Р Е Ш Е Н И Е
№ 582/19.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти
състав, в открито заседание на двадесет и първи септември
две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 481 по описа
за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано
по жалбата на М.И.М., ЕГН **********,***, чрез адв. И.Т. срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0367-000066, издадена от А.Д.,
младши автоконтролъор РУ – Велинград, към ОД на МВР – Пазарджик.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена
при липса на компетентност, при неспазване на установената форма, при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Моли се да
бъде отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т.,
който по изложени съображения моли съда да отмени оспорения административен акт
като неправилен и незаконосъобразен. Сочи допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуален закон. Претендира направените по делото разноски.
Представя писмени бележки.
Ответникът
по жалбата – младши автоконтролъор РУ – Велинград, към ОД на МВР – Пазарджик,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет
на административното производство е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0367-000066, издадена от А.Д., младши автоконтролъор
РУ – Велинград, към ОД на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 28.03.2023
г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната
заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред
Административен съд гр. Пазарджик – депозирана е жалба с вх. № УРИ 312р
000-9181 от 10.04.2023 г. чрез административния
орган.
Обжалваната
заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ - Велинград при
ОД на МВР гр. Пазарджик на 28.03.2023 г. в гр. Велинград на ул. „Раковска“ при следните
обстоятелства: около 16:55 часа на 28.03.2023 г. жалбоподателят е управлявал
МПС марка Рено модел Клио с рег. номер СВ 9322 РВ, собственост на „Аутотехника“
ООД БУЛСТАТ *********, като е спрян за проверка. При направена качествена
проверка с номер 334/28.03.2023 г. с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен
номер ARME 0072 за употреба на наркотични вещества и техните аналози,
техническото средство е отчело положителен резултат за наличие на кокаин.
Резултатът бил показан на водача М., като същият не се съгласил с показанието
на техническото средство. Поради това му бил издаден талон за изследване № 125353/28.03.2023
г., който водачът подписал и получил и му били взети биологични проби за
установяване на наркотични вещества и техните аналози в спешен център към МБАЛ
Велинград.
Въз
основа на извършената проверка и констатациите в АУАН Серия GA № 899765 от
28.03.2023 г., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Към
административната преписка са приложени копия на АУАН и справка за
нарушител-водач.
Като
доказателства по делото са представени АУАН Серия GA № 899765 от
28.03.2023 г., Протокол за извършена проверка, съобразно който е издаден Талон
за изследване № 125353/28.03.2023 г., Справка на нарушител/водач, оспорената
заповед, писмо с вх. № 7454/19.092023 г. от ЦСМП – Пазарджик, ведно с данни
дали на жалбоподателя е взета кръвна проба, от които се установява описаната в
обжалваната заповед фактическа обстановка.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби
при издаването ѝ, като съответства и на целта на закона, поради което
същата е правилна и законосъобразна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този
закон, съобразно тяхната компетентност. Оспорената заповедта е издадена от
младши автоконтрольор РУ – Велинград, към ОД на МВР – Пазарджик, на който
съобразно представената по делото Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. са
делегирани правомощия по издаване на актове от вида на процесния. Предвид това
заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите
основания за издаването ѝ. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който
е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване
на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Приложената ПАМ е и
със срок идентичен на този визиран в закона, който предвижда, че ПАМ се прилага
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Тоест
действието на приложената ПАМ не може да е по – дълго от 18 месеца, но е до
момента, в който компетентният орган реши въпроса за отговорността. От горните
следва и извод, че оспорената заповед е издадена при спазване на установената
форма.
Не
се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на административния акт.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена преди изтичане на
тридневен срок, в който жалбоподателят е можел да възрази срещу констатациите в
АУАН. На първо място ЗППАМ се издава с превантивна цел, за преустановяване на
дадено нарушение, като по аргумент от чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в случаите по чл.
171, т. 1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение. Настоящият случай касае именно наложена мярка
по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, като АУАН е издаден на 28.03.2023 г., в
който ден е издадена и оспорената заповед за налагане на ПАМ въз основа на АУАН.
От друга страна срокът за възражение по АУАН е относим в административнонаказателното
производство, което е различно от настоящото и което се финализира с издаването
на наказателно постановление, ако са налице предпоставки за ангажиране на
административнонаказателна отговорност. Тоест не се констатира нарушение на административнопроизводствените
правила.
Установи
се също, че са налице и материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т.
1, буква „б“ от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен и с
материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки
(ПАМ), като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца.
При
спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в
заповедта, е посочено, че след извършената проба за наркотици с полеви тест е
установена положителна проба. Същата е предявена на водача, който я е оспорил.
Последвало е вземане на кръвна проба в спешен медицински център – Велинград.
Всички посочени събития са се състояли на 28.03.2023 г. На същата дата са
издадени АУАН Серия GA № 899765 и оспорената заповед за
прилагане на принудителна административна мярка. От страна на жалбоподателя не
са представени доказателства да е налична отрицателна кръвна проба. Точно
обратното, съобразно волеизявление на процесуалния представител на жалбоподателя
в последно по делото съдебно заседание е посочено, че не желае да бъде търсен
резултатът от направеното изследване. Резултат от кръвните изследвания не е
представен по делото и със служебно събраните от съда доказателства изискани от
МБАЛ – Велинград, ФСМП – Велинград и ЦСМП - Пазарджик. Предвид това се
констатира, че в хода на съдебното производство не бяха ангажирани
доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят констатациите в
съставения АУАН.
Съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има доказателствена сила до доказване на
противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което
е доказателствената тежест. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав
намира за доказана фактическата обстановка, установена с акта за установяване
на административно нарушение. Безспорно са възникнали материалноправните
предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, буква „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в
специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са
налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка.
Оспореният административен акт е издаден при условията на оперативна
самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и
съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК.
Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден за
целите и на основанията на закона.
Съдът
намира за неоснователни доводите в жалбата, поддържани и от процесуалния
представител на жалбоподателя, а именно, че при оспорване на полевия тест и предоставяне
на кръвна проба не следва да бъде отнемано свидетелството за управление на МПС.
Законът
за движение по пътищата не предвижда изрично, че при издаване на талон за
медицинско изследване, компетентният административен орган за издаване на ЗППАМ
е длъжен да изчака определен в закона срок, в който да бъде извършено
изследване и да му бъдат изпратени Протокола за медицинско изследване и
Протокола за химическо изследване. Задължението регламентирано в чл. 27 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наредбата/
е насочено към медицинските заведения и ще бъде определящо при налагане на
административно наказание. Освен това принудителната административна мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има
самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се
установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането
на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на
административнонаказателна юрисдикция – тоест на наказателно постановление.
Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици.
Принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна
дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна
принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна
репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.
Способът
за опровергаване на фактическото основание за издаване на ЗППАМ – управление на
МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества или техните аналози при
направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, резултатът от което предполага отсъствие на алкохол,
съответно на наркотици в кръвта. Възможността да бъде опровергано основанието
за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна
проба, тъй като при осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с
техническо средство – полеви тест, административният орган е длъжен да издаде
заповед при условията на обвързана компетентност.
В
конкретния случай безспорно се установява от събраните по делото доказателства,
че на жалбоподателя е извършено медицинско изследване на кръв, но резултатите от
същото не са известни и не са представени пред съда. Безспорно е установено
също и, че на лицето е направен полеви тест за наркотици на 28.03.2023 г.,
който е дал положителен резултат за употреба на кокаин, поради което и му е
наложена процесната ПАМ. Предвид това, към момента на издаване на оспорената
заповед са били налице всички предпоставки за прилагане на процесната принудителна
административна мярка, доколкото и по аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че наложената принудителна административна
мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес,
така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението
по пътищата, като се предотвратят тежките последици при управление на МПС от водачи,
които са под влияние на наркотици и представляват сериозен риск както за себе
си, така и за останалите участници в движението по пътищата. Нормите на ЗДвП са
с ясно изразен императивен характер, поради което обжалваната заповед не
нарушава принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 и 5 от АПК,
доколкото разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се визира управление на
МПС от водач, за който е установено наличие на наркотици в кръвта, без да
поставя допълнително условие за размера на стойностите, както и на какво се
дължи установеното наличие на наркотици в кръвта. Прилагането на същата е
съобразено с материалния закон и неговата цел.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената
заповед за правилна и законосъобразна.
От
ответната страна по делото не са поискани, а и реално не са направени разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне в частта за разноските.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.М.,
ЕГН **********, чрез адв. И.Т. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0367-000066, издадена от А.Д., младши автоконтрольор
РУ – Велинград, към ОД на МВР – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
(П)