Х.“ по издадени от ревизираното дружество данъчни фактури с № **********/07.12.2018 г. на стойност 8 320,00 лв. и с № **********/22.07.2019 г. на стойност 2 600,00 лв., а фактури № 10000106/08.11.2018 г. на стойност 8 160,00 лв. и № **********/07.12.2018 г. на стойност 8 320,00 лв. вместо през 2018 г. са осчетоводени на приход през 2019 г. Установено е, че през 2019 г. „ПИЙ 1“ ЕООД не е отчело получени приходи от субсидии от ДФ „Земеделие“ за 134 317,73 лв.

Поради това органът по приходите правилно е определил данъчната основа за облагане с корпоративен данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2018 г. и 2019 г., като се е съобразил с фактически получените за съответната година приходи от задълженото лице.

Констатацията на органа по приходите е съобразена и с изискванията на счетоводното законодателство за текущото счетоводно отчитане и за признаване на приходи, а именно чл. 1 и чл. 3 от ЗСч. В случая за признаването на приходите ревизиращия орган е посочил, че намират приложения и разпоредбите на СС 18 Приходи, като е цитирал т. 3.1 от СС 18 Приходи, че приходът се определя по справедливата стойност на полученото или подлежащото на получаване възнаграждение под формата на парични средства. Както беше посочено по-горе в конкретният случай в хода на ревизионното производство е установено, че от ДФ „Земеделие“ през 2019 г. са изплатени субсидии в общ размер на 230 644,77 лв., които е следвало да бъдат осчетоводени на приход от дружеството. За 2019 г. обаче по счетоводна с/ка 713 Приходи от субсидии, „ПИЙ 1“ ЕООД отчита приходи от субсидии за 96 327,04 лв., т.е. със 134 317,73 лв. по-малко, поради което ревизията е съобразила тази сума при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за тази финансова година.

Органите по приходите основателно са преценили, че са налице условия за признаване на прихода от извършените от дружеството продажби през 2018 г. по данъчни фактури № **********/07.12.2018 г. в размер на 8 320,00 лв., № 10000106/08.11.2018 г. на стойност 8 160,00 лв. и № **********/07.12.2018 г. на стойност 8 320,00 лв. и за 2019 г. по данъчна фактура № **********/22.07.2019 г. на стойност 2 600,00 лв., тъй като са кумулативно изпълнени условията, регламентирани в т.6.1 от СС 18 Приходи. С неправилно отчетения през 2019 г. приход по фактури № 10000112/07.12.2018 г. на стойност 8 320,00 лв. и № **********/07.12.2018 г. на стойност 8 160,00 лв. ревизията е коригирала /намалила/ сумата на приходите за този отчетен период.

По отношение на тези определени задължения в хода на съдебното производство от страна на дружеството не бяха ангажирани конкретни доказателства, които да навеждат на различен извод от този, направен в хода на ревизионното производство.

При извършване на ревизията, органът по приходите е установил, че през 2020 г. „ПИЙ 1“ ЕООД е продало на „Кибела М“ ЕООД недвижими имоти - ниви и ливади в землището на [населено място] и ***, *** с обща площ над 1 205 000 кв. м. с нотариални актове № 113/10.07.2020 г., № 114/10.07.2020 г., № 115/10.07.2020 г., № 116/10.07.2020 г., № 117/10.07.2020 г., № 121/14.07.2020 г., № 122/14.07.2020 г., № 123/14.07.2020 г., № 124/14.07.2020 г. и № 125/14.07.2020 г. От съдържанието на нотариалните актове за продажба се установява, че общата продажна цена на имотите е в размер на 78 500,00 лв., докато по счетоводни данни балансовата им стойност към датата на продажбата е 439 053 лв. В хода на ревизионното производство е направена справка в Служба по вписванията и Търговския регистър, от която е установено, че е. с. на к. на „Кибела М“ ЕООД е М. В. Й. - с. на П. И. Й. - у. и е. с. на к. на ревизираното дружество „ПИЙ 1“ ЕООД.

Предвид обстоятелството, че продажната цена на имотите е значително по-ниска от тяхната балансова стойност в хода на ревизията с Акт за възлагане на експертиза № Р-02002022002695-01-01/04.10.2022 г. е възложено извършването на експертни оценки на пазарните продажни цени на недвижимите имоти, предмет на разпоредителни сделки в посочените нотариални актове. С писмо вх.№ 94-00-113-5/19.10.2022 г. е получена експертната оценка, и. от с. о. Д. В., с която е установено, че през 2020 год. ревизираното дружество е продало 97 бр. недвижими имоти по цени, по-ниски от пазарните и с която е определена пазарна цена на продадените имоти в общ размер на 644 038,00 лв.

При тази фактическа обстановка от ревизиращия орган е направен извод, че сделките с недвижимите имоти са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, поради което е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО „пазарна цена” е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, т.е. сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделки между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарните цени са регламентирани с т. 10 на Параграф Първи на ДР на ДОПК, а именно: редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите - Наредба № Н-9 от 14.08.2006 год. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

В съответствие с разпоредбата на чл. 67 от ДОПК органът по приходите е преценил заключението на експерта заедно с другите доказателства, събрани в хода на ревизионното производство и заключението по извършената о. експертиза е прието от ревизиращия орган. Приел е, че същата е годно доказателствено средство по смисъла на ДОПК, а използваните методи за определяне на пазарната цена са съобразени с нормативните изисквания. И. заключението Д. Д. В. е с. с н. о. и п. о., съгласно изискванията на чл. 61 от ДОПК със с. за о. п. peг. № ******************. От експертизата е видно, че ползваните методи са: методът на сравнимите неконтролирани цени /сравнителния метод/ и метода на вещната /увеличената/ стойност, които са регламентирани с Наредба №Н-9/14.08.2006 г. На база на тази оценка се установява, че за 2020 г. дружество е отчело по-малко приходи от продажбата на недвижими имоти в размер на 565 538,00 лв.

Предвид това и на основание чл. 78 във връзка с чл. 16 от ЗКПО, декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат за 2020 г. е увеличен с размера на неотчетените приходи.

Във връзка с тази констатация, в хода на съдебното производство по искане на процесуалния представител на жалбоподателя бяха назначени и извършени основна и допълнителна съдебно-т. експертизи, заключенията по които бяха изготвени от вещото лице Г. М. и бяха приети по делото. Съгласно заключението по основната експертиза, общата пазарната стойност на всички процесни имоти е определена на 864 898.70 лв. /без включена стойността на сграда с идентификатор 68549.1.458.1 по КККР на [населено място], *** със застроена площ 481 кв. м./ и на 896 688.70 лв. с включена стойност на сградата. В заключението е посочено, че за да определи тази пазарна стойност, вещото лице е ползвало данни от ОД Земеделие и Община Сливен за извършени сделки и изнесени обявления. Съгласно заключението на допълнителната съдебно-т. експертиза вещото лице е определил, че пазарната цена на процесните имоти е в размер на 189 389 лв. /без cградата/ и 210 179 лв. /със сградата/.

При сравнение между основното и допълнителното заключение, изготвени от едно и също вещо лице Г. М., се установява, че крайната оценка на процесните недвижими имоти се различава в пъти, с изключение на стойността на сграда с идентификатор 68549.1.458.1 по КККР на [населено място], *** със застроена площ 481 кв. м., чиято цена е определена в размер на 31 790,00 лева. Установява се, че при допълнителното заключение вещото лице е ползвало за сравнение нотариални актове, по които продажните цени са като данъчните оценки на продаваните имоти. Същевременно вещото лице М., видно от записаното в основната експертиза, счита, че при използването на такива нотариални актове се получава сума, която той счита за „нереалистична“. Отделно от това в съдебно заседание, проведено на 12.12.2024 г. същият заявява, че този извод е направен от него на основание п. му о. и н., к. и., а именно че обикновено в нотариалните актове, цената, която се пише и е отразена, по-скоро е нереалистична. В същото време в допълнителното заключение е ползвал точно такива аналози и източници, като е приложил и съответните нотариални актове.

Предвид съществената разлика между двете заключения на основната и допълнителната съдебно – т. експертиза съдът намира, че в случая не може да се установи действителната воля на вещото лице, което дава взаимно изключващи се и противоположни решения по отношение определяне пазарната стойност на процесните недвижими имоти. В тази връзка съдът счита, че не следва да кредитира двете заключения, като по отношение на оценката на имотите меродавно остава заключението на с. о. Д. Д. В., изготвено в рамките на ревизионното производство.

В хода на ревизионното производство органът по приходите е установил, че през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. „ПИЙ 1“ ЕООД е осчетоводило разходи по фактури за доставка на услуги „наем на автомобили Мини Купър“ и разходи за горива /дизел, бензин, пропан-бутан/, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад - от стр. 7 до стр. 25 от РД. Установено е, че фактурите предмет на посочените доставки са директно осчетоводени на разход по дебита на счетоводна с/ка 600 Разходи за материали /горива/ и счетоводна с/ка 601 Разходи за външни услуги /наем автомобили/ за съответните години, като с тях дружеството е намалило счетоводния финансов резултат за съответната отчетна година, както следва: за 2018 г. със сумата от 12 525,59 лв.; за 2019 г. с 14 753,10 лв.; за 2019 г. с 20 171,14 лв. и за 2021 г. с 27 223,39 лв. При преглед на счетоводните и данъчни регистри на дружеството ревизиращия орган е установил, че фактурите не са осчетоводявани текущо при тяхното получаване, а в по-късни етапи. /Примерно фактури, издадени през периода от месец януари до месец ноември 2018 г. на обща стойност от 12 525,59 лв., са осчетоводени за разход през месец ноември 2018 г. и са намалили счетоводния финансов резултат на дружеството за тази година. Фактурите са отразени в дневника за покупки и СД по ЗДДС за месец ноември 2018 г. и за този месец е упражнено право на данъчен кредит. През месец февруари 2019 г. фактури, издадени през месец ноември 2018 г. и месец декември 2018 г. са осчетоводени директно на разход за 2019 г. и с тяхната стойност е намален счетоводния финансов резултат за тази отчетна година. За този месец е упражнено и право на данъчен кредит по тези фактури и т.н./.

Органите по приходите са установили, че в счетоводството на ревизираното дружество не са налични документи, удостоверяващи, че наетите автомобили „Мини Купър“ се експлоатират във връзка с извършваната от дружеството стопанска дейност, както и че закупените горива са изписани във връзка с експлоатацията на конкретно посочени ДМА, използвани в стопанската дейност на дружеството и/или във връзка с извършвани от дружеството последващи облагаеми доставки. Такива доказателства не са представени от ревизираното лице и във връзка с връченото му искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-02002022002695-040-02/15.07.2022 г. От задълженото лице на 22.08.2022 г. е представено само обяснение, в което се твърди, че разходите са извършени във връзка със селскостопанската дейност на дружеството, във връзка с която разполага с два трактора, които имат разходна норма 4 литра дизел на декар обработена площ и наети две косачки с разходна норма 3 литра бензин на декар окосена площ. От дружеството не са представени документи, удостоверяващи изписване на горивото за точно определен трактор, каква обработка е извършена с него, на каква площ, къде се намира и чия собственост е земеделската земя, какви документи са съставени за това; не са представени договори за наем на косачките - от кого са наети, във връзка с какви конкретни селскостопански мероприятия - косене на собствени ливади или предоставяне на услуги по косене на клиенти - съответно какви приходи са отчетени от тази дейност, за което има издадени документи /фактури/, счетоводно отчитане на разходи от наем на косачки и други подобни. В счетоводството на дружеството липсват доказателства за отчитане на горивата в материална сметка при придобиването им, както и документи за изписване на горивото при неговото потребление /влагане/ в производствения процес, по какъв метод се изписва същото, при експлоатацията на кои конкретно ДМА е употребено горивото - пътни листи /пътни книжки/ на автомобили за изминат пробег, разходна норма; протоколи за разход на гориво от съответния вид за изработени машиночасове от съответния ДМА /трактор и/или косачка/ и други подобни.

В хода на административното производство по обжалване на РА, до дружеството е изпратено писмо изх.№ 04-П-Ж-2-1/03.02.2023г., с което е изискано да се представят заверени копия на всички фактури, посочени на стр. 7-25 от констативната част на РД, както и доказателства, че доставките по тези фактури се използват за независимата му икономическа дейност. Писмото е получено от а. с. на адв. С. Р., пълномощник на дружеството, на адреса, посочен като такъв за кореспонденция в жалбата до директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, на 15.02.2023г. В указания в писмото срок отговор не е получен. С оглед на това и на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК е прието, че изисканите от дружеството доказателства не съществуват.

В хода на съдебното производство от процесуалния представител на жалбоподателя бяха представени заверени копия на оригиналните фактури за закупуване на процесните горива. Съдът констатира, че основните бензиностанции, от които са зареждани горивата са „Лукойл България“ ЕООД, „Еко – България“ ЕАД, „Петрол“ АД, които бензиностанции се намират на територията на [населено място]. В тази връзка остава неясно и противно на всяка икономическа логика горивата да се зареждат от бензиностанции, находящите се в [населено място] и оттам да се транспортират до мястото на евентуалното им използване, като например [населено място], [населено място] [населено място], *** и [населено място], където се намират естествените ливади стопанисвани от дружеството и които са доста отдалечени от [населено място]. Напр. *** е в ***, *** и там се намират най-големите площи от естествени ливади, а [населено място] е в ***. Растоянието от *** до *** е *** км, а с. ***, *** и *** са на още по-голямо разстояние. Освен това в *** има бензиностанция, която е най-близо до [населено място] и [населено място]. В [населено място], също има бензиностанция. Няма също така логично обяснение защо сред представените фактури има такива с много малко количество закупени горива, които да се транспортират впоследствие до мястото, където евентуално да бъдат използвани за осъществяване на земеделската дейност на дружеството. В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай дружеството – жалбоподател не доказва по безспорен и несъмнен начин, че фактурираните горива са използвани за реално осъществяване на земеделска дейност.

Предвид обстоятелството, че липсват конкретни документи за изписано и вложено в производствения процес гориво - пътни листи, пътни книжки за извършените превози и/или протоколи за изработени машиносмени, както и на други съпътстващи документи, които да предоставят еднозначна информация за изразходеното гориво по дати и вид МПС или селскостопанска техника, както и информация за фактическия разход на горива и смазочни материали, съгласно нормения разход на гориво на 100 км. пробег и пропътуваните километри или литри гориво за съответната обработка на 1 дка земеделска земя, при определяне на данъчната основа органът по приходите правилно по посочените доставни фактури не е признал разходи за гориво. Освен това от задълженото лице не са представени и никакви доказателства как се доставя горивото, предмет на спора, как се съхранява закупеното гориво до неговото изразходване, как се зареждат селскостопанските машини, както и доказателства за реално извършени от земеделския производител агротехнически мероприятия и отчетени във връзка с тези дейности приходи. При тези обстоятелства не може да се установи реалното използване на горивата във връзка с извършваната основна стопанска дейност от дружеството, както и количеството и стойността на фактически изразходваните горива. Не става ясно и закупения пропан - бутан как е използван в дейността на дружеството. Тези изводи не се опровергават от заключението на изготвената по делото съдебно – с. експертиза, тъй като същото се гради преди всичко на предположения и направените от вещото лице изчисления за разход на гориво се базират основно на обясненията на у. на дружеството, дадени в ревизионното производство. В този смисъл не може да се приеме, че заключението на експертизата компенсира липсата на конкретни доказателства за реалното използване на процесните горива за извършване на земеделска дейност от страна на дружеството – жалбоподател.

Жалбоподателят не е представил доказателства, удостоверяващи и, че наетите автомобили Мини Купър се експлоатират във връзка с извършваната от него селскостопанска дейност, а и самия вид на тези активи не предполагат използването им за земеделски мероприятия.

Изписването на материалите при влагането им в производствения процес на предприятието следва да е документално обосновано, чрез издаването на документ, удостоверяващ основанието за изписване на разход, на каква база /разходна норма/ се изписва и, че този разход е свързан с извършваната стопанска дейност от предприятието, което в случая не е сторено по отношение на процесните горива.

При така установената фактическа обстановка при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за облагане с корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г. и на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО за 2020 г. и 2021 г. органът по приходите правилно не е признал за разход стойността по фактурите за доставка на процесните горива.

Относно задълженията по ЗДДС съдът прави следните изводи:

При извършване на ревизията, органът по приходите е установил, че през месец декември 2018 г. и през месец юли 2019 г. ревизираното дружество не е осчетоводило издадени от него данъчни фактури за продажба на с. п. на ЕТ „И. - И. Х. с № **********/07.12.2018 г. на стойност 8 320,00 лв. и начислен ДДС за 1 664,00 лв. и с № **********/22.07.2019 г. на стойност 2 600,00 лв. и дължим ДДС в размер на 520,00 лв. Посочените данъчни фактури не са включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период и по тях не е начислен следващият се данък върху добавената стойност - факти, които не са спорни между страните по делото.

В конкретният случай безспорно установено е, че дружеството е извършило доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната, не са за износ и не са сред изрично посочените освободени доставки по ЗДДС, т.е. извършени са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Не е спорен факта, че собствеността на стоките е прехвърлена на купувача, т.е. възникнало е данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО и по силата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС данъкът е станал изискуем и е възникнало задължение за ревизираното дружество да начисли същият. В случая не е спорен и размера на данъчната основа, върху която се дължи ДДС, нито пък размера на данъка, които са определени от самото задължено лице с издаването на данъчен документ на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - с посочените по-горе данъчни фактури. В конкретният случай дружеството не е изпълнило задълженията си по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, а именно да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и да посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

С оглед изложеното следва да се приеме, че органът по приходите правилно и законосъобразно на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС е взел предвид посочените фактури за съответния данъчен период на издаването им и е определил задължения за данък върху добавената стойност за съответния месечен данъчен период. Върху невнесения данък правилно и законосъобразно на основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са определени и дължимите лихви за просрочие. Следва да се отбележи, че от страна на дружеството в хода на съдебното производство не са ангажирани конкретни доказателства за оборване на тази констатация на органите по приходите.

При извършване на ревизията е установено, че в нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС „ПИЙ 1“ ЕООД не е начислило следващия се данък върху добавената стойност по издадени от дружеството фактури към ЕТ „И. - И. Х." № **********/17.01.2019 г.; № ********** от 17.01.2019 г.; № **********/08.11.2018 г.; № **********/07.12.2018 г. и към „Кибела М“ ЕООД с № **********/28.01.2020 г. и № 50000001263/28.01.2018 г. в месеца на издаването им, а в по-късен етап, в резултат на което и начисления с тях данък върху добавената стойност е внесен със закъснение. Отразените в по-късен период данъчни фактури по №, дата на издаване, предмет на доставката, стойност, начислен ДДС, в кой данъчен период са включени фактурите в регистрите по ЗДДС и кога е следвало да бъдат отразени, са подробно посочени в табличен вид на стр. 6 от констативната част на ревизионния доклад, който на основание чл.120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА.

Нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

По силата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

В конкретният случай ревизираното дружество е издало данъчни документи /данъчни фактури/, в които е посочил данъка на отделен ред, съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, но не е изпълнило разпоредбите на т. 2 и т. 3, а именно да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията и да посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

При така установената фактическа обстановка, правилно и законосъобразно в съответствие с изискванията на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, ревизиращият орган е посочил през кой данъчен период е дължим данъка /периода на издаване на данъчната фактура/ и на основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за допуснатото просрочие е определил и съответните лихви за закъснение.

Относно отказано право на данъчен кредит по ЗДДС съдът прави следните изводи:

В хода на ревизията органът по приходите е установил, че през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. „ПИЙ 1“ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по фактури за наем на автомобили Мини Купър и множество фактури за доставка на горива /дизел, бензин, пропан-бутан/, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад - от стр. 7 до стр. 25 от РД.

Съдът е изложил съображения по-горе относно това, че в ревизионното и съдебното производство не са представени безспорни доказателства, че автомобилите Мини Купър са използвани за осъществяване дейността на дружеството, както и че липсват доказателства за това, че фактурираните горива са били използвани за извършване на земеделска дейност от дружеството.

При липса на доказателства, че посочените доставки са свързани с упражняваната от дружеството независима икономическа дейност и/или са предмет на извършени последващи облагаеми доставки от търговеца, и тъй като правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и услуги, ревизиращият орган правилно и законосъобразно, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е оспорил упражненото от търговеца право на данъчен кредит по фактурите, предмет на спора.

Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени с разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. По силата на чл. 69 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.

Видно от цитираната разпоредба, две са основните предпоставки, при наличието на които правото на данъчен кредит на получателя следва да бъде признато - осъществяването на доставките на стоки и услуги и използването на стоките и услугите за извършване от получателя на следващи облагаеми доставки или във връзка с неговата независима икономическа дейност /решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело С- 285/11, Б., т. 33/. В тежест на данъчно задълженото лице, което претендира да ползва право на приспадане, е да докаже материално правните предпоставки за това, а именно - получаването на доставките и използването на стоките и услугите във връзка с облагаемите му сделки или в осъществяваната от него независима икономическа дейност. Второто условие е изпълнено и тогава, когато разходите за придобиването на стоките и услугите са разходи за осъществяваната от получателя независима икономическа дейност, доколкото участват в себестойността на предоставяните от него облагаеми доставки на стоки и услуги на трети лица. При преглед на дневниците за продажби на „ПИЙ 1“ ЕООД се установя, че дружеството е извършило единствено доставки на „ш.“ и продажба на ДМА и не се установява посочените доставки по спорните фактури да са във връзка с извършените от него облагаеми доставки или самите стоки/услуги да са били обект на последващи доставки. Липсата на създадени и налични в дружеството документи не удостоверя и използване на посочените стоки и услуги в извършваната от задълженото лице независима икономическа дейност.

В случая не е спорно, че доставките по процесните фактури са осъществени, но от страна на дружеството не са представени доказателства, за наличието на втората предпоставка - използването на стоките и услугите във връзка с облагаемите му сделки или в извършваната от него независима икономическа дейност, мотивите за което са подробно изложени по-горе, поради което съдът приема, че ревизиращият екип правилно на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е отказал право на приспадане на данъчен кредит на „ПИЙ 1“ ЕООД по подробно описаните за всеки данъчен период фактури, както следва: За данъчен период месец ноември 2018 г. в размер на 2 504,97 лв.; За данъчен период месец февруари 2019 г. в размер на 1 461,02 лв.; За данъчен период месец април 2019 г. в размер на 1 489,43 лв.; За данъчен период месец януари 2020 г. в размер на 2 126,16 лв.; За данъчен период месец февруари 2020 г. в размер на 87,10 лв.; За данъчен период месец ноември 2020 г. в размер на 1 401,61 лв.; За данъчен период месец декември 2020 г. в размер на 419,20 лв.; За данъчен период месец ноември 2021 г. в размер на 1 424,89 лв.; За данъчен период месец декември 2021 г. в размер на 4 019,65 лв., или общо в размер на 17 118,03 лв. и лихви за просрочие общо в размер на 4 634,16 лв..

На основание изложените мотиви жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид крайния изход на правния спор, на ответната страна съобразно материалния интерес по делото, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, следва да бъдат присъдени 500,00 лв. за възнаграждение на вещо лице и 8 711,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, Административен съд – Сливен

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПИЙ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, [улица], ***, ***, п. от у. П. И. Й., чрез адвокат С. М. Р. от ***, против Ревизионен акт № Р-02002022002695-091-001/14.12.2022 г., и. от Р. К. Т. на д. н. с., в. р. и П. И. Г. на д. г. и. по п. – р. на р., потвърден с Решение № 22/02.03.2023 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Бургас при Централно управление на НАП, с който в тежест на търговското дружество „ПИЙ 1“ ЕООД, гр. Сливен, са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 68 431,42 лв. и лихви за просрочие общо в размер на 11 331,84 лв. и за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчните периоди от 01.11.2018 г. до 28.02.2019 г.; месец април 2019 г.; месец юли 2019 г.; за периода от 01.01.2020 г. до 28.02.2020 г.; за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г. и за периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 17 118,03 лв. и лихви за просрочие общо в размер на 4 634,16 лв..

ОСЪЖДА „ПИЙ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, [улица], ***, ***, п. от у. П. И. Й. да заплати на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП сумата от 9 211,00 лева /девет хиляди двеста и единадесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

Съдия: