Р Е Ш Е
Н И
Е №
град А., 20.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІVсъстав,
в публично съдебно заседание на 26.02.2020 / двадесет и шести ФЕВРУАРИ две
хиляди и двадесета/ година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ДУЧЕВА
и при секретаря: Яна Петкова,
Прокурор…………
като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 940 по описа на Съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от Ж.С.Л., ЕГН ********** и съпругата му Д.И.Л., ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес: *** и адрес за връчване на съдебни книжа: гр. Б., ***
— чрез адв. А.Т. срещу: С.К.К., ЕГН **********; М.Д.К.,
ЕГН **********; „А.-С.К." ООД, ЕИК *** и тримата с адрес: гр. А., ***.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и възражения: В исковата молба се излага, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 175,
TOM I, per. № 781, нот.д. №
82 от 13.02.2013г. на нотариус Г. Г., ищците - качеството си на съпрузи,
придобихме правото на собственост върху описания в акта недвижим имот, a
именно: „...Урегулиран поземлен имот ,УПИ/ XV в кв. 77А no
плана на гр. А., община А., област Б., съгласно заповед № PД-08-
541/28.06.2012r. на кмета на Община А., с площ на УПИ от 503 кв.м., при граници
на УПИ: улица, УПИ XIV, УПИ II, УПИ XVII и УПИ XVI. Така закупеният имот е с
административен адрес: гр. А., ***.
В имота ищците
изградили жилищна сграда, която е законна и която съгласно удостоверение №
24/03.11.2014г. на Община А. е надлежно въведена в експлоатация като строеж от
V-та категория.
Ответниците са собственици на урегулирани поземлени имоти,
съседни на притежавания от ищците /непосредствени съседи и съседи през улица/,
както следва:
1. УПИ I
в кв. 77А — придобит от ответницата М.Д.К. с договор за продажба no нотариален акт № 114, TOM VIII, per.
№ 5739, нот.д. № 990 от 10.11.2016г. на нотариус Г. Г.,
per. № 557 в регистъра на НК, с район на действие —
района на АРС;
2. УПИ II
в кв. 77А — придобит от ответника С.К.К. с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 99,
TOM XVI, per. № 12517, нот.д.
№ 2365/28.12.2006г. на нотариус Б. Д., рег. № 324 в регистъра на НК, с район на
действие — района на АРС;
3, УПИ III в кв. 77А — придобит от ответника С.К.К. ***.2006г.;
4. УПИ IV
в кв. 77А - придобит от ответницата М.Д.К., в качеството й на ET „А. — М.Д.",
EИK ********* no договор за продажба от Община А. №
1002 от 27.08.2007г.;
5. УПИ V
в кв. 77А — придобит от ответницата М.Д.К., в качеството й на ET „А. — М.Д.",
EИK ********* no договор за продажба от Община А. №
1003 oт 27.08.2007г.;
6. УПИ VI
в кв. 77А — придобит от ответницата М.Д.К., в качеството й на ET „А. — М.Д.",
ЕИК ********* no договор за продажба от Община А. №
1004 от 27.08.2007r.;
7. УПИ
VII в кв. 77А — придобит от „А.-С.К." OOД с договор за продажба no нотариален акт № 60, TOM II, per.
№ 1312, нот.д. № 154 от 30.03.2017r. на нотариус Г. Г.,
рег. № 557 в регистъра на НК, с район на действие — района на АРС;
8. УПИ
XII в KB. 77А — придобит от ответницата М.Д.К., в качеството й на ET „А. — М.Д.",
ЕИК ********* no договор за продажба от Община А. №
1006 от 27.08.2007г.;
9. УПИ
XIV в KB. 77А - придобит от ответника „А.-С.К." OOД с договор за продажба no нотариален акт № 59, TOM II, per.
№ 1311, нот.д. № 153 от 30.03.2017г. на нотариус Г. Г.,
рег. № 557 в регистъра на НК, с район на действие — района на АРС;
10.УПИ VI в KB. 77 — придобит от ответника С.К.К. ***.2004г.
11.УПИ VIII в KB. 77 - придобит от ответницата М.Д.К.,
в качеството й на ET „А. — М.Д.", ЕИК ********* no
договор за продажба от Община А. № 638 от 13.12.2004г.;
12.УПИ IX в KB. 77 - придобит от ответницата М.Д.К., в
качеството й на ET „А. — М.Д.", EИK ********* пo
договор за продажба от Община А. № 639 от 13.12.2004г.;
13. УПИ Х в KB. 77 — придобит от ответника С. К.К. no договор за продажба от
Община А. № 635 от 13.12.2004г.;
14.УПИ XI в KB. 77 — придобит от ответника С.К.К. no договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 126, TOM III, per. № 2257, нот.д. № 311 от
23.03.2009r.
B описаните урегулирани поземлени имоти ответниците извършват и съответно допускат извършването на
производствена стопанска дейност, като са оградили имотите /включително и УПИ
VII в KB. 77, за който няма данни за собствеността/ и са обособили върху тях
склад за продажба на дърва и въглища, с площадка за обработване на дървесина с
поставени мобилни машини за рязане, цепене и дробилки за наситняване
на дървесината /в УПИ I,II,III,IV,V, XII и XIV в KB. 77А/ и склад за
съхраняване на въглища, битова сграда и стационарен кантар за теглене на
дървесината /в УПИ VI, VII, VIII, IX, Х и XI в кв. 77/. Наред с това в рамките
на оградения терен ответниците паркират моторни
превозни средства и техника, непосредствено до оградата на притежавания от
ищците имот.
Тази дейност се изпълнява целогодишно като с
извършването й се допускат закононарушения и се пречи на спокойното упражняване
на правото нa собственост на ищците върху жилищния ни
имот в следния смисъл: Ha първо място Описаните урегулирани поземлени имоти се
използват в нарушение на предназначението им no
действащия ПУП- ПPЗ на гр. А.. Видно от писмо на общинска администрация А.,
изх. № 94-00-1448 от 20.06.2017г. всички гореописани УПИ са отредени за
застрояване за жилищни нужди, т.е. функционалното предназначение на имотите е
за жилищно застрояване и за живеене, a не за производствена дейност. Ha второ място Всички изградени на територията на
обособения склад за дърва и въглища постройки са незаконни, за тях няма никакви
строителни книжа и не са въведени в експлоатация, a част от постройките попадат
върху граничните регулационни линии на отделните УПИ и дори част от тяхната
застроена площ попада върху уличната регулация, като същите подлежат на
премахване. Ha трето място Обособявайки територията
на производствения обект, ответниците са оградили и
част от улицата, разделяща кварталите 77 и 77А /между о.т. 1088 и о.т. 1086/
като в този смисъл се ограничава свободното придвижване на автомобили и
пешеходци, ограничава се достъпа до улицата на отделните УПИ, в частност се
ограничават и възможностите за подход на ищците към лицето на собствения ни
имот. Ha четвърто място Осъществяването на дейността
в имотите води до повишаване на нивата на запрашеност на въздуха над
допустимите норми/ въглищен пpax и прахови частици, отделяни при обработката на дървесината/. Ha пето място обработката на дървесината се извършва с
машини, чиято експлоатация повишава нивата на шум над допустимите норми,
особено в случаите, когато производствените работи се изпълняват в
непосредствена близост до жилищния имот /производствените операции се
изпълняват с мобилни дървообработващи машини/. Експлоатацията на автомобилите и
техниката е свързана с повишено ниво на отделяните отработени газове, което
влошава атмосферния въздух и съответно условията за обитаване на собствения на
ищците имот. Ha шесто място а дейността се извършва
целодневно, включително и в почивните и празнични дни, като no
този начин се нарушават и правилата за осигуряване на почивката на гражданите no раздел II от действащата Наредба за опазване на обществения
ред на община А. /както пo отношение на забраната пo чл. 3, aл. 1 изобщо да се
извършват дейности, причиняващи шум, отделяне на прах, вибрации, замърсявания и
други, надвишаващи допустимите норми, така и no
отношение на забраната пo чл. 3, aл.
3 да се нарушава почивката на гражданите за определените периоди от деня/. Ha седмо място Извършването на дейността води и до
замърсяването на целия район с отпадъците от дървесина и въглища, зa почистването на които носят пряка отговорност ответниците- физически лица, в качеството си на управители
на ответното дружество. B доразвитие на изложеното
ищците твърдят, че при дъждовно време, дворът им се наводнява със замърсена от
отпадъци дъждовна вода. Ha осмо място дейността се
осъществява в непосредствена близост до оградата на собствения на ищците имот и
жилище като пo този начин се нарушават правилата за
пожарна безопасност. Дървеният материал е горивен като същият се складира в
непосредствена близост до до жилището на ищците като
се създава пряка и непосредствена опасност от възникването на пожар. Пo същия начин в терена на складовата база се съхраняват и
натрупани въглищни и дървесни отпадъци, включително и стари автомобили, което
допълнително повишава опасността от възникване на пожар.
B този смисъл с поведението сu
ответниците пречат на ищците да упражняват спокойно
правото си на собственост и ползване на жилищния си имот съобразно неговото
функционално предназначение. Стигнало се
до там, че ищците живеят в нездравословна жизнена среда пo
смисъла на ЗЗ.
Въз основа на изложеното ищците считат, че за тях е
налице правен интерес да поискат от съда да осъди Ответниците
да преустановят ползването на Описаните в Обстоятелствената част на исковата
молба УПИ I,II,III,IV,V, XII и XIV в KB. 77А и УПИ VI, VII, VIII, IX, Х и XI в
кв. 77 по плана на град А. като склад за продажба на дърва и въглища, с
площадка за Обработване нa дървесина с поставени
мобилни машини за рязане, цепене и дробилки за наситняване
на дървесината; да премахнат ограждането и освободят достъпа до общинската
улица между кв. 77 и кв. 77А no плана на гр. А.,
заградена между о.т. 1088 и о.т. 1086, както и да премахнат струпаните върху
описаните УПИ B кв. 77 и кв. 77а no плана на гр. А.,
въглища, дървен материал и отпадъци.
В
едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от С.К.К., ЕГН **********; М.Д.К., ЕГН **********; „А.-С.К."
ООД, ЕИК ***, чрез адв.К.К., в който признава иска
като процесуално допустим, но неоснователен и необоснован. В обстоятелствената
част на отговора се излагат факти, които съвпадат с фактите, изложени в ИМ. Ответниците не отричат, че в имотите, тяхна собственост
съхраняват дървесина, но твърдят, че наличието на ПУП не ги задължава да
използват имота за жилищно застрояване. Твърди се, че обратното би ограничило
правото им на собственост. Излага се, че изградените в имотите постройки са
законни, а пункта е регистриран като пункт за преработка и съхранение на дървесина съгласно ЗГ. В отговора на ИМ се
излага,че една част от искането – в частта относно заградения път е
недопустимо, т.к. ищците нямат правен интерес, защото въпросния път изобщо не
граничи, нито е в близост с имота им. Излага, че се извършваната дейност не е
източник на повишено замърсяване на атмосферата, т.к. дружеството- ответник има
сключен договор със специална фирма, която извозва и унищожава биоразградимите отпадъци, генерирани от дейността. Излага,
се че въпреки многобройните проверки на РЗИ-Б. не е констатирано замърсяване на
въздуха над нормите. Същото се отнася и до нивата на шум. Поради изложените
съображения, моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните няма спор, че ищците
са собственици на УПИ/ XV в кв. 77А no плана на гр. А., община А.. Не се спори също така,че ответниците са собственици на УПИ- I,II,III,IV,V, XII и XIV
в KB. 77А и УПИ VI, VII, VIII, IX, Х и XI в кв. 77 по плана на град А. , които
използват като склад за продажба на дърва и въглища, с площадка за Обработване нa дървесина с поставени мобилни машини за рязане, цепене и
дробилки за наситняване на дървесината.
По делото не се спори също така, че ответниците по повод на търговската си дейност, многократно
през годините са били обект на проверка от различни държавни институции: РИОСВ-Б.,
РД „Пожарна и Аварийна безопасност и защита на населението“, РЗИ-Б., РДГ-Б., Община
А.. В резултат на тези проверки има издадени предписания от РД „ПАБЗН“
(123-127), който видно от същите са били изпълнени. От РЗИ– Б. са постъпили
изисканите Протоколи за контрол на шума (л.106-117), съгласно измерванията в които
нивата на шума в дома на ищците са под максиманите
определени за жилищна зона.
По делото
е разпитан в качеството на свидетел К. М., който разказва, че дейността на ответниците произвежда високи нива на шум, които се чуват
чак в неговата къща, която е на около 70м.разстояние от имотите на ответниците. Съдът прецени да не кредитира показанията на свид.М. на първо място защото е заинтересован от изхода на
спора, което той сам признава пред съда. На следващо място домът му , според
неговите показания е на 70м.от мястото не дейност на ответниците,
което само по себе си сочи , че шумът стигнал до него е редуцуран
и най-важно защото става въпрос за личните му възприятия, относно факти, които
са установени с протоколи на РЗИ-Б.. След като замерванията в дома ищците сочат
нива на шум под нормата , няма как съдът да кредитира показанията на свидетеля,
според който на 70м.разстояние от дома на ищците шумът е нетърпим в неговия
дом.
По делото
е допусната и извършена комплексна експертиза от три вещи лица. Според
заключението на ВЛ Д.С. имотите на ответниците са
предназначени за жилищно застрояване. На л.64 от делото експертите са
отбелязали, че „не са оторизирано да замерват шума. За целта се изисква
акредитирана лаборатория и калибриран шумомер“.
Съгласно отговорите на ВЛ по противопожарна и аварийна безопасност „при
проверки на РСПБЗН –гр.А. не са констатирани неща, които да забраняват работата
на склад за дърва и въглища, собственост на ответниците.
Изпълнявайки предписаните мероприятия от органите на РСПБЗН –гр.А. складът
отговаря на противопожарните норми и изисквания“.
Съдът
прецени да не кредитира заключението на ВЛ в частта , където се съдържат правни
изводи, както и цитираната съдебна практика, т.к. в тази част ВЛ Т. е иззела
функциите на съда, което е недопустимо.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното: Предявен
е иск с правно основание чл. 109, ал.1 ЗС. Съгласно Решение № 11 от 23.02.2018
г. на ВКС по гр. д. № 954/2017 г., II г. о., ГК, „Двете задължителни условия за
уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки
за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако
действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109
ЗС, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и
поради това, са недопустими, е конкретна по всяко дело“.
Искът, основан на
чл. 109, ал. 1 ЗС предоставя възможност за защита на правото на собственост
срещу всяко неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, било то пряко или косвено, което пречи на
собственика да упражнява пълноценно своето право. Това неоснователно действие
може да накърнява владението или да ограничава, смущава и пречи на собственика
за пълноценното ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение.
Следователно основание за защита чрез този иск се поражда и само при състояния,
от които възникват заплашване и опасност от вредно, и смущаващо въздействие,
което произтича от упражняване на правомощия, които обаче обективно пречат
и/или ограничават тези на потърсилия защита. Ето защо в тежест на ищеца е да
докаже, че е собственик на процесния недвижим имот и
че ответникът извършва неоснователни действия, които му пречат да осъществяват
в пълен обем правото си на собственост.
В случая между страните липсва спор относно факта, че ищците
са собственици на УПИ/ XV в кв. 77А no плана на гр. А., община А., а ответниците
са собственици на УПИ I,II,III,IV,V, XII и XIV в KB. 77А и УПИ VI, VII, VIII,
IX, Х и XI в кв. 77 по плана на град А. , които използват като склад за
продажба на дърва с площадка за Обработване нa
дървесина с поставени мобилни машини за рязане и цепене на дървесината.
От събраните по делото доказателства не се
потвърждават твърденията на ищците, че с търговската си дейност ответниците им пречат да упражняват правото си на
собственост върху имота им.
От ищците се твърди за завишени нива на шум, който им
пречи да живеят нормално в дома си. Посоченото твърдение не се доказа. Видно от
приложените по делото Сертификат за контрол № К-36/29.03.2018г изд.от РЗИ-Б. (л.106)
„Еквивалентните нива на шум в жилището на г-н Л. съответстват на изискванията
на Наредба №6, ДВ бр.58/2006г“. Посоченото заключение се основава на извършено
замерване на шума, за което е съставен Протокол за контрол на шум
№К-36Ш/29.03.2018г (л.107), от който е видно , че нивата на шум в жилищните
помещения на ищците са под минималните посочени в Наредба №6 за жилищните
райони. Такива замервания за направени и за предходен период -2017г , когато са
издадени Сертификат за контрол №К-234/10.11.2017г (л.114) и Протокол за Контрол
на Шум №К-234Ш/10.11.2017г., който са отразили идентични резултати. Съгласно
заключението на ВЛ Т. , потвърдено в о.с.з. тя не е оторизирана да замерва шум,
следователно съдът се позовава на изброените писмени доказателства , издадени
от РЗИ-Б., според които нивата на шум в жилището на ищците са под минималните
посочени в Наредба №6 за жилищните райони. От изложеното съдът прави
заключение, че твърдението на ищците за повишени нива на шум не се потвърждава.
Относно твърдението за повишени нива на запрашеност, същите
не бяха доказани категорично от ищците. Съгласно ВЛ Т., „При направеното
изследване няма протокол за фини прахови частици, но
при силни ветрове и това което се случва на площадката би следвало да се очаква някакво запрашване дори в нормите. Когато ние измервахме имаше студ, но нямаше силни
ветрове“. Изречението в о.с.з „От опита и
всеки знае, че когато площадката не е благоустроена и нямаме точно определени
площадки за съответните отпадъци, винаги се получава замърсяване“, представлява
предположение на ВЛ, а не експертно заключение. Още повече в о.с.з. ВЛ Т.
признава,че „Дали има финните прахови
частици това е работа на органа на ХЕИ, които да установяват на тези станции,
които се изграждат в градовете които автоматично 24 часа замерват финните прахови частици и търсят
от къде идват“. В случая липсата на протокол за замерване съдържанието на фини прахови частици и неубедителните отговори на ВЛ сочат, че
твърдението на ищците за наличие на повишено запрашаване
не се доказва.
Твърдението за повишена пожароопасност
в имотите на ищците категорично беше опровергано както от представените писмени
доказателства, така и от заключението на ВЛ Б.. В ИМ се
твърди, че в имотите на ответниците има складирани
стари автомобилни гуми и стари превозни средства, което повишава опасността от
възникване на пожари. Това твърдение категорично се опровергава от приложените
по делото 3бр.Разпореждания на Районна служба „ПБЗН“-гр.А. (л.123-127). Видно
от приложените разпореждания обектът, стопанисван от ответниците
е бил посетен на 29.06.2018г, 04.04.2019г и 07.06.2019г. В резултат на всяко от посещенията
са дадени предписания, които с последваща проверка е
установено, че са били изпълнени в срок. На обратната страна на Всяко
разпореждане с подпис на длъжностно лице е отразено кога е направена
контролната проверка , от кого , както и че дадените предписания са били изпълнени. В този
смисъл е и заключението на ВЛ –Б., който в експертизата категорично е отразил,
че „Въпреки тези нарушения, които са констатирани при проверките от органите на
РСПБЗН-гр.А., при проверките не са констатирани неща, които да забраняват
работата на открития склад за дърва и въглища, собственост на „А.-А. К.“ООД. Изпълнявайки предписаните мероприятия органите
на РСПБЗН-гр.А. складът отговаря на
противопожарните норми и изисквания. “ От РДГ-Б. също са представени
удостоверения, че в имотите е регистриран и работи обект за преработване и
търговия с дървесина (л.73,74). Предполага се , че контролните органи , в
случая РДГ, когато издават всяко едно разрешителното , държат сметка къде се
намира обекта и дали отговаря на нормативните изисквания. От изложеното съдът
прави заключени, че от ищците не бяха представени , при условията на пълно и
главно доказване, доказателства в подкрепа на твърдението за повишена пожароопасност в имотите на ответниците.
Съдът прецени да не кредитира заключението на ВЛ Е.Т.,
според което „ Съобразно констатациите на експерта за съхранените в имотите на ответниците отпадъци, се стига до извода, че
осъществяваната в имотите дейност влошава факторите на жизнената среда на
ищците“. Посоченото заключение е в остро противоречие с резултатите от проверки
на различни оторизирани държавни органи- РЗИ, РИОСВ, РСПБЗН. На посочените
органи е възложено да контролират различни показатели от средата за живот и
след като не са установили отклонения, съдът
не може да постъпи по друг начин освен да кредитира издадените по време
на проверките документи. ВЛ Т. от друга страна не е извършила замерване на шум,
нито на прах, въз основа на кпоитп да изгради
заключението си. Изложеното мотивира съда при обосноваване на крайния съдебен
акт да се позове на писмени доказателства, а не на заключението на ВЛ Т. в
частта относно екологичната оценка на средата.
Относно наведените от ищците твърдения , че в имотите
на ответниците има изградени незаконни постройки,
които трябва да бъдат премахнати: искането е допустимо. Съгласно Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985
г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК „Основаният на чл. 109, ал. 1 ЗС иск срещу съсобственик
на недвижим имот или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо
пречки за ползване на съсобствения или съседния имот
неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от
разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи
разпоредби, е допустим. Съдилищата са компетентни да разрешават спора дали
направеният без разрешение или в отклонение на разрешението и на други
строителни книжа строеж подлежи на премахване.“ В конкретния спор обаче наличие
на незаконни постройки в имотите на ответниците не се
доказа. Според заключението на ВЛ Д.С. всички постройки в имота „са много стари,
има ги в старите регулационни планове в А. и няма разрешение за строеж и
строителна документация. В производствената част няма нови сгради построени.
Няма за тях издадени разрешения. Има ги в ЗРП-А..“ „Инвестиционни намерения за
имотите не са постъпвали в Община А., поради което няма изготвени процедури по
ОВОС.“ От заключението на ВЛ С., потвърдено в о.с.з. съдът прави извод, че
твърдението на ищците за незаконно строителство, не се доказа от наличните по
делото доказателства.
В
последната част на ИМ са наведени доводи на ищците за осъществени незаконни
действия на ответниците в имотите им, изразяващи се в
преграждане и затваряне на достъпа до общински път, което създавало пречка на
ищците да ползват пътя и да достигат до имота си. От извършената по делото
експертиза става ясно,че съгласно новата неприложена дворищна регулация между
имотите на ответниците наистина се предвижда да
минава път. От скицата на ВЛ С.,която е неразделна част от експертизата е
видно, че имота на ищците изобщо няма достъп до този път. Този достъп е
преграден от един ред имоти на ответниците и ищците
няма как да стигнат до имота си по този път. Техния достъп до имота им се
осъществява по изграден към момента общински път. На следващо място и
най-важно-този път е общински, което обуславя и липсата на правен интерес у
ищците относно тази част от молбата. След като пътя е общински и имота на
ищците няма достъп до него , то исковата молба в тази част е недопустима, а
производството следва да бъде прекратено с отделен диспозитив,
който подлежи на обжалване.
Мотивиран
от всичко изложено съдът прецени, че ищците при условията на пълно и главно
доказване не успяха да докажат исковата си претенция и тя следва да бъде
отхвърлена, а в частта относно преграденият Общински път- производството следва
да бъде прекратено поради липса на правен интерес.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищците Ж. и Д. Л. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответниците С.К., М.К. и „А.-А. К.“ ООД сумата от 1265 лева, от които 50лева депозит за
експертиза, 1200лева за адвокатска защита (по 400лв на всеки от ответниците) и 15лв.ДТ за съдебно удостоверение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.С.Л., ЕГН ********** и Д.И.Л., ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес: *** и адрес за връчване на съдебни книжа: гр. Б., *** — чрез адв. А.Т. ,с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждане
на С.К.К., ЕГН **********; М.Д.К., ЕГН **********; „А.-С.К."
ООД, ЕИК *** и тримата с адрес: гр. А., *** да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на
упражняване на правото на собственост на Ж.С.Л., ЕГН ********** и Д.И.Л., ЕГН **********, като преустановят
ползването на УПИ I,II,III,IV,V, XII и XIV в KB. 77А и УПИ VI, VII, VIII, IX, Х
и XI в кв. 77 по плана на град А. като склад за продажба на дърва и въглища, с
площадка за Обработване нa дървесина с поставени
мобилни машини за рязане, цепене и дробилки за наситняване
на дървесината, както и да премахнат струпаните върху описаните УПИ B кв. 77 и
кв. 77а no
плана на гр. А., въглища, дървен материал и отпадъци.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно иска на Ж.С.Л., ЕГН **********
и Д.И.Л., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: *** и адрес за връчване
на съдебни книжа: гр. Б., *** — чрез адв. А.Т. ,с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на С.К.К., ЕГН **********; М.Д.К., ЕГН **********; „А.-С.К."
ООД, ЕИК *** и тримата с адрес: гр. А., *** да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на упражняване на правото на собственост на Ж.С.Л.,
ЕГН ********** и Д.И.Л., ЕГН **********,
като премахнат ограждането и освободят
достъпа до общинската улица между кв. 77 и кв. 77А no
плана на гр. А., заградена между о.т. 1088 и о.т. 1086, ПОРАДИ ЛИПСА НА ПРАВЕН ИНТЕРЕС на ищците.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.3 ГПК Ж.С.Л.,
ЕГН ********** и Д.И.Л., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: *** , ДА ЗАПЛАТЯТ на С.К.К., ЕГН **********; адрес: ***, разноски в размер на 465
лева. /четиристотин шестдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК Ж.С.Л.,
ЕГН ********** и Д.И.Л., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: *** , ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Д.К., ЕГН ********** адрес: ***, разноски в размер на 400 лева /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК Ж.С.Л.,
ЕГН ********** и Д.И.Л., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: *** , ДА ЗАПЛАТЯТ на „А.-С.К." ООД, ЕИК *** , адрес: ***, разноски в размер на 400 лева. /четиристотин лева/.
Решението в частта , в която производството е
прекратено подлежи на обжалване пред ОС-Б. в 7 дневен срок, от връчването му на страните.
Решението в останалата част подлежи на обжалване пред ОС – Б. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: