Р Е Ш Е Н
И Е
260733/16.7.2021г.
гр.Варна, 16.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 266 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Т.А. *** срещу Наказателно постановление № 436а-282/08.10.2020г.
на директора на ОДМВР-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за недопустимо,
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, издадено в нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение, тъй като процесното място не
попада в изчерпателно посочените в съответната заповед на министъра на
здравеопазването обществени места,
посещаването на които е забранено. Намира, че директорът на РЗИ-Варна не разполага
с необходимите правомощия за налагане на противоепидемични мерки. Изтъква, че
наказателното постановление следва да сдържа всички реквизити, визирани в чл.57
от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление и претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се
представлява. Чрез процесуален представител-адв.А. депозира
писмена молба в подкрепа на жалбата, като сочи също, че заповедта на директора
на РЗИ-Варна, с която е въведена процесната забрана,
е отменена от ВАдмС и следователно правните й последици
са отпаднали с обратна сила.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
същата да бъде оставена без уважение. В случай, че жалбата бъде уважена,
моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Със Заповед № РД-01-72/11.04.2020г., издадена от
директора на Регионална
здравна инспекция гр. Варна, на територията на Община Варна била
установена забрана за посещенията и достъпа на хора
до крайбрежните зони и плажове на територията на Общината, считано от 00.00 часа на
12.04.2020г. Въпреки това на
24.04.20г. около 21,35 ч. жалбоподателят се намирал на крайбрежна алея „Капитан
Георги Георгиев“, в автомобил, заедно с две други лица, като се придвижвал по
алеята в посока от Буна 104 към Буна 103. Това обстоятелство било забелязано от
свидетелите С.С.Д. и Х.С.Ч.- служители в група
„Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна, които извършвали контрол за спазването
на противоепидемичните мерки в района. Двамата спрели автомобила, установили
самоличността на пътниците, след което на същата дата съставили акт за установяване
на административно нарушение на жалбоподателя
за това, че не изпълнява
въведените противоепидемични мерки по т.1 от Заповед № РД-01-72/11.04.2020г. на
директора на РЗИ-Варна, във вр. със Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването. Актът бил
съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без
възражения. Писмени такива не били
депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН на 08.10.2020г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение
на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства:
от разпита на свидетелите С.С.Д. и Х.С.Ч., които лично са възприели действията
на жалбоподателя, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Липсват основания за съмнение в достоверността на показанията на
свидетелите. Двамата се явяват непредубедени и незаинтересувани от изхода на
делото, тъй като не са се е намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя
и не извличат ползи от твърденията си, при което показанията им следва да бъдат
счетени за обективни и правдиви.
В показанията на разпитаните свидетели се съдържа достатъчно информация,
кореспондираща и на приложените писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, която позволява
изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен
начин.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В настоящото производство съдът
следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон,
с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдр (в сила от 13.03.2020 г., действала към момента на нарушението) при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на
отделен регион. По силата на втора алинея на цитираната
норма мерки по ал. 1 на територията
на отделна област или община
могат да се въвеждат и от директора
на съответната регионална здравна инспекция.
С решение за обявяване на извънредно
положение от 13.03.2020 г., обнародвано в бр. 22 на Държавен вестник, на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България
от Народното
събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия
на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С решение на Народното
събрание от 03.04.2020 г. е
удължен срока на обявеното извънредно
положение върху цялата територия на Република България
от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г.
В
изпълнение на правомощията му, предвид обявеното извънредно положение, министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., според която, на територията на Република България, считано от 00.00 часа на 21.03.2020г. е
въведена забрана за посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити
и закрити обществени места. Със заповед № РД-01-195/10.04.2020г. на Министъра на здравеопазването,
срокът
на въведените противоепидемични мерки е удължен до 13.05.2020г.
Въз основа на
посочените заповеди на министъра на здравеопазването
и на основание чл.63, ал.2 от Закона за
здравето директорът
на Регионална здравна инспекция –Варна издал Заповед №
РД-01-72/11.04.2020г., според която
до отмяната на извънредното положение са въведени
следните противоепидемични мерки на територията
на Община Варна, считано от 00.00 часа на 12.04.2020г.:
1.Преустановяват се посещенията
и достъпа на хора до крайбрежните
зони и плажове на територията на Община В.; 2.Забранява се достъпът на
пътни превозни средства /с изключение на тези със
специален режим на движение/ и граждани, от пътната
настилка от източната част на Станчовата алея
/след ресторант „Парми“/ до бариерата
на плувен комплекс „Приморски“. На основание чл.60, ал.1, във връзка с чл.74 от Административно процесуалния кодекс е разпоредено предварително изпълнение на заповедта с цел осигуряване живота и защита на здравето на
гражданите.
От показанията
на свидетелите се установява, че на посочената в НП дата жалбоподателят се е
намирал в автомобил на крайбрежна алея „Капитан Георги Георгиев“-обстоятелство,
което не се оспорва от санкционираното лице. В практиката си ВАдмС приема, че лице, което при действието на посочената
заповед, се намира на крайбрежна алея „Капитан Георги Георгиев“, не изпълнява въведените противоепидемични мерки по т.1 от Заповед
№РД-01-72/11.04.2020 г. на Директора
на РЗИ Варна. В тази
насока е решението по к.а.н.д. № 266/2021 г. на ВАдмС,
постановено по сходен случай, в което се приема също, че заповедта е издадена
от директора на РЗИ Варна,
който е компетентният орган за въвеждане
на противоепидемични мерки за територията
на Община Варна. Към 11.04.2020 г., на която
дата е издадена Заповед № РД-01-72/11.04.220 г., директорът на РЗИ Варна е бил компетентният орган по чл.
63, ал. 7 от ЗЗдр за въвеждане
на противоепидемични мерки на територия
на общината. В цитираното решение се приема също, че деянието
представлява посещение на
крайбрежната зона на община Варна и осъществява състава на административно нарушение по чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ. (ДВ, бр. 34/2020 г.)
Посочва се, че Заповедта на Директора
на РЗИ Варна не е приложена по делото, но
същата е публикувана в Интернет, поради което съдържанието й е общодостъпно.
На
следващо място, разпоредбата на чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ предвижда
специално наказание за лице, което наруши или не изпълни въведени
с акт на министъра на здравеопазването
или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление. Освен
санкционна, нормата е и материалноправна,
защото в себе си съдържа както правило за поведение, така и
санкция за неизпълнение на това правило. В Решение № 1742 от 24.11.2020 г. на АдмС - Варна по
к. а. н. д. № 1443/2020 г. се
посочва в сходен случай, че очевидно законодателната техника е използвана така, щото в една
разпоредба да са вписани както диспозиция, така и санкция. По изложените по-горе
съображения съдът приема за безспорно установено, че на посочените в НП дата и
място, по време на действие на
въведеното с процесната
заповед задължение
до неопределен кръг от лица
да се въздържат от посещение на крайбрежната
зона на Община Варна, жалбоподателят се е намирал именно в такъв район, с което
е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 209а, ал.
1 от Закона
за здравето. За реализирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е без значение, че същият се е намирал в
автомобил, тъй като с процесната заповед са забранени
всякакви посещения на крайбрежната зона, като съдът намира, че нарушение на
мерките е налице, независимо от избрания начин на придвижване.
Независимо от изложеното съдът намира, че са налице
основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление. С решението по административно дело №
829/2020г. на ВАдмС
Заповед № РД-01-72/11.04.2020г., издадена от
директора на Регионална здравна инспекция е била отменена. Видно от справка на
интернет-страницата на ВСС (категория „Търсене на съдебни актове“), посоченото
решение е влязло в сила на 01.02.2021г. Процесната
заповед, както и заповедите на министъра на здравеопазването, въвеждащи
определени противоепидемични мерки, представляват общи административни актове по смисъла на
чл. 65 от
АПК. В тази насока е трайната
практика на ВАС, като въпросът е решен окончателно с въвеждането на ал.11,
според която заповедите по ал. 4 и 7 (ред които и процесната) са общи административни
актове.
На следващо място, в практиката си съдилищата приемат,
че по аргумент от разпоредбата
на чл. 183 от АПК решението, с което общият административен акт e отменен, има действие по
отношение на всички. Това решение има конститутивно действие от момента на постановяване на незаконосъобразния акт по аргумент
за противното от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК. При евентуална незаконосъобразност тяхната отмяна действа не занапред,
а с обратна сила. Конститутивното действие на съдебно решение за отмяна на
общ административен
акт се състои
в отпадането с обратна сила на разпоредените
с акта права и задължения и се отнася до всички. (В този смисъл са напр. Определение
№ 3939 от 29.03.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 3274/2021 г.,
5-членен с-в, Решение № 784 от 12.07.2018 г. на АдмС - София
област по адм. д. № 144/2018 г.). При това положение с влизането в
сила на решението по административно дело № 829/2020г. на ВАдмС задължението на
жалбоподателя да не посещава крайбрежната зона е отпаднало с обратна сила.
Доколкото към момента на влизане в сила на решението по адм.д.№829/20г.
на ВАдмС наказателното постановление не се е ползвало
с такава, следва да се счете, че същото се явява незаконосъобразно, тъй като
заповедта, във връзка с чието нарушаване
е било наложено наказанието, е отменена с обратна сила. При това положение не е налице административно
нарушение, липсата на което обуславя отмяната на атакуваното наказателно
постановление.
Предвид
липсата на осъществен състав на административно нарушение съдът не дължи
проверка за законосъобразността на административнонаказателното
производство с оглед съответствието му с процесуалните изисквания. Независимо
от това, за изчерпателност съдът намира за необходимо да посочи, че
наказателното постановление не съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, тъй като не съдържа надлежно описание на нарушението и обстоятелствата
около извършването му. В НП се посочва, че жалбоподателят се намира на
крайбрежна алея, преминава по алеята, посещава крайбрежна зона на Община Варна.
От показанията на св.Д. обаче се установява, че жалбоподателят се е намирал в
автомобил, заедно с други лица- обстоятелства, които изобщо не са описани в
наказателното постановление, от чиято обстоятелствена част се налага
впечатлението, че А. е ходел на посоченото място. Непълнотата на относимите към претендираното нарушение факти в АУАН и НП винаги ограничава правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно срещу фактите, като непосочването им представлява съществено
процесуално нарушение и налага отмяна на НП. В случая еднозначно се налага извода,
че е било накърнено правото на защита на санкционираното лице и конкретно-
правото му да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършило, което е
ограничило възможността му да оспорва фактическите твърдения на наказващия
орган и формираните въз основа тях правни изводи.
Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното
постановление, изложено в жалбата, се явява основателно и същото следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото
и направеното от пълномощника на жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно
искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК
на Т.А. следва да
се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за процесуално представителство.
В случая възнаграждението е над минимума, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр.
чл. 7,
ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от
09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид обстоятелството, че производството по делото
е протекло в отсъствието на процесуалния представител, като
същевременно случаят не се отличава
с фактическа или правна сложност, съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в минимален размер, а именно-300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 436а-282/08.10.2020г. на директора
на ОДМВР-Варна, с което на Т.А. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от ЗЗдр, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300,00 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Т.А. ***, ЕГН:********** сумата
от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в
сила на съдебното
решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: