№ 4139
гр. Варна, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20253110110150 по описа за 2025 година
Подадена е молба за защита от домашно насилие на осн. чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН от
страна на молителя Г. Й. Д., ЕГН ***, с адрес в ***, действащ лично и като законен
представител на малолетните деца М. Г. Д., ЕГН ********** и Д. Г. Д., ЕГН **********,
против ответницата В. Д., ЕГН **********, с адрес в ***.
В молбата си молителят твърди, че той и ответницата В. Д. са родители на децата М. Г.
Д. и Д. Г. Д.. Сочи се, че родителите установили съжителство от 2020 г., през което имало
множество ситуации, в които ответницата проявявала към него и децата грубо и агресивно
поведение –вербално, психически и физически; започнала да злоупотребява с алкохол.
Молителят правил опити да заздравят отношенията си, но неколкократно двамата се
разделяли, след което отново заживявали съвместно. Съжителите имали доста конфликтни
ситуации, при някои от които се намесвали и полицейските органи. След последната раздяла
между страните новото им съвместно заживяване настъпило в края на месец юли 2025 г., но
понастоящем те отново били разделени от 11.08.2025 г.
Молителят сочи, че от страна на ответницата В. Д. спрямо него и децата М. Г. Д. и Д. Г.
Д. били осъществени актове на домашно насилие, както следва:
На 27.06.2025 г., малко след 22:00 часа, след словесно спречкване между молителя и
ответницата, последната го зашлевила и започнала да го обижда с думите: „наркоман“, „не
се ли напуши днес“, а също така го замерила с кенче от кока-кола и изляла приготвената
храна - супа, като заявила, че молителят няма право да я яде.
На 29.07.2025 г. молителят постъпил в болница за пълни изследвания, което отнело 3
дни. Бил му назначен РЕТ скенер за 08.08.2025 г. Той се прибрал за няколко дни и бил
посрещнат с тежки скандали. Ответницата го замервала с предмети и го кълняла: „дано ти
1
намерят нещо“.
На 08.08.2025 г. молителят отишъл за РЕТ скенер, след което било задължително
следващите 3 дни да не контактува с хора, особено чувствителна група били малки деца и
бременни жени. Трябвало да се изолира и той използвал случая за да отиде на лов в гората,
заедно със свий приятел - Илия, когото бил приел в дома си за известно време. След
завръщането на молителя той бил в добро настроение, а и изследванията му били добри,
което подразнило ответницата и станало причина за поредния скандал. Около 14,00 часа на
11.08.2025 г. тя обърнала чиния със супа върху главата му и му забила шамар, държейки купа
със супа, изкарана от микровълновата фурна. Казала на молителя, че е звъннала на тел.112 и
полиция идва към къщата с цел да го изгони. Отново кълняла молителя и семейството му,
като нападала и приятеля на молителя. След пристигането на полицията молителят оказал
пълно съдействие на полицейските служители, като през това време ответницата крещяла от
оградата всякакви обиди и псувни по адрес на молителя и приканвала полицаите да го
арестуват, без да посочва конкретна причина за това. Крещяла лъжи по негов адрес пред
полицаите, като казвала, че той не се грижи за децата, че й оставил 600 лв. за последните 4
месеца, че децата си събрали багажа и искали да си тръгнат. Повтаряла, че трябва да
арестуват молителя, като го наричала „наркоман“ и „шизофреник“, искала да повика втора
полицейска кола, защото не била доволна от развръзката към момента, казала на полицаите,
че са получили подкуп. Полицаите й направили забележка, което влошило нейните реакции
и тя започнала да се държи неуважително към полицаите. През това време двете деца чували
и виждали всичко. Детето Д. през цялото време плачело. Молителят казал на ответницата, че
с такива скандали децата ще им бъдат отнети, при което тя взела детето Д. в ръце и
изкрещяла: „Сега ли се сети, че имаш деца!“, след което зашлевила шамар на молителя пред
полицая, държейки детето с другата ръка). Полицаят задържал ответницата, а молителят взел
детето от ръцете й и се насочих към другото дете, което също плачело. Опитал се да
предпази децата от това да виждат как майка им бива арестувана. След инцидента
ответницата не се върнала в дома им и не потърсила децата. Молителят твърди, че изпитва
притеснения, че ответницата може да се появи в жилището и отново да предизвика
конфликт, посягайки на него или на децата.
Поради така изложените обстоятелства, описани в молбата, както и в подадената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителят моли съда да бъдат предприети мерки спрямо
ответницата за защита от домашно насилие на него и двете деца по чл.5, ал.1, т.1, 2, 3 и 5 от
ЗЗДН, като бъде издадена заповед за защита.
В постъпилия от ответницата писмен отговор е заявено, че поведението на ответницата
на 11.08.2025 г. е в резултат на афект от случилите се събития и пристигането на полицаите.
Твърди се, че не са осъществени актове на домашно насилие от страна на ответницата. Сочи
се също, че в годините на съвместното им съжителство, между страните възниквали
множество конфликти, при които молителят проявявал агресивно поведение спрямо
ответницата в присъствие на децата им. През 2022 г. след нанесен й побой от страна на
молителя ответницата била със счупване на дясното рамо, била оперирана и й бил поставен
2
имплант. През 2023 г. отново след свада между двамата, молителят ударил ответницата с
телефон по главата, нанасяйки й кървяща рана, след което пристигнали полицаи и линейка.
На 27.06.2025 г. молителят и ответницата се скарали, като молителят я обвинявал, че не
гледа децата и не върши домакинска работа, а след като тя му се противопоставила, той я
изгонил от жилището им и ответницата с децата в продължение на месец живели в друго
жилище. След месец молителят им разрешил да се приберат. На 11.08.2025 г. молителят
обиждал ответницата, дърпал я за косата, удрял я в областта на ребрата с пръсти, заплашвал
я, че ще я убие, казвал й да взема децата и да се маха, като всички тези действия се случвали
пред децата. Ответницата се обадила на тел.112, но пристигналите полицейски служители не
й съдействали, а стояли навън с ответника и се смеели. Ответницата била в тежко
емоционално състояние и разстроена и в прилив на безсилие и отчаяние зашлевила на
молителя шамар. Понастоящем с ответника били разделени, като децата живеели при нея в
***.
По така изложените съображения ответницата моли молбата на молителя да бъде
отхвърлена.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, чрез представителя си директора Хр. Д.,
изразява становище, че службата е запозната със случая по повод постъпил сигнал от
консултант на Национална телефонна линия за деца в риск и счита, че децата не трябва да
бъдат поставени в дисфункционална среда, поради което ако са присъствали на актовена
домашно насилие, осъществено от ответницата, следва да получат защита, чрез прилагане на
мерките по ЗЗДН.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са събрани писмени доказателства - удостоверение за раждане №*** г.;
удостоверение за раждане №*** г. на, издадени от О.В.; декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
медицинско удостоверение №*** г. издадено от МБАЛ „***“ АД; протокол от 01.09.2025 г.
от ДСП-Варна; справки, изискани съгласно чл.8, ал.4 и 5 от ЗЗДН; копия на докладна
записка рег.№ *** г., ведно със сведения на страните; възпроизводен е в съдебно заседание
аудиозапис, изпратен от Дирекция „НС112 МВР РЦ 112-Варна“; приети са видеозаписи от
страните на ел. носител, изслушани са показанията на посочените от страните свидетели: П.
И. П., П. Т. Т., И.К.Л., А.Ю.М.В.С. и Г.Й.А
Установява се безспорно от събраните доказателства, че молителят Г. Й. Д. и
ответницата В. Д. са съжителствали на съпружески начала, като съжителството им датира от
2000 година. Те двамата са родители на децата М. Г. Д., родена на *** г. и Д. Г. Д., родена на
*** г. Съжителството на страните по делото било съпроводено с множество конфликти,
скандали, прояви на агресия от страна и на двамата съжители, актове, както на психическо,
така и на физическо насилие. Установяват се случаи, при които ответницата е постъпвала в
болнично заведение, след възникнал скандал и нанесен побой, както и случай, при който
молителят е получил травми по тялото и очите. Неколкократно страните се разделяли след
възникналите сблъсъци между тях, но след известно време отново заживявали съвместно,
3
при което неразбирателството между тях продължавало. Вследствие това страните били в
обтегнати отношения и всяко разногласие прераствало в скандал.
На 27.06.2025 г. вечерта молителят и ответницата се скарали, като на инцидента
присъствал и свидетелят И.К.Л. – приятел на молителя. В хода на свадата ответницата
отправила спрямо молителя обидни изрази – нарекла го „наркоман“, „не се ли напуши днес“,
замерила го с кенче от кока-кола, както и с детска играчка и изляла приготвената супа, като
му заявила, че няма право да яде.
На 11.08.2025 г. между страните отново избухнал конфликт, свидетели на който станали
децата им М. Г. Д. и Д. Г. Д.. Няколко дни преди въпросния ден молителят не бил в дома си,
тъй като се налагало да му бъде извършено изследване, което изисквало известно време
изолация от други хора. След като молителят се прибрал той и ответницата се скарали и
свадата се развила в присъствието на двете деца. Ответницата му крещяла, упреквала го, че
не се грижи за децата, обиждала го, наричайки го „свиня“, „некадърник“, „наркоман“,
изсипала върху него съд със супа. От своя страна молителят също упреквал ответницата, че
не домакинства, че не го подкрепя. Той нанесъл на ответницата удари в областта на ребрата.
Ответницата се обадила се на тел.112 и поискала да пристигне полицейски екип, като
съобщила, че молителят я нагрубява, а също нагрубява и децата; че я тормози и е сложил
навсякъде камери, че вика и крещи. Ответницата плачела и казвала, че не може повече да
издържа, че е изтормозена, а също и децата. Няколко пъти тя се обадила на тел.112, като
казала още, че децата не искат да стоят в къщи; отправяла молба за помощ, че се притеснява
за децата си; изискала също така на молителя да бъде направен тест за наркотици, като
съобщила, че е неадекватен. Междувременно в жилището на страните дошъл и свидетелят
И.К.Л.. След обаждането от страна на ответницата на адреса пристигнали полицейските
служители – свидетелите П. И. П. и П. Т. Т.. Навън пред къщата били посрещнати от
молителя и свидетеля Л.. Ответницата и децата били в двора. Ответницата била ядосана,
държала се агресивно, крещяла по молителя, че той не си върши работата, че не си гледа
децата, че я бие. На свидетелите направило впечатление, че тя е употребила алкохол.
Ответницата била силно афектирана и постоянно викала, което пречило на служителите да
изслушат молителя. Тя заключила имота отвътре и полицаите не можели да влезнат. Двете
деца, които през цялото време били в двора били изплашени, плачели и крещяли и искали да
преминат при баща си. Ответницата отново се обадила на тел.112 и съобщила, че желае да
бъде изпратен друг екип, като заявила, че пристигналите полицаи са подкупени от молителя,
че нямат адекватно поведение, че не са я разпитали, а взели страната на молителя.
Свидетелят Т. поискал молителя да представи личните си документи, поради което
последният, заедно със свидетеля влезнали в жилището. При влизането им децата се
спуснали към баща си, а свидетелят се стремял да стои между ответницата и молителя, тъй
като тя му крещяла и се опитвала да го удари, като успяла да го зашлеви. Свидетелят Т. я
питал защо посяга на молителя и защо го удря, като й обяснявал в негово присъствие да не
посяга, на което ответницата започнала да му отвръща да напусне, да изчезне и започнала да
се опитва да го избута с ръце, блъснала го по рамото. Тогава свидетелят я задържал,
4
поставил й белезници и ответницата с патрулния автомобил била откарана в полицейското
управление. Двете деца присъствали през цялото време на инцидента. Били силно
разстроени и плачели. След отвеждането на ответницата децата останали при молителя в
жилището. В следващите дни ответницата се обадила на своята голяма дъщеря -
свидетелката Г.Й.А., както и на своя приятелка – свидетелката А.Ю.М.В.С. и им разказала за
случая, като им съобщила, че в същия ден на 11.08.2025 г. молителят я тормозил и удрял в
областта на ребрата. След случая на 11.08.2025 г. страните се разделили, като молителката се
преместила да живее в друго жилище, собственост на молителя, като за двете деца се
грижили и двамата родители при условията на споделено родителство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, тъй като
именно такава тя се потвърждава от събраните по делото доказателства. Фактите,
осъществили се на 27.06.2025 г. се доказват от показанията на свидетеля Л., от представения
от молителя видеозапис на ел. носител, както и от представената декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН. Събитията, случили се на 11.08.2025 г., се доказват от свидетелските показания на
полицейските служители; на свидетеля Л.; на посочените от ответницата свидетели, тъй
като тя след случая им се е обадила и разказала за инцидента; от представените от молителя
видеозаписи; от материалите по изпратената полицейска преписка; както и от приложената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. На базата на така установените факти от доказателствата
по делото, съдът счита, че с категоричност се доказва, че на двете горепосочени дати, при
възникнали между страните конфликти ответницата е осъществила актове на домашно
насилие, като на 27.06.2025 г. спрямо молителя, а на 11.08.2025 г. спрямо него и спрямо
децата М. Г. Д. и Д. Г. Д., тъй като двете деца са присъствали на инцидента. Осъщественото
от ответницата насилие се изразява в обиди, използване на груби изрази, агресивни
действия, насочени спрямо молителя – замерване с вещи, изливане на супа, нанасяне на
удари. Тези прояви изпълват дефиницията за домашно насилие, регламентирана в
разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, съгласно която домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В
случая от страна на ответницата е осъществено както физическо така и психическо насилие
спрямо молителя, а доколкото децата М. и Д. са присъствали и били свидетели изцяло на
конфликта между родителите им на 11.08.2025 г., при който ответницата е осъществила
актове на домашно насилие, насочени срещу техния баща, то спрямо децата е било
осъществено психическо насилие.
Относно твърденията на ответницата, че от страна на молителя на горепосочените дати
също е осъществено насилие спрямо нея и децата, както и, че имало предходни случаи, в
които тя е била жертва на насилие от страна на молителя, то съдът счита, че тези твърдения
са доказани. Действително установява се, че е имало предходни случаи, в които спрямо
ответницата е било упражнявано физическо насилие от страна на молителя, както и че на
5
11.08.2025 г. той също е извършил актове на насилие спрямо ответницата, в присъствие на
децата. В случая, обаче прилагайки разпоредбите на ЗЗДН, съдът не прилага институти като
реторсия, маловажен или малозначителен случай и други, освобождаващи дееца от
отговорност или наказание, каквито са приложими в наказателния процес. Поведението на
пострадалия, дори да е провокативно или също да представлява акт на насилие, не отменя
факта на осъществените от ответницата актове на насилие. Нейната защита спрямо домашно
насилие предполага подадена от нея молба за защита и иницииране на производство, или
насрещна молба за защита в настоящото производство, каквато не е налице. При
установяване на акт на домашно насилие съдът следва да издаде заповед за защита на
пострадалия, с определяне на подходящи мерки за защитата му, като при подбора на
мерките съобрази конкретните факти по случая.
Предвид гореизложеното и считайки молбата на молителя за защита от домашно
насилие за основателна и доказана, съдът счита, че следва да издаде заповед за защита на Г.
Й. Д. и децата М. Г. Д. и Д. Г. Д.. Съдът намира, че следва да наложи на ответницата мярка
по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН и да я задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителя и децата. Съдът не счита, че е налице необходимост от налагане на други
мерки за защита от домашно насилие, а именно по чл.5, ал.1, т.2, 3 и 5 от ЗЗДН. В случая е
установено, че ответницата е напуснала съвместно обитаваното с молителя жилище и
контактите между двамата са по повод децата, като са постигнали разбирателство за
съвместно упражняване на родителски права. Затова съдът смята за неналожително
прилагане на повече мерки за защита.
При този изход на делото, предвид наличието на основание за издаване на заповед за
защита от домашно насилие, съгласно чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответницата следва да заплати на
молителя направените разноски в размер на 2400 лв. – адвокатско възнаграждение. Тя следва
и да заплати по сметка на РС – Варна държавна такса от 25 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 15 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на Г. Й. Д., ЕГН ***, с адрес в ***, действащ лично и като законен
представител на малолетните деца М. Г. Д., ЕГН ********** и Д. Г. Д., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА В. Д., ЕГН **********, с адрес в ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Г. Й. Д., ЕГН ***, с адрес в *** и
децата М. Г. Д., ЕГН ********** и Д. Г. Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА В. Д., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати по сметка на РС – Варна
държавна в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА В. Д., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплатят на Г. Й. Д., ЕГН ***, , с
адрес в ***, направените разноски по делото в размер на 2400 лв. /две хиляди и
6
четиристотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Варна в 7-мо дневен срок от днес.
На основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН да се издаде заповед за защита.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението да се връчи на страните и на съответното РУ на МВР.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7