№ 180
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500104 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 260107 от 13.10.2021 г., постановено по гр.д. №
1634/2020 г. по описа на РС- Ботевград, първоинстанционният съд е
осъдил Н. И. Т. от гр. П. да заплати на М. Т. И. от гр. С. сумата-
главница от 7633 лева, представляваща заплатени от нея суми по 36
анюитетни вноски за периода от 28.11.2017 г. до 13.11.2020 г. в
изпълнение на солидарно задължение, възникнало по договор за
потребителски кредит № ............. от ............ г., сключен по време на
брака с Н. И. Т., който граждански брак е прекратен с влязло в сила на
10.10.2020 г. съдебно решение № 138 от 03.09.2020 г. по гр.д. №
1737/2019 г. по описа на РС-Ботевград, като отпусната сума по
кредита е усвоена изцяло лично от Н. И. Т., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на
исковата молба на 27.11.2020 г. до окончателното заплащане, както да
заплати и сумата от 1005, 32 лева за направени разноски по делото.
Постановеното решение е обжалвано от ответника, чрез адв.
Ц.С., с доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. В жалбата се излага, че съдът не е изследвал въпроса
какъв е общият размер на потребителският кредит при неговото
1
погасяване, а не към момента на изтеглянето му. Излага, че останало
недоказано обстоятелството платилия солидарен длъжник изпълнил
ли е повече от своята част от целия кредит. Не било доказано дали
ищцата е изплатила цялата нейна част от кредита, поради което не е
възникнало обратно вземане от солидарния длъжник. Излага, че
когато едно парично задължение е поето от единия съпруг,
солидарната обвързаност на другия съпруг възниква по силата на
законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за
задоволяване на нужди на семейството. В тежест на оспорващия
съпруг е да докаже, че удовлетворената сума не е семейна.
Твърдението на ищцата за облагодетелстване на ответника изцяло от
изтегления кредит не било доказано. Първоинстанционният съд не
съобразил и постановеното решение по гр.д. № 1737/2019 г. по
бракоразводното дело, както и неправилно не е кредитирал
свидетелските показания, от които ставало ясно, че страните не са във
фактическа раздяла от 2009 година. По същество моли решението да
бъде отменено и предявения иск отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба М. Т. И. не
изразява становище.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ответника по иска
Н. И. Т., в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
РС – гр. Ботевград е сезиран с искова молба от М. Т. И. срещу Н.
И. Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Ищцата моли да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 7633
лева, представляваща заплатени от нея суми по 36 анюитетни вноски
за периода от 28.11.2017 г. до 13.11.2020 г. в изпълнение на солидарно
задължение, възникнало по договор за потребителски кредит №
............. от ............ г., сключен по време на брака с Н. И. Т., който
граждански брак е прекратен с влязло в сила на 10.10.2020 г. съдебно
решение № 138 от 03.09.2020 г. по гр.д. № 1737/2019 г. по описа на
РС-Ботевград, ведно със законната лихва върху горната сума-
главница, считано от датата на подаване на исковата молба на
27.11.2020 г. до окончателното заплащане. Твърди се, че сумата е
2
усвоена изцяло от ответника Т..
В постъпилият отговор от ответника Н. И. Т. иска се оспорва и
твърди, че сумата е била за задоволяване на общи семейни нужди –
закупуване на мотор на сина им, както и за задоволяване на лични
нужди на ищцата. Фактическата раздяла между страните настъпила
през 2017 г., поради извънбрачна връзка на ищцата, а не през 2009 г.
От фактическа страна се установява следното:
Бракът между страните е прекратен със съдебно решение № 138
от 03.09.2020 г. по гр.д. № 1737/2019 г. по описа на РС-Ботевград,
което е в сила от 10.10.2020 г.
Страните са сключили договор за потребителски кредит
№............. от ............ г. за сумата от 10 182,07 лева, по който кредит
ответникът е кредитополучател, а ищцата солидарен длъжник.
От приложеното извлечение по сметка на ответника е видно, че
на ............ г. е получил по сметката си паричната сума по договора за
кредит и на 24.03.2015 г. е изтеглил в брой сумата от 9880 лева. За
периода от м. април 2015 г. до края на 2017 г. е извършил плащания
по кредита в размер на общо 1670 лева.
Приложено е писмо от Р. /Б./ ЕАД до М.Т. Т.а, с което същата е
уведомена, че договорът е обявен за предсрочно изискуем.
Не се спори, че ищцата е внесла общо сумата от 7633 лева в
периода от 28.11.2017 г. до 13.11.2020 г. по договора за кредит, за
което са представени платежни документи.
От показанията на св. Н. Н. Т. /син на страните/ се установява, че
майка му и баща му са разделени от 2009 г. Майка му се преместила
да живее в гр. С., където и работела, а свидетелят живеел в П. с баба
си. Баща му имал стопанство, в което отглеждал животни.
Изтегленият кредит бил използван само от баща му за негови лични
цели. Баща му не е закупувал мотор, а същият е закупен с лични
средства на свидетеля, които са събирани от рождени дни.
От показанията на свидетелите Т. В. и Ж. Н. се установява, че
ответникът е гледал животни в с. Р. от 2011 г. до 2015 – 2016 г.
Двамата съпрузи ходели на почивки, а св. В. гледала животните.
Свидетелката Ж. Н. посочва, че Н. продавал продукцията, която
произвеждал. Ответникът живеел в гр. П., заедно с детето, а ищцата в
гр. С..
Съдът от правна страна намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 127,
3
ал. 1 ЗЗД . Тази правна квалификация се извежда от твърденията,
изложени в исковата молба, че по време на брака страните са
изтеглили кредит и ответника е преустановил погасяването на
вноските по кредита още преди прекратяване на брака.
Установено е от представения договор за потребителски кредит
от ............ г. с Р. /Б./ ЕАД, че същият е сключен с ответника като
кредитополучател, а ищцата е солидарен длъжник. Ищцата е
изложила, че сумата е използвана лично от ответника за негови
нужди.
Ответникът е изложил твърдение, че с парите от кредита са
закупили на сина си мотор за 2400 лева, а след това заплатили за
ремонт на мотора сумата от 1000 лева. От 2007 г. до 2017 г.
ответникът отглеждал животни, а доходите които получавал били за
задоволяване на семейни потребности на ищцата и детето. Изложил е,
че кредитът бил изтеглен за нуждите на ищцата и употребен от нея, с
изключение на сумата от 3400 лева.
Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумция за равна
задълженост във вътрешните отношения между солидарните
длъжници е оборима. Същото важи и за съпрузите, които съгласно чл.
36, ал. 2 СК отговарят солидарно за задължения, поети за текущи
нужди на семейството. По същество ищцата оспорва законовата
презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване на
нужди на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че
направените разходи не са за удовлетворяване на семейна нужда. Под
"нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете
на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със
храна, продукти, материали, заплащането на необходимите за
съвместния живот разходи/включително за оправданите лични нужди
на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от
изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.
Ако получилият заема съпруг не заяви за какво е разходвана
сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните
отношения съпрузите не дължат по равно – в този см. Решение
232/12.08.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7488/2013 г.
От показанията на св. Н.Т. /син на страните/ се установява, че
родителите му са били във фактическа раздяла от 2009 г. и по време на
сключване на договора за кредит на ............ г. страните са били
разделени.Свидетелят посочва, че моторът е закупил със собствени
средства, спестени от рождени дни. Моторът още се намира при
майстор, където е бил закаран за ремонт, тъй като ремонта не бил
4
заплатен. Въззивният съд кредитира показанията на св. Н.Т., тъй като
същият е син на страните и като такъв е най-добре запознат с
взаимоотношенията между родителите си.
Свидетелските показания на св. Т. В. и Ж. Н. са
непоследователни и хаотични и от тях не може да се изведат
релевантни за спора факти.
Съгласно практиката на ВКС -ТР № 35 от 14.06.1971 г. на ОСГК,
решение № 533/30.06.2010 г. по гр.д. № 1504/2009 г. на ВКС, ГС, I г.о.,
решение № 1372/28.01.2009 г. по гр.д. № 5932/2007 г. на ВКС, ГК, II
г.о., фактическата раздяла е обективно състояние в отношенията
между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна,
физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е
основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е
оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този
период са техни лични.
С оглед свидетелските показания и писмените доказателства,
установяващи, че ответникът на ............ г. е получил по сметката си
паричната сума по договора за кредит и на 24.03.2015 г. е изтеглил в
брой сумата от 9880 лева, законовата презумпция по чл. 127, ал. 1 ЗЗД
за равна задълженост на страните е оборена. Погасените от ищцата, за
периода след фактическата раздяла, вноски по договора за кредит
следва да се считат заплатени с нейно лично имущество.
От събраните доказателства не се установява, че сумата е
използвана за посочената цел в договора – ремонт и обзавеждане,
усвоена е само от ответника, който не доказа, че сумата е използвана
за нужди на семейството. Ето защо, възраженията в жалбата, че
паричните средства са използвани за семейни нужди са
неоснователни.
С оглед на това, следва са се приеме, че ищцата успешно е
провела пълно и главно доказване на правнорелевантните
обстоятелства по спора, поради което са налице предпоставките за
уважаване на иска за сумата от 7633 лева, за която сума не се спори,
че е платена от ищцата на Райфайзенбанк България. С оглед това
предявеният иск е основателен както по посочените по-горе
съображения, така и по изложените от районния съд в обжалваното
решение мотиви, към които настоящият състав препраща, на
основание чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и
направените искания за разноски, жалбоподателят следва да бъде
5
осъден да заплати на ответника по жалба направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева.
По изложените съображения Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260107 от 13.10.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1634/2020 г. по описа на РС- Ботевград.
ОСЪЖДА Н. И. Т. с ЕГН: ********** от гр. П., ж.к. „С.“ бл. ...,
вх. . ет.. ап..., да заплати на М. Т. И. с ЕГН: ********** от гр. С., кв. С.
р., бул. „Б. ш.“ бл.., сумата от 700, 00 /седемстотин лева/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6