Решение по дело №152/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от началник група“ ОДПКПД“ в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Монтана, срещу решение № 1/03.01.2024 г., постановено по АНД № 1273/2023 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 23-0996-001507/02.08.2023 г. на началник група в ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с което на В. Г. Г. от [населено място], [улица], ап. 15 за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението поради нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че неправилно е посочена нарушената норма чл.638, ал.3 от КЗ, а не чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Оспорва се и изводът на съда, че е налице съществено нарушение на закона, състоящо се в неизписване на нарушената правна норма. грешка при изписване на вида на МПС, което е управлявало наказаното лице. Твърди се, че от цялата преписка по случая става ясно, че превозното средство е управлявано на въпросната дата и час, без да е имало валидна и действаща задължителната застраховка“Гражданска отговорност“. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди изцяло НП.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се явява и изразява становище по жалбата, като моли решението на РС да бъде потвърдено.

Представителят на ОП Монтана дава заключение, че решението на РС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

С процесното наказателно постановление № 23-0996-001507/02.08.2023 г., касаторът е бил наказан за това, че на 25.06.2023 г. в 10.30 часа в [населено място] е управлявал лек автомобил“Фолксваген голф“ с рег.№ [рег. номер], собственост на трето лице, без сключена задължителна застраховка „ГО“ към момента на проверката. Административнонаказващият орган е приел, че с поведението си жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 638, ал. 3, в резултат на което го е санкционирал с глоба в размер на 400 лева.

Пред Районен съд Монтана е подадена жалба против това НП, като се твърди , че отнемането на книжката ще препятства правото на труд, както и, че на другия ден е сключена задължителната застраховка“ГО“. За да отмени НП, районният съд е приел, че“.. наказващият орган, издавайки оспореното наказателно постановление е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 638. ал. 3 КЗ, която обаче е санкционна такава. Задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите е поместено в разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. В конкретния случай липсва посочване от страна на АНО на нарушената правна норма по 483, ал. 1, т, 1 от КЗ, като същата не е посочена, както в АУАН, така и в атакуваното НП. Липсата на конкретна норма, от която се извежда дължимото от страна на правните субекти поведение, представлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не се предоставя възможност на лицето да се запознае в пълнота със съдържанието на разпоредбата, за нарушението, на която бива санкционирано…“

На следващо място е констатирал, че „.. Датата, на която е извършена проверка спрямо жалбоподателя е 26.06.2023 г. Със същата сигурност (видно от приложената полица за сключена застраховка ГО, л. 12) се доказа и че на 26.06.2023 г. е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/06/123001919516 /26.06.2023г. с начална дата - 26.06.2023 г., 11: 45 ч. и крайна дата до 23.59ч. на 26.06.2024 г. От което еднозначно следва, че на процесната дата, на която е извършена проверката, макар и непосредствено след нея (в 11.45 часа), за управляваният от жалбоподателя автомобил е имало валидно сключен Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите…“. Въз основа на тези два аргумента районният съд е отменил изцяло НП.

Така постановеното решение е неправилно.

След като правилно е установил фактическата обстановка по делото, районният съд е направил погрешни правни изводи, които не се споделят от настоящата касационна инстанция.

Неправилно районният съд е приел, че т.к. в АУАН и НП не е посочена изрично разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а само разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, то не е посочена конкретна правна норма. Както правилно се сочи в касационната жалба нормата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева…“ , е по отношение на лице по чл.483, ал.1, т.1 КЗ и ясно съдържа правило за поведение, а не само санкционна разпоредба.

От друга страна безспорно е установено нарушението на 25.06.2023 г. в 10.30 часа, а не както се сочи в решението 26.06.2023 г., а застраховката е сключена на другия ден 26.06.2023 г., което правилно е посочено и в жалбата пред РС Монтана.

С оглед на това и с оглед на липсата на каквито и да е други доказателства за невярно отразяване относно безспорно извършеното нарушение, следва да се приеме, че посоченото в АУАН и НП нарушение е безспорно установено и не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо НП до степен на незаконосъобразност.

Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила изричното непосочване на чл.438, ал.1, т.1 КЗ, т.к. от една страна в посочената разпоредба на чл.638 КЗ, изрично е посочено, че се отнася за „… лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите..“, а от друга страна в ал.3 на същия член е записано“ Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите..“, т.е. безспорно е посочено нарушеното правило за поведение. Предвид което настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд, т.к. безспорно ясно е посочена волята на наказващия орган и не ограничава правото на защита на нарушителя, както неправилно и необосновано е приел районният съд.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. По делото е безспорно, че Г. е управлявал МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и след като е констатирано, че не е негов собственик, правилно е санкциониран за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Наложеното на водача наказание съответства на нормативноустановения фиксиран размер на глобата. При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП, поради което следва да постанови ново решение по същество, с което да го потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1/03.01.2024 г., постановено по АНД № 20231630201273 по описа на Районен съд Монтана, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0996-001507/02.08.2023 г. на

от началник група в ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с което на В. Г. Г. от [населено място], [улица], ап. 15 за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

Решението не подлежи на обжалване.