МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4/2014
г.
Подсъдимият С.С.Х. е предаден на съд с
обвинителен акт за деяние по чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2и чл.
5, ал. 2, т. 1 от ЗДП за това, че на 11.11.2011 г. около 18,20 – 18,30 часа ,
по път І – 2 / Русе – Варна/, в посока от гр. Шумен към гр. Русе, на километър
108 + 048, при управление на л. а. „*****”, с рег. № *****,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 1
от ЗДП, в резултат на които нарушения на правилата за движение допуснал ПТП с
велосипедиста А. М.М. на 40 години от с. Мадара и по непредпазливост причинил
смъртта му, като деянието е извършено при условията на съпричиняване
от страна на пострадалия, който също нарушил правилата за движение по пътищата
– чл. 80 и чл. 5, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 1 от ЗДП.
Делото се разглежда за втори път от
Шуменският окръжен съд, след отмяна на първата присъда с решение на Апелативен
съд – Варна.
Разпитан в хода на досъдебното
производство и пред двата съдебни състава подсъдимият не се признава за
виновен, дава подробни обяснения. Той и неговият защитник считат, че причина за
настъпилото тежко транспортно произшествие е само и единствено поведението на
пострадалия, който грубо нарушил правилата за движение по пътищата. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Прокурорът поддържа обвинението като
изтъква, че нарушението на подсъдимия се състои в проявената от него
професионална небрежност при подбиране скоростта на движение, която била
несъобразена с конкретните пътни условия. Тежкият резултат се дължал на
нарушението на подсъдимия и съпричиняването от страна
на пострадалия, който също допуснал множество нарушения на ЗДП. Предлага подсъдимия
да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на две години, като изтърпяването му бъде отложено на основание чл. 66
от НК за срок от четири години и съответно лишаване от право да управлява МПС.
Повереникът на частните обвинители
намира, че деянието на подсъдимия е съставомерно, тъй
като се движил с несъобразена скорост, при която дори своевременно да възприеме
внезапно възникнало препятствие, не е в състояние да предотврати ПТП. Моли на
подсъдимия да бъде определено справедливо наказание.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.С.Х. бил
правоспособен водач на МПС от 17.09.1997 г. и притежавал свидетелство за
правоуправление за категории „В”, „С” и „М”, впоследствие придобил и категории
„Т” и „Е”. Като водач бил наказван два
пъти за нарушения на ЗДП и му бил наложени административни наказания глоба. В
края на 2011 г. притежавал лек автомобил „*****” с рег.
№ *****. На 11.11.2011 г. бил помолен от братовчед си М.М.М. да го закара заедно
с племенницата му С. *** тръгнали с личния автомобил на подсъдимия, управляван
от него, около 17.30 часа. Св. М. седял на предната седалка до шофьора, а момичето
било на задната седалка. Движели се по пътя Русе – Варна, в посока от гр. Шумен
към гр. Русе. Вече било тъмно, валял дъжд примесен със слаб сняг. Подсъдимият
управлявал автомобила с включени къси светлини, чистачките работели на бавни
обороти.
Пострадалият А. М.М. живеел в с.
Мадара, Шуменска област. Работел като строител на обекти в гр. Шумен.
Обикновено се придвижвал до града с велосипед. Сутринта на 11.11.2011 г. М. ***
по работа. Бил облечен с червено яке и черно долнище на анцуг. Карал червен
велосипед със скорости, който нямал фар и заден светлоотразител,
а само два малки светлоотразители
между спиците на предното колело. Преди обед се отбил в дома на брат си – св. К.М.,
по – късно и при друга своя сродница – св. С.С., като и на двете места
консумирал алкохол. През деня М. пил алкохол и в заведения в гр. Шумен, а
привечер с велосипеда се отправил към с. Струйно, Шуменска област, където в
този момент се намирало семейството му. Около 18. 00 часа, на около 500 м. След
разклона за гр. Търговище, пострадалият се разминал с товарен автомобил
управляван от св. Н.Н.. На свидетелят му направило впечатление, че
велосипедистът е без светлоотразителна жилетка и се
движел неуверено по платното като
криволичел.
Около 18.15 – 18.20 часа подсъдимият преминал разклона
за гр. Търговище и продължил по главния път, посока гр. Разград. В неговата лента за движение нямало други
автомобили. На около 500 м. след разклона, излизайки от ляв завой, подсъдимият
се движел по прав участък от пътя с лек наклон нагоре, когато забелязал в
лентата за насрещно движение два
автомобила, движещи се на дистанция един от друг. Малко преди
разминаването с първия автомобил пред автомобила на подсъдимия от лентата за
насрещно движение в неговата лента навлязъл пострадалият с управлявания от него
велосипед. Подсъдимият Х. веднага задействал спирачките, но последвал удар.
Подсъдимият и св. М. веднага слезли от колата и отишли да видят какво е
състоянието на пострадалия. Видели, че той лежи зад автомобила, напречно на
пътното платно, краката му били в банкета, а по надолу извън пътя бил и
велосипеда. Малко след местопроизшествието спрели и водачите на насрещно движещите
се автомобили. Св. Д.В., който управлявал втория автомобил отишъл на място и се
обадил по мобилния си телефон за линейка. Подсъдимият от своя телефон подал
сигнал на телефон 112, съобщил за ПТП и поискал да изпратят на място полиция.
Полицейските служители и лекарският екип пристигнали почти едновременно на
местопроизшествието. Лекарите установили смъртта на М..
Фактическата обстановка, приета от
съда е безспорно установена от показанията на разпитаните по делото свидетели М.Н.,
Н.Н., Г.Г., Д.В., К.М., М.А., С.С., обясненията на подсъдимия, изготвените
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и експертизи.
При извършения
технически оглед на лекия автомобил „*****” с рег. №
Н 2492АР в сектор "ПП-КАТ" при ОД на МВР гр. Шумен е установено, че спирачната
система, ходовата част и окачването, както и кормилното управление на
автомобила са в изправност. Установено
е, че по осветителната система има повреди, а именно, че вследствие на удара не
работи габаритна и дълга светлина на преден десен фар и е счупено стъклото на
преден десен пътепоказател. По купето е установено, че са деформирани: тавана, 2 бр. предни колонки,
преден капак и преден десен калник; счупени са предно обзорно стъкло и предна
декоративна решетка. Тези деформации и повреди съвпадат с описаните при огледа
на автомобила на местопроизшествието. За всички тези деформации, при
техническия оглед е дадено становище, че са вследствие на удара при ПТП.
По делото е приета съдебно-медицинска
експертиза за оглед и аутопсия на труп №106/2011 година /л.68-л.71/. При
огледа и аутопсията на трупа на А. М.
са установени следните травматични увреждания: Тежка черепно-мозъчна
травма; многофрагментно счупване на костите на
черепния свод и основа с деформиране на черепа в дясната челно-слепоочна
област; кръвонасядане на меките черепни обвивки; субарахноидален кръвоизлив; точковидни
кръвоизливи сред мозъчното вещество; размачкване и кръвопропиване на част от малкия мозък с контузни полета; охлузвания и кръвонасядания на
челото; охлузване на дясно рамо, по
гърба на ІІ, ІІІ и ІV пръст на дясна ръка, дясна китка, десен лакът; охлузване вдясно на поясната
област и хълбок; охлузване по външната страна на десен хълбок; охлузвания, множествени, на дясна подбедрица,
лява подбедрица; охлузване на ляво бедро, по гърба на ІІІ пръст на лява ръка; счупване
в средната трета на големия пищял на десния крак с широка част откъм външната
страна на подбедрицата – бампер-фрактура; счупване на
малкия пищял на десния крак в близост до колянната област; кръвонасядане
около местата на счупванията; леко набръчкана капсула на слезката. Заключението
на експертизата е, че причината за смъртта
на А. М. е тежката черепно-мозъчна травма. Смъртта е настъпила бързо и е била
неизбежна. Състоянието на трупа отговаря на смърт от първо денонощие. Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза,
травматичните увреждания може да се получат при ПТП. Може да се приеме, че
първоначалният удар е бил в дясната половина на тялото.
От извършената и приета по делото химическа експертиза
№102/18.11.2011 година – л. 91, при изследването по метода на “Видмарк” на кръвната проба, взета от подсъдимия не е установено наличие на алкохол.
Видно от заключението на назначената по делото химическа експертиза № 105/19.11.2011 година
/л.96/ при изследването на кръвната
проба и урината взети при аутопсията от
трупа на пострадалия е
установено следното: При изследването по метода на “Видмарк”,
в кръвта на пострадалия, към
момента на настъпване на смъртта му на 11.11.2011 година е установено наличие
на алкохол в размер на 2,93 промила, а в урината му е установено наличие на
алкохол в размер на 3,62 промила.
От приетата съдебно химикотоксикологична
експертиза по метода на газовата хроматография № 3 от
24.02.2012 година в кръвта на А. М. към момента
на настъпване на смъртта му на
11.11.2011 година е установено наличие
на етилов алкохол в размер на 3,295 промила, а в урината му е установено
наличие на етилов алкохол в размер на 3,060 промила. Експертът дава заключение,
че това съответствува на трета степен на алкохолна интоксикация или тежка степен на алкохолно опиване – в
границите от токсична към летална.
В хода на съдебното следствие по искане на страните и
в изпълнение указанията на въззивната инстанция
дадени в решението, с което е отменена първата присъда, съдът назначи нова
тройна автотехническа експертиза. По искане на прокурора и частните обвинители,
предвид противоречия в заключенията на тези експерти, съдът допусна и беше
изготвена и петорна автотехническа експертиза, чието заключение беше прието от
страните, като обосновано и компетентно дадено. Съдът също прави изводите си
въз основа на това експертно заключение, приемайки че най – правилно са
възприети данните от досъдебното производство и
отговорите са най – пълни и научно обосновани. Заключенията по двете нови
автотехнически експертизи не се различават в значителна степен. Изчислените
скорост на движение на автомобила, дължина на опасната зона за спиране,
разстоянията и др. са с много малки разлики. Основната разлика е само в
отговора на въпроса каква е причината за възникването на пътно транспортното
произшествие.
Според заключението на последната автотехническа
експертиза скоростта на движение на лекия автомобил „*****” непосредствено
преди удара била около 67.1 км/ч, а дължината на
опасната му зона за спиране – около 65.3 м. При включени асиметрични къси светлини
, в дясно светлината трябва да осветява пътното платно на разстояние от 75 м.
пред автомобила, а в ляво – на 50 м, за да не се пречи на водачите на
насрещните автомобили. По ширината на пътя светлинният сноп трябва да осветява
на разстояние 4 м вдясно и вляво от оптичната ос на всеки фар. Технически
съобразената скорост, която би позволила на водача да спре в рамките на
осветената зона с дължина 50 м е 55.6 км/ч, а в
рамките на осветената зона с дължина 75 км/ч – 73.8 км/ч. Скоростта на велосипедиста преди и в момента на удара
била около 12 км/ч. Ъгълът, под който той навлизал в лентата за движение
бил 20 градуса. Когато подсъдимия възприел велосипедиста и предприел аварийно
спиране, автомобилът се намирал на разстояние 37.7 м от мястото на удара, което
се изминава за 2.02 секунди. Когато водачът на автомобила възприел
велосипедиста, той се намирал на 6.7 м от мястото на удара и попадал в зоната
на осветеност от фаровете на автомобила в напречна и надлъжна посока. Водачът
на автомобила възприел опасността своевременно, при наличната си скорост на
движение не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, защото
велосипедистът попада в опасната зона за спиране. Скоростта, при която лекият
автомобил би спрял преди мястото на удара, при своевременно възприемане на
опасността от водача, е 45.3 км/ч.
От обвинението, държавно и частно, се поддържа, че
подсъдимият се движел с несъобразена скорост с конкретните пътни условия и по
тази причина не могъл да предотврати произшествието при внезапно възникналата
опасност. Позовават се на експертното заключение по т. 8 от направените изводи,
че разстоянието на реалната видимост на водача на автомобил Сеат
било около 31.4 м, а технически съобразената скорост, за да спре на това
разстояние - около 39.5 км/ч. При тази технически съобразена скорост и при
своевременно възприемане на опасността от водача произшествието било
предотвратимо.
Настоящият състав на ШОС, намира, че нарушенията на
правилата за движение извършени от пострадалия са единствената причина за
настъпилото тежко ПТП, при което е пострадал
самия той. Пострадалият М. управлявал велосипед без фар и светлоотразители, в тъмната част на денонощието. Само между
спиците на предното колело на велосипеда имало светлоотразители, които, според експертите, биха позволили
той да бъде забелязан на разсеяната светлина на фаровете, даже преди да попадне
в осветената от левия фар зона – на 4 м вляво или на 50 м пред автомобила, но
ако няма насрещно движещи се автомобили. В конкретния случай такива автомобили
е имало и подсъдимия не е имал възможност да възприеме светлоотразителите
в по – ранен момент и въобще да ги забележи. Пострадалият
не се движел в най – дясната част на своята лента за движение, а в насрещната
лента и едва при приближаването на автомобилът управляван от св. Н. предприел
навлизане в своята лента, на 37.7 м. пред автомобила на подсъдимия. Това се
потвърждава от показанията на св. М.Н., прочетени и включени в доказателствата
по делото. Свидетелката заявява, че когато забелязала жълти отразители те били
в нейната лента за движение вляво и в момента, в които се разминали с
велосипеда той навлязъл косо в другата лента за движение. Подсъдимият не е имал
възможност да забележи велосипедиста, поради липсата на светлини и светлоотразителна
жилетка. Задължението на велосипедистите да носят светлоотразителна
жилетка е въведено по – късно с изменения в ЗДП от 2012 г. и съдът го посочва не като нарушение на
правилата за движение, а като обстоятелство, затрудняващо възприемането на
пострадалия, който не е имал светлоотразители и по
дрехите си. Безспорно е установено по делото, че пострадалият М. употребил
голямо количество алкохол и по време на произшествието алкохолната концентрация
е към крайните стойности на тежка степен на алкохолно опиване. Видно от заключението на експерта д – р С.,
при такава концентрация са налице тежки нарушения на функциите на централната
нервна система. Концентрация, равновесие, възприемане на околните събития са
тежко разстроени и нарушени. Пияното състояние е повлияло на движенията и
реакциите като ги е забавило, нарушило
координацията, както и на съзнанието,
което не позволява правилното възприемане
ситуацията на пътя и възможността за своевременна и логична реакция. Това
обяснява поведението му – обстоятелството, че се движил в лентата за насрещно
движение и внезапното му навлизане в другата
лента, пред автомобила на подсъдимия, вместо да изчака преминаването му.
Въздействието на алкохола върху пострадалия се установява и от показанията на
св. Н.Н., който с управлявания от него товарен автомобил се разминал с М. малко
преди произшествието. На свидетеля му направил впечатление велосипедистът,
защото колелото криволичело много и се движело доста уклончиво.
Пострадалият М. грубо нарушил правилата за движение.
Не изпълнил задължението си по чл. 80 от ЗДП да се движи възможно най – близо
до дясната граница на платното за движение, а управлявал велосипеда си в
лентата за насрещно движение. Нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП да
не управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол като по време
на ПТП се намирал в крайните граници на тежка степен на алкохолно опиване с 3.295
промила алкохол в кръвта. С поведението си нарушил и разпоредбата на чл. 5, ал.
2, т.2 от ЗДП, тъй като с управлявания от него велосипед затруднявал другите
участници в движението. Освен тези нарушения, които са посочени и в диспозитива
на обвинението, пострадалият М. нарушил и разпоредбите на чл. 79, т. 3 и 4 от
ЗДП задължаващи го, за да участва в движението по пътищата, велосипедът му да
има бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител
отзад, както и бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Велосипеда
на пострадалия имал само два малки светлоотразителни
елемента между спиците на предното колело и с него той въобще нямал право да излиза
по пътища, отворени за обществено ползване.
Подсъдимият, на инкриминираната дата, управлявал
технически изправен автомобил, което се установява не само от неговите
обяснения, че наскоро бил минал на технически преглед, но и от извършения
технически оглед на автомобила, след произшествието. При този оглед било
установено, че всички констатирани повреди са в резултат на ПТП. С.Х. бил
тестван и за употреба на алкохол, непосредствено след катастрофата и безспорно
е установено, че във взетата от него кръвна проба не установено наличие на
алкохол. В момента на произшествието се движел в лентата си за движение на къси
светлини и не създавал затруднения за насрещно движещите се автомобили. Не може
да се приеме, че не изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДП, че
като водач на пътно превозно средство не бил внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението каквито са пешеходците и водачите на двуколесни превозни средства. Веднага, след като имал
възможност да види пострадалия, подсъдимият предприел спиране, за да избегне
удара с него, но това станало на разстояние, което не му позволявало това.
Видно от заключението на петорната АТЕ, скоростта на движение на управлявания
от подсъдимия автомобил била 67.1 км/ч, а дължината
на опасната му зона за спиране – 65.3 м. Когато възприел велосипеда и предприел
аварийно спиране автомобилът се намирал на 37.7 м от мястото на удара. При
скоростта, с която се движел, подсъдимият не е имал техническата възможност да
предотврати произшествието, защото велосипедистът попада в опасната му зона за
спиране.
Безспорно е, че подсъдимият се движел с разрешена за
пътния участък скорост. Избраната от него скорост не е висока и е съобразена с
конкретните пътни условия – движение в тъмната част на денонощието, на мокър
асфалт, при валеж от дъжд примесен със сняг. С такава скорост са се движели и
двата автомобила в насрещната лента. Подсъдимият се движел на къси светлини и
скоростта му съответства и на технически съобразената скорост, която би му
позволила да спре в рамките на осветената от фаровете зона. В заключението си
експертите приемат, че произшествието е предотвратимо, ако водачът се движи с 39.5
км/ч и своевременно възприеме опасността. От това
заключение не може да се приеме, че подсъдимия се движил с несъобразена
скорост, то само показва при какви условия е можело да се предотврати
произшествието. Движението със скорост от 40 км/ч е движение с ниска скорост, което дори е
забранено от закона, или задължава водачите да се движат с включени аварийни
светлини – чл. 22 от ЗДП. Конкретните пътни условия с нищо не са налагали
подсъдимият да се движи с такава ниска скорост. Въпреки преваляването, предното
стъкло е било чисто, защото са работели чистачките и са осигурявали добра
видимост. Произшествието станало на прав участък от пътя без неравности. Законът
изисква водачите да избират скоростта си на движение така, че да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Подсъдимия следвало да предвижда възможност за наличие
на други участници в движението, с които да съобразява поведението си. По
делото няма данни той да е отклонявал вниманието си. Своевременно е възприел
идващите насреща му автомобили и за да не ги затруднява и заслепява, превключил от дълги на къси светлини и се движил в лентата
си за движение, по начин осигуряващ достатъчна дистанция за разминаването с
тях. Пострадалият излязъл пред автомобила от място и по начин, който не би
могъл да бъде предвиден от подсъдимия. Велосипедистът би бил предвидимо
препятствие на пътя ако се движи в дясната лента за движение. Експертите
отбелязват, че разпознаването на обектите върху неосветен път зависи и от
психологическата нагласа на водача. Ако той очаква появата на велосипедист от
ляво ще го разпознае на разстояние почти два пъти по – голямо, отколкото ако не
очаква. Подсъдимият не може да очаква поява на велосипедист отляво, на
междуселищен път, далеч от кръстовище, в тъмната част на денонощието.
Поведението на пострадалия, нарушенията, които е извършил при движението си на
пътя, са направили произшествието неизбежно. Ето защо, съдът призна подсъдимия
за невинен и го оправда по повдигнатото обвинение.
В този смисъл съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: