Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Вeлико Търново, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 11.06.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 683/2019 год. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Р.Д. ***, против Наказателно постановление № 19-1275-000523 от 26.03.2019 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което за нарушение чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание лично и чрез своя пълномощник поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за
установяване на административно нарушение Серия Д № 501981 от 14.03.2019 г.,
инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на
Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали извършено според тях
нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя
Д. и изразяващо се в това, че на посочената в акта дата – 14.03.2019 г., в 13:05 часа, в гр. Велико Търново, на ул.
Александър Бурмов, до дом номер 10, в поска към ул. Асен Разцветников,
управлявал лек автомобил "Фолксваген Голф", тъмно син на цвят, с
рег. № ВТ 12 88 КК, собственост на
друго лице, като използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
изразяващо се във форсиране на двигателя и поднасяне на автомобила наляво и надясно
по плътното за движение.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него с отбелязване, че има възражения.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Към преписката са приложени
доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ
органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
От приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР
гр. Велико Търново, е видно, че жалбоподателят и преди това е санкционирван за
нарушения по ЗДвП.
От показанията на актосъставителя Б. става ясно, че той и колегата му С. не са преки очевидци на
процесните събития, а АУАН е съставен по данни и снети писмени обяснения от
свидетеля П. Н.В..
В показанията си пред съда свидетелката В. твърди, че жалбоподателят бил управлявал
автомобила с бясна скорост нагоре и надолу в процесния участък, а другият
очевидец - свидетелят С., собственик на автомобила, твърди, че не е забелязал
нищо необичайно в скоростта и траекторията на движение автомобила. Същият бил
със зимни гуми, които при движение върху топлия асфалт издавали звук от присвирване.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.
От формална страна административно наказателното производство е проведено законосъобразно и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В случая обаче административнонаказателното обвинение се явява недоказано.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на законово регламентираната в чл. 104б, т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че на посочените по-горе дата и място управлявал процесния автомобил, като форсирал двигателя и поднасял автомобила наляво и надясно по плътното за движение. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение сочи на "използване на пътя за други цели, а не по предназначение" от водача на МПС, е фактически и доказателствено необосновано. Събраните в съдебно производство доказателства не могат да обосноват подобен извод. Същите са индиция, че в конкретния случай поведението на жалбоподателя и на управлявания от него автомобил е възможно да е в резултат от пътните условия, състоянието на пътната настилка, вида и характеристиките на използваните гуми. Дори и да се приеме за вярно твърдението на свидетелката В., основано на нейната субективна оценка, че жалбоподателят е управлявал автомобила с бясна скорост, то това поведение релевира друго нарушение на правилата за движение по пътищата, но не съставлява нарушение на чл. 104 б, т. 2 от ЗДвП, като основание за налагане на административните санкции по чл. 175 а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1275-000523 от 26.03.2019 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което на жалбоподателя В.Р.Д., с ЕГН **********,***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: